Александър Божков пита... Гала

B: Защо се казваш Гала?

- Знам ли, сигурно защото ми харесва. Истинското ми име е Галя, но Гала не е артистичен псевдоним, а откакто се помня, приятелите ме наричат Гала, не знам кога и защо е тръгнало така. А в ефир тръгна покрай първото предаване, в което участвах - “Невада”. Тогава там не ме познаваха, а чуха Дим Дуков, който ме познаваше отдавна, да ме нарича така и ето, стана и телевизионно име.

B: А защо нямаш фамилия?


- Защото ми харесва да съм като Стинг и Мадона.

B: Защо работиш толкова много? Сутрин по три часа в ефир всеки ден, сега имаш и вечерно предаване. Не ти ли идва малко много и нужно ли ти е да работиш толкова?

- Идва ми малко много. Аз съм казвала често, че съм мързелив човек и сигурно във всяко друго отношение съм мързелив човек. Но не и по отношение на това, което съм избрала да работя. Помага ми това, че обичам работата си. От време на време ми тежи, най-вече че не ми остава време за детето. Но пък се радвам, че имам толкова работа, и си мисля, че в днешно време е кощунство да се оплакваш, че имаш работа, когато хора се чудят как да свържат двата края и как да си намерят работа.

B: В контекста на това, което казваш, много хора се оплакват от периода на прехода, от разрушения си предишен живот. Смяташ ли, че твоят успех, това, че имаш хубава работа и работиш толкова много, е повече изключение, или пък е пример за подражание, за възможностите, които има днес?

- При мен хубавите неща се случиха по време на прехода, може би затова, че преди това не съм търсила професионална реализация. Не знам дали преди това изобщо бих имала този шанс. Трудно време, но и време на шансове е този период. Аз се възползувах от тези, които се появиха на моя хоризонт, и успях да направя нещо в живота си.

Дали е пример за подражание, не знам. Може би не съм се справила по най-добрия начин. Може би някой на моето място би успял по-бързо, по-лесно. За мен, аз съм доволна от пътя, който съм извървяла. От началото, от “Невада” са минали повече от 11 години. Всяка една стъпка през тези години ми е била важна и ми е полезна днес. Ако бях прескочила някои от стъпалата по стълбата, сигурно нямаше да съм толкова сигурна в себе си днес.

B: Нека погледнем периода от “Невада” до днес. Кои от промените в обществото и кои хора, от друга страна, ти помогнаха да се превърнеш от едно от момичетата на шоуто “Невада” до Гала, която е вече някакъв тип институция в днешна България?

- Сигурно много хора са ми помогнали, сигурно много съм си помогнала и аз, вярвам, че сигурно и Господ ме е закрилял. Ще звучи нескромно, ако кажа, че това се дължи основно на мен самата, но например в “Невада” бяхме шест момичета, от които само аз успях да направя това, което правя днес. Тогава там бяха продуцентите Димитър Станчев, Чавдар Младенов, те ме избраха от купа момичета, които се явихме, и ми дадоха шанс да се явя на телевизионната сцена. Но да ме забележи публиката, по някакъв начин да ме хареса, да им се струвам различна, това съм сигурна, че е моя заслуга. Да ме канят после на кастинги за други предавания, пак си мисля, че си е моя заслуга. Изобщо смятам, че 90% от това, което съм постигнала, е моя заслуга.

B: Твоя заслуга са и гостите, които каниш. В твоето предаване има готвене, мода, фитнес, астрология плюс освен всичко това и някой важен гост. Как вкарваш примерно мастит политик или важен предприемач, бизнесмен сред манджите, дрешките, зодиите? Защо идват при теб?

- В моето предаване работя с екип, на който се доверявам сто процента. И това може би също е моя заслуга. В много случаи те избират гостите, дори понякога научавам, след като гостът вече е поканен. Моя заслуга е това, което излиза в ефир; как аз ще представя госта, ще успея ли да го предразположа, ще го накарам ли да каже нещо по-различно от това, което е казвал до момента.

Все пак това е магазинно предаване, не се опитваме да правим някакви гениални преходи как да свържем един политик с готвенето например. Не правим такива опити. Наложили сме се като магазинно предаване, в което има различни теми, понякога драматични, понякога забавни.

B: Колкото и да скромничиш, ти, твоето предаване, твоите предавания по някакъв начин вече са се институционализирали в българското общество. Като се каже Гала, това значи всяка сутрин от десет до дванадесет и половина, знае се и се гледа от повечето свободни по това време хора. Това не те ли кара да започнеш да се вземаш на сериозно?

- Не дай си боже! Дано никога да не започна да се взимам на сериозно. Не само че никога не се вземам на сериозно, но и постоянно се самоиронизирам, включително и по време на предаване. Смешно и страшно едновременно е това да се вземеш на сериозно. Надявам се никога да не прекрача тази граница.

B: Иначе това си е болест на звездите на шоубизнеса.

- Не на всички. Да, може би. Но тая работа със звездите и българския шоубизнес ми звучи малко смешно на фона на ситуацията в страната. Какви звезди, какъв шоубизнес?! Мен няма да ме видиш никъде по коктейли и светски събития. Много различна съм от това, което зрителите решават, че съм. Това е малко парадоксално, защото в ефир съм напълно естествена. Както говоря с гостите си, така говоря и в живота, както се държа в ефир, така се държа и в живота. Но хората решават, че след като три часа си в ефир, значи след това водиш някакъв много светски, много лъскав живот. При мен не е така.

B: Опитай се сега да се вгледаш назад. В една цяла редица от твои гости. Те са една представителна извадка на интересните хора в България, на успелите или на успяващите хора в България независимо от професията. Като ги гледаш тези хора, би трябвало да направиш своето социологическо заключение. Доколко истинско е самочувствието на тези хора в техния успех и доколко балкански провинциализъм има още в тях?

- Сигурно ще е много обидно за някои хора, но балкански провинциализъм си мисля, че има най-много у политиците. Ако трябва да ги разделя на някакви такива групи, тези, които най нямат фалшиво самочувствие, мисля, че са актьорите и това са ми любимите гости.

B: Защото са добри актьори и играят добре и пред теб?

- Не защото играят добре пред мен! Аз имам сетива за това. Така си мисля. Мога да усетя кога някой е фалшив. Естествено, че има сред тях такива, които играят и тук, продължават да играят и в къщи, сигурно и в тоалетната играят. Но си мисля, че като група актьорите най-нямат изкуствено самочувствие и не се вземат на сериозно. А политиците са тези с балканския манталитет.

B: Пак да се върнем назад, като говорим за политици. Ти лично доволна ли си от това, което се случи в България през последните петнадесет години?

- Ако трябва да гледам лично, както казваш, аз съм доволна, защото, казах ти, за мен точно през това време са се случили всички хубави неща. Но не мога да не виждам това, което се случи с част от приятелите ми. Брат ми например, когото много обичам, живее в Америка, защото тук не успя да се реализира. Не мога да не си давам сметка, че голяма част от моите приятели са в чужбина, защото не са имали шанса, който съм имала аз. Или пък техният талант не е бил достатъчно оборотен тук.

B: Това, че ти си намерила своята кариера тук, а твои приятели са заминали за чужбина, добро или лошо е всъщност?

- Не знам дали е лошо, но със сигурност знам, че по някакъв начин това вгорчава моето удоволствие от това, което съм направила. Защото всички тези хора ми липсват. Ако те бяха тук, аз бих се чувствала по-удовлетворена от собствения си успех.

B: Защо мислиш, че те са нямали шанса, който си имала ти? Нали сте били заедно, вероятно и те са имали подобен на твоя шанс?

- Аз имам, да го наречем талант за телевизия. Снаха ми например е историк, млад специалист, не можа да си намери работа, продаваше видеокасети, чудеше се как да свързва двата края. Какъв шанс за един историк, кажи ми?

B: А твоята специалност каква е?

- Моята специалност е педагогика, но аз съм имала...

B: Значи можеше да бъдеш един тъжен и неуспял учител?

- Можеше... Ей, знам, че политиците не загубват способността си да манипулират.

Но да се върнем на темата, те с брат ми не успяха да направят нещо тук. Караха такси, опитваха се да произвеждат видеокасети. Не успяха.

B: Трябва ли да има по-голяма роля на държавата ето в такива случаи? Да помага на хората да си намират мястото или трябва да има повече свобода и повече възможности? Ето че навлязохме в политическа тема, но ти сама ме поведе към нея. Какво трябва да има - повече държава или повече свобода? Защото твоят успех е символ на възможностите на свободата. Неуспехът на снаха ти е символ на нуждата от държава.

- Напоследък все се говори, че твърде много искаме от държавата, че все се оправдаваме с това, че държавата не мисли за нас. Но аз си мисля, че в много отношения държавата я няма там, където трябва да бъде. Да вземем за пример пак актьорите, моите любими гости. Те се справят, участват в някакви чужди продукции, взимат някакви малки пари, правят някакви неща, успяват да оживеят. Но ако имаше подкрепа и от държавата, те щяха да имат избор, да имат възможности да правят това, което искат.

B: Разбрахме, че актьорите са ти любимци. Все пак за кой гост в студиото си мечтаеш и от кой гост би се притеснила така, че да не спиш в нощта преди предаването?

- Не знам за кой гост да си мечтая. Почти няма гост в България, който да сме поканили и да е отказал. Всички, които харесвам, сме канили и са идвали. А иначе чужди звезди мога да изреждам до утре. Много са тези истински звезди, които си мечтая да ми гостуват тук.

А да не мога да заспя вече ми се е случвало. Притеснявала съм се от такива, които първо са отказвали, после са се съгласявали. Като Лили Иванова, която първо ни отказваше, после идва няколко пъти. Винаги се притеснявам, когато имаме такъв случай. Защото аз съм много зависима от това да бъда харесвана. Да мога да говоря “на кафе” с госта си, да го предразположа. Много хора не приемат такова поведение, не искат да си говорим на “ти”. Например не спах преди гостуването на Хачо Бояджиев. Предният ден беше казал: “И да не си помисля да ми говори на “ти”!” След което, сядайки, на втората дума, ме попита: “Ти няма ли да ми говориш на “ти”?!”

B: От твоето предаване се излъчва доброта. Добронамерена си към гостите. В твоето предаване не се търси скандал. Това ли е по-добрият модел? Не се ли изкушаваш да търсиш скандал понякога?

- Аз не мога да съм такава. Когато например трябва да задам някой по-личен въпрос, такъв, на който аз не бих искала да отговоря, ми е изключително трудно. Да не говорим пък аз да се държа скандално. А дали предаването ми трябва да бъде модел, нямам никакво намерение и желание да уча когото и да било как се прави телевизия.

B: А като модел за поведение в живота? Трябва ли да се стремим винаги да бъдем добри?

- Това да. Знам, че не успявам винаги да съм добра, но се стремя винаги да бъда добронамерена. Твърдо вярвам, че това трябва да бъде моделът на поведение на всички.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK