Доц. д-р на изкуствознанието Божидар Манов ръководи катедра "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", преподава в Нов български университет и води курсове по филмова критика. Вицепрезидент е на Международната федерация на филмовите критици (ФИПРЕССИ) и има поглед върху някои от най-големите кинофестивали като Венеция, Берлин, Солун, Карлови вари. Този месец от печат излезе и най-новата му книга "Еволюция на екранното изображение" със знака на издателство "Аскони-издат".
- - - - - - - - -
B: В книгата си проследявате развитието на екранното изображение, през последните години то не се ли променя много бързо?
- Има един такъв процес, който в човешкото развитие се нарича акселерация. Бързината на процеса се усилва. Има твърде интересно съждение по този въпрос от известния американски продуцент Рик Маккалън, който работи с Джордж Лукас в "Междузвездни воини". Той казва, че в момента за една година се появяват ново поколение компютри, които са два пъти по-бързи, а предишното поколение - два пъти по евтино. И той пита можем ли да си представим, че за една година автомобилите могат да станат два пъти по-бързи или пък два пъти по-евтини.
Киното се води за най-новото изкуство, но в биографията му са записани 109 години. То е много силно свързано и зависимо от техническата революция и затова за този сравнително кратък период промени съществено своя екранен език. От първите скромни черно-бели подскачащи картинки на братя Люмиер до началото на ХХI век това развитие изглежда твърде стръмно. Появява се кинематографът, овладява се звукът, появява се цветът на екрана и т.н. В последните години говорим за нова и различна технология, която е на път да измести класическия аналогов оптичен образ. Всъщност оптическото кино се усъвършенства сто години, видеоизображението постигна своето възможно съвършенство за около петнайсет-двайсет години, а дигиталната технология за пет-осем години достигна същите качествени скокове. Тази еволюция много пряко влияе на екранния език.
B: По-достъпно ли е правенето на кино днес, особено за младите?
- Да, днешното софтуерно изображение изглежда сякаш се ражда като духа от машината, от нищото. Ражда се визия, която съществува само в главата на човека пред компютъра. Освен това новите технологии са много по-достъпни, много по-евтини, много по-мобилни. Работи се с по-малко финансови и човешки ресурси. Един човек може сам да направи внушителни 3D анимации. Има куриозни случаи, когато дебютни експериментални филми обират фестивални награди, а са правени от двама души и със смешни бюджети от порядъка на 1000 долара.
Още по-лесно е, когато се отива към следващото ниво - онлайн кино, където продукцията мигновено може да достигне навсякъде. От потребителя се иска само да свали продукцията. Американският софтуерен специалист и кинематографист нарича това седене пред мониторите на компютрите "един нов лагерен огън". Всеки е своя дом или офис пред компютъра , но заедно участваме в един виртуален лагерен огън. Вярно, не пушим лулата на мира, но си чатим, сваляме картинки и всеки може да си прави своето кино, както индианците някога са си разказвали истории край огъня.
B: Кой е най-облагодетелстван от това?
- Най-облагодетелствани са кинопроизводителите. Лесно им е и на кинодистрибуторите, защото едно е да пращаш по света филмови копия в огромни кутии, а съвсем друго да изпратиш едно DVD, което тежи 25 г, или да пратиш филма по сателит. Проблемът е, че е страшно скъпа технологията за оборудване на дигиталните кина и все още киносалоните не могат да си го позволят. По света вече има около 300 дигитални кина - предимно в Америка, малко в Европа и Азия. За момента дигиталната вълна се препъва тук.
Между другото - има една любопитна съпоставка. Около 30-те години навлиза звукът в киното и просто престават да се правят неми филми. В тогавашния Съветски съюз обаче разполагат с десетки малки подвижни кина и никой няма желание да подмени веднага технологията. Затова години наред продължават да се правят филми без звук, защото такава е киномрежата. Същото е положението и сега. Дигиталните зали бият по джоба собствениците на кина. Новите технологии могат да си позволят само големите играчи, а малките още дълго ще се съпротивляват.
B: Трябва ли да имаме някакви резерви към дигиталните технологии?
- Няма смисъл да бъдем технологични парвенюта. Появява се нещо ново - и възторзи до бога. В крайна сметка актът на изкуството се случва в съзнанието на зрителя. Това е сетивен процес, който, разбира се, че се влияе от това дали изображението е черно-бяло, цветно или дигитализирано, но в крайна сметка духовното съпреживяване се случва единствено в съзнанието на зрителя. В този смисъл всичките тези чудеса на технологиите престават да имат съществено значение.
Сега се появи една такава опозиция, както аз ги наричам, дигиталните ентусиасти и глашатаи на новата поетика и онези носталгиците на среброто, защото старото оптично изображение се прави върху сребърна лента, които считат, че само старото и единствено то може да създаде истинския визуален образ. Това са неизбежни поколенчески конфликти. Първоначално тези конфликти са доста бурни и скандални, но после постепенно намаляват и се стига до едно разумно решение. Тъй като еволюцията няма заден ход.
Виж видео 
