Мария Донкова: Ако матурите задълбочат разликата между висшите училища - още по-добре

Програмен директор на фондация "Пайдея"

Мария Донкова: Ако матурите задълбочат разликата между висшите училища - още по-добре

© Георги Кожухаров



Последната кандидатстудентска кампания беше първата, в която се признаваха матурите, макар и за определени специалности или университети. Така за първи път на практика се видя разликата между нивото на оценяване при излизане от средното образование и това при входа във висшето. За разговор по темата потърсихме Мария Донкова от образователната фондация "Пайдея". Неправителствената организация е създадена през 1999 г. и оттогава се занимава с проблемите нна образованието.


На какво според Вас се дължи разликата между оценките от матурите и тези откандидат-студентските изпити? По литература например стига почти 2 единици?


- Разликата е напълно естествена. Матурите мерят степента, в която е усвоен задължителният образователен минимум от цял випуск. Кандидатстудентските изпити само регистрират, че минимумът е налице и в много по-голяма степен имат за цел да забележат специфични таланти и възможности, за да позволят селекция на най-добрите кандидати от онази една-трета от випуска, която изобщо кандидатства във висшите училища. Логично не просто формата, а и скалите за оценка не са съпоставими между двата изпита. Няма как средните оценки да са еднакви. Там, където са или тестът е над нивото за общообразователен минимум, или изискванията на кандидатстудентския изпит понякаква причина са по-ниски.




Грешка ли беше оценяването на матурите да се наглася според нивото на випуска?


- Грешно и непрофесионално е изобщо да се прави скала, след като са известни резултатите. Според нашите изследвания с родители и учители, един от най-устойчивите фактори за неодобрение към националната образователна политика е съмнението в некомпетентност на управлението на системата, което се подхранва именно от подобни открити признания на недоверие в качеството на тестовете, каквото е съставянето на скала след разглеждането на резултатите. Грешно е също при стандартизиран тест за проверка на образователен минимум долният праг за успешно преминаване да включва по-малко от половината верни отговори. Но извън тези грешки, които на всяка цена трябва да се избегнат при матури 2009, няма национална тестова система, при която резултатите от първите три години на прилагането й да нямат отклонения. Прието е, че през този период системата се настройва и обикновено тези резултати не се използват при сравнителни анализи по-късно. Отделно те самите се анализират много обстойно, за да се открият и отклоненията, и причините за тях.


Защо не е възможно да се влезе в университет без частни уроци?


- Защо да не може? И преди матурите имаше прием по документи в достатъчно висши училища и специалности. Вярно - в най-желаните специалности още не може, както и в тези, които подготвят регулирани професии. Но и през последните 4 години няма закрит университет, така че намаляващият брой кандидат-студенти скоро може да сведе влизането във ВУЗ само до процедура по записване. По-сериозният отговор на въпроса би бил - заради скъсаната връзка между училището и университета. Академичната автономия в български вариант има два нежелателни странични ефекта покрай многото си полезни последствия: нелепо високият брой на университетите и контрапродуктивната традиция всеки от тях да си определя изпитните изисквания, без изобщо да "погледне" какво учат в училище съвременните зрелостници. Въпреки че програмите и учебниците, по които те учат, са съставени в 90% от същите университетски светила, които съставят и изпитните програми на висшите училища. Отговорите на въпроса защо е така варират според заинтересуваната страна. Университетите ще ви кажат "на нас са ни нужни студенти с качества над средните за ученик" или "училището дава недостатъчна подготовка и ако си снижим изискванията до неговото ниво, няма да можем после да обучим истински бакалаври и магистри". Повечето родители ще ви кажат "университетските преподаватели се издържат от частните уроци", а учителите ще ви кажат "като молим родителите да ни съдействат, защото детето не работи в училище, те нямат време, а после плащат луди пари за частни уроци". Като цяло малко внимание се обръща на факта, че има и деца, които ходят на частни уроци без никаква друга причина освен, че "така се прави". Защото никой никога не им е казвал, че ако учат старателно в училище, ще си вземат изпита за университета. Включително и собствените им учители.


Какво трябва да се промени в средното образование, така че завършвайки го, учениците да могат да влизат в университет без предварителна подготовка?


- Не е много логично една система с 3000 институции за задължително образование, 960 000 деца и 93 000 обучаващи ги да се настрои така, че да дава подготовка за кандидатстване в 50-ина институции за незадължително образование, всяка с различни критерии за оценка на кандидатите. Още повече,че както сочат данните, едва една-трета от учениците кандидатстват във висши училища. Логично е обратното - ВУЗ-овете да си пренастроят системите за подбор и да ги ориентират към проверка на уменията на 18+ годишните граждани, съобразени със задължителното формално образование, в съчетание с техните индивидуални таланти и интереси, нужни за съответната професионална или научна област. Иначе системата на средното образование има нужда от много по-ясно определени стандарти за качество и значително по-точно определена цел. "Равен достъп до качествено образование" е просто красив нон-сенс в система,която няма ресурси да поддържа учебна институция за по-малко от 120 деца, допуска ежедневно пътуване от 40 км на 7 - 12-годишни (ако ще и с най-удобния жълт училищен автобус), товари учителите със социални дейности (закуски и топло мляко), но в същото време поддържа учебна програма с обемза целодневно обучение в полудневен режим под предлог за по-ефективно използване на материалната база.


По-големите университети отказаха да признаят матурите за вход за разлика от по-малките. Означава ли това, че ще се увеличи пропастта между елитните и по-нежеланите ВУЗ-ове?


- Би било по-коректно да говорим не за университети, а за специалности.Струва ми се, че сред големите висши училища има достатъчно, които допуснаха матурите като вход за една или няколко специалности. Ще ми се мотивите за решенията "за" или "против" матурите като вход да бяха добили по-голяма публичност, за да изчезнат поне съмненията, че са взети под натиск от страна на изпълнителната власт, която наистина направи невъзможното кампанията "зрелостни изпити 2008" да мине без сътресения. Иначе задълбочаването на пропастта между желаните и нежеланите висши училища се нарича конкуренция. В това няма нищо осъдително и дори пропастта в момента е незадоволително малка. Ако матурите помогнат тя да се задълбочи - толкова по-добре. Много хубаво би било също желаните висши училища вместо със самодоволно мълчание, да се включат в дебата за българското образование със смислени тези и данни защо не може матурата едновременно да картографира резултатите на цял випуск по определена наука и в същото време да "покаже" специфичните таланти на учениците, необходими за прием в специалността.


Може ли да се направи нещо, за да има приблизително еднакво качество на знанията зад дипломите, издавани и от малките, и по-големите университети?


- Има три, наглед очевидни неща, които според мен могат да помогнат много. Първото е Националната агенция за оценка и акредитация да включи в критериите си и проверка на качеството на обучението, а не само на учебните програми и правоспособността на преподавателите, както е сега. В тази посока вече има някакви опити - при последните проверки на агенцията се правят срещи и със студенти, комисиите се интересуват от професионалната реализация на завършилите. Жалко, че не публикуват данни. Второто е министерството да започне да публикува обобщени данни от регистъра на дипломите - колко студенти от какви специалности с какви оценки е произвело всяка година всяко висше училище. Третата мярка е най-трудната. Тя е работодателите и висшите училища да идентифицират най-накрая терена на взаимноизгодното партньорство помежду си. Казано по друг начин - работодателите трябва да си разширят поне до средносрочен хоризонта на планиране на необходимите човешки ресурси, а висшите училища трябва да си скъсят хоризонта на планиране - от пазители на утвърдена академична традиция поне до средносрочните нужди на пазара на труда. Когато двете страни се срещнат, нещата ще тръгнат доста бързо. А ще познаете кога и за кои специалности това се е случило, когато най-накрая в България се появи и рейтинг на висшето образование. Той ще се появи, когато вече няма да има значение колко голям или колко стар е университетът, а ще бъде важно къде и с каква заплата започват работа неговите студенти.


А може ли да се постигне при средното образование?


- В гимназиите е по-сложно. От една страна, след като завърши изграждането на стандартизирана система за оценяване по национални критерии, дипломите за средно образование би трябвало да започнат да говорят "на един език". От друга обаче българското гимназиално образование в момента се предлага във вид на непрофилирана, поне още 20 вида профилирана подготовка и още толкова - професионална. Тоест гимназиалните дипломи могат да тежат еднакво само по отношение на общообразователния минимум.


Как ще коментирате започналото вече оценяване на всеки етап от училищното образование?


- Сега тече процес на стандартизация на оценяването в училищното образование, който е едновременно нужен, но и доста зле обяснен не само на широката публика, но и на професионалистите в самото училищно образование. МОН принципно влага повече от всякога усилия и ресурси в комуникация, но за съжаление не може да мине отвъд нивото да съобщава за събития. От три години в Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието (ЦКОКО) се съставят национални тестове и вече има за IV, V, VII и ХII клас. Някои от тях са скелета на бъдещото външно оценяване в края на учебните етапи - тези за IV, VII и ХII клас. Когато се добавят техническа инфраструктура, достатъчно човешки ресурси и се изчисти методологията на самите тестове, ще имаме система за независима оценка на знанията и уменията на учениците от целия випуск в края на всеки учебен етап. Тогава тестовете ще се правят от истинска структура с национално покритие, външна и на министерството, и на образователната мрежа. Как и кога тя ще може да се структурира евентуално ще ви кажат министъра на образованието и министъра на финансите - заедно. По принцип в други държави от ЕС процесът е отнемал от 6 до 12-15 години. Другите тестове - тази година се апробираха за V клас, догодина ще има и за VI, може би и за някой от гимназиалните класове - са скелета на бъдещото годишно вътрешно оценяване по национални критерии. То би трябвало да остане задача на училището и целта му е да стандартизира "изходната оценка" в края на годината, която училището и в момента има задължение да прави. Но сега голямото разнообразие на форми на проверка и различното съдържание на скалата за оценка между различните училища и дори между различните преподаватели в едно училище не позволява да се сравняват резултатите.


Какви ефекти се очакват?


- В средносрочен план - към 2011-2013, би трябвало да има много, сравними и проверими данни за качеството на училищното образование. Тоест да се сложи край на общите заключения "лошо ни е образованието" или "супер ни е образованието", направени върху резултати на 1 или 10 ученика. Резултатите дотогава трябва да доведат и до по-ефективно насочване на публичните финанси за образование. Очаквам също драстично да намалее броя на обидените учители. Изглежда лековато, но никак не е за подценяване да имаме над 93 300 по-малко гневни и обидени български граждани, защото други български граждани подценяват техния труд неоснователно. По-сложно стоят нещата в краткосрочен план, тъй като тази дейност е свързана с огромно напрежение за образователната мрежа, която поема основната част от логистиката - тази година 30-тина, а догодина над 40 национални изпити, струпани в 4-5 поредни седмици. Това може да породи проблеми от вида на несъвместимост между календара на изпитите и нормативни актове, определящи броя на възможните изпити, което да доведе до риск от родителски жалби срещу училището, което не определя този календар. Да не забравяме сложната процедура на провеждане на изпитите, изискваща сформирането на 3 училищни комисии; сложна процедура на въвеждане на данните; сложна процедура на предаване на резултатите. И за капак - противоречивост на инструкциите за употребата на индивидуалните резултати на учениците от IV и V клас - да се вписват като оценки, да не се вписват, да се вписват по желание. Чисто технически всичко това е свързано и с разходи за училището - копиране, архивиране и т.н., които са за сметка на делегирания бюджет, но не са предвидени в него. Освен това - липса на капацитет в министерството за анализ на данните, което поражда съмнението за безполезност на цялото сложно и трудоемко начинание, липса на всякаква процедура за обратна връзка вътре в образователната система, по която информацията за проблемите и предложенията как да се рационализира процеса да стига обратно до МОН. Може би най-спешният проблем за отстраняване, още до края на тази година е отсъствието на работен календар през какви етапи и в какви срокове ще минава целият процес и как ще изглежда завършената система за стандартизирано оценяване. Защото точно тази липса захранва широко споделяното убеждение, че "в училище пак се правят експерименти".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK