Мирослав МАТЕЕВ: Образованието се обезцени и заради начина, по който се преподава

Трябва да се следи "изходa", за да се настройва качеството на обучението, казва професорът по финанси от Американския университет

Мирослав Матеев

© Анелия Николова

Мирослав Матеев



Проф. Мирослав Матеев преподава корпоративни финанси в Американския университет в България, като доцент е преподавал финанси в Университета за национално и световно стопанство. Печели стипендия за двуседмично обучение в Харвард с акцент нови методи на активно обучение и разработване и преподаване на каузи. След това участва като лектор в същия семинар, а сега и ще преподава един семестър в Харвард.
Има докторска степен по икономически науки от УНСС и магистратура от London Business School. Освен с преподаване се занимава активно и с консултантска дейност в сферите на чуждестранните инвестиции, приватизацията и др. С него разговаряме за проблемите и възможните решения за повишаването на качеството на българското висше образование.


Изхождайки от опита си, какво смятате за модела на българското образование?


- Наскоро излезе информация, че се обмислят сериозни промени във висшето образованиe. Например ректорите да се избират от борд на директорите, да се въведе оценка на изхода, т.е. на база на придобитите знания да се подава обратна връзка на входа за това какъв трябва да бъде учебният план. Имаше и други идеи, например студентите да могат да избират сами курсовете си, което се прави вече в няколко университета на ниво избираеми дисциплини.




Не мисля, че всичко това може бързо да се въведе. Знам, че през петте години, откакто съм в Американския университет, нещата са се подобрили, но консерватизмът и инерцията в системата на образованието са големи.


Част от проблемите са свързани с трудната адаптация на преподавателите към система, в която студентите оценяват всеки курс и определят дали даден преподавател "заслужава" да преподава. Опитахме се да въведем такава оценка в една програма, както се прави в Американския университет, но още след първия опит въпросникът, който подготвихме, беше отхвърлен от преподавателите.


Мотивът им беше, че така се дава възможност студенти, които не са компетентни в дадена област да оценяват професионалните качества и компетенциите на преподавателите. Аз не смятам така. Студентите не оценяват професионалните качества, а метода на преподаване, начина на изпитване и нивото на знания, което преподавателят е успял да изгради в тях.


Ако сравним системата на висше образование у нас с американския модел, ще видим, че те са противоположни. В България студентите често изобщо не ходят на лекции или ходят само на избрани, защото работят. По американския модел студентите не могат да работят, защото са изцяло ангажирани с учебния процес и според мен това е по-добрата система.


Проблем е и застаряващата база от преподаватели. Младите хора трудно и бавно израстват академично. Миналата годинa защитих докторска дисертация и знам колко трудно е един млад човек да пробие в тази сфера на утвърдени академични личности. Получава се една голяма "дупка" между младите, които искат да преподават, особено асистентите, и тези, които вече са професори.


Къде виждате възможностите за промяна?


- Две са посоките. Едната, която вече е в ход е изменение на Закона за висшето образование, който трябва да даде необходимата академична свобода на университетите да прилагат съвременни принципи на интерактивно обучение. Но, от друга страна, това може да стане едва когато самата академична общност осъзнае необходимостта да въведе нови методи на преподаване. Това е процес, свързан с усилия и от двете страни.


За да се подобри обаче качеството на обучението, трябва да се следи много внимателно "изходът". Там човек много добре може да види какви са основните слабости в образователния процес. Има проблем и при "входа" - принципът, че трябва да се обучават максимален брой студенти на държавна поръчка с цел финансова издръжка и независимост на университета, силно ограничава възможността за селективност. А селективността на "входа" дава перспективата, че продуктът на "изхода" ще бъде достатъчно качествен.


Трябва да се въведат въпросници за оценка на качествата на преподавателя и на самия курс. Също така трябва да има текуща оценка под формата на контролни и междинни тестове. Междинните и крайните изпити позволяват във всеки момент да се следят академичните постижения на студента.


Защо според вас тезата, че българското образование е на много високо ниво, дори сравнено със западното се оказа балон?


- Балонът се спука, защото през последните години средното образование беше оставено на заден план. Като че ли силно се влоши базата на преподавателския екип, методите на преподаване, свързани с изучаване на основни дисциплини, т.е. образованието по някакъв начин се обезцени и заради начина, по който се преподава.


В средното образование продължава да се работи по старите традиционни методи - учениците не са активни участници в процеса, а просто механично абсорбиращи знания и умения потребители. Това води до скъсване на връзката между средно и висше образование. Излизат ученици, които когато дойдат в университетите не са подготвени за това, което ги очаква като изключим разбира се, специализираните гимназии.


За съжаление обемът от знания на учениците от общите училища не е достатъчен след това те да бъдат активни участници във висшето образование.


В тази връзка - за или против матурите сте?


- Аз съм "за" матурите, защото те са един начин за оценка на изхода. Системата с някакви текущи контролни и препитвания в час демотивира учениците. Имаме както остаряла учебна база, така и остарял заради метода на преподаване учителски екип, демотивирани ученици. Така че трябва да се променят и методът на преподаването, и стимулите в средното образование.


Широко дискутирана тема напоследък е и финансирането на науката. Може ли и как според вас то да стане по-ефективно?


- Голям проблем е размерът на средствата, които се отпускат от държавния бюджет за наука. Напълно справедливи са исканията на младите учени да се увеличи делът на финансирането общо за образованието. Още преди години дискутирахме въпроса и то не само като дял, но и като начин, по който се разпределят средствата. В момента те са на база броя на студентите. Не смятам, че това е единственият начин, защотото трябва да има конкурентоспособност. Университетите трябва да станат частно-публични дружества, които освен на издръжката на държавния бюджет да разчитат и на привличането на външни средства.


Европейските програми ли имате предвид?


- Привличането на средства по европейските програми не е достатъчно, тъй като е свързано предимно с обмен на студенти и преподаватели. Трябва да се даде възможност на университетите да развиват научно-приложна и практическа дейност, т.е. да имат правото да се държат като малки предприятия, като предприемачи, да създават различни технологични и иновационни продукти, които да продават. И приходите от тези продукти да бъдат използвани в бюджета им.


Държавата все още прекалено много се меси чрез Закона за висшето образование в автономията на университетите. И ситуацията е, че те хем имат автономия , хем зависят от държавната издръжка. В Америка има университети, финансирани наполовината от щата и наполовина от частни субсидии - таксите на студентите, дарения, корпоративни спонсори. При нас няма корпоративни спонсори.


Тази схема обаче не е универсална. Въпросът е сложен, защото един малък университет е много по-гъвкав в набирането на средствата. Докато един голям университет като СУ "Св. Климент Охридски" или УНСС, който изцяло разчита на броя на студентите има много по-малка възможност за маневриране. При всички случаи обаче университетите трябва да са по-активни и преподавателите трябва да са ангажирани със създаването на продукти и научни разработки.


Например в Америка, в Харвард, освен че преподавателите трябва да имат солиден практически опит, трябва всяка година да "внасят" в бюджета на катедрата в рамките на около 100 хил. долара. Това значи тези хора да имат много сериозни научни разработки с държавата, с щата, с корпоративни спонсори.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK