Карло Ботарели: Износът все повече ще се крепи на стратегически съдружници

Карло Ботарели е роден на 3.11.1951 г. в Павия. От 1981 г. е директор на консорциум "Павия експорт", от 1990 г. е секретар на Асоциацията на експортните консорциуми в Ломбардия. Консултант е в Европейската икономическа общност по проект ECIP за страните от ASEAN в сферата на кожите и дървесината; консултант в ООН по проект за индустриално реструктуриране; член на Масата интернационализация на местната администрация в Павия и др.

------------------------

B: Какво не знае българинът за икономиката на Павия?


- Град Павия е всъщност е най-близкият град до Милано в област Ломбардия. Цялата провинция има около половин милион жители, а територията й е 3000 кв.км, което е към 1% от територията на страната.

Консорциумът “Павия експорт” е един от най-старите в Италия, създаден през 1974 г. и в него членуват 80 фирми с оборот на износа от 340 млн. евро. Той е създаден за насърчаване и подпомагане на износа, а към днешна дата можем да го наречем Агенция за услуги по интернационализация. Една от задачите му е не само да благоприятстваме износа на нашите предприятия, но и да намерим благоприятни възможности за сътрудничество и за набавяне на суровини и полуфабрикати и от други страни. Имаме четири представителства в чужбина - в Китай, Тунис, Куба, Аржентина. В Европа нямаме такива офиси, не работим с 25-те страни от ЕС. По-силно заинтересувани сме от Русия и бившите социалистически страни като България, която през 2007 ще стане част от ЕС. Целта е да преценим целесъобразността и възможностите за откриване на офис в България.

B: Това е първото ви участие на Пловдивския панаир, какви са вашите оценки и впечатления от него?

- Есенният панаир е една много важна проява, която със сигурност в рамките на няколко години, и най-вече с присъединяването на България, ще бъде преодоляна към отваряне на по-специализирани изложения.

Тенденцията в цяла Европа, а и на други по-развити пазари е да се премине от такива прояви с по-общ характер към панаирни събития, които са по-специализирани, да касаят стопанските предприятия от един сектор. Разбира се, има и прояви, които са насочени и към крайния потребител.

B: На есенния панаир тази година се представят десет специализирани изложения. Това ли е пътят?

- Със сигурност и нашето идване тук е по този повод - да се срещнем с български стопански субекти и организации. Нашата задача е да подхраним консорциума с поръчки и търсене и предлагане на стоки и продукти, както и диалогът между фирмите. Това е първият етап на търсене, за да може компаниите да идват по-често и да им се създадат благоприятни възможности за конкретен бизнес. Със сигурност в бъдеще българският пазар ще е от по-голям интерес за нас, отколкото е бил досега, макар че от доста години някои от нашите фирми работят с български партньори.

B: Кои са приоритетните дейности на предприятията, включени в консорциума?

- В него са включени фирми от всички браншове с изключение на обувния сектор, които имат собствен консорциум. От нашите 80 фирми, които членуват при нас, няма и по три, които да работят в един и същ сектор. Основните направления са машиностроене, цялостно оборудване, хранително-вкусова промишленост, пластмаса, химия, гума.

В областта на хранително-вкусовата промишленост например имахме запитвания в областта на оризовото производство. Ние имаме планирани срещи на тази тема с областния управител на Пловдив. Павия е голям производител на ориз - около 30% от цялото производство на Италия. Тя и две съседни области общо представляват 90% от италианското производство на ориз.

B: В коя друга област имате дългогодишни традиции?

- По традиция ние се занимаваме много с всякаква електромеханична апаратура. Не случайно една от най-добрите фирми в света за рязане на алуминий - “Мекал”, присъства на панаира, а и всички наши фирми по някакъв начин ще имат възможност за контакти, свързани с тяхната продукция.

Имаме традиции и в производството на междинни препарати за фармацевтичната промишленост, още повече че фирми от провинцията бяха закупени от големи мултинационални компании, за да се възползват от огромния потенциал на академичния свят.

Една от големите фармацевтични американски компании също установи в Павия своя фабрика. Това позволи реализирането на една доста разчленена мрежа от средно големи предприятия, производителки на машини и инсталации за стерилизация както фармацевтична, така и болнична. Друг голям сектор е този за машини за обувната промишленост на световно ниво, както и машини за текстилната промишленост.

Със сигурност в екологичния сектор също има големи възможности за сътрудничество. Един от големите проблеми на България, както и на останалите европейски страни, е да реши въпроса не само с унищожаването на отпадъците, но и с пречистването на индустриалните води, промишленото замърсяване на въздуха, остатъците от медицинските заведения, приспособяването на градските пречиствателни станции.

Някои от българските фирми искат да закупят продукти, които могат да се използват за получаването на енергия от биомаса. Освен доставката на самите съоръжения от нас се иска и доставка на самите материали. Това са хиляди тонове продукти, които се изразходват месечно, но гарантират производството на енергия на ниски цени и с много по-ниски стойности на замърсяване спрямо използваните въглища или нефт например. Получихме оферти от български фирми за износ на дървесни отпадъци - чипато, които се използват като горивни материали, както и на най-различни биопродукти.

B: Имате ли идея да развивате съвместни производства с български фирми?

- Със сигурност мислим и за това. Когато говоря за околна среда например, и по-специално за ориз, аз говоря за реализирането на производствени мощности в България и за сътрудничество в производството за постигане на по-добро качество. Става въпрос за сътрудничество с местни фирми, на които да доставяме технологии и ноу-хау за диверсификацията на продуктите, които се произвеждат на оризова база например. През последните 20 години при производството на ориз от 45% количество използван суров продукт сега се използва около 90% от продукта, като от този ориз се произвеждат брашно, масло, оцет, оризово мляко и кремове. С остатъците от полирането на ориза също се произвежда енергия, която се изгаря в съответните пещи или е изходна суровина за дизелово гориво.

Мрежата от малки предприятия тук е много разнообразна, но на много високо ниво, като например изработване на прецизна механика. Това не са огромни производства, но със сигурност са качествени. Бихме могли да допринесем при сътрудничеството и кооперацията с български фирми именно защото представляваме структури, които от организационна гледна точка са абсолютно в съзвучие с малките предприятия в България, но с много богато ноу-хау. Смятаме, че в бъдеще износът все повече ще се крепи на стратегически съдружници, които заедно развиват нови проекти и произвеждат на място.

B: С вас са представители и на университета в Павия и на Търговската палата. Обща ли е мисията ви тук?

- Присъствието на представителите на Търговската палата е с цел не само да се разширят възможностите за срещи с българския бизнес за нашите предприятия. Търговската палата работи в някои сектори (като например в земеделието), където консорциумът не може да се включи. Това са примерно преработването на земеделски продукти, при което се използват най-новите разработки на академичните среди с помощта на бизнеса.

Причината, поради която и проф. Кантони е с нас, е, че академичните среди могат да направят много. Само преди две седмици беше разкрит експериментален център за сеизмичните рискове. Изследват се причините и последствията на земетресенията, как да се намесим и какви мероприятия да осъществим. Това е един от най-големите и значими в Европа симулатори на ефектите “Еуроцентър”, в който работят към 40 души в момента. Чрез тази система за симулация на земетресения се раздвижват гигантски маси с тегло десетки тонове и силно ускорение. Така могат да се изчислят какви трябва да са постройките, които да издържат на земетресения. Този център е разположен в рамките на Факултета по инженерни науки и в него имаме научно-изследователски лаборатории на производствени предприятия - например в областта на микроелектрониката.

Има и дружества, които са учредени от университети и частни лица. Това е един много иновационен аспект. Целта е академичните знания да имат конкретен резултат и приложение.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK