Цвета МАРКОВА: Законът не регламентира огласяване на сътрудници на ДС

Цвета Маркова

© АСЕН ТОНЕВ

Цвета Маркова



Цвета Маркова и ръководената от нея Държавната комисия по сигурността на информацията имат пряка отговорност за спазването и изпълнението на Закона за защита на класифицирана информация. "Дневник" се обърна към нея по въпроси, свързани със скандала с досиетата на комунистическите спецслужби.



Г-жо Маркова, присъствахте на пресконференцията на вътрешния министър в края на април, когато той обяви, че МВР ще отваря така наречения служебен архив с исторически данни. После обаче последва друг ход на министъра, с който той започна да разгласява информация от дела на агентурния апарат на Държавна сигурност.




- Бих искала да направим разлика между това, което се случи в края на април на пресконференцията, и така нареченото от вас отваряне на служебния архив. На 27-29 април с помощта на баварската фондация „Ханс Зайдел” се проведе обучение на служителите в регионалните структури на дирекция „Информация и архив” на МВР по приложението на параграф 9 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), който изисква от ръководителите на организационни единици да прекласифицират съдържащата се в техните организационни единици класифицирана информация. На практика този процес следва да доведе до понижаване с една степен надолу на класифицираната информация и декласифициране на същата, за която срокът на защита е изтекъл. Тази разпоредба поставя под еднакъв режим целия обем класифицирана информация, без да прави разлика между видовете и нивата.


ДКСИ като орган, който съгласно член 4 от ЗЗКИ осъществява държавната политика в областта на защита на класифицираната информация, оказва методическа подкрепа за прилагането на закона. Компетентността на ДКСИ се изчерпва - и нейната роля следва да се счита за приключена - с декласификацията. След като информацията вече е станала явна и в случай че тя има историческа стойност, следва да бъде предадена в Държавния архив. Добър пример в това отношение беше Министерският съвет, който през лятото на 2004 г. разсекрети и предостави за достъп секретния си архив. ДКСИ не отговаря за явна информация с едно-единствено изключение, което ЗЗКИ е предвидил - а именно в случай, когато се иска унищожаването й.


Така нареченото от вас отваряне, което аз дешифрирам като „предоставяне на достъп”, е процедура, регламентирана в Закона за достъп до обществена информация, разбира се, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни. Във втората част поставяте въпроса за разгласяването на тази информация. Процедура на „разгласяване” не е предвидена в никой от нормативните актове, ако приемем, че под този термин разбираме предоставянето й на неограничен кръг субекти.


Каква оценка давате на това, което става в момента?


- Оценката, която бих направила на случващото се в момента, излиза от институционалното ми качество. Намирам го обезпокояващо по няколко причини. Загриженост буди подходът за подаване в публичното пространство на декласифицирана информация. Оперирането в една толкова деликатна сфера, която засяга човешки съдби, и в същото време чувствителна, защото поставя въпроса за националната сигурност, трябва да се извършва с изключителна прецизност, безпристрастност, професионализъм и при категоричното прилагане на ясни правила.


Има решение на Народното събрание от 1994 г., с което архивите на ДС се обявяват за явни. Това решение има декларативен, а не нормативен характер, поради което не води до никакви правни последици. За да бъде приложено, трябва да се създаде процедура и институционална база. С други думи - да се посочи кой и как трябва да постигне визираната в решението цел. Неколкократно са били правени опити за създаване на подобни комисии и процедури, но до този момент нито един от тези опити не е бил успешен. През 2002 г. беше прекратено действието на последната комисия, на която бяха възложени подобни функции.


Как ще коментирате твърдението на министър Петков, че извършва огласяването на нещатни сътрудници на ДС по силата на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ)?


И вие, и аз знаем, че ЗЗКИ не му дава такова правомощие. Премахването на грифовете не е нито единствено, нито достатъчно условие за „огласяването на нещатни сътрудници на ДС”. ЗЗКИ не регламентира и не изисква огласяване. Нещо повече, законът дава възможност на ръководителите да поискат от ДКСИ удължаване на сроковете на защита на документите, в които по тяхна преценка се съдържа чувствителна информация. Изтичането на предвидените в закона срокове не води до автоматично отпадане на защитата, а възлага на ръководителя отговорността за преценка. Когато сигурността на страната го изисква, той е задължен да продължи защитата й.


Законно ли е това, което извършва в момента? От една страна се казва, че министърът изпълнява закона, а, от друга, че го нарушава?


- На въпроса ще отговоря така. Практиката на Съда за защита на човешките права в Страсбург е ясна и последователна. Когато правото на обществото да получи информация се конкурира с правото на същото това общество да бъде гарантирана неговата сигурност, то второто като въпрос с по-голяма обществена значимост има приоритет пред първото. Така че няма пречка да се отказва информация, ако това би защитило националните интереси.


Министър Петков създаде и прецедент с обявяването на данни за така наречените картотекирани сътрудници на ДС, за които в архивите се съдържа само регистрационен картон. Лица като лидера на ВМРО Красимир Каракачанов например не са обявявани от комисиите „Бонев“ и „Андреев“ именно на този принцип. Какъв е коментарът ви?


- Има решение на Конституционния съд, съгласно което по отношение на картотекирани сътрудници на ДС, за които в архивите се съдържа само картон, не може да се приеме безспорно установена връзка с бившите служби. Освен това ЗЗКИ не третира принадлежността към службите като отрицателна предпоставка за издаване на сертификат до класифицираната информация на НАТО.


Принадлежността не е основание за отказ. Изключително важно е да се знае в този момент от предприсъединителния период, че няма пряк натиск от Европейския съюз за досиетата. Анализът на случващото се от март насам сочи по-скоро, че се касае за „експорт” на темата от България към ЕС.


Това е рецидивиращо явление, за което съм подготвена от преживяното през 2003 г. във връзка с приемането ни в НАТО. Тогава изтъкнати „родолюбци” убеждаваха НАТО какъв голям проблем за съюза са служителите на бившите служби, поставяйки всички под един знаменател. Подобна ситуация се наблюдава и в момента, но с една съществена разлика. Ситуацията възникна по инициатива на едни лица, а други се възползват от нея.


Беше огласено, че зам.-председателят на Народното събрание Петър Берон е получил допуск за достъп до класифицираната информация на най-високо ниво, а в същото време името му присъства във втория списък, предоставен от министъра.


- На всички лица по силата на закона и на тези, които са имали необходимост по преценка на председателя на парламента, са издадени сертификати и няма разминаване.


ДКСИ смята ли, че при проверките за установяване на зависимост, която може да е пречка за получаване на допуск за класифицираната информация, работата в структурите на бившата ДС или на сътрудничество с нея, а също така и за специализиране в школи на КГБ е аргумент за отказ на такъв допуск?


- Единственото, което интересува нашите партньори, е надеждността на българските институции да опазват техните тайни. На принципа на дедукцията може да бъде изведено такова изискване и за лицата, които работят с такава информация. Към представляваната от мен комисия като национален орган по сигурността не са предявявани никакви претенции от страна на европейски органи, свързани с досиетата на ДС. Както Джефри ван Орден отбеляза, „ако въпросът с досиетата е чувствителен за българското общество, трябва да се създаде комисия”. Тоест преценката за необходимостта от такъв орган е в рамките на националния суверенитет.


Миналата седмица Николай Свинаров пред Би Ти Ви призна, че Министерството на отбраната по време на неговия мандат като министър там не е изпълнило тези разпоредби и военното контраразузнаване и разузнаване не са спазили тази процедура.


- Да, потвърждавам, че това е така, но за това има обяснение. На бившия военен министър не му стигна технологично време да задвижи въпроса.


Също миналата седмица директорът на НРС ген. Кирчо Киров пък обяви, че няма закон, който да му дава право да разсекретява информация на НРС, макар че никой не е поставял въпроса за документи на НРС, а на бившето Първо главно управление на ДС. Как ще коментирате тази позиция?


- В случая важи общата разпоредба на ЗЗКИ за декласификация на документи с изтекъл срок на секретност.


Какъв смятате, че трябва да е механизмът, който трябва да бъде приет, за да се разреши този проблем? Политиците говорят за приемането на нов закон за досиетата.


- Личното ми мнение е, че една парламентарна комисия, създадена на квотен принцип, би могла да фокусира обществените очаквания в тази посока и по тази много чувствителна тема. Никой в ЕС не очаква спецслужбите да си отварят досиетата. Напротив, партньорите очакват България като пълноправен член да защитава тайните на съюза съгласно приетите регламенти и ангажименти, което би могло да стане само ако има силни служби за сигурност.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK