Надежда Косева: Моето поколение липсва в България

Българската новела "Ритуалът" с режисьор Надежда Косева, която е и съсценарист с Георги Господинов, продуцент Стефан Китанов, оператор Радослав Спасов е избрана за начало на международната копродукция "Поколение: Изгубени и намерени". Тя обединява шест новели от България, Босна и Херцеговина, Румъния, Естония, Унгария и Сърбия и Черна гора. Традиционна българска музика звучи на финалните надписи. На 11 февруари с копродукцията ще бъде открит 35-ият форум на младото кино на "Берлинале 2005".

Надежда Косева е родена през 1974 г. Завършила е НАТФИЗ в класа на режисьора Георги Дюлгеров. Специализирала е филмово продуцентство в Холандия. Имала е възможност да остане там на работа, но е предпочела да се върне в България.

-------------------------------------


B: Чия е идеята за копродукцията "Поколение: Изгубени и намерени"?

- Идеята за проекта е на Николай Никитин - главен редактор на списание Scnitt и селекционер за Източна Европа на "Берлинале". Мажоритарен копродуцент е Херберт Шверинг от Германия, а всяка от новелите има и копродуцент от съответната държава. Филмът е финансиран основно от Relations - инициативно звено на Федералния фонд за изкуства в Германия, а световен разпространител е Bavaria Films International. Идеята на проекта е да ни събере режисьорите, продуцентите, сценаристите от отделните страни и да станем приятели. Това вече е факт.

B: Как направихте новелата "Ритуалът", с която започва международният проект?

- Когато живеех в Амстердам, при мен дойде едно момиче, което при силен носталгичен спазъм започна да ми разказва история за свой братовчед. Той се оженил в Канада, като родителите му отпразнували сватбата в България в същия ден и час, когато тя се случвала в близост до Ниагарския водопад. Според тях това било единственият начин в този момент да бъдат в близост до сина си. Та тази венчавка фактически без младоженци е в основата на новелата "Ритуалът". През цялото време когато човек гледа филма, има усещането, че родителите чакат децата си. Сценарият е написан от мен и Георги Господинов специално за проекта. С него много отдавна се опитвахме да напишем нещо заедно, защото сме близки като светоусещане. За нас е голям шанс, че мажоритарният продуцент ни се довери. Сценарият беше избран след конкурс.

B: Къде е снимана новелата и кои актьори участват?

- "Ритуалът" е сниман в ловешкото село Деветаки. Това е заслуга на художника Георги Тодоров. Има кадри от София и Ниагарския водопад. Актьорите са Светлана Янчева, Красимир Доков, Иван Юруков и Ана Бурке, която е французойка и балерина в трупата на Бежар.

B: Как открихте Ана Бурке за участие в новелата?

- "Ритуалът" е филм на случайностите. Много харесвах Иван Юруков като лице и актьор и го поканих на кастинга. Веднага реших, че той ще играе младоженецът. Помоли ме да му разкажа историята на филма. Каза ми, че приятелката му е французойка и го помолих да я доведе на пробни снимки. Харесах и тя влезе в продукцията без притеснения - просто като приятелка на Иван, с когото са заедно от години.

B: На финалните надписи звучи и българска музика...

- Много музика има в нашия филм. Според мен най-интересната песен е "Има шест кокошки", която е народна , но е с нетрадиционен текст. Звучи и "Дунавско хоро" на Дико Илиев и други нашенски сватбарски мелодии.

B: Вашето поколение от изгубените ли е?

- Когато пишех режисьорските си бележки към сценария, започвах с "моето поколение почти липсва". От съучениците ми само десетина са в България, другите са пръснати по света. Те много ми липсват. Много им се радвам, когато успяват, а те наистина са добре реализирани, но за съжаление не в родината си. Въпреки това си мисля, че човек, който се занимава с култура, трябва да е близо до корените си. Трябва да пътуваме, за да видим нови хоризонти, но да се връщаме в страната. Някой беше казал: "Има два начина да живееш в дома си: единият е никога да не излизаш от него, а другият - да обиколиш целия свят и отново да се върнеш."

B: Каква ще е съдбата на българското кино?

- Аз се казвам Надежда и вярвам, че колкото и да е трудно, не е невъзможно да има българско кино. Много важно е да се даде шанс на млади хора да работят, дори и да грешат. В момента у нас се произвеждат малко филми и се очаква всеки от тях да е шедьовър. Това е нереално. Дълбоко вярвам, че най-накрая трябва да имаме правителство, което да обърне внимание на културата. Досега нямаше такова. Струва ми се, че това е причината много хора, които се занимаваха с изкуство, да отидат да работят в чужбина.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK