Андрей Наков: Между България и западния свят е останала културна стена

Андрей Наков се върна за първи път в България след 46 години емиграция, за да подпомогне идеята за изграждане на музей на модерното изкуство у нас. Той е участвал в създаването на такива музеи в Швейцария и Канада. На тази тема  - "Значението на музеите за модерно изкуство за утвърждаване на културата на ХХ век - основоположници и естетически критерии" - бяха посветени и двете му лекции в Националната галерия и в Софийската градска художествена галерия.  

Андрей Наков е роден през 1941 г. в София. Завършил е музика и история на изкуствата във Варшавския университет. През 1963 г. емигрира във Франция. Следва история на изкуството в Парижкия университет, където защитава и докторат по венециански ренесанс. По-късно се посвещава на изследвания в областта на скулптурата и живописта от началото на ХХ век. Той е един от откривателите на Казимир Малевич и на голяма част от руските авангардисти. Автор е на единствената в света монография за българина Жорж Папазов, която досега е излизала само на френски език.

Преподава в университетите в Ню Йорк, Париж и Монреал. Автор е на 15 книги и каталози. Организира изложби в галериите "Тейт" - Лондон, музеите за модерно изкуство в Торонто, Единбург, Токио, Мадрид. През 1977 г. в Берлин е куратор на изложбата "Тенденции на ХХ век", която и до днес се смята за най-значимото музейно събитие, посветено на тази тема.


---------------------

B: Как намирате България?

-         От една страна, има много нови модерни постройки,  много коли, много движение и нови магазини, чувства се нещо ново. София изглежда като град, чиято половина ще изчезне след 5 години. И какво ще се построи тогава? Важно е да се знае какво ще се построи, след като очевидно всички къщи са изоставени нарочно, за да се разрушат и да се строят нови. Обществото трябва да е подготвено за това с какво ще живее един ден.  От друга страна, има една стара България, която е залепена, тежка, която не е дори в ХХ век. Всичко е разцепено, сякаш това са парчета, които не са събрани и помежду им зеят пропасти. Например галерията за чуждестранно изкуство... такъв музей аз не съм виждал от години, като в ХІХ век,  много интересен, много странен, като идвах в София, не очаквах такова нещо да видя тук.

B: Искате да кажете, че произведенията не са добри?

- Това не е най-страшното. Техният стил, начинът, по който са подбрани, нямат нищо общо с изкуството на ХХ век. Това е страшно. Като че ли има една стена между западния свят и България по отношение на културата.

B: Но в този музей все пак има работи на Матис, Паскин...

- Матис няма. Или се намира някаква литография, която нищо не определя. Паскин не е явление от главната линия на ХХ век. Много е интересен, даже добър художник, но добри работи от Паскин няма тук. А дори да ги имаше, те не могат да се разберат, изолирани от изкуството на първата половина на ХХ век. Те се губят в този музей. Като един инструмент, който почти не се чува в общия оркестър. Когато свири оркестър, този инструмент звучи много добре, но когато е изолиран, остава като един  много странен, нелеп звук.

B: Мислите ли, че тези произведения са подбирани тенденциозно, така че да ни откъснат от културата на Европа?

-          Това е нещо, което е свързано с историята на България през ХІХ и  началото на ХХ век, тези атавистични реакции. България е преживяла няколко столетия в опълчение към турците, тя е бранила своя свят и това е създало една огромна културна инерция, която й е позволила да съществува. Но тази инерция в ХХ век е непродуктивна, тя трябва да се преодолее, защото спира контактите със света. Тя е спасила България, но след това не е позволила на българите да се включат в общия процес. Не трябва да се забравя и че България е страдала ужасно - след края на ХІХ век всяко поколение е унищожавало елитите на предишното.

B: Какво трябва да се направи?

- Трябва да усвоите продуктивно своята историческа култура. Не с лозунги и дати, а да се извадят живи и емоционални образи. Например тракийското злато, иконите в историческия музей са на световно ниво, но самият музей е извън София – като нещо извън културата на града. А в него има неща, които  ще дадат на младите увереност, ще  ги направят силни и ще ги освободят от комплексите  по отношение на западното изкуство. Защото вече има телевизия, интернет и ако хората не са осъзнали своето минало, не са сигурни в качеството му, единственото, което ще има значение за тях, ще е това, което идва отвън. По този начин всичко ще се унифицира, ще се унищожи. Няма нито една история на българското изкуство, която да може да се покаже на Запад. Написана или направена с изложба, нещо такова. Освен това е много странно, че Националната галерия е галерия за българско изкуство, чуждестранната е за чуждо, демек продължава да се говори за бели и черни, за малките негърчета и големите бели колонизатори.

B: Казват, че е така, защото нашето изкуство не е в контекста на световното...

- Защото никой не иска да го впише, защото тогава българите ще влязат в света и в Европа и художниците ще трябва да се мерят с нейните мерки. И ще се изхвърлят две трети, или 90 на сто от работите им. Когато Микеланджело е умирал, е унищожил 200 рисунки. Днес всички изкуствоведи казват: ай, колко е ужасно това. А той е бил съвършено прав, защото е оставил само най-качественото, един чист образ за това, което е искал да създаде. Днес има прекалено много художници в света, прекалено много произведения и всичко се пази, защото някъде някой ден то ще има комерсиална, търговска стойност. Добре, но това не е необходимо за културата и за музеите на една страна.

B: Вие как бихте подредили нашата национална галерия?

- Ако се направи една такава галерия с произведения на Захари Зограф, Майстора, Николай Дюлгеров, Жорж Папазов и още няколко  подобни художници, изведнъж ще се види, че има европейска перспектива на българското изкуство и хората ще мислят по друг начин. Ще се освободят от този провинциален комплекс, който виждам навсякъде. Няма нужда от толкова много художници. Една монографична изложба  е добра, когато се отхвърлят всички второстепенни работи и се показват само първокласни произведения.  Поразен съм, че в галерията за чуждестранно изкуство има няколко зали, в които работите не са дори второстепенни, а просто копия на съвременни  негърски скулптури. Такива неща не се показват в музей не защото са второкласни или третокласни, а защото те изобщо не дават на хората чувство за изкуство. Достатъчно е да има 10 африкански маски, но истински.

B: Как една малка група от хора ще се пребори с колекционерите, които са вложили парите си в лошо изкуство, и как ще ги убеди, че парите им са похарчени напразно?      

- В един момент те сами ще разберат, че голяма част от колекциите им имат стойност само като български левове, тези картини не са културно евро. Когато разберат, че техните левове се обезценяват, те ще ги обърнат в евро. Ще има една икономическа революция, земетресение. И ще се пресее всичко изведнъж. Както пресяха соцреализма. Заблужденията се плащат много скъпо.

B: Ако Папазов не беше отишъл да живее в Париж, дали щеше да рисува като нашите художници?

- Боя се, че да. Страх ме е, че би рисувал така. Няма реални критерии, много е странно, като че ли хората са омагьосани от едно еснафско отношение към изкуството. И художници, и колекционери се въртят в този затворен кръг на потребителски творби. В целия свят е известно, че най-големите престъпници в областта на компютрите са българските програмисти. Защо? Защото са много способни. Ако България им беше осигурила един минимум, те нямаше да са престъпници.

B: Ние изглежда сме добри във всичко, което не се нуждае от група или отбор.

- Защото няма  баланс в общество, което е потиснато.

 Какво мислите за хората, с които се срещнахте тук?

-         Беше приятно, че на двете лекции имаше много млади слушатели, вероятно студенти, това ми беше много приятно. В края на краищата тези хора ще пътуват и ще видят музеите в Европа, ще видят съвършено други неща. Ще отидат на биеналето във Венеция – там светът на изкуството е съвършено друг. Как е възможно да се опитват тук да ги държат още изолирани. Все пак би трябвало някой да преведе няколко основни книги за изкуството на ХХ век, да са достъпни.

B: Дойдохте, за да помогнете за създаване на музей за съвременно изкуство, а изведнъж казвате, че трябва да се обърнем към старата си култура. Отказахте ли се от съвременните проекти?

- Това са две страни на едно и също нещо.  Но не съществува друго изкуство освен съвременното, защото дори когато гледаме миналото, ние го виждаме с очите и чувствителността на съвременните хора. Така че днешното изкуство единствено отразява точно епохата и то е вратата към към цялото изкуство на света. Бях поразен, когато видях една църква в Сеславци – някои от фреските там са на световно ниво, но са в ужасни условия и всеки момент ще загинат. Т.е. обществото не може да осъзнае тяхното художествено качество.

Цялото самосъзнание на една нация се формира от днешното изкуство. Когато се осъзнае днешното състояние и днешните нужди за оригинална култура в контекста на световната, само тогава българите ще могат да се почувстват горди за своята природа и история. Страшно е, че изкуството на миналото не е оценено в България.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на alzek
    alzek
    Рейтинг: 5 Неутрално

    С Андрей Наков кандидатствахме заедно в Академията, ако не се лъжа някъде към 1960-та. Много интересно интeрвю, бих искал да му пиша ето моят е-mail : alzekmisheff@gmail.com ili www.alzekmisheff.net Благодаря.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK