Весела ЛЕЧЕВА: Няма да допуснем спортните площи да се превърнат в търговски

Ще сключваме договори за наем до 10 години и за концесия до 35 години , казва председателят на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС)

Весела ЛЕЧЕВА

© Георги Кожухаров

Весела ЛЕЧЕВА



Преди месец председателят на ДАМС Весела Лечева внесе в правителството промени в закона за спорта, които регламентират партньорството между държавата и частния сектор при стопанисването на спортните обекти. Преди седмица финансовият министър Пламен Орешарски настоя държавата да се оттегли от субсидирането на тези бази и да ги предаде в частни ръце. Същевременно в парламента беше внесен и алтернативен проект за стопанисването на спортните бази, който предлага спортните съоръжения да бъдат предадени за управление на общините, както и забрана за апортирането им в частни дружества.


Г-жо Лечева, подкрепяте ли предложението на финансовия министър Пламен Орешарски държавата да прехвърли на частния сектор грижата за стопанисването на спортните имоти?
- Подкрепям го, но при определени условия, тъй като това не трябва да става самоцелно. Трябва сериозно да се обмислят редът и условията, при които да бъде потърсен нов стопанин на базата. Първото, към което трябва да се стремим, е да защитим предназначението на дадения обект или терен. Спортната насоченост на съоръженията трябва задължително да се запази. Другото важно нещо е да търсим максимално добри условия, за да може да влязат повече инвестиции в спортните съоръжения, те да се модернизират и да предоставят добри условия за качествен тренировъчен и състезателен процес. Трябва задължително да се запази и собствеността на земята, на която са изградени. Необходимо е да се прецени и каква част от спортната база, построена през последните 30-40 години, трябва да остане в ръцете на държавата и общините и каква част да се приватизира. Миналата седмица например бях в Португалия и се срещнах с министъра на спорта. От разговора ни останах с впечатление, че те имат аналогични проблеми. Колегата ми каза, че има сериозен конфликт със спортните организации, които искат да стопанисват обектите, но не могат да покрият разходите за тях. Затова се налага държавата допълнително да ги субсидира. Освен това в България има недостиг на спортни мениджъри, които могат да управляват спортни имоти. Това е много специфична дейност. Все още не сме подготвени да организираме така събитията, че да привлечем максимум приходи от тях. Някои спортове обаче се опитват и вече го правят доста успешно.


По какъв начин ще защитите собствеността на базите и какво се крие зад фразата публично-частни партньорства в случая?
- Имайки предвид опита на други страни, смятам, че спортните обекти трябва да се предоставят на частни инвеститори. С новите промени в закона за спорта, които сме внесли в Министерския съвет, ще можем да сключваме договори за наем до 10 години и за концесия до 35 години с възможност за тяхното продължаване. От своя страна инвеститорите, влагайки средства в тези бази, ще могат да предоставят качествени услуги. И тогава държавата може да купува от тях време за ползване на обекта - разбира се, на различни цени от тези, по които ще плащат гражданите. Така инвеститорът ще има твърда гаранция, че държавата ще ползва този обект в даден часови пояс. Защото всеки инвеститор иска гаранция, че ще може да си върне вложените средства за един определен период от време, а ние като държавна агенция можем да осигурим определена ангажираност на обекта. Аз разбирам публично-частното партньорство именно по този начин. Моделът може да бъде реализиран и с общинските спортни терени и съоръжения.




След като ДАМС определи спортните бази от национално значение, на които ще тренират националните отбори, кой ще тренира на останалите терени, за които държавата ще откупи време?
- Националните спортни обекти ще бъдат предоставени на част от националните и олимпийските отбори за тяхната тренировъчна дейност. Всяка федерация счита своя спорт за най-значим и иска да има национален обект, но не е по силите на държавата да изгради за всички желаещи. Затова сме се спрели на многофункционални бази, които може да бъдат ползвани за различни видове спортове. Сред тях са Белмекен, "Спортпалас" във Варна, който е в изключително тежко състояние и не се ползва в момента, спортен комплекс "Дианабад". Те обаче не обхващат всички видове спорт. Спортните клубове също имат нужда от място, където да тренират, и държавата ще им го осигури чрез публично-частните партньорства.


Извън групата на обектите от национално значение обаче остават атрактивни имоти като столичния колодрум, стадион "Българска армия" с прилежащите му територии и тренировъчните бази, които ЦСКА ползва на Четвърти километър и Панчарево. Не се ли опасявате, че след трансформацията те може да се превърнат преимуществено в търговски площи?
- В никакъв случай няма да го допуснем. Собствеността на имотите ще остане държавна. А частният сектор ще може да си върне вложените средства през дългия период, през който ще управлява дадения спортен обект. Откриването на търговски обекти край спортните бази от инвеститора е световна практика. Причината е, че цената на спортните услуги не е толкова висока, за да може да върне вложените инвестиции. Не можем да искаме билетът за мач да струва 200 лв., тъй като никой няма да отиде на стадиона. Елементарни примери за търговска дейност са предлагането на храна, сувенири и артикули за феновете в рамките на спортни събития. Възможно е в спортното съоръжение да има боулинг или дори кинозала. За съжаление практиката в България показва, че обикновено се започва от строежа на търговския обект, акцентира се върху него и когато дойде ред на спортната част, договорът спира да се изпълнява. За да бъдат разтрогнати подобни контракти, се минава през изключително дълги съдебни процедури и от това страда най-вече спортът, тъй като съоръжението не може да бъде използвано. За да се предпазим, преди да сключваме договорите, ще искаме много ясни инвестиционни планове. И ако те не се изпълняват, ние ще бъдем в позиция да прекратяваме едностранно контрактите.


Промените, които предлагате, изключват ли партньорство чрез апорт?
- Не можем да изключим нито една форма, която присъства в законите за държавната и общинската собственост. При определянето на процедурите обаче можем да изберем тези от тях, които са най-добри за спорта. Считам, че концесията е такава форма на партньорство и може да бъде успешна.


Какви са възможностите спортните бази да се модернизират със средства от европейските фондове?
- Вече сме провели разговори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) по този въпрос. Желанието ни е да включим нашите съоръжения към някоя от оперативните програми на отделните ведомства и вече работим върху механизма. Липсват ни обаче подготвени кадри, които да изготвят добри проекти за финансиране. Затова имаме нагласа да се създаде специален отдел в ДАМС, който ще се занимава с такива проекти. За мен това е един много голям резерв, от който ще може да се възползва не толкова държавата, колкото общините, тъй като местното самоуправление ще може да включи много по-лесно спортните обекти към инфраструктурата на населеното място. Ние също успяхме да направим пробив, като вмъкнахме нашите спортни съоръжения към мерките за национална инфраструктура и градско възстановяване към оперативната програма на МРРБ.


Затова ли наскоро бе назначен четвърти заместник-председател на ДАМС, Ихсан Халил Хакъ?
- В спорта има толкова много нерешени проблеми, че бих могла да назнача още няколко заместници и да ги натоваря с работа. Специално четвъртият заместник ще се занимава със средствата от фондовете на Европейския съюз, които могат да бъдат усвоявани от спортните организации.


Колко струва годишната издръжка на спортните бази в ДАМС и в търговското му дружество "Национална спортна база" (НСБ)?
- По-голямата част от спортните обекти са в НСБ. Приходите на дружеството за миналата година са около 4.5 млн. лв., а разходите, които включват такса смет, режийни, амортизации, фонд работна заплата и др., са приблизително 6.8 млн. лв. Разликата се получава от това, че спортните организации плащат минимален наем за базите. И се покрива от държавния бюджет. Издръжката на имотите, които все още се водят към ДАМС, за миналата година е била приблизително 1.9 млн. лв.


Как контролирате разходването на средствата, които отпускате на федерациите?
- Още преди да бъдат отпуснати тези средства, ние изискваме отчет от федерациите и сме изключително прецизни в това отношение. Дори част от напрежението в ДАМС е свързано именно със сериозния контрол, който налагаме. Голям проблем за нас са спортните училища. Те са общо 21 и в тях учат около 7500 деца. Издръжката на един ученик в тях е четири пъти по-скъпа от тази на децата в обикновените училища. В крайна сметка от тях излизат много малко качествени кадри и се получава огромно изтичане на средства.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на @@@
    *****

    Откога и Весела Лечева влезе в услуга на ДПС, и как не се намери един кадърен българин да управлява финансирането от еврофондовете на тази агенция, кой е този с това странно име- Исхан халъ?????? Ами така е като вси4ко става на тъмно и в противоречие с правилника на агенцията, ето тук http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=286147, ясно е казано.

  2. 2 Профил на Ехнатон
    *****




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK