Акад. Никола Съботинов: Някой умишлено иска да разруши БАН

Председател на БАН

Акад. Никола Съботинов:  Някой умишлено иска да разруши БАН

© Юлия Лазарова



В началото на декември социолози и икономисти отново заговориха за закриването и неефективността на Българската академия на науките. Дискусията се разгоря при обсъждането на националната стратегия за научните изследвания, представена от министерството на образованието. В нея специалисти видяха опит за "обезвреждане" на БАН. Оттогава ръководството на институцията в лицето на председателя й акад. Никола Съботинов се опитва да докаже, че академията работи и не бива да бъде игнорирана чрез спиране на държавната финансова подкрепа за нея.


Покрай последното обсъждане на стратегията за науката отново се чуха радикални мнения, че БАН трябва да бъде реформирана и дори закрита, защото не работи ефективно. Вие като ръководител на академията реагирахте остро, все пак има ли нещо вярно в тези твърдения?


- Тези мнения са резултат на непознаване на БАН. Ако човек си беше направил усилието да отвори поне страницата на академията, щеше да види какво прави БАН и ще се даде веднага отговор на въпроса работи ли или не. В БАН е най-изявената научна организация в България, въвела проектното финансиране. Около 30% от бюджета на академията е от собствени приходи по линия на проекти. БАН направи и продължава да прави структурни реформи.




В последния вариант на стратегията за научните изследвания се казва, че БАН има прекалено много звена и структурата трябва да се оптимизира. Споделяте ли това мнение?


- Многото звена са продиктувани от логиката на развитие на науката. Това не е само при нас. Научноизследователски центрове като нашия имат голям брой институти. Такава е структурата на академиите на науките на Полша, Чехия, Словения, Румъния, Унгария, Словакия, Австрия, които имат над 60 института. Всички научноизследователски центрове в европейските страни (Германия, Франция, Испания) се състоят от минимум 60 института. Науката налага такава организация, защото почти всички области от човешкия живот се нуждаят от научно познание. Не може безгеологически институт, без институт за водни проблеми, за гората - всеки от тях има специфични дейности, които са в помощ на държавата. За пример ще ви дам изследванията в областта на слънчевата енергетика. Те бяха подчинени на голям физически институт с тежка структура. В същото време в тази област има динамично развитие и тя трябва да се освободи от опеката на големия институт, за да се създаде звено, което да действа бързо и оперативно. Обстоятелствата налагат в БАН да се отдели и център за климатични промени, както и звено, свързано с новите технологии и възможностите на изчислителната техника. Животът непрекъснато налага създаването на нови институти. Този, който казва, че звената на БАН са много, умишлено ни прехвърля вината на висшите училища, които действително се развиха прекомерно и взаимно се повтарят. В институтите на академията няма такова нещо. Все пак вътрешните ни оценки показват, че трябва да се прави сливане или разделяне на институти, това е наша текуща задача.


Тези вътрешни оценки показват ли как работят звената?
Академията е критикувана, че в нея има хора, които не работят, а администрацията и помощният персонал са раздути.


- Имаме 3700 учени, около 4000 души помощен персонал - инженери, лаборанти, проучватели и само 300 души администрация. Когато създаваме много звена, това не означава, че раздуваме щата. Понякога една администрация обслужва две лаборатории.


Дали всички работят?


Има различни хора и в предприятията, и в министерствата. Едни са по-бавни и мудни, а други по-активни. Не може да изискваме всички да са с еднакви успешни резултати.


А кои са повече - тези с успешните резултати или по-мудните и по-бавните?


- БАН е най-ефективната научна организация в България, защото в нея работят 18% от учените в страната, които дават 60% от научната продукция. Това означава, че работещите учени в БАН са много повече от неработещите. Къде са другите 18 хил. учени по другите организации? За тях никойне говори, а се съсредоточили върху нас. Някой умишлено се е насочил към разрушаването на най-работещата научна организация в България.


Кой има интерес от това?


- Посредствеността на науката в България. За съжаление това няма отражение в стратегията.


Върху нея не са ли работили и учени от БАН?


- Официално наши учени не са участвали в изготвянето на текстовете.Преди да обсъдим стратегията, да се върнем на работещите учени в БАН.


Заявихте преди време, че ще диференцирате заплатите на изследователите според постиженията им. Ще стане ли това?


- За това ми трябват пари. Заплатите трябва да се диференцират от нивото, в което са в момента, защото Кодекса на труда не ми позволява да намалявам възнагражденията. Хората не работят зле, но искам да откроя тези, които работят по-добре. Но ми трябват допълнителни средства.


Колко?
- За да има 50% увеличение за най-добрите ми трябваха 20-25 млн. лв. Парите бяха обещани от министъра на образованието и от премиера, когато през лятото посетиха академията. Но за съжаление средства няма. Сред обещанията беше и изграждане на градче за младите учени.- Засега нищо не е направено в тази посока и аз се чудя какво да обяснявам на хората, защото има докторанти, които спят в лабораториите.


Как си обяснявате неизпълнените обещания?


- Може би заради финансовата криза се отложи проектът за градче за младите учени. А и бюджетът ни за тази година е доста рестриктивен. Освен това ще се изпълнява на 90%, което ще ни изправи пред финансови трудности. На практика ще имаме около 85 млн. лв. от държавата, от които 70% са само за заплати. Това означава, че не можем да си платим тока, водата. Вече се оформя дефицит от 9 млн. лв. Нямаме пукнат лев от правителството за научна дейност. Средствата за нея са само по проекти.


Можете ли да компенсирате намаления бюджет със собствени приходи от наеми?


- Парите от наеми са около 2 млн. лв. и се използват за финансиране на дейности, които държавата трябва по принцип да обслужва. Сред тях са метеорологичните прогнози - оперативна дейност, за която поискахме поне 20 млн. лв. от бюджета. Хората, които вършат тази работа, получават по 300 лв. заплата.


Някои от критиците на БАН смятат, че науката трябва да се прави предимно в университетите. Това е заложено и в стратегията за изследванията. Вие какво мислите по въпроса?


- Подобно изказване направи и доц. Сергей Игнатов в интервю за "Дневник". Не мога да приема, че не знае, че това не е така. В Европа 35% от изследванията се правят в университетите, в САЩ - 15%, в Япония - 25 на сто. Другата наука се извършва в научни и индустриални изследователски центрове. Науката в университетите главно участва в образователния процес, в университетите се съчетава педагогическата и изследователската дейност. В Германия, една от най-развитите страни в науката, само 20% от изследванията се правят в университетите. Стратегията за научните изследвания предвижда създаването на научни центрове само към университетите...- Защо трябва там да се концентрират средствата, след като вече има изградена основа? Защо трябва на нова зелена площадка да се правят научни центрове, когато те съществуват на практика? Средствата трябва да се дадат там, където има научен потенциал, резултати и възможности за иновации. Не възразяваме да се развият изследванията в университетите. Ние си сътрудничим с различни висши училища, помагаме им да са близо до науката, защото преподавателите там невинаги имат възможност да отделят толкова време за изследвания. Не разбирам идеята в стратегията, ние трябва да сме супербогата държава, за да разтурим работещ научен център като БАН и да създаваме нови в университетите. Тази идея отново е плод на незнание за това, което се случва в някои страни в Европа или опит за умишлено съсипване на БАН. Обикновено с известна завист се отнасят към работата на академията, защото тук наистина се прави наука. С министъра все пак се поразбрахме. Стана ясно, че в стратегията ще се предвиди помощ за развитие на изследователските институти, защото не може да се зарежат звената, които работят най-добре. Договорихме се да се поддържат научни центрове и към академията. Така стратегията вече става по-приемлива за нас.


Държавата се опитва да определи научни приоритети, в които да се концентрира финансирането. Мислите ли, че посочените досега области са точните?


- Те в общи линии отговарят на европейските направления. Но според мен трябва да се даде по-голям приоритет на аграрните науки, това е основен проблем за човечеството. България има голям потенциал в тази област и ние трябва да наблегнем на него. В приоритетите липсват и науките за земята.


А кой ще плаща за геологическите проучвания, които са специфични за България?


Чужди специалисти ще трябва да проучват находищата на природни богатства например. За да говорим за приоритети, трябва първо да се развива широка научна основа, осигуряваща нуждите на съвременната българска държава и след това вече да се концентрират средства в приоритетни направления. Финансирането на приоритетите не трябва да става за сметка на спирането на парите за останалите направления. Ако не се отделят повече пари за наука, ще сме бедна държава.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK