Проф. Ивайло Знеполски*: Обществото все още е затворено, защото се движи от личния интерес

Проф. Ивайло Знеполски, директор на Института за изследване на близкото минало

© Красимир Юскеселиев

Проф. Ивайло Знеполски, директор на Института за изследване на близкото минало



За различни поколения проф. Знеполски е познат с различни роли - на дългогодишен кинокритик, на човека, довел Умберто Еко и Жак Дерида, на преподавател в Софийския университет, а отскоро и на директор на Института за изследване на близкото минало.


-------------------------


Защо сега се появява Институтът за изследване на близкото минало, който се занимава с времената на комунизма?




- Фразата "Кого интересува това?" е донякъде оправдана. Не можем да искаме 8 милиона непрекъснато да мислят за същността на комунизма, за неговите престъпления и за основните му актьори. Но това е основната задача на елитите - политици, изследователи, преподаватели, журналисти - да мислят, да поставят нещата на мястото им и да направят оценка, да налагат тази оценка в обществото. Така тази оценка постепенно ще се превърне в норма през училището, университета и медиите.


С какво ви зарадва и разочарова отиващата си година?


- Безспорно най-големите надежди, които годината донесе, са свързани с присъединяването ни към ЕС...


...извинете, но този отговор се превърна в клише, не го казвате формално, нали?


- В никакъв случай. Разбира се, трябва да се направят всички уговорки - моментът на формалното ни приемане не е гранична дата, след която нещата се променят автоматично към по-добро. Това е по-скоро един шанс да поставим много от действията си на нова основа, в нов контекст, помага да мислим проблемите си по друг начин. Поради неукрепнала държавност и политическа култура в процес на трудно изграждане нашето общество се нуждае от нормативна рамка, която да го мобилизира и дисциплинира. Надявам се подражанието и симулациите постепенно да отстъпят на вътрешната убеденост, че избраният път изисква адекватно поведение.


Мнозина са разочаровани, тъй като смятат, че чудото не е станало. Чудо няма да има, но нов хоризонт и нови възможности - да, стига да можем да ги използваме. По принцип целият ни преход бе едно люшкане между две илюзии - че може по някакъв начин да се рециклира левият социален проект и че настъпващите демокрация и свободен пазар са подобрена версия на комунизма, където гарантирана минимална социална сигурност се допълва с политически свободи и радостите на консумацията.


Не се оказа точно така. Демокрацията не е лесна система, тя поставя много повече проблеми от комунистическия режим, тъй като не само не прикрива, но изважда наяве действителните противоречия. Тя е сфера на конфликти, на сблъсък на интереси, отваря много възможности, но и ни изправя пред много изпитания. Мисля, че нашите елити не можаха да обяснят на хората точно това. Вместо това раздухват стари носталгии или създават нови илюзии.


И какво общество се получи в резултат?


- Силно фрагментирано - няма ценности, които да са по някакъв начин общоприети. Обществото постепенно се разпадна на сфери на частни интереси, които могат да бъдат разпознати дори в границите на отделните политически формации. В това е големият проблем - можем ли да защитаваме общи значими каузи, да имаме ценности, приети съзнателно, не декларативно, а по същество несъблюдавани.


В едно интервю от 2001 г. казвате, че въпреки всичко българите остават едно традиционно затворено общество. Продължава ли да е така и днес?


- Това е парадоксална ситуация - заедно с чисто физическото отваряне на пространството и информационните канали обществото остава затворено. Диалозите в него, доколкото ги има, не водят до позитивни решения, до разумни компромиси с оглед общия интерес и зачитане интересите на другите...


...а какво е вашето обяснение за това?


- Затвореността е културен феномен, а не някакво политическо становище. Тя е вътрешно състояние, границите са в нас самите. Българското общество продължава до голяма степен да е затворено, защото продължава да живее в тесните рамки на семейството и личния интерес.


Но обществото не е нещо хомогенно, съществуват няколко Българии. Това трябва ли да ни притеснява?


- Трябва да го приемем като част от пейзажа. Да, у нас има острови, наподобяващи европейски пространства, както и цели анклави с висока безработица и силен песимизъм, които не мърдат, не се включват в модерните мрежи. От една страна, това изглежда несправедливо, сякаш едни райони се развиват в ущърб на други. Но за да се стигне до общ просперитет, трябва да има зони пример, стига да не надделее съществуващата реална тенденция за гетизиране. Луксозното гето и гетото на социално маргинализираните си приличат по нещо - по това, че в някаква степен са извън обществото.


Мой френски приятел социолог разказваше случай на съветник в африканска държава, от когото властите поискали експертен съвет какво да правят със 100-те млн. долара, които имали за подобряване на инфраструктура. Идеята им била да закърпят дупките по основните шосета. Съветът на експерта бил, че е по-добре да се построят 50 км модерна магистрала, което да създаде идеята какви трябва да бъдат пътищата и по този начин да промени стремежите. В противен случай пълненето на дупки и кърпенето на улици ще се превърне в норма, в начин на мислене на цялото общество.


Тези дни едно европейско проучване показа, че, казано накратко, българите са най-недоволни от живота си и най-доволни от себе си. Какво означава това - че българинът е политически и културен неудачник?


- Илюстрация именно на това, за което говорим. Българинът не е особено самокритичен. Да, има основание да е недоволен от живота си, но да е доволен от себе си изглежда повече от нелогично. Това противоречие е израз не само на липса на самокритичност, но и на един комплекс на виктимизиране, вината се прехвърля към другите - все те са ни виновни, ние сме добри, работливи, съвестни, старателни, но ето на, не ни дават шанс, няма условия да се проявим.


Нашето недоволство е точно обратното на това, което би трябвало да се очаква от едно недоволство - то е непродуктивно, отдръпване, затваряне. Един от малкото примери за противоположното бе учителската стачка. За мен лично бе изненада, защото си мислех, че обществото е изгубило вътрешната енергия да се организира за защита на определена кауза. Но, съдейки по настроенията в университета, по-скоро мисля, че засега тя ще остане изключение. Университетът не можа да се организира, разпадна се на професии, гилдии, дисциплини... Не можа да се оформи обща позиция за отстояване приоритета на образованието и поставянето му във фокуса на общественото внимание. И най-притеснителното е, че университетът не изрази никакво становище по самата учителската стачка, която в крайна сметка бе за обща кауза.


Вие сте и преподавател - кажете, защо младите българи не задават дневния ред? Защо не се бунтуват?


- Реалностите формират конформизъм у младите, което е плашещо. Да, младите по принцип са недоволните, искащите да променят нещата, да застанат зад справедливата кауза... Засега не забелязвам нищо такова. Казва се: "А бе, ще дойдат младите и нещата ще се променят, ще изринат авгиевите обори." Но когато младите възприемат изкривените ценности на една объркана среда… В края на краищата границите са колкото поколенчески, толкова и манталитетни.


Да поговорим на това място за национализма - в отиващата си година имаше доста примери за него, от класацията "Великите българи" до страстите около мита "Батак". Защо продължаваме да пилеем толкова енергия в тази посока?


- Това не е естествено и обяснението е в кризата на политическото, в размиването на профила на политическите формации, което кара отделни групи или индивиди високо в йерархията да прибягват до национализма, в който виждат единствено възможния механизъм, способен да ги легитимира обществено...


...това криза на въображението на политическата класа ли е - всички тези годишнини, ордени, чествания, напомнящи на съвсем други времена?


- Политиката ни се ритуализира по начина, по който това се правеше от предишния режим. Стига се до смехотворния вариант да честваме с впрягане на цялата национална реторика, 117-годишнината от не знам си какво или на не знам си кого... Животът на институциите е белязан от тържествени зари, огньове, рапортувания, да прибавим и впрягане на традиционно декоративната роля на православната ни църква с цялото това целуване на ръце… Тоталното меморализиране на нашата история води по същество до постепенно мумифициране на настоящето.


Да, това е криза на политическото въображение - на ясни програми, които могат да привлекат и да мотивират хората да действат.


В този дух не е ли въздигащият се български популизъм само имитация на недоволство от иначе познати актьори?


- Феноменът на популизма е общ за европейската сцена, малко страни бяха отминати. Проблемът е в това, че у нас популизмът е в някаква странна симбиоза с един тип национален анархизъм, в склонност да се омаловажава ролята на институциите и да се подменят с неясната идея за народовластие. Популизмът у нас се явява отрицание на партийната система. Докато популизмите на Запад минават през партийните програми, през корекции на политическите платформи.


В България видяхме, че НДСВ и неговият лидер, който всъщност бе в началото на популистката вълна, не можаха да се удържат, защото не успяха да превърнат популизма си в политика, приемлива за съблазнените маси.


--------------------------
*директор на Института за изследване на близкото минало

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  2. 2 Профил на Uchuden
    Uchuden
    Рейтинг: Неутрално

    Кой спонсорира този институт?

  3. 3 Профил на Гошо
    Гошо
    Рейтинг: Неутрално

    Денчо Знеполски е партизански командир от Трънския отряд, партиен функционер на БКП, генерал-майор в БНА (след 1959 и до преминаването му в запас в 1970 г.), български журналист и политически деец. Истинското му име е Младен Гюров Гигов. Роден на 16 март 1920 в село Ярловци, Трънско. Починал на 22 октомври 1989 в София.

    Член на РМС от 1935. Член на БРП(к) от 1939. Незавършено гимназиално образование. Три пъти арестуван от полицията между 1939 и 1943 за комунистическа дейност. Преминава в нелегалност на 18 февруари 1943. На 3 март 1943 се прехвърля при югославските партизани, при които остава до края на юни. На 28 юли 1943 лично убива секретар-бирника в с. Ярловци, Трънско, Цоньо Йорданов (с прякор Мусолини), сина му (седемнайсетгодишен юноша) и още един чиновник. От септември 1943 до 9 септември 1944 последователно е началник-щаб и командир на Трънския партизански отряд, командир на Втора Софийска Народоосвободителна бригада, заместник-командир на Първа партизанска дивизия. Като партизанин е съратник на Славчо Трънски, Гочо Гопин, Руси Христозов, Йорданка Чанкова, Владо Тричков, Боян Българанов, Дичо Петров, Светозар Вукманович-Темпо, Михайло Апостолски, Живоин Николич-Бърко, Андреас Василис-Дзимас, майор Остин Дейвис, полковник Бейли и майор Франк Томпсън. На 18 май 1944 е произведен в чин полковник от Главния щаб на НОВА (потвърдено с правителствено постановление на 11 септември 1944). Един от малцината оцелели партизани след битката край Батулия от 23 май 1944. През септември-декември 1944 е командир на Първи гвардейски народоосвободителен полк, участник в първата фаза на българското участие във войната (главно в Сърбия). На 28 септември неговата част навлиза в сръбския град Власотинци, но с тежки жертви е отблъсната от сили на Вермахта. В 1945 завършва едногодишен курс за старши офицери във Военното училище. В 1946 е назначен за командир на Шести гвардейски пехотен полк към Първа гвардейска дивизия, откъдето се уволнява по свое желание през декември 1947. През март 1949 заминава, за да следва политикономия в МГУ "Ломоносов" в Москва. Председател на Земляческото студентско дружество там. На 9 април 1951 е арестуван на летището в Букурещ и до 6 януари 1954 е в килиите на ДС и ТВО в Белене по обвинение в шпионаж в полза на Титова Югославия и Великобритания, както и в опит за убийство на Сталин (sic!). Следствието е водено от съветския генерал Филатов и бългрските следователи Калоянов, Джананов, Пенчо Стоилов, кап. Христов. В 1954 временно работи като журналист в сп. "София" и дори става член на СБЖ. Дипломира се и завършва висшето си образование в Москва (1955-1957). През ноември 1957 е назначен за старши преподавател във Военно-техническата академия. През 1958 става началник на катедра "Политикономия". През 1959 е произведен в чин генерал-майор и назначен за началник на факултет и заместник-началник на Военната академия. През 1964 е избран за секретар на партийната комисия към МНО. Кандидат-член на ЦК на БКП (1966-1976). Народен представител от Трънския избирателен район (1967-1971). С указ номер 974/18,VІ`1970 на министъра на народната отбрана арм. ген. Добри Джуров е уволнен от БНА на основание на подаден личен рапорт от 1969 г. Пенсиониран със 177 лв. месечна пенсия. По негови записи вдовицата му Мария Знеполска съставя мемоарната му книга "Посмъртна изповед" (ИК "Христо Ботев", София, 1997., 544 стр. Послеслов от проф. Кръстьо Горанов). Денчо Знеполски е запомнен с фразата си на трънски диалект: "Фашистите ме бише и не бише, но от нашите кикъв бой сам ел, не могу ти га опишем."

  4. 4 Профил на Инфо
    Инфо
    Рейтинг: Неутрално

    Другарю Знеполски,Защо не отморите въпроса защо положението в страна е така лошо.Личният феномен е само на бизнесмени
    те от 18 год. насам.Само те са тези които се влияат от личните си интереси.Като ця-
    ло обществото се е затворило защото вижда
    че няма никаква надежда да просперира.Има
    ме си президент Гоцедепутати и министър-
    председатели бивши.Ръководенето на държа-
    вата става па стар социалистически тертип
    70 % от хората не гласуват.Избира се прецидеднт с минимално "болшинсто" и говорим за демократични избори.??Купуват се избори с 200 мил. лева или долара или еуро все едно.Боят е кой да глътне парите на ЕС.Цитирам проф.Г.Фотев,ч'е ако сте привърженик на ДСБ направо казано лошо ви пише.Това ли е тоърпимоста на демокрацията.Как станаха така чного,много богати днешните богати за нула време.??
    И още много много.!!!??

  5. 5 Профил на  Борис
    Борис
    Рейтинг: Неутрално

    Обществото е затворено защото убийците не са се покаяли,а жертвите не са им дали опрощение.

  6. 6 Профил на murka
    murka
    Рейтинг: Неутрално



    Изпуснато е,че седалището на Йоло Деневия съюз е в Карлуково.Там има специално крило за писатели, като него!



  7. 7 Профил на крадецът вика: дръжте крадеца
    крадецът вика: дръжте крадеца
    Рейтинг: Неутрално

    Този човек беше министър в комунистическото правителство на Беров. За да го сложат комунистите начело на тоя институт, значи е на тяхна(държавна) издръжка. И работата, дето ще я "свърши", ще бъде в тяхна угода.
    За негативните неща - апатия и т.н е главен виновник. Това правителство разми нещата в БГ и я мутризира.
    Сега акъл дава.

  8. 8 Профил на Критик
    Критик
    Рейтинг: Неутрално

    Извинете наивния въпрос, но има ли общество, което не се движи от лични интереси? На мен такова не ми е известно. По логиката на заглавието всички западни общества са затворени, защото се движат от лични интереси.

  9. 9 Профил на Критик
    Критик
    Рейтинг: Неутрално

    Българското общество е затворено, защото процентът на българите, които са социализирани в затворено общество все още надхвърля процента на тези, които са живяли в отворени общества. Проблемът колкото е ценностен, толкова е и биологичен. Киро от проката и кака Сийка от Горубляне са безнадеждни случаи за т.нар. „отворено общество”. Нужни са 40 години в пустинята и ценностна инвазия. Пращайте младите хора да следват в чужбина.

  10. 10 Профил на Щуров
    Щуров
    Рейтинг: Любопитно

    Гошо, Инфо и Крадецо, аман от параноици!!! Опитайте се да понаучите малко повече кой, какво и как и тогава правете нещо различно от първосигнални оценки.

  11. 11 Профил на Веси
    Веси
    Рейтинг: Неутрално

    За съжаление коментарите към интервюто са от хора със спорна интелигентност. Предлагам Ви следния линк, на който да се информирате, кой всъщност е професор Знеполски - http://www.mshs-sofia.com/mshs_bg/cv_Zn.htm. А именно -уважаван учен.Що се отнася до интервюто. Можело е да бъде много по-добро, защото капацитета на Ивайло Знеполски го предполага. Казвам го от личен опит. А иначе знам, че е трудно да го провокираш и разговора с него е истинско предизвикателство. Пзволявам си да го отбележа, тъй като уважавам професионализма на Петър Карабоев и съм сигурна, че няма да се засегне от оценката. Също така е добре да беше обяснил какъв е този Институт за изследване на близкото минало......, защото проф. Знеполски е по-известен като Административен директор на Дом на науките за човека и обществото и изглежда отскоро оглавява нов институт.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK