Живко ГЕОРГИЕВ: Протестният вот ще реши изборите в София

Няколко дни преди частичните местни избори бъдещият кмет на София все още не е предизвестен. Социолозите трескаво мерят нагласите на избирателите, но прогнозите им остават предпазливи. Как избирателите формират позициите си и да очакваме ли изненади в събота попитахме социолога от "Галъп" Живко Георгиев.

-----------------

B: Пет дни преди изборите може ли да се каже, че следващият кмет на София е или Бойко Борисов, или Татяна Дончева?


- Не бих казал, че има предизвестен победител, въпреки че не остана време. Много важна е избирателната активност, а една от най-трудните задачи е да се прогнозира тя. Онова, което изглежда относително сигурно, е, че активността няма да надвиши тази от парламентарните избори, по-скоро ще е по-малка. Бих се учудил, ако премине 45 процента от имащите право на глас столичани.

Все пак всички изследвания показват, че с най-големи шансове да отидат на втория тур са Бойко Борисов и Татяна Дончева. Но при по-ниска избирателна активност - около и под 40 процента, шансове за балотаж има и Светослав Гаврийски, при него е устойчива тенденцията на нарастваща подкрепа. При висока избирателна активност шансове могат да се появят и за Милен Велчев.

Второто обстоятелство, което внася елемент на неизвестност, е, че дори от онези софиянци, които твърдо са решили да гласуват, около 20 на сто се колебаят в полза на кого да дадат гласа си. Тъй че аз не смятам за предопределена двойката Борисов - Дончева за втория тур.

B: Кое отличава най-силно тази предизборна кампания в София от досегашните?

- Тези избори са с много силно медийно присъствие. Не сме имали толкова активни предизборни кампании за местен вот и такова солидно политико-рекламно отразяване на идеи и послания на водещите кандидати за кмет. Очевидно обаче и дебатите, и другите техники за влияние върху избирателите са внесли солидна доза информационен шум, но не са облекчили вземането на решение. По-скоро са допринесли за високото равнище на колебанията.

Но, дума да няма, тези избори ще бъдат интересни и симптоматични с резултата си за това как се развива политическата система в България, дали кризата на политическото представителство, която ясно си пролича на парламентарните избори, отбелязва развитие и в каква посока.

Но правя уговорката, че при местни избори, особено при мажоритарните, политическото представителство търпи сериозна модификация. София няма да е изключение, нито Русе, Разград или Севлиево. Мажоритарните избори винаги дават много по-различна картина от пропорционалните - достатъчно е да си спомним президентските избори, които се проведоха само няколко месеца след парламентарните, спечелени убедително от НДСВ.

B: Какви проблеми очакват да решат партиите?

- За някои политически сили изборите за кмет на София са шанс да излязат от тежката ситуация, в която ги запратиха резултатите от парламентарните избори, това особено се отнася за десния спектър, където протичат кризисни процеси. Там партиите се борят да укрепят влиянието си в рамките на едно и също пространство.

Изборите са достатъчно значими и за двете основни партии в управляващата коалиция БСП и НДСВ. НДСВ не е в особено добра форма след парламентарните избори, там има отлив на подкрепа в резултат на включването им в коалиционната формула. Но не мисля, че за управляващата коалиция тези избори са от решаващо значение. Защото става дума за частични избори и поради това, че коалицията има да решава на национално равнище далеч по-важни проблеми във връзка със стратегията и управленската програма на правителството.

Докато вдясно, подчертавам това, ако не се представят добре, това не вещае ведри прогнози за десния спектър в близките години.

B: А как се съчетават противоречивите интереси на столичани при изграждане на техните нагласи - например жк "Обеля" сигурно страда от различни проблеми в сравнение с центъра, както се различават интересите на пешеходците и на шофьорите?

- Софиянци са потопени в различни проблемни полета, но картината показва набор от очаквания за промени, в които много неща се повтарят. И това съвсем не са кучетата, далеч по значими са инфраструктурата и транспортът, качеството на комуналните услуги на общинската администрация и фирмите концесионери, данъците и таксите. В това кълбо от проблеми няма строго диференциране между квартали, деленията са по-скоро между социални групи и житейски ситуации. Това, което формира проблемността за всеки индивид, не е толкова обективната характеристика на средата, а по-скоро житейската ситуация на хората, които трябва да се адаптират към тази среда. Затова не може да се каже, че в квартала Х най-радушно се приемат посланията на кандидата Гаврийски, а в съседния - на кандидата Велчев. Вече не можем да говорим за червени, сини, жълти квартали, други обстоятелства атомизираха софийското общество и до голяма степен противодействат на формирането на локални общности, които могат да играят активна роля. В някои крайградски села се родиха такива активни локални общности, но на базата на протест срещу определени решения.

Така че изборът ще бъде продиктуван от много сложна система от мотиви. Но най-общо усещането на софиянци е, че столицата е в кризисна ситуация, и по тази причина са много големи очакванията за промяна. Ще действа и логиката на протестния вот, показват изследванията.

Отделен е въпросът, че повечето кандидати не успяха засега да убедят столичани, че точно тези частични избори биха могли нещо радикално да променят. Най-малкото защото новият кмет ще завари наличен общински съвет, който ще трябва да работи с нова областна управа и ново правителство. Ако изборите бяха и за нов общински съвет, мотивът за участие щеше да бъде по-силен.

B: Как се държат партийните електорати на тези избори?

- Най-силно консолидиран е електоратът на "Демократи за силна България" около кандидатурата на Светослав Гаврийски. До голяма степен - около 70 процента, са обединени и избирателите на БСП около кандидатурата на Татяна Дончева. При останалите няма такава консолидация. Електоратът на НДСВ е силно раздвоен между Бойко Борисов и Милен Велчев. Избирателите на ОДС също не са единни. Там се забелязва склонност да гласуват за кандидата на ДСБ Светослав Гаврийски, очевидно не разпознават Минко Герджиков като своя избраник.

B: Как ще се развият сегашните нагласи на различните електорати на втория тур?

- В най-чист вид противостоене дясно - ляво би имало, ако на втория тур се окажат Дончева и Гаврийски. При всички останали конфигурации тази схема - за класическото противопоставяне на дясното и лявото, няма да работи. При останалите възможни двойки демаркационната линия ще бъде "статукво срещу промяна". Ще спечели онзи, който най-убедително се асоциира с идеята за промяна и успее да внуши, че е в състояние да я извърши, отчитайки всички реалности - като наличния общински съвет и т.н. Някои кандидати, например Минко Герджиков, трудно могат да убедят, че са лидери на промяната, той по-скоро олицетворява до голяма степен статуквото.

Но статуквото на едно друго равнище олицетворяват и всички останали кандидати: и Милен Велчев, ако отиде на втори тур, може да бъде представен от опонента си като символ на статуквото в национален мащаб.

Така че вторият тур ще е въпрос на последни прецизирания на посланията, а и вероятно партийните електорати ще получат указания от централите.

B: Как биха гласували избирателите на ДСБ на балотаж Борисов - Дончева?

- Значителният електорален корпус най-вероятно няма да гласува.

B: Намалява ли подкрепата за Бойко Борисов, както се чу тези дни?

- Той има много висок рейтинг сред социални групи, които са активни вербално - те декларират категорична подкрепа за него при социологическо изследване, но в деня на вота може и да не отидат да гласуват. Тази е голямата неизвестност при Борисов - около него няма силна мобилизация, каквато има например около гласоподавателите на Гаврийски.

B: Защо по време на избори в чужбина техните социологически агенции съобщават по чия поръчка правят изследванията си - обикновено на някоя авторитетна медия, а у нас това не се казва?

- И на Запад невинаги се съобщава. Освен това не всички изследвания са непременно по поръчка. Една агенция може и сама да финансира проучването си и после да го продаде на повече от един клиент - това е доста разпространен модел. Повечето от изследванията, които ние направихме във връзка с тези местни избори - около пет-шест, са си наши собствени, ние сме инвестирали в тях. А когато изследването е по поръчка, то не се публикува. Всички политически сили поръчват проучвания, но те са за тяхно сведение. Ако направиш проучване по поръчка на една партия и го публикуваш, това вече не е изследване, а PR.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK