Даниела Петкова: Пенсионните фондове може да финансират завода за боклуци

Голяма част от сделките с имоти са незаконни, казва председателят на ПОК "Доверие"

Даниела Петкова: Пенсионните фондове може да финансират завода за боклуци

© Георги Кожухаров



От няколко години пенсионноосигурителна компания "Доверие" реализира програмата "Нови хоризонти", чрез която общините под формата на облигационен заем получават средства за инфраструктурни проекти. В същото време активите на пенсионните фондове нараснаха чувствително и непрекъснато се увеличават. За това къде могат да бъдат вложени тези средства разговаряме с Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие" и член на ръководството на Асоциацията на пенсионните фондове.


Как се появи интересът на пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурни проекти?
- Идеята не е нова. Тази възможност е обсъждана многократно, включително и с представители на правителството преди 5 години. Тогава обаче активите на пенсионните фондове бяха несравнимо по-малко, отколкото са в момента - над 1.3 млрд. лв. Като вземем предвид темповете на нарастването им, за много кратко време те ще надхвърлят 1.5 млрд. лв. и бързо ще стигнат и до 2 млрд.. лв.
Днес капиталовият пазар е тесен за възможностите на пенсионните фондове за разлика отпреди 5 години. Така че свободните ресурси може да бъдат използвани за финансиране на инфраструктурни проекти, за които са необходими голям размер инвестиции.


В какво по-точно бихте вложили средства?
- Интересуваме се от почти всички инфраструктурни проекти, стига те да са подходящо структурирани. Ще дам пример с един от тях, който е много обсъждан напоследък - изграждането на завода за боклук. Твърде дълго чуваме как трудно се намират инвеститори, които да го финансират. Със средствата, които управляват, пенсионните фондове биха могли да участват във финансирането му. Стойността от гледна точка на нашите активи не е в размер, който би ни притеснил. Въпросът е обсъждан от Асоциацията на пенсионните фондове. При добро структуриране на този проект ще се намерят и други финансиращи институции в България, които с удоволствие биха вложили пари.




Как може да стане това?
- Ние не сме инвеститори, които правят компромиси с доходността, когато влагат парите на осигурените лица. От друга страна, работим с нивата, които са на финансовия пазар в момента.
Пенсионните фондове са консервативни инвеститори. Това означава, че стремежът ни е, когато инвестираме, да търсим най-доброто възможно за момента съотношение между риск и доходност. Средствата, които управляваме, са дългосрочни, свързани са с интересите на много хора, с един много деликатен и чувствителен елемент на нашия социален живот - размерът на пенсиите. Затова предпочитаме сигурността пред доходността.
С всички тези уговорки част от нашия портфейл може да бъде вложена в инфраструктурни проекти. Изискването от наша страна е те да бъдат обезпечени с бъдещи вземания. Например заводът за боклуци чудесно може да бъде обезпечен с такса смет, която е един много сериозен непрекъснат законово изискуем източник на приходи.


Кметът Бойко Борисов запознат ли е с тази ваша идея?
- По този проект конкретно не сме се срещали и разговаряли с кмета Борисов. Ще потърсим такава среща. От друга страна, сме дали достатъчно публични анонси по този въпрос, за да може, ако има заинтересувана страна, да се обърне и да ни потърси.
Но изграждането на завода за боклук е само един от възможните примери. Пенсионните фондове са готови да финансират и строежа на магистрали. Там стана ясно, че се сключват концесионни договори, което е чудесно обезпечение за нас. Нямам представа на какви нива и на каква цена е осигурено или се преговаря да бъде осигурено финансирането на подобен обект, но във всички случаи ние не се притесняваме да го финансираме. Не искаме никакви преференциални условия. Просто да бъдем участници в такива разговори и да предложим този ресурс на цената, на която считаме, че ние бихме били удовлетворени от гледна точка на ангажиментите ни към осигурените лица да им осигуряваме доходност. В този смисъл, когато има нужда от финансиране на инфраструктурни проекти, е време да се помисли в преговорите вече да бъдат канени и пенсионните фондове, за да предложат и те своите условия.


В тази връзка потърси ли ви правителството, което сглобява т.нар. фонд ФЛАГ, който ще осигурява съфинансирането по европроектите?
- Никой не се е обръщал към нас. Никой не се сеща за нас като възможни потенциални инвеститори във финансирането на инфраструктурни проекти с национална значимост. Генерално казано, дошъл е моментът държавата да се замисли как в своя полза, без да се нарушават интересите на осигурените лица в пенсионните фондове, да изработи политика да използва тези средства за инвестиране. Българският пазар става тесен за нас и ще става все по-тесен. Въпросът оттук нататък е ще има ли изработена такава държавна политика, или пенсионните фондове ще бъдат принудени да инвестират навън.


Получихте възможност да инвестирате в недвижими имоти, но като че ли не се намесвате активно?
- Навремето тази възможност беше много силно оспорвана от Комисията по финансов надзор и от други представители на този пазар. Още навремето, когато бяха активни тези спорове, позицията ни беше, че това е една рискова инвестиция. Към днешна дата, ако някой анализира вложенията на пенсионните фондове на пазара на недвижимите имоти, ще установи, че ние много не се възползваме от тази възможност. Даже да е разрешена една рискова инвестиция, самите ние не бихме влезли в нея единствено защото е разрешена със закон.
От една година го анализираме много сериозно, не толкова като търсене и предлагане, цени и тенденции за неговото развитие, а как точно се случват сделките. Личното ми мнение е, че на пазара на недвижимите имоти в България в момента със съдействието на почти всички официални институции се разрешават направо незаконни сделки, в които пенсионните фондове не могат да си позволят да участват.


В какъв смисъл незаконни сделки?
- Практиката показва, че изповядването на сделките с недвижимости преминава през много странно структуриране, което не е характерно и в определени части е незаконно. Например масова практика на пазара е цената на сделката да не е тази, която е по документ. Цялата изградена система, като започнете от продавача, преминете през купувача и кредитиращата институция и стигнете до нотариусите, се съобразява с това незаконно явление. Пенсионните фондове не могат да си позволят да платят 5 млн. лв. за обекта и да се съгласят да получат документ за 2 млн. лв., защото продавачът е решил, че не иска да плаща данъци и изповядването на сделката трябва да стане на данъчната оценка на имота.


Банките допускат ли такова нещо при кредитиране?
- Кредитирането, особено когато е за гражданския сектор, показва, че допускат. Дори има стройно изградена работеща система. При нея ипотечният кредит се отпуска върху данъчната оценка на имота, но понеже банката е наясно, че цената на сделката е друга, отпуска допълнителен кредит - примерно за ремонт на жилището, който е потребителски и не е свързан с официалните документи за съответния недвижим имот. При продажбата на голям обект, например бизнес комплекс, пък се намества едно друго явление. Собствениците решават, че прехвърлят целия комплекс като собственост на офшорна компания и го продават на нея. Пенсионните фондове не могат да си позволят да бъдат страна по договор с офшорна компания само защото собствениците на имота не желаят да платят съответните данъци в страната.


За да може да финансирате инфраструктурни проекти, необходими ли са промени в законодателството?
- Не са необходими. Подходящ вид за структуриране на инфраструктурен проект е финансирането му да бъде регламентирано под формата на издаване на т.нар. revenue bond. Това са книжа, които кандидат-инвеститорите закупуват, предоставят парите за изграждане на обекта срещу подписан договор да се възстановят тези средства от приходите, които ще има съответният обект след неговата реализация.
Затова дадох пример със завода за боклук. Този проект може да бъде структуриран по този начин. Да се финансира строителството му от инвеститори, без това да струва в момента на изграждането нищо на общината, а след като заработи, приходите от такса да отиват за възстановяване на средствата на инвеститорите. Това ще става срещу съответната доходност и изчисляване на стойността на парите във времето. Това е нещо като отпускане на кредит с отсрочка на плащането на главницата.


Твърдите, че българският пазар вече е тесен за пенсионните фондове. Означава ли това, че инвестирате капитали навън?
- Да. В момента имаме законова възможност да инвестираме 15% от активите на фондовете в чужбина. След 1 януари 2007 г. обаче всички пазари на държави от ЕС вече няма да се третират като външна инвестиция и всичко, което не може да вложим тук, ще бъде насочвано най-малко към тези страни. През последната година непрекъснато ни търсят банки, инвестиционни посредници и консултанти от други европейски държави, като ни предлагат възможности да инвестираме в ЕС. Мъчно ни е, че ни търсят от чужбина, а в България като че ли никой не се интересува от нашите пари.


Възнамерявате ли да се включите във финансирането на общински европроекти, като използвате тази схема?
- Не само имаме намерение, но и отдавна работим с общините по програмата "Нови хоризонти" за финансиране на техни проекти. Това става чрез емитиране на облигационен заем от съответната община, който да бъде изкупен от пенсионните фондове. След 1 януари 2007 г. по европроектите общините ще трябва да осигурят 25% самофинансиране. Те нямат тези средства и това, което могат да направят, е да емитират общински облигационен заем, да пуснат книжата за продажба, пенсионните фондове да ги изкупят и те да покажат пред европейския фонд, че са си осигурили парите за тези 25%, за да получат останалите 75% от еврофондовете.


Систематично правим срещи с кметове и общински ръководства, за да ги информираме за възможностите на програмата "Нови хоризонти". Това усилие на ПОК "Доверие" помогна на нивото на информираност на общините за тази възможност. Реализирали сме такова финансиране в Добрич, Попово и Сливен, като в момента подготвяме облигационна емисия в още няколко общини. Предстоят ни и срещи кметовете, за да ги запознаем и с оперативните програми, по които може да се кандидатства пред европейските фондове.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK