Екатерина БОНЧЕВА: Близо 10% от хората на публични постове са свързани с бившата ДС

Почти всички щатни служители на ДС са завършили курсове към КГБ , казва членът на комисията за досиетата

Екатерина Бончева

© Дневник

Екатерина Бончева



Екатерина Бончева стана член на комисията по досиетата от квотата на партия БНС след дългогодишна работа като журналист от пресата в радио"Свободна Европа" и телевизия "Европа". В деня, когато бяха обявени депутатите, свързани с бившата Държавна сигурност, разговаряме с Бончева за изводите й от досегашната работа на комисията.

Какви изводи направихте за себе си от проверката на депутатите във всички парламенти?


- Във всеки следващ парламент след 1990 г. Намалява броя на депутатите, свързани с бившата Държавна сигурност (ДС). От общо 138 депутати от всички парламенти от Великото народно събрание насам, които комисията обяви, в сегашния 40-и парламент са 19 души - от БСП, ДПС, "Атака", БНС и независими. В предишното Народно събрание свързаните с ДС депутати също са под 20 души, докато във Великото народно събрание са били 66. Някои преминават от един парламент в друг.


Сред народните представители има и хора, които са били разработвани от Държавна сигурност, те са общо 167 души от всички парламенти. Сред тях има и случаи, когато от разработван обект човекът става сътрудник на ДС. Така че бившите комунистически тайни служби не само са вербували, те са наблюдавали, разработвали и репресирали. Виждаме случаи на съгласие за сътрудничество от хора, които на практика не са можели да откажат. Това се забелязва най-вече сред земеделците, привърженици на Никола Петков, в ранните години на тоталитарната власт. Например двамата братя са убити, третият е следствен и същевременно го вербуват.




Откривам следната схема, по която се е работело: следствено дело - въдворяване, което означава изселване или изпращане на лагер, - профилактична беседа - вербуване - откриване на дело. Спрямо тези хора е упражнявана системна и пряка репресия. В обстоятелствата, в които са се намирали, трудно може да се говори за користни подбуди на съгласието им да сътрудничат. За кариерно издигане или за по-комфортен живот като мотив изобщо не може да се говори.


Но тези съдби не можем да представим. Ние изпълняваме закона и просто обявяваме принадлежност. Хубавото е, че архивът е публичен. И всеки, който иска, ще може да дойде, да чете и да разбере за какво става дума във всеки отделен случай. Пак казвам - в досиетата се крият различни съдби. Но примерите, които давам, само подчертават основното: че Държавна сигурност като система е била апарат за репресия.


Забелязвате ли някаква закономерност от досегашните проверки?


- Досега освен депутатите проверихме президент и вицепрезидент, Конституционния съд, омбудсманите и евродепутатите. От тези проверки обявихме като секретни сътрудници на бившата ДС шестима кандидати за евродепутати, трима конституционни съдии, 15 членове на различните състави на Висшия съдебен съвет, един президент, един вицепрезидент и 23-ма сътрудници от администрацията на президента, някои от които са и действащи посланици.


Очертава се като тенденция, че около 10 процента от държавните институции и публичните длъжности след 1989 г. са били обвързани с бившата Държавна сигурност под различни форми: като агенти, секретни сътрудници, съдържатели на явочни квартири, резиденти. Може да се направи познатият извод, но вече документирано, че ДС е била мощна структура, проникнала във всички сфери на обществения живот.


При проверките запознавате ли се и с документи за разработваните от ДС лица?


- Освен за принадлежност получаваме и документи за публични личности, които са били обекти на ДС, тоест те са били разработвани. По закон обаче нямаме право да ги обявяваме. Като добавим и литерните дела - те представляват наблюдения по определена тема, - всичко това очертава още една посока на размисъл. Пак в подкрепа на извода, че Държавна сигурност е била проникнала много дълбоко в живота на хората.


Например има литерно дело за празниците на изкуствата "Аполония", има такива дела за международния балетен конкурс и семинара, който го съпровожда, за държавно обединение "Пластични изкуства", за националната библиотека "Кирил и Методий". Всичко това означава, че културните мероприятия, както ги наричахме по-рано, като "Аполония", а също и институциите в тази област са били под контрола на ДС. И всичко, което се е случвало там, е било следено, за него е докладвано и са се водели преписки.


Как са се отчитали оперативните служители на ДС пред по-горните началници, въобще каква е била организацията на работа в ДС?


- По силата на закона комисията получава и проучва така наречените ДОП-ове - дела за оперативна проверка, ДОР-ове - дела за оперативна разработка, и ГДОР-ове - групови дела за оперативна разработка. Че ДС е била като едно семейство, в което се е разменяла информация по различните дела, ще се види, когато цялата документация, която сега комисията чете, стане публична по силата на закона. И тогава хората ще си направят сами оценката за какво става дума. Любопитно е, че почти всички щатни служители на ДС са завършили курсове към КГБ или към структурите на съветското вътрешно министерство.


Какъв е бил бюджетът на Държавна сигурност? Колко пари са отивали за подслушване и докладване...


- Едно от интересните неща, за които се надявам да получим някакви документи, е именно да разберем какъв е бил бюджетът на Държавна сигурност. Защото освен заплащането на сътрудниците, някои от които са били и стипендианти, цялото проследяване е струвало пари. Примерно агент е бил "маршрутиран" - този термин е често използван в документите на ДС и означава командирован, за един месец на Слънчев бряг. Задачата му е била да проследи поведението на български граждани, които по един или друг начин са влизали в контакт с чужди граждани. От донесенията се разбира, че контактът е бил без каквито и да било задни мисли.


Но вече са похарчени пари за следенето и подслушването. Попаднахме на случай, в който сътрудник е "маршрутиран" за три месеца в САЩ и "легендиран" като литературен критик или директор на институт. Задачата му е била да проникне в националния архив на САЩ и в библиотеките на Колумбийския университет. Аз мисля, че за да влезеш в библиотеката на който и да е университет, не е нужно да бъдеш маскиран или да си сътрудник на ДС.


Опонентите на отварянето на архивите излизат с аргумента, че се е работело за интересите на държавата. Открива ли се такъв нюанс в донесенията?


- Досега само в докладите на един щатен служител видяхме сериозни външнополитически анализи. За обстановката на Балканите, за процесите и тенденциите в бивша Югославия след смъртта на Тито... Доколко те са били ползвани или оценени от държавната власт, не мога да кажа. Иначе част от донесенията са твърде нищожни.


А имате ли впечатление как са се отразили донесенията върху съдбите на разработваните?


- Това могат да кажат най-точно гражданите, които идват и четат своите досиета. Досега сме получили 670 молби. Това са хора, чиито съдби - лични и на техните фамилии, са променени. И със сигурност не към по-добро. Независимо дали действията им, заради които са били разработвани, са застрашавали наистина тоталитарния режим, или са били твърде безобидни дори според тогавашните критерии.


Продължават противоречивите коментари за ролята на бившето Първо главно управление - външното разузнаване. От левицата вече се чуха гласове за промяна в закона, за да се отграничат разузнавачите от доносниците?


- Тези, които искат да го променят, всъщност се уплашиха, че законът заработи. Комисията, в която има представители на различни политически сили, взема решенията си с консенсус, никой от нас не се опитва да прави собствена политика или в нечия изгода. Някой, изглежда, се страхува от това. Който е имал възражения по закона за досиетата или към отделни текстове, е можел да представи мотивите си през месеците, когато той се обсъждаше в парламента. И когато трите законопроекта бяха обединени в един. А който се страхува, че законът работи, просто не е за днешното време.


Как ще коментирате противоречивите изявления на вашата комисия за папката "Гоце"?


- Тази папка е едно дело като много други, затова няма да я коментирам. Само ще кажа, че позовавайки се на закона и събирайки допълнителна информация, защото става въпрос за президента на страната, към който е естествено да има силен публичен интерес, комисията се произнесе за неговата принадлежност като секретен сътрудник на бившата ДС на базата на неопровержими доказателства за това. Друг коментар нямам.


За кои длъжности ще бъде следващата проверка?


- Следват съставите на Министерския съвет, но междувременно трябва да бъдат проверени кандидатите за местните избори. До 20 октомври трябва да се извърши и проверката на председателите, зам.-председателите и членовете на държавните комисии, както и съдиите, прокурорите, следователите и дознателите. След като свършим това, ще започнем първата проверка на публични дейности: собственици, директори и главни редактори на медии, медийни експерти, социологически агенции.


Получавате ли пълната информация от службите, както изисква законът? Имате ли механизъм да установите дали ви заблуждават?


- Надявам се, че ни предоставят пълната информация. Но след като получим архива, ще си направим допълнителна проверка.


Какво става със сградата на комисията? На "Врабча" 1 ли оставате и докъде стигна въпросът с голямото здание на "Цариградско шосе", където се планираше да се направи хранилище на огромния архив?

- Трябва най-сетне да получим от областната управа акта за въвеждане във владение. Дадени са ни два етажа на "Врабча"1, което е крайно недостатъчно, за да можем да направим читалнята за гражданите и хранилището за архива, но и това още не е уредено. Нещата със сградата на Шести километър (на "Цариградско шосе") също са в застой. Въпросът трябва да бъде зададен на Министерския съвет за това, че не е изпълнил закона. Ние можем да работим девет души в една стая, както правим сега, но проблемът е, че хората няма къде да четат документите, нито има къде да се съхранява документацията, която ще получим според предписанията на закона.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK