Иван АНГЕЛОВ: Абсолютно невъзможно е до потребителя да стигне заразено месо

Психозата около птичия грип сериозно удари птицепроизводството в страната, твърдят от бранша. По данни на птицевъдите за 20 дни от началото на годината потреблението на пилешко месо е спаднало драстично - от шест хиляди на две-три хиляди тона. Данните бяха потвърдени от някои вериги за хранителни стоки.

Затова те поискаха спешна подкрепа от правителството за овладяването на кризата.

От сряда междуведомствена работна група с участието на експерти от четири министерства и представители на бизнеса ще обсъждат варианти за подкрепа на фирмите от бранша. Предприемачите настояват държавата да създаде фонд за компенсации, които да покрият загубите от нереализирана продукция. Миналата седмица те предложиха държавата да отпусне между 7 млн. и 10 млн. лв. от бюджета за обезщетения.


На срещата преди два дни министърът на икономиката Румен Овчаров заяви, че ще се търсят пътища за подпомагане, но на този етап директни субсидии са невъзможни. Възможно е държавата да отдели за тази цел известни средства от фонд "Земеделие", който единствен може да оказва подкрепа на земеделските производители.

Преди ден шестима министри подкрепиха птицевъдите, като демонстративно хапнаха пилешко и показаха, че това не носи никакъв риск.

-----------------

В: Кога за пръв път браншът почувства отлив от търсенето на птиче месо?

- Първите случаи на птичи грип в Румъния през октомври не се отразиха на бизнеса, защото огнищата там бързо бяха ограничени и нямаше разпространение на болестта сред хората. Покрай Коледа и Нова година продажбите бяха възстановени.

Големият проблем дойде в началото на тази година и основно се повлия от смъртните случаи на хора в съседна Турция. Истерията, която обхвана страната, се отрази на потреблението и то спадна три до четири пъти за две седмици. Веднага след Нова година потреблението рязко спадна и от шест хиляди тона през януари 2005 г. достигна две хиляди тона сега. Това се отрази на цените и повечето производители вече предлагат продукцията си под себестойност, на загуба.

Но не това е най-страшното. Проблемът е, че в дългосрочен план не се знае кога ще излезем от кризата и много трудно би се съхранило производство в бъдеще. Ако сега не запазим добрите си позиции на пазара, след шест-седем месеца може дори да започнем да внасяме. И това ще се случи с отрасъл, който от миналата година е във възход и планира да се развива.

За пръв път в историята на страната през 2005 г. птичата продукция надхвърли като количество производството на свиневъдите. Статистиката отчете над 80 хил. тона птиче месо и 74 хил. тона свинско месо. Отбелязан беше и ръст в износа - реализирани са 12 хил. тона, като най-големи партиди са изтъргувани във Франция, Македония и Германия.

В: Каква помощ точно поиска браншовият съюз от правителството?

- Поискахме да се направи стратегия за по-дългосрочно подпомагане на бранша. Практиката в европейските държави, в които е имало огнища на птичи грип, показва, че подобни кризи нанасят големи щети на пазара, и то за продължително време.

В Италия например през 2003 г. имаше птичи грип от неопасния за хората щам и тогава пазарната психоза продължи осем месеца. На следващата година в Холандия пък бяха унищожени 55 млн. птици и шест месеца пазарът на птици беше парализиран. И в двете европейски държави много бързо бяха взети мерки за преодоляване на кризите, хигиенните норми се спазваха перфектно и заразите бяха премахнати.

Клиентите трябва да знаят, че никъде в света хората не са се заразили от консумацията на месо, защото то минава задължителна термична преработка. Смъртните случаи в Турция са от пряк досег със заразени птици и лоша хигиена. Абсолютно невъзможно е до потребителя да стигне заразено месо, защото хигиенните изисквания към производителите са изключително високи.

В: Какви количества залежават в резултат от спада в търсенето?

- В складовете се съхраняват около 9 хил. тона месо. Повечето производители вече нямат капацитет за замразяване на нова продукция. В същото време заложените пилета трябва да се обработват, но ако не могат да се продадат, птицекланиците ще загубят милиони. Срокът на съхранение на замразените птици е шест месеца и това също няма да реши проблемите.

В: Как точно очаквате държавата да компенсира загубите?

- Предложихме да се създаде специален фонд, който от 31 януари до 1 юли да подпомага производителите по веригата - птицевъди, производители на яйца и месопреработватели. Държавата да отпусне определени средства, които частично да компенсират стопаните. През зимата себестойността на продукцията леко се покачва и в момента тя е около 2.30 лв. за килограм без ДДС. Реално продукцията сега се продава по 2.10-2.20 лв. с ДДС. На този етап компенсираме загубите с изтощаване на оборотните средства, но до месец-два ще стане невъзможно да се справяме със собствени сили.

В: Имате ли уверение, че това ще стане?

- Да, получихме такова уверение. Фактът, че се събраха министри, и то само шест дни след като поискахме среща с тях, е доказателство за тяхната ангажираност към нашите проблеми.

В: Има ли опасност от масови фалити?

- Опасността от фалити е реална. Дребните производители са по-мобилни и те лесно могат временно да спрат работа, като унищожат заложените пилета и ги реализират на пазара. За големите птицеферми като нашата положението ще бъде много по-тежко. Защото сме заложили подрастващи родители и такива, които сега са в активна възраст. Първите ще започнат да раждат след седем месеца и за този период ние трябва да им осигурим храна. Поради липсата на оборотни средства обаче ние трудно ще устоим на сегашната пазарна криза.

В: Поддържате ли връзка с колегите си от Турция и Румъния и как там се решават проблемите?

- В Турция ситуацията е много тежка поради смъртните случаи. Знаете, че цените на пилешкото месо там се сринаха до критични нива. Държавата обаче веднага се намеси и от началото на тази седмица обяви мерки за подкрепа на стопаните. Помощите са 30 цента на килограм унищожено месо и 90 цента за унищожено пиле.

В: Как кризата на пазара ще се отрази на инвестициите, които птицефермите трябва да направят за въвеждане на новите хигиенни стандарти?

- Новите европейски директиви са много тежки. На този етап в страната няма нито една птицекланица с индустриален капацитет, която да има нужните сертификати за Европейския съюз. Защото една модерно производство с индустриален мащаб струва около 25 млн. евро, а това за нашите условия е трудно постижимо.

Новата птицекланица на "Градус" в момента е пред пуск и след като заработи, тя ще бъде третата по големина в Европа и най-голямата в България. В момента големите производители в страната са три-четири.

Тенденцията на окрупняване на бизнеса е типична не само за България, но и по света. Важното е производителите бързо да се ориентират и да въведат системата за самоконтрол НАССР. Ние работим по тази система в старата птицекланица отдавна, новата също отговаря напълно на стандартите. Важното е и останалите месопреработватели да инвестират, за да бъдем конкурентни на европейските си колеги.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK