Милка Димитрова: Клъстър “Българска коприна” ще възроди производството на естествена коприна у нас

"Дунавска коприна" АД е едно от най-старите текстилни предприятия в страната. В момента притежател на 68% от акциите на компанията е немската фирма "Мюлер и синове". Дружеството бе в сериозна финансова криза и преди две години преустанови производството си. Малко по-късно работата на тъкачницата бе възстановена успешно и през август 2003 г. тя завърши на печалба след дълга финансова криза. Милка Димитрова е сред инициаторите за създаването на клъстър "Българска коприна" и е председател на борда на директорите на "Дунавска коприна".

Ако проектът клъстър "Българска коприна", който вече има подкрепата на Министерството на икономиката, бъде реализиран успешно, ще бъдат осигурени три реколти пашкули годишно.

Прогнозира се в резултат на дейностите по проекта на територията на цялата страна да бъдат създадени 8 хил. работни места.


В "Дунавска коприна" работят в момента 165 души. Общо на територията на предприятието броят на заетите е 500 души, като в това число са включени и работниците в конфекционните фирми - сателити на текстилното дружество.

В: Г-жо Димитрова, разкажете накратко за свършеното по проекта за създаване на текстилен клъстър "Българска коприна"?

- Удовлетворени сме, че от клъстър, който се очертаваше в началото като проект за Североизточна България, той стана пилотен за страната. Министерството на икономиката инициира срещи с експерти от дирекция "Предприсъединителни програми и проекти", както и с представители на Българската търговско-промишлена палата. При създаването на клъстъра на 28 май тази година приехме, че той ще бъде оглавяван от Русенската търговско-индустриална камара и БТПП при изработването на проекта, както и при подготовката на учредителните документи за регистрацията на клъстър "Българска коприна".

Сега вече ще търсим партньорство на министерствата на земеделието, на труда и социалната политика и на финансите. Имаме подкрепата на областния управител на Русе Румен Януаров, който в писмо до министър Велчев определя проекта като важен за икономиката на региона.

В: Каква е целта на обединението, което искате да създадете?

- Целта при създаването на клъстъра бе да обединим малки и средни производства. Структурата, която сме предложили, е типична за вертикалния клъстър, затваряме цикъла от производството на суровината до готовия продукт.

В резултат на реализацията в страната ще бъдат разкрити нови 8 хил. работни места. Ако успеем да задействаме клъстъра, това означава в България да се гледат минимум три реколти пашкули в годината, ще имаме възможност да получаваме по-висококачествена суровина и европейско качество на крайния продукт - нашите тъкани и конфекция. Разработването на самия проект приключи.

В момента разработваме договори за правния му статут и междуклъстърните взаимоотношения - тоест договорите между членовете вътре в обединението. Очакваме на ниво икономически съвет да се обсъди предложение за създаване на държавен гаранционен фонд, който ще обезпечи разширението на производствените мощности. Идеята занапред е още по-амбициозна - след осъществяването на нашия клъстър да се създаде такъв и за вълната.

В: Кога се очаква реалният старт на клъстъра?

- Имахме вече поредица срещи, като на една от тях бе с домакин Съюза на бубарите в България. Там коментирахме практични неща, касаещи започване на бубогледането през 2005 г. Първата реколта планираме за пролетта на същата година.

Детайлизирахме разделянето на районите в България за изкупуване на пашкулите през 2005 г. Хубавото е, че вече не стои проблемът дали догодина ще гледаме буби или не. Обратното - сега разглеждаме проблема кой ще ги изкупува. Ще се създадат четири изкупвателни пункта със сушилни на територията на България. Цялото количество ще бъде свилоточено в "Свила" - Хасково, а след това купувано от "Дунавска коприна". Това, което сме заложили в проекта за клъстъра като количество кутии, които трябва да се раздадат за отглеждане на буби - 20 хил. броя, се оказа, че е много. Наложи се да променим този параметър и предполагам, че като начало ще бъдат раздадени между 10 и 15 хил. кутии през пролетта.

В: Кога ще станат факт първите количества естествена коприна?

- Суровината ще се обработва в молинажния цех на "Дунавска коприна", който е единствен в България, ние сме основните производители на естествена коприна в страната. В момента сме пуснали цеха и правим начални проби. Имаме необходимите тъкачни мощности, така че догодина първите нови количества естествена коприна могат да излязат на пазара. Тук, в Русе, от десет години не е тъкана естествена коприна.

Уточнили сме вече и неотложните междинни срокове на проекта. На 31 декември 2004 г. трябва да подпишем споразумителни протоколи с потенциалните бубохранители. Това е и срокът, в който ще определим количествата разсадъчен черничев материал за залесяване. За него ще използваме нов вид българска черница, който е тип храст. Той е създаден от Врачанския научен институт по бубарство.

До неговото развитие ще се ползват наличните черничеви насаждения в страната за изхранването на пашкулите. В края на април 2005 г. ще раздадем около 15 хил. кутии с бубено семе, което ще се отглежда през 2006 г. В началото на май 2005 г. ще организираме производството на технологичното оборудване за домакинствата, които ще отглеждат бубите по корейски стандарт. За целта са необходими маси с определени размери, хартия за застилането им, както и хартия за завиване на пашкулите. Всичко това ще се произвежда в България.

Първият център на фермерско стопанство ще е във Враца, като финансирането му ще се осигури от съюза на бубарите в Южна Корея, чийто председател беше наш гост преди време.

В: Какви са непосредствените инициативи по проекта, с които сега се занимавате?

- В момента отправяме предложение до Централния кооперативен съюз за съвместна дейност и включването му в клъстъра по отношение използването на земите под черниците, тоест там да се отглеждат две култури. Знаете, че ЦКС е с много добри позиции на билковия пазар, а терените ще бъдат подходящи за отглеждането на билки. Освен това ще предложим правителството да субсидира производството на пашкули през пролетта на следващата година с 1.50 лева на килограм. Същевременно в момента говорим за изкупна цена 3.5 евро на килограм, но тя ще зависи основно от разходите на "Свила" - Хасково, където ще става свилоточенето. Целта е да намерим вариант за намаляването им. В Хасково се намира единствената линия за свилоточене в България, която може да се пусне веднага, но енергийните разходи са високи. Ако в града не се реши въпросът с газоснабдяването до октомври, ще търсим вариант за доставка на гориво на по-ниски цени.

В: По какво работи "Дунавска коприна" извън проекта за клъстъра?

- Мощностите ни са изцяло ангажирани. Занимаваме се с разработката на нови артикули във връзка с участие в изложение в Париж. Това обаче е отново свързано с клъстъра, защото артикулите са с естествена коприна - смес с памук, вискоза, лен. За първи път тук разработваме и тъкани за горно мъжко облекло. Надяваме се на добро представяне на панаира и утвърждаване на добри позиции в страната и извън нея.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK