Цветелина Малджанска: "Чрез музиката човек общува с вечността"

За концерта си в България, който ще се състои на 28 май в НДК, един от тримата тенори - Хосе Карерас, избра за партньор сопраното Цветелина Малджанска. Младата певица, обучавана от голямата българска прима Александрина Милчева, прие да замести Ина Кънчева в концертния цикъл "Българските диви", организиран от "Класик ФМ клуб" и DVDesign. Специално за концерта на 22 април в зала "България" у нас пристига диригентът Меир Мински. С арии от Доницети, Дворжак, Белини, Верди и Бизе ще се представи Малджанска, която има диплома и на лекар невролог.

Защо се отказахте от медицината и избрахте музиката за свое професионално поприще?

Винаги съм искала да пея и да бъда на сцена. Влюбих се в това изкуство около моята дванайсетгодишна възраст. Много съм благодарна на съдбата, че ме срещна с Александрина Милчева. Тя направи от мен това, което съм сега като певица. През 1994 спечелих стипендия на фондация "Отворено общество" и специализирах в Академия "Борис Христов" в Рим. Спечелих и две първи награди от оперните конкурси "Хр. Бръмбаров" (1995) и "Франческо Пауло Нелиа" (Енна - Италия, 1995).


За самочувствието ми допринесе и Наградата за "най-добър млад музикант на годината (1996)" от програма "Хр. Ботев" на БНР, специалната награда на журито от международния оперен конкурс в Мармонд - Франция, и стипендията от конкурса "Джузепе ди Стефано" (Трапани - Италия, 2004). Всичко това наклони везните към операта въпреки тежкото следване в Медицинската академия в София и двете години специализация по неврология в ИСУЛ.

Къде и кога бе дебютът ви на оперната сцена?

- За пръв път пях на сцената на Русенската опера през декември 1995 в ролята на Лучия от "Лучия ди Ламермур" на ГаетаноДоницети. След това ме поканиха да пея в София в Националната опера Джилда в "Риголето" на Верди. После изпях Мими в Енна - Сицилия, през 1997. След това имах доста дълъг период от пет години, през който спрях да пея. Моето второ раждане за операта бе през 2001, когато се представих в ролята на Мими от "Бохеми" на Пучини. По време на подготовката на този спектакъл аз срещнах мъжа ми - режисьора Бойко Богданов.

Кои са най-важните ви изяви до този момент?

- Не съм пяла още на големите сцени като "Ла Скала", "Метрополитън" или "Ковънт гардън". Участвала съм в изяви в Есен, Лос Анджелис, Сао Пауло, Марсилия и др. Най-хубавият ми спомен до момента е от Израел, защото след изпълнението ми за пръв път видях музикантите от оркестъра да тропат с крака от възторг.

Как получихте предложение да участвате в концерта на Хосе Карерас на 28 май в първа зала на НДК?

- Случайно. Обадиха ми се от "София мюзик ентърпрайсис" и след като ми предложиха да участвам, трябваше да изпратя записи, за да ме чуе Хосе Карерас. Той, слава богу, ги хареса. Така започна подготовката. Аз очаквах, че ще партнирам на Карерас само в някои дуети. Но се оказа, че трябва да изпея около шест самостоятелни парчета, така че става доста по-отговорно. За мое съжаление програмата няма да включва арии а ще представлява хитов концерт за Карерас с част от репертоара на тримата тенори.

Какво е за вас музиката?

Вреченост, аз просто съм се отдала, повярвала съм. Не е съдба. Това е повече. Аз установявам, че това е единственото нещо на този свят, което ме кара, когато съм тъжна да се усмихвам, да искам да живея и да обичам живота. Защото любовта на близките понякога губим и често се къса връзката между хората. А чрез музиката като че ли човек общува с вечността. Това е смисълът на живота ми, аз не мога да си го представя без тази любов. Музиката е моето упование. Тя е нещо, за което аз се държа здраво, за да ме има такава, каквато съм, за да съм този човек, който съм. Иначе … просто ще се изгубя.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK