Георги АЛЕКСАНДРОВ: Ще сложим на масата допълнителни честоти за радио и телевизия

Вече не може да се намери справедливо решение за лицензирането, казва председателят на Комисията за регулиране на съобщенията

Георги АЛЕКСАНДРОВ

© Надежда Чипева

Георги АЛЕКСАНДРОВ



Преди малко повече от седмица председателят на Комисиятаза регулиране на съобщенията Георги Александров участва в срещата наевропейскитедалекосъобщителни регулатори в Париж, по време на която речта накомисаря потелекомуникациите Вивиан Рединг за понижаване на тарифите намеждународнияроуминг разбуни духовете. Според Александров темата не е нова и с неяЕвропейската комисия се занимава от година и половина, а проблемът е вогромните разлики - между 20-25 евроцентаи 13.5евро на минута в тарифите на различните оператори. Колкото и да е важенвъпросът за цените нароуминга, според шефана българския далекосъобщителен регулатор в България си имаме наши, по-спешнинеща за решаване.



Кои са спешните неща за решаване пред КРС?




- Типовото предложение за взаимното свързванеи за необвързания достъп (т.нар. последнамиля - бел. ред.), “надвисналото”лицензиране на радиа и телевизии, което трябвада започне следващия месец. Съдът върна типовото предложение за взаимносвързванеза допълнително обществено обсъждане. Проблемът е, че върнатият текст еот 2004 г., а от 2005 г. са в сила нови изисквания, т.е. в текстатрябва да присъства възможностза избор на оператор на абонаментна основа, каквато сега няма.КРС е изправена пред дилематадали да довърши обсъждането на незаконен текст, или да внесе в негоизмененията.


Типовото предложение за необвързандостъп е предмет на съдебен спор, но се надявам до седмица-две съдът да излезе с решение. Ако се приеме,ще работим по прилагането му. По предоставянето на каналната мрежа и кулите КРС гласува миналата седмица общите условия с цени.




Има лисправедлив начин за лицензирането на радиа и телевизии?


- Броятна заявилите участие за конкурс расте лавинообразно, те са близо 700. Втази област от години са трупани проблеми и вече не може да имасправедливо решение. Последните конкурси са от 1999 г. Освен това средоператорите има разлики. Едни са минали през конкурс, но порадизабавяне на решенията в съдебната система получихаслужебни лицензи. Другиса работили, после по някаква причина са спрели, но законът им позволида работят отново. Третиимат програмни лицензи,но не са участвали в конкурс,защото не е имало. Срещутази разнородна група стоят 700 кандидати, които искат тепърва дазапочнат дейност. Ако всички подаваха сега заявления, може би щеше даима справедливост.



Колко оттези 700 кандидатиимат реален шанс да останат на медийния пазар?


- Трудно е да се каже. В момента тече консолидация,особено при радиата и кабелнитетелевизии. Лицензирането на всички кандидати е техническинеосъществимо, а от пазарна гледна точка безсмислено, защото толковамного оператори едва ли ще могат да работят нормално. Причина заголемия брой заявки е и интересът на чужди и местни инвеститори къмизкупуването на по-малкирадиа и телевизии. Многохора виждат в един лиценз не толкова начин да развиват дейност, а даспечелят пазар, като го продадат на заинтересовани играчи.



Очакватеда се отвори пазарна лицензи?


- Такъв има и вечебяха изкупени по-малки радиа. Много хора се надяват да спечелят лиценз и бързо да го превърнат в пари. Друг евъпросът, че едва ли някой се интересува сериозно само от лиценза. Изкупуватсе разработени бизнеси с утвърдено мястона рекламния пазар, с екип,аудитория, изградена мрежа.



Има ли КРС готовност да представи карта на честотите, каквато операторите искат?


- Направатана честотна карта се предшества отприоритетите. Това е логиката. Крайно време е някой да обясни наполитиците и на избирателите как стоят нещата с честотния ресурс. У насникойне смее да вземе решение къде да има радиа ителевизии и къде да няма.Без приоритети КРС нищоне може да представи. Друг е въпросът дали СЕМ ще ги обяви, или ние щеизберем селища вместо тях и ще обявим свободния честотен ресурс.Технически за нас е безразличнов кои два близки града да се даде една честота- в Пловдив или в Пазарджик. Но определена за единия град, тя не можеда се даде на другия.


КРС не може да скрие честоти. Има такава теза, че крием спектър.Комисията е длъжна да дава свободния спектър и е лесно да се проверикъде какво е свободно и какво не. Да не говорим, че според плановете зацифровизация само след 2-3 г. той става неизползваем. Международнотосъгласуване на националничестоти за телевизия вече е блокирано. От миналата годинаникой не съгласува честоти за аналогова телевизия. Светът вече язабравя, а ние още се вълнуваме.



Счестотна карта или без сроковете за конкурси ви притискат.


- Вмомента КРС приема всичкизаявки от СЕМ и се опитва да предложи няколко варианта на лицензиране. Нашият законов срок за лицензиране етри месеца от датата на подаване на заявленията. Първите заявки са от средата наянуари. Когато срокът изтече,КРС ще излезе с решениеи ще предложи честоти вградовете. Ако СЕМ не ни посочи градове, ние ще ги изберем.



Повече ли са новите кандидати от вече работещите?


- Повече са - 700 точки по 700 заявления е доста. Учудващо е, че вгодината преди издаването на цифровите лицензиинтересът към аналоговите радиа и телевизии е толковаголям. От технико-икономическа гледна точка е доста безсмислено, защотос приемането на България в ЕС тя ще приеме и сроковете за въвеждане нацифрова телевизия - 2010-2012 г. Така че на аналоговитеоператори им остават броенигодини работа. Дали ще можеда се изплатят инвестициите за това време...



Вероятно ще бъдете затрупани с жалби след това?


- Вбългарските условия това е задължително, но едобре да се върви към приключване на сагата с медийнотолицензиране. Вижда се, че отлагането не намалява проблема.



По закон КРС трябва да обяви и честотите на операторитес временни лицензии за свободни.


- Да, нямаме право да ги обявим за заети, но има останал честотен ресурс, не е много,но го има. Така че ще сложим и допълнителни честоти на масата, но далеч няма да удовлетворим 700-те заявки.



Две телевизии са подали молби за националенефир. Имали ресурс за четвърта и пета национална телевизия?


- Ресурси за национална ефирна телевизия няма, но има за няколкорегионални. Националната ползва мощни предаватели с по-малко точки наизлъчване и покривапо-голям процент от територията на страната. Регионалните покриватголям процент от населението, не и от територията. За националнатателевизияима изискване за покритие на територия, но ресурс, който да отговаря натова изискване, ние нямаме.



Кога ще обявите конкурси за цифрова телевизия?


- Конкурсиза цифрова телевизия може да има през 2007 г. Ако се прецени наполитическо ниво, може да се поиска и отсрочка, макар че не е добре дасе бяга от бъдещето - цифровата телевизия пести ресурс и по нея щемогат да се гледат повече програмис наличния спектър. Това е най-тясното място сега - много желаещи даправят програми, но КРС не може да осигури отделначестота за всяка програма за национално разпространение. Аколицензираме три цифрови оператора и всеки излъчва по7 програми (при цифровата телевизия една честота носи 7 програми, а прианалоговата - само една), броят на националните програми ще стане 21.



Скъп ли е преходът от аналогова към цифрователевизия?


- Операторите, които градят собствена мрежа, инвестират и сега вхибридни предаватели, които излъчват и цифрова телевизия. Тези, коитоползват цифровата мрежа на БТК, имат проблеми, защото засегателекомът не вижда достатъчнодобро бъдеще, за да инвестира в нея, мрежата не се поддържа, иматехническипроблеми, операторите се оплакватот високи цени. Подмяната на аналогов предавател с цифров е скъпа,защото това е ново устройство. Честотите са същите както зааналоговата. Затова в някои страни преминаването е успоредно, т.е. ведин период работят и двете телевизии. С приключване на сегашнотолицензиране в България най-вероятно няма да има такъв буферен спектър ище трябвада се спрат аналоговите, за да почнат цифровите. Това става най-лесно,като се обяви една дата - да речем от 1 януари 2012 г., от коятоаналоговите предаватели се спират и се пускат цифровите.



Когаще бъде възможна преносимостта на телефонните номера от една мрежа в друга вБългария?


- За мобилните мрежи това е задължително от 2007 г. Предстои среща наексперти от КРС и представители на мобилните оператори по този въпрос.Доколко ще е от полза такава услуга, ще каже бъдещето. В страните,които я предлагат, занея са кандидатствали 300хил. души, т.е. интересътне е голям. От друга страна, в развитите европейски страни и в някоипо-малки проникването на мобилната гласова услуганадхвърля 100%, което означава, че хората имат по 2-3 симкарти наразлични оператори, вместо да прехвърлят номерата си към друга мрежа.



Ще се таксува ли тази услуга?


- Без да претендирам за експертност, щекажа, че има няколко техническирешения с различна степен на сложност и цена за операторите. Какъввид преносимост на номерата ще има в България КРС тепърва ще прецени. Най-вероятно ще се въведетакса и за потребителите, тъй като е неразумно да се остави услугата свободна.Ако има цена, КРС ще сепостарае тя да не бъде забранителна, т.е. да насърчавасмяната на доставчик.



Получихте ли заявки за мрежи от типа “точка към много точки” в диапазона от 26 гигахерца?


- КРС все още не е обявила намерение.Проведохме обществена консултация как най-добре да разпределим каналитеи скоро ще обявим намерение. Тогава ще дойдат и заявките. Но тук имадобри възможности за удовлетворяване на заявките в сравнение сдиапазонаот 3.5 гигахерца.






Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK