проф. Борислав Борисов: Образованието не отговаря на ниското равнище на бизнеса

Проф. Борисов е ректор на УНСС от пролетта на 2004 г. и преди дни за първи път откри академичната година в най-големия икономически университет в България. Тогава той изрази амбицията и каузата на висшето училище да дава най-модерното икономическо образование у нас.

- - - - - - - -

B: Много от работодателите предпочитат да назначават младежи, които са завършили икономика в чужбина. Смятате ли, че българското икономическо образование е конкурентно на това в Европа и САЩ?


- Аз откровено съм изненадан от това, което чувам за работодателите. Самият аз съм член на работодателски организации и се познавам добре с мениджърите. Мога да намеря обяснение на това твърдение само в един план. Аз съм абсолютно сигурен, че няма разлика в подготовката на студентите, завършили икономика в България и конкретно в УНСС, и тези, които са завършили на Запад. Единствените разлики са в това, че за четири или пет години следване навън децата придобиват друг манталитет и отношение към работата, който е характерен за западните страни. Освен това навън те придобиват навици на организираност и плановост в професията.

И друго - българското образование все още набляга на репродуктивност на знанията. Тоест преподавателят чете, а студентът учи от учебника и се явява на изпит. Докато в западното образование основната част от работата на студента са самостоятелните занимания в библиотеката и работата по проекти. Те формират по-голяма степен на самостоятелност в действията на младия човек. Това са по-слаби страни на цялата система на висшето образование. Проблемът със самостоятелната работа на студентите за целите на обучението у нас още не решен на това равнище, на което е в Западна Европа.

B: Какво пречи на решаването му?

- Преди всичко това е традицията. Мога да изведа и няколко други проблеми. Например структурата на съставяне на учебните планове, отсъствието на кредитната система и не на последно място начинът на заплащане на преподавателите. В момента те вземат пари за брой взети часове, а не за изкаран курс. Преподавателят има интерес да разтегли материала на една дисциплина например от 50 на 80 часа. Докато такова нещо в западните университети няма и там парите се получават и за индивидуалната работа със студентите. Надявам се след въвеждането на кредите от тази година да се реши този проблем.

B: Има критика към учебните планове, че са остарели и не са адекватни на практиката?

- Това категорично не е така. Ние сравнявахме нашите учебни планове, когато провеждахме програмната акредитация за всяка програма поотделно, с учебните планове на десетки сродни специалности от чуждите университети. Като структура и съдържание са едни и същи. Проблемът е в начина на преподаване и на организацията на учебния процес.

B: Кои са другите слаби страни на УНСС?

- Не бих ги нарекъл слаби страни. Аз съм убеден, че нашите икономисти не са по-лоши от западните и като краен продукт те са почти еднакви. Ако има слаб момент в УНСС, това е, че още не сме развили до необходимата степен магистърското образование. Не става въпрос за броя на специалностите, а за тяхното съдържание.

В тази връзка западните ни колеги са по-добри. Причината за това е промяната на закона през 1995 г. Дотогава материалът по една специалност се изчерпваше за четири години. С разделянето обаче на обучение в магистърските програми, където трябва да се преподават най-новите тенденции от професията, не остава какво да се чете. Ние започваме процес на изтласкване на специалните дисциплини към магистърското образование и въвеждаме триблоково обучение. В първи и втори курс ще се учат общоуниверситетските дисциплини, в трети курс - факултетните, и едва в четвърти курс няколко специални дисциплини. Така отговаряме на изискването за широкопрофилно бакалавърско обучение.

B: Смятате ли, че има пропаст между икономическото образование и пазара на труда?

- Познавам добре българския бизнес в момента и ако обучението в университетите беше само негова функция, сега почти нямаше да има университети в България, а биха съществували само полувисши учебни заведения. Това би отговаряло на българския бизнес и неговите потребности. Повече от 99 на сто от фирмите са малки и средни предприятия, от които пък 80 на сто са малки и семейни. В тях собствениците са едновременно мениджъри, маркетолози, плановици и търговци. За да се реализират висшистите, бизнесът трябва да има определен мащаб, в който да има разделение на труда. Образованието не отговаря на изискванията на бизнеса, защото той е на изключително ниско равнище. Не може висшист да стане маркетолог по продажбата на чушки и домати от едното селото на пазара на близкия град.

В същото време обаче ние си поставяме задачи да развиваме индустрията, да въведем високите технологии, да създадем средната класа и средните и предприятия. Ако университетите не подготвяха тези специалисти, кой ще създаде и управлява високотехнологичните компании. Така че университетите освен функцията да задоволяват моментните потребности на бизнеса, имат и една друга много по-важна функция - те изпълняват изпреварващата подготовка на кадри, които да развият бизнеса и да го направят такъв, какъвто искат държавните стратегии.

B: Това звучи добре на теория, а на практика реализира ли се?

- Няма начин да не се реализира. Ето един пример с проекта "Белене". Ако ние изпълнявахме досега само исканията на бизнеса, грубо казано, щяхме да имаме само зидари и мазачи. Но на нас ни трябват високо подготвени инженери, компютърни специалисти, мениджъри, които имат икономически и управленски умения, организатори по производството и други. Откъде ще ги намерим тези хора с познания, ако не сме ги обучавали досега.

B: Убеден ли сте, че УНСС подготвя именно такива кадри?

- Ще ви дам един пример. В 90 на сто от случаите ние нямаме проблем с търсенето на специалностите. Имаме обаче три програми, за които няма търсене и ние обявихме допълнителен прием за тях. Това например е аграрна икономика. В нея не може да запълним и половината от свободните места. Въпросът е какво да правим с тази специалност. Едно от стратегическите направления за развитие на българската икономика е селското стопанство. То в момента не се нуждае от специалисти по аграрна икономика, защото е напълно разпарчетосано. Но рано или късно ще има окрупняване на земята и ще се създадат фермите. Това стопанство ще има нужда да се организира и управлява от някого. Тогава ще трябва да има маркетолози, които да кажат какви продукти да се засаждат за следващата година, например. Ние запазваме тази специалност с цел задоволяване на бъдещите потребности. Пазарът сам казва, че сега не ги иска половината, но университетът прави, така да се каже, една държавническа стратегия, задържайки едно звено, от което ще има нужда в бъдеще.

Тук проблемът обаче не идва само от бизнеса. Връзката с него е разкъсана по няколко линии и една от тях е, че бизнесът не може да си поръчва на държавните университети обучение. Държавата определя какви са потребностите на бизнеса и в този смисъл университетите са функция на държавната икономическа стратегия, а такава няма.

B: Не смятате ли, че има пренасищане с дипломанти по икономика?

- Не смятам. В момента тече процесът на масовизация на висшето образование и той е логически обоснован процес, наложен от съвременните тенденции и всички искат да са висшисти. Друг е въпросът, че в един момент бизнесът не може да погълне всички, които са произведени от университетите. При нас висшето образование се масовизира точно толкова, колкото в Западна Европа.

Икономическото образование в момента е модерно и това също е един естествен процес. Едно време е било модерно да си военен, после да си банкер, след 1944 г. на преден план излиза работническата класа и тогава е модерно да си работник. По-късно пък всички искаха да са инженери. Днес всеки се надява, че с икономическо образование може да си намери много по-лесно работа, защото изборът е по-голям. Освен това има предпоставка и да започне самостоятелен бизнес. И аз дори мисля, че повечето от децата се ориентират именно към този шанс.

B: Защо не правите статистика за реализацията на завършилите студенти?

- Няма техническа възможност. Това ще бъде един огромен масив от информация. От 2000 г. до сега са завършили 20 хил. души.

B: Не ви ли е интересно как те са се реализирали?

- Интересно ми е, но аз мога да кажа как са се реализирали по-малък кръг от хора и да изброя 15-20 министри или четирима премиери, които са наши кадри. Невъзможно е да се направи цялостна статистика. Но аз не мисля, че завършилите нашия университет имат някакъв проблем с реализацията. Казвам го не защото съм негов ректор, а защото наблюдавам живота. Досега никой не ми се е оплакал.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK