Вулф БЕРНОТАТ: Разчитаме на "Газпром"

Вулф Бернотат е начело на германския енергиен гигант Е.ОН (E.ON) от май 2003 г. Дипломираният юрист е работил 20 години за "Шел" (Shell), преди да се прехвърли през 1996 г. във "Веба АГ" (Veba AG), предшественика на E.ОН. Влиза в УС на концерна като управител на дъщерната логистична компания "Стинес" (Stinnes). Бернотат е смятан за мениджър с твърда ръка, ориентиран към капиталовите пазари. За него от голямо значение е живият контакт с акционерите и анализаторите, също както и общуването с политиката.

Е.ОН е най-големият енергиен доставчик в Европа, който освен в Германия оперира и във Великобритания, скандинавските страни, Източна Европа и др. Когато Бернотат поема кормилото, концернът току-що е приключил радикалното си преструктуриране от компания с широка сфера на дейност в чистокръвно енергийно дружество. Първоначално Бернотат остава концернът да си отдъхне и се залавя с оправяне на разходите и печалбата. Сега E.ОН влиза в нова фаза и отново е готов за нови придобивки.

------------------


B: Г-н Бернотат, ако допуснем, че сте строител, бихте ли се решили да сложите в къщата и газово отопление предвид новините, идващи от Украйна?

- Да, защото нашето газоснабдяване е сигурно. Спорът между Русия и Украйна обаче показа, че сигурността в доставките не е нещо самоподразбиращо се. Това беше сигнал за събуждане, който според мен беше правилен. Всеки потребител усети, че достъпът до все по-изтъняващите ресурси е важна тема, върху която отдавна обръщаме внимание.

B: Одобрявате ли подхода на държавния концерн "Газпром", който просто спря кранчето за Украйна?

- Нито одобрявам, нито критикувам. Това е въпрос на двустранни отношения между доставчика и неговия клиент.

B: Вие обаче сте важен партньор на "Газпром"...

- Ние сме само най-големият купувач.

B: ... и най-големият чуждестранен акционер. Вашият колега в УС Бергман дори е член на директорския съвет на "Газпром". Участвахте ли в решението?

- Не, преговорите за цената с даден клиент или държава купувач не се водят от директорския съвет, а от мениджърите.

B: Щом нямате никакъв глас, защо продължавате да държите на участието си?

- С участие от 6.5 % естествено имаш само ограничено влияние. Но инвестицията си струва. С покачването на стойността на "Газпром" нашият дял вече струва над 9 млрд. долара. Това е значима инвестиция, която искаме да задържим. От друга страна, при сегашните цени не би имало никакъв смисъл да вдигаме дела си.

B: Газовият спор хвърли негативна светлина върху "Газпром". Компанията има проблем с имиджа...

- Ръководството на "Газпром" вече разбра, че първоначално е преценило погрешно последствията, и в момента се опитва да ограничи щетите. В западноевропейските държави се повдигна и въпросът дали можем да разчитаме на руския газ. E.ОН обаче еднозначно може да отговори с "да".

B: Може ли участието в концерн, който е под държавно влияние, да не навреди и на имиджа на E.ОН?

- Теоретично не е изключено. Но смятам опасността за минимална и не мисля, че ще ни припишат нещо, върху което нямаме никакво влияние.

B: Следователно "Газпром" е надежден партньор въпреки спора за газа?

- Да, и това е добре. Най-големите газови запаси в света сега са в Русия. Заради това ние продължаваме да се интересуваме от инвестиции в руския добив. Подобни проекти обаче се нуждаят от повече време, отколкото мислехме в началото.

B: Каква роля ще играе още руският газ за Германия?

- Тридесет и пет процента от газа в Германия идват от Русия. Мисля, че това е разумно съотношение. Самият концерн Е.ОН държи дял от 30% и се снабдява с газ от шест държави. Ние винаги сме държали на широка база за доставки и в бъдеще ще я запазим.

B: Къде са алтернативите на руския газ?

- Една опция е планираният тръбопровод "Набуко", който трябва да донесе в Европа основно газ от Иран. Но дали ще се реализира тази инициатива, трябва да изчакаме. Проучваме и тази опция.

B: Доставките от Иран наистина ли са реалистична възможност - страната е в тежка международна криза?

- Не можем да отречем, че в Иран се намират вторите по големина газови запаси в света. Тази газ ще намери пазара си. Има редица държави, които имат по-малко политически съображения, отколкото ние или американците. Дали в крайна сметка ще се реализират проектите в Иран, наистина не е сигурно. Ние обаче най-малкото трябва да проучим комерсиалните възможности за сътрудничество. Впрочем водим разговори и с Катар. Там се намират третите по големина находища.

B: Може ли втечненият газ (LNG), който се пренася с кораби, да се конкурира в краткосрочен план с руския газ?

- LNG действително все още е малко по-скъпа от газа, идващ по тръбопроводите, но също толкова конкурентоспособна, че може да допълни нашите нужди. Поради това E.OН е силно заинтересуван от пазара, и то на всички етапи от веригата - от продукцията, през втечняването, транспорта до регазифицирането, за което смятаме да изградим терминал на пристанището Вилхелмсхавен.

B: Преди изборите за Бундестаг изразихте разочарование от енергийната политика на социалдемократите и зелените. По-доволни ли сте сега от новото правителство?

- Досега новият кабинет все още не може да акцентира на енергийната политика. А и в коалиционния договор има много малко за енергетиката. Силно приветствам това, че правителството принципно смята да организира среща на върха, посветена на енергетиката.

B: Какви са очакванията ви от тази среща?

- Една подобна среща на върха рядко носи резултати, но може да задейства цял процес. И ако това се постигне, би било вече много.

B: Газовият спор раздуха с нова сила дебата за ядрената енергия. Смятате ли, че споразумението за постепенно закриване на АЕЦ още може да се коригира?

- Това е политически въпрос, който в момента за съжаление се дискутира само идеологически. Пожелавам си в дискусията за ядрената енергетика да поставим безпристрастно на масата всички аргументи и да говорим за сигурността на германските реактори, способностите им и приноса им за намаляването на емисиите въглероден двуокис. Обаче съм скептичен, че това е възможно в близко бъдеще.

B: Не вярвате следователно в ренесанс на ядрената енергетика в Германия?

- Строежът на нови мощности със сигурност не стои на дневен ред. Ние обаче сериозно трябва да обсъдим дали няма смисъл да удължим експлоатацията на доста сигурните по мое мнение атомни централи, отколкото предвиждат сегашните договорености.

B: Доколко належащ е въпросът за E.ОН?

- Едва в края на 2011 г. предстои следващото затваряне на наша АЕЦ. Ние като компания можем сравнително спокойно да наблюдаваме дискусията. Едно обаче е ясно: не можем просто едновременно да излезем от ядрената енергетика и да постигнем амбициозните цели за защитата на климата. Този конфликт на целите трябва да се разреши.

B: Големите доставчици изпитват силен натиск от антимонополната служба. Спорът дали E.ОН не обвързва твърде клиентите си с дългосрочни договори за доставка скоро ще стигне до съда. Ще се стигне ли до показване на мускули?

- Не виждам нещата толкова драматично. За мен е нормално, че антимонополната служба следва определена линия в изпълнението на задачите си, а пък ние оценяваме въпроса другояче. И законът позволява в подобни случаи и възможността да реши съдът.

B: Президентът на антимонополната служба Улф Бьоге открива процедура след процедура. Това не ви ли изнервя?

- Негово право е. Хубаво е, че г-н Бьоге с удоволствие подхваща енергийни теми. Само че не сме готови да приемем всичко, което идва от антимонополната служба. И смятаме, че имаме добри шансове пред съда. Що се касае до дългосрочните договори за доставка, вече реагирахме и предлагаме на нашите клиенти по-кратки периоди. Но изискванията на Бьоге просто отиват твърде далеч.

B: Германският енергиен пазар се владее от четирима големи доставчика. Разбираемо е, че антимонополните власти решително подхождат срещу този олигопол.

- Сама по себе си пазарната власт не е нещо непозволено. Единственото, което може да оспори антимонополната служба, е когато има злоупотреба на пазарна власт. А в този пункт ние имаме друго виждане с г-н Бьоге.

B: От погрешна гледна точка ли изхожда антимонополната служба?

- Да, във всеки случай. Погрешно е да разглеждаш пазара винаги само национално или дори само регионално или локално. Не може да е сериозна целта в Германия да има само една раздробена конкурентна структура - с компании, които вече не играят международна роля. В петролния бизнес още преди десетилетия изтървахме влака и за разлика от Англия, Испания, Франция или Италия нямаме значим международен концерн. Трябва ли това да се случи и с газта?

B: Това означава, че германските потребители трябва да се радват, че има един силен Ruhrgas, който се грижи за сигурни доставки?

- А кой друг би го направил иначе? Нужен е известен мащаб дори само за да си уредиш среща с "Газпром". В газовия бизнес имаме много ограничен кръг от продавачи, които обаче имат постоянно пазарно могъщество. Срещу тях OПЕК е просто беззъб тигър. Затова се нуждаем от силни, финансово могъщи снабдители, които се приемат сериозно от производителите.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK