Първан Русинов, зам.-министър с ресор информационни технологии и съобщения в МТИТС: До няколко месеца ще предлагаме базови услуги на е-правителството

Първан Русинов, зам.-министър с ресор информационни технологии и съобщения в МТИТС:  До няколко месеца ще предлагаме базови услуги на е-правителството

© Надежда Чипева



Визитка:


Първан Русинов е третият заместник-министър в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения. Неговият ресор е ИТ и съобщения. Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Владее английски и руски. До момента е заемал длъжности в Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Преди да поеме зам.-министерския пост, е бил зам.-директор "Регулация и конкуренция" в БТК.


Г-н Русинов, как ще бъде преструктурирана Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС)?




- Доколкото ИТ и съобщенията са един от приоритетите на новото правителство, е много важно да има централизирано управление на процесите, централизирано налагане на политиката, на стратегиите и на програмите.


Поддържането и управлението на национална електронна съобщителна мрежа е една от функциите на новата изпълнителна агенция ("Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" - бел. авт.), пряко подчинена на министъра. За разлика от държавната агенция изпълнителната не може да бъде орган по политиката. Такъв е министърът. И при преструктуриране на дейността на ДАИТС съответно тези функции преминаха към дирекции в рамките на министерството.


Ще останат ли хората в ДАИТС, които обслужват военната мрежа на агенцията?


- Ще има приемственост. Идеята е да се отърсим от отношения, организации и органи, които не са създадени на конструктивна основа. Те трябва да бъдат реорганизирани и оптимизирани.


Ще стане ли ясно какви функции изпълняват преносните мрежи, които ДАИТС поддържа?


- Разбира се, много е важно какво сме наследили и ще информираме медиите и обществото по този въпрос, доколкото във всеки конкретен случай не става дума за класифицирана информация.


Какви ще са основните ви задачи като зам.-министър?


- Има няколко неща, които трябва да се свършат много бързо. Трябва да се установи единно, методическо ръководство, координация, стратегическо планиране и ясна централизирана политика в сферата на ИТ. До момента усилията при предишните правителства са били много разпръснати, имало е висока степен на неефективност при използване на ресурсите.


Смятаме да търсим сътрудничество с всички участници, включвайки неправителствени организации, академичната общност и всички експерти с доказан опит и експертиза в областта.


Ще се работи за подобряване на моделите на публично-частно партньорство.Тук като партньор безспорно трябва да е и бизнесът. Разбира се, ще се опитваме възможно оптимално да използваме и ресурсите по линия на европейските програми и фондове.


Задължително трябва да се направи и частична преработка на законодателната уредба. В действащото законодателство мога да посоча много текстове, които са пречки за реализация на основни аспекти на информационното общество. Вече сме изготвили план за законодателна инициатива и законодателни мерки и сме го внесли за информация на комисиите в Народното събрание.


Приоритетно е и създаването на предпоставки за постепенно преодоляване на изоставането в областта на широколентовия достъп до интернет. Това е много важно. Ако се подобри позицията на България в това отношение, хората ще имат възможност да се възползват реално от ИТ постиженията. Без широколентов достъп до интернет всичко друго би било самоцел. България е на предпоследно място в Европа (по отношение на проникването на широколентовия интернет на глава от населението, бел. авт.), което е доста лош брандинг на държавата. В съвременното високотехнологично общество това е недопустимо. Наш основен приоритет е да променим тенденцията в положителна посока.


Идеята е да се върви към изграждане на информационно общество. Като статистика може да се каже, че развитието на ИО може да се изрази в до 25% от прираста на БВП.


Подкрепяте ли Националната програма за развитие на широколентовия достъп в България, подготвена от ДАИТС, и на каква фаза е тя в момента?


- Това, за което говорим, не е програма, а стратегия. Тя очертава най-обща рамка за развитие, докато програмата дава конкретните мерки, стъпки, финансовата рамка. Програмата ние ще я разработим. Преди това обаче трябва да направим две - три неща. Едно от тях е да се проучи състоянието на мрежовата инфраструктура в държавата, по региони. Да се установи реалното положение в големите областни центрове, в малките общини, в селските региони. Без тези стъпки удачна програма, модел и мерки не могат да се разработят. Това ще ни е един от приоритетите - да се направи възможно най-скоро такова проучване.


А ще има ли средства за такова проучване, защото то няма да е евтино?


- Да. Така е. Досега са правени само частични проучвания. Трябва да се справим с това предизвикателство, защото без него усвояването на средствата за бърз интернет е невъзможно. Единствено на база на задълбочен, добър анализ може да се очертае сравнително точна финансова рамка и да се избере най-подходящия модел.


В Европа най-общо има два въведени модела. Единият е да се създаде публична организация. Тя изгражда мрежа и след това по прозрачни и обективни критерии всички участници на пазара имат достъп до тази инфраструктура. Това е особено важно за малките общини и региони, към които има слаб инвестиционен интерес. Другият модел е насърчаване на инвестициите от страна на частния бизнес в тези места, след което въз основа на прозрачни, ясни и ефикасни условия те да обменят помежду си капацитет и по този начин чрез съвместни усилия да осигурят достъп.


Ще търсите ли съдействие от страна на бизнеса, през последната година оттам дойдоха няколко сигнали, че е склонен да направи проучванията със собствени средства при определени условия?


- Така е, да. Тази възможност ще бъде използвана максимално. Искаме да работим в много тясно сътрудничество с бизнеса. Разбира се, министърът ще вземе решенията, но бизнесът трябва да бъде част от процеса, който да даде основата за тези решения. Аз вече се срещнах с представители на браншовите и неправителствените организации в сферата на ИТ и в резултат на един широк диалог с тях търсим най-верния път за бързо преодоляване на проблемите.


Кога реалистично може да се изготви програма за развитие на широколентовия достъп в България?


- Ако успеем да се преборим бързо с всички пречки, до края на годината, началото на следващата тя би могла да бъде готова.


Обществените поръчки за софтуерни системи и хардуерни продукти за държавната администрация се свързват с порочни практики...


- Аз не знам сфера, където обществените поръчки да не се свързват с порочни практики. За мен всички процедури за провеждане на обществени поръчки позволяват да се провеждат корупционни практики.


Една от основните функции на въвеждането на реално, функциониращо електронно управление е именно борбата с корупцията. При предоставянето на електронни услуги за всяка една се води електронно досие, което трябва да е достъпно по всяко време както за този, който получава въпросната услуга, така и за контролните органи, за всички органи на администрацията, които имат отношение към предоставянето на тази услуга. По тази линия механизмите за създаване на корупционни практики се свеждат до минимум. И този принцип не трябва да се свързва само с обществените поръчки, а и с всички сектори и услуги. Ефектът ще бъде голям, защото така се създава максимална прозрачност и възможност за контрол в реално време.


На какъв етап е проектът за електронно правителство? Кога реално може да бъде завършен той?


- В последните години е работено в тази насока. То не функционира все още, въпреки че доста средства и ресурси са налети. Ако има единна, централизирана политика, стратегия и управление на тези процеси, лично моето мнение е, че процесът би могло да бъде завършен в рамките на броени месеци. Но основното е - централизиран подход. До момента много от проблемите и възможностите за неефективно усвояване на ресурси се дължат на разпокъсване на функциите между ДАИТС и Министерството на държавната администрация.


Т.е. сега вече има предпоставки нещата да се случат по-бързо?


- Предпоставките в момента ги създаваме. Централизираното управление на тези процеси е залегнало в програмата на правителството. Бих могъл да кажа, че следването на такава политика би позволило стартиране на базовите услуги на електронното управление в рамките на броени месеци.


Ще могат ли българските граждани да гласуват през интернет на следващите парламентарни избори?


- Според мен - да. Най-общо има три модела, по които може да се въведе електронното гласуване. Във всяка държава се избира най-подходящият или комбинация от някои от тези три модела. Според мен до момента в България не е направено достатъчно по въпроса, но до следващите избори биха могли да се създадат реални предпоставки гласуването в интернет да се случи на практика.


Какви са тези модели?


- Първият е - сядате пред компютъра си и гласувате с личната си карта. Вторият е свързан с разполагането на терминали на обществени места и в изборните секции. И последният е свързан с изграждането на система, която предоставя възможност на база на скреч карти, които всеки избирател получава, да се идентифицира и да гласува независимо от местоположението си.


Каква е позицията ви относно регистрацията на предплатените карти за мобилните оператори?


- Има нормативна рамка - там са посочени ясно сроковете, в които нещата трябва да се случат. Има разработени правила, които пък определят начина, по който операторите трябва да реализират този ангажимент. Разбира се, там органът е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) - тези правила са изцяло в правомощията на комисията. Ние като орган по политиката подкрепяме това. Разбира се, не трябва да се смята, че с въвеждането на регистрация на притежателите на предплатени СИМ карти веднага ще се решат абсолютно всички проблеми, свързани с анонимността при ползване на тези услуги. Но това определено е крачка в правилна посока по линия на обществен ред, сигурност и въобще защита на интересите на крайните потребители.


Необходима ли е съдебна санкция, за да могат службите да следят мобилната и онлайн кореспонденцията на хората?


- Това е въпрос, който беше обект на много широк публичен дебат. Имаше много остри реакции от страна на неправителствените организации и това е нормално. Трябва да има механизми, които да въвеждат правила при достъпа до тази информация. Разбира се, те трябва да бъдат направени работещи, за да могат съответно и органите, които се грижат за обществения ред и сигурност, да могат реално да си вършат работата, защото това е също един от приоритетите на правителството.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK