Цвета МАРКОВА: Никой не знае колко архиви на ДС са засекретени от службите

Предаването на архивите на новата комисия е доста рискова операция, смята председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията

Цвета МАРКОВА: Никой не знае колко архиви на ДС са засекретени от службите

© Анелия Николова



Ще бъдат ли предадени всички архиви на Държавна сигурност на бъдещата комисия по досиетата според току-що приетия нов закон? Една от възможностите това да не стане е, като те бъдат засекретени наново от сегашните специални служби. Законът за защита на класифицираната информация обаче посочва, че това е трябвало да стане до април 2003 г. По тези въпроси "Дневник" се обърна към председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията Цвета Маркова


С приемането на новия закон за досиетата възниква казус, по който може да се окаже, че архивна информация на ДС е засекретена от съвременните специални служби. Вие информирана ли сте от ръководителите на МВР, Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба дали са засекретявали архивни материали на ДС и в какъв обем?
- Не разполагаме с такава информация. Не сме и изискали такава информация. Това ще стане известно и ще се установи в процеса на приложение на декласификационните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Важно е да се подчертае, че безспорно една част от информацията в службите, по отношение на която са изтекли сроковете за защита, съдържа в себе си данни и обстоятелства, които изискват такава защита.


Каква информация имате предвид?
- Такива биха могли да бъдат различни военни обекти, свързани с отбраната. Те се намират там, където са били и преди 50 години, независимо от политическите промени в страната. Националната сигурност е важен елемент на държавния суверенитет и тя трябва да бъде гарантирана, включително и чрез опазване на определена информация, свързана с отбранителните способности на държавата. По аналогичен начин стоят нещата и в останалите сфери, независимо дали се отнасят за лица и събития, чието обявяване би могло да доведе до заплаха за националната сигурност. Затова процесът на декласификация е предвидил необходимостта от преглеждане и преценка на тези документи.




Да, но новият закон за досиета изрично посочва, че документите на бившата ДС не представляват класифицирана информация. Още повече че тези архивни материали не се отнасят за отбранителните способности на страната. Има ли механизъм, по който Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) да установи, че в службите неправилно са поставяли нови грифове за секретност след 2003 г., извън едногодишния срок, в който законът им дава право?
- Такъв механизъм съществува в ЗЗКИ. Възможно е получател на един документ да уведоми автора на документа за погрешно поставен гриф за секретност. Това означава, че когато един документ бъде изготвен в съответната служба и бъде адресиран до друга, втората може по някаква причина да прецени, че грифът е поставен погрешно в посока надкласифициране (удължаване на срока за защита - бел. ред.) или подкласифициране. Обичайната хипотеза сочи надкласифициране, като презастраховане. С това обаче се изчерпват процесуалните възможности. Няма възможност за въздействие от органите по прекия контрол - Национална служба "Сигурност" (НСС) и служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване". Такива контролни функции законът не е регламентирал и за ДКСИ. Така че препоръките, които ние даваме в рамките на общия контрол, нямат императивен характер и не би могла да настъпи административнонаказателна отговорност за евентуално неизпълнение. Дисциплиниращата функция на проверките, които правят НСС, ВКР и комисията, не се разпростира върху подобна възможност за намеса в процеса на поставянето на грифовете за секретност. Това пречи за създаването на една обща последователна практика.


Ако бъдещата комисия по досиетата или някое лице сезира ДКСИ по такъв случай, какво ще предприемете? - Досега не сме имали такъв случай. Това е интересна хипотеза. За мен като юрист ще е важно как би се разгледал той в колективния орган. Бихме се произнесли тогава, когато ни сезират.


Но вече съществува съдебна практика в тази посока. По дело срещу отказ на директора на НРС ген. Кирчо Киров съдът се е произнесъл, че за определена архивна информация на ДС в архива на разузнаването през 2003 г. е изтекъл едногодишният срок, в които може да се прецени необходимост и да се постави нов гриф за секретност, затова тя трябва да бъде предоставена на ищеца. Какво ще стане, ако се окаже, че службите са засекретявали архивни материали на ДС след този срок?
- Този казус се отнася до дейността на всеки от ръководителите на онези служби, в които се намира такава архивна информация. Задълбочаването в процедурата на прегрифиране би могла да бъде предмет на разглеждане на НСС или ВКР. Мисля, че ще е полезно възможността, за която говорите, да бъде обсъдена от тях като възможност за намеса в рамките на прекия контрол, който извършват.


Предстои службите да прехвърлят архива на ДС на комисията по досиетата. В този процес може да се окаже, че част от архива няма да бъде предаден именно под претекст, че върху него са поставени нови грифове за секретност. От МВР вече съобщиха, че има такива материали. Как може да се упражнява граждански контрол, за да не се стигне до злоупотреби с укриване на определена архивна информация?
- Това прехвърляне, изглежда, е един от крайъгълните камъни на този закон, защото се предвижда за първи път и защото изпълнението ще постави службите и комисията по досиетата в деликатна ситуация. Ситуация, свързана с практически трудности. Сроковете за преразглеждане на материали, предвидени в ЗЗКИ, са инструктивни. С тяхното изтичане не се преклузира правото за преразглеждане, респективно за поставяне на нови грифове.


Въпросът ви е обвързан и с новия закон, с чиято окончателна редакция предстои да се запознаем по-задълбочено след публикуването му. Това, за което питате, ще премине в правомощията на бъдещата комисия. Вие знаете, че наскоро МВР разсекрети описите, в които е посочена съществуващата в архива информация. Фактът, че всеки вече може да поиска информация по тези описи, улеснява в значителна степен достъпа до тези архиви на ДС. Най-трудна ми се вижда ситуацията, при която има данни за наличието на някаква предварителна информация в един архив, но достъп до тази информация не може да се получи, дори и при реда на Закона за достъп до обществена информация. Вие сам знаете това по делата, които водите и печелите. Този процес ще продължи да търпи развитие и след като новият закон за досиетата започне да функционира.


Защо според вас специалните служби не изпълниха Закона за защита на класифицираната информация и тези архиви не станаха публични? Все пак в закона са посочени точните срокове, в които трябваше службите да извършат този преглед на архивите на ДС и да ги оповестят, но те не бяха спазени. Този проблем ще отпадне ли с прехвърлянето на архива?
- Много оптимистично ми звучи, че тези проблеми ще се решат с предаването на архивите на новата комисия. Това предаване, както казах, е доста рискова операция. Действително процедурата се изпълнява по-грапаво, но коректността изисква да отправите този въпрос към самите служби. Това е дейност, която се развива изцяло в рамките на задълженията им. Не считам, че сме закъснели с изпълнението на декласификационните разпоредби на закона. В рамките на тази една година за преглед нямаше създаден потенциал и кадрови капацитет, така че не следва да се очаква, че с изтичането на този срок изтича правото на преразглеждане. Към момента на изтичане на едната година от приемането на ЗЗКИ все още се структурираха съответните звена за сигурност, които трябваше да извършват тази дейност.


Да, но изпълнението на тази процедура стана актуално едва след като медиите повдигнаха въпроса и започнаха делата за достъп до тези архиви.
- Разбира се. Медиите са елемент на гражданското общество и са коректив на държавата. Така че вие не само сте в правото да го правите, но вие реално го правите. Мисля, че не следва да бъде омаловажавано извършеното от МВР, защото те към този момент разсекретиха описи, по които вече има огласени документи, а тези материали, които бъдат поискани, ще бъдат предоставяни в едномесечен срок. Това все пак е една подадена ръка, а не хвърлена ръкавица.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на -
    *****
    Неутрално

    засекретеното интервю, може с голяма степен на достоверност да се предполага, че покрай целия панаир с досиетата няма да излезе голям заяк. От десетилетия на тази тема се играе "тука има - тука нема". Ние от миманса, обаче, требе да продължа'аме да ръчкаме в тая болна тема, защото най-малкото голям джумбуш пада. Иначе представителите на този вид елит са толкова скучни.

  2. 2 Профил на петроФ
    *****
    Неутрално

    Председателя на парламентарна комисия по досиетата, в парламентарната република България, не го е срам, не му е неудобно да афишира: "Никой не знае колко архиви на ДС са засекретени от службите" /!?/
    Ами Г-жо Маркова, това значи, че тази комисия е чиста бутафория. А Вие Г-жа там сте за украшение. И съществувате само за да лъжете оскотялият ни народ, че вършите нещо. Останалия свят обаче трудно ще излъжете.

  3. 3 Профил на Пиги от Мапет Шоу
    *****
    Неутрално

    Щом и тя нищо не знае, всичко е умряла работа. Такива сме си ги избрали, хак да ни е!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK