Робърт Хагеман: МВФ е за по-ниски осигуровки, ако бюджетните приходи позволят

Сега не е подходящ момент да се намалят личните данъци, казва ръководителят на мисията на МВФ за България

Робърт Хагеман

© Красимир Юскеселиев

Робърт Хагеман



Бюджетен излишък от най-малко 2% и строга фискална политика. Това за пореден път са препоръките на Международния валутен фонд към България. На 16 март бордът на директорите на фонда одобри четвъртия и последен преглед на предпазното стендбай споразумение с българското правителство.



Според много български икономисти поддържането на бюджетен излишък като противодействие на дефицита по текущата сметка не е необходимо, защото чуждестранните инвестиции компенсират дисбаланса. Как ще коментирате това?


- Според мен тук не трябва да се говори за връзка между нивото на преките чуждестранни инвестиции като средство за финансиране на дефицита по текущата сметка и бюджетния излишък. Наистина той е малко или много финансиран от инвестициите, но това няма директна връзка с намаляването на бюджетния излишък.




Дългосрочната цел на правителството е да се постигне готовност във всеки момент да се окаже подкрепа на публичния сектор. Това може да се наложи например от криза извън България, която може да окаже силно влияние върху икономиката ви, в случай че инвеститорите решат да се изтеглят и паричния поток се обърне. Това, разбира се, е чисто хипотетично, но не искаме регионът да пострада от т.нар. Азиатска криза. Предпазливата и разумна фискална политика трябва да гарантира, че правителството има възможност да се намеси, когато обстоятелствата изисква това.


Намаляването на бюджетния излишък ще доведе и до по-голямо вътрешно търсене от частния сектор. Това неминуемо ще увеличи и дефицита по текущата сметка, който е отражение и на процеса по конвергенцията със жизнените стандарти в ЕС. Заедно с инвестициите нараства и вносът, голяма част от който са инвестиционни стоки.




Според вас качеството на инвестициите достатъчно ли е, за да гарантира намалението на дефицита по текущата сметка в бъдеще?


- Очевидно има нужда от инвестиции, които да подобрят производителността и експортния потенциал на българската икономиката. Необходими са повече вложения в производствената сфера. Всъщност и сега техният дял в сравнение с брутния вътрешен продукт на България е висок в сравнение с другите страни в региона. Въпреки това на фона на общия обем на инвестиции в страната, парите, вложени в производство са малко.


Не трябва да се подценява фактът, че инвеститорите носят със себе си ноу-хау, опит и технологии, които могат да подпомогнат подобрението на производителността и в непроизводствения сектор. Чуждите собственици на хотели например помагат на страната да подобри позициите си като износител на услуги. Инвестициите във финансовия сектор помагат на бизнеса да е по-конкурентен от капиталова и финансираща гледна точка, което помага много в средносрочен план.


Като цяло мога да кажа, че инвеститорите са оптимистично настроени към експортния потенциал на страната, след като поемат риска да вложат парите си тук и очакват добра възвращаемост.



Има ли възможност за намаляване на личните данъци и социалните осигуровки и кое трябва да е приоритет?


- По принцип винаги трябва да се търси намаляване на пределните данъчни ставки заради негативния им ефект върху икономическото поведение на хората.


Под възможности обаче тук трябва да се разгледа дали фискалната ситуация позволява намаляването на данъка. Според МВФ сега не е подходящ момент да се намалят личните данъци, особено след понижението на корпоративните данъци и нарастването на държавните разходи и заплатите в публичния сектор.


Приходите от социални осигуровки са малко по-сложни, тъй като те засягат трансфер на средства между поколенията и е много важно ставките при тях да са адекватни, за да могат да изпълняват ролята си в бъдеще. Икономиката сега се развива много динамично, което не прави момента подходящ за намаляване и на социалните осигуровки.


Въпреки това, ако приходите в следващите години позволяват и при равни други условия МВФ ще приеме намаляването на осигурителната тежест като много подходяща мярка. В момента нивото им в България е високо в сравнение с останалите страни, което може да има негативен ефект върху пазара на труда. Истинският въпрос относно възможностите за намаляване на социалните осигуровки е не да се гледа една или две години напред, а в по-дългосрочен план, в условията на застаряващо население на България. Много внимателно трябва да се прецени какво средства ще са необходими и какво може да се събере дотогава. Това ще е нещо, което много отблизо ще следим в МВФ. Наистина през миналата година, когато ставката беше намалена, приходите се увеличиха значително, което показва, че хората искат да декларират доходите си.



Възможно ли е да се повишат пенсиите с 10%, а не с 8.5%, както е заложено в бюджета?


- Не виждам причина, поради която може да се увеличат пенсиите с 10%, след като е решено увеличението да е от 8.5%, особено в условията на понижаваща се инфлация. Според мен тези неща трябва да се планират много добре предварително.



Как ще коментирате натиска за увеличение на заплати и пенсии, който се засили след влизането на България в ЕС, при положение че страната е най-бедната членка?


- Според мен натискът за ръст на заплатите и пенсиите не се е увеличил след приемането на страната в ЕС.


Заложеното повишение от 10% в заплатите от 1 юли дава лош сигнал на частния сектор. Обикновено увеличение на възнаграждението в публичния сектор би трябвало да е движено от повишението на заплатите в частния, който трябва да е водещ.


България е бедна поради исторически причини и се надявам тя да навакса възможно най-бързо, но това не може да стане за една нощ. Имало е страни, които са се опитали да направят това със закон, но конвергенцията отнема време. Реалните заплати могат да растат единствено със същото темпо, с което расте и производителността на труда в страната. Това зависи пряко от атрактивността на бизнес средата за инвеститорите и гъвкавостта на пазара на труда. Тя трябва да позволи на работната ръка да се мести към по-голямото търсене и по-високата производителност.



Данните за първия месец на годината показват, че има спад от 140 млн. лв. в приходите от ДДС. Считате ли това за тревожно?


- Тревожно е малко силно казано. МВФ винаги е предупреждавало че може да има такъв спад първоначално след приемането в ЕС, затова той не е изненадващ. Опасявахме се от подобно намаление, но има предвидени мерки, които министърът на финансите може да предприеме, за да ограничи негативните последствие. Сред тях е например удължаването на периода на възстановяване на ДДС, защото има условия за нарастване на измамите, какъвто е опитът и на останалите страни в ЕС. Това е нещо, което би трябвало да се случи тази година, и считаме, че ще помогне.


Кои са структурните реформи, в които България изостава?


- . Нормално е да се очаква забавяне на някои реформи, особено заради нарастващите апетити за повече пари в някои сектори. Напредъкът на страната е видим, въпреки че фондът е разочарован от някои закъснения и липсващи мерки, като например фирменият регистър.


Успехът на България като член на ЕС ще зависи от възможността й да запази конкурентоспособността си и привлекателността си за инвеститорите. За да се постигне това, трябва да се поддържа по-голяма гъвкавост на пазарите си, и най-вече на трудовия, така че ресурсите да могат да се оползотворят максимално. Световната банка свърши доста работа, но трябват още усилия и за подобряването на бизнес климата, облекчаването на процедурите за регистрация на фирма, борбата с корупцията, прозрачността на транзакциите и т.н.


Освен това виждаме несъответствие в това, което работодателите търсят като умения в служителите, и това, които университетите "произвеждат". Трябва да продължат и реформите в здравеопазването, за да се спрат загубите от неефективните механизми, които са голяма тежест за бюджета.


Кои от тези реформи са най-наложителни?


Според мен най-спешно е постигането на по-голяма гъвкавост на трудовите пазари, за да се гарантира, че заплатите отразяват производителността. Колкото по-гъвкав е пазарът на труда, толкова по-вероятно е работната ръка да се насочи към най-продуктивната сфера. Така ще се подобри и конкурентоспособността на българския износ. Това е много важно предизвикателство, което, ако не се изпълни както трябва, може да има много негативни макроикономически последствия.


Кои са основните предизвикателства пред България, след като стана член на ЕС?


- Според мен най-голямото предизвикателство на България е да запази валутния борд до приемане на еврото. Най-трудно за правителството ще е да намери начин да намали инфлацията трайно без някои инструменти на паричната политика и натиска на цените, които догонват европейските нива.


Трябва да се помни, че членството в ЕС осигурява възможности, но не и автоматично решение на факта, че доходите на глава от населението и стандарта на живот в България са по-ниски от други страни в ЕС.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на PV
    *****
    Неутрално

    Bravo Robert,
    Dobre go kazvash...
    "Освен това виждаме несъответствие в това, което работодателите търсят като умения в служителите, и това, които университетите "произвеждат".

    Samo ne mojah da razbera zashto 6 meseca sled obuchenie v chujbina, vsichki rabotodateli mi kazvaha edno neshto "overqualified" - i triabvashe pak da napusna stranata. Tova ne go pishe v programite na IMF nali!?

    Think about it!!!

  2. 2 Профил на Von Guz Dupenstein
    *****
    Неутрално

    Ne samo ot imeto no i ot snimkata e ochevidno che Mr. Hageman e evrein i drunka citatcheta ot neoklasicheskata shkola na chicho si Fridman.
    Pisna mi ot takiva suvetnici i paraziti koito vuobshte ne sa nayasno s situacijata.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK