Румен Аврамов: У нас капитализъм се римува само с контрол

Паричният съвет беше мъдро решение, защото премахна греховната връзка между емисия на пари и безотговорна бюджетна политика, казва програмният директор в Центъра за либерални стратегии

Румен Аврамов: У нас капитализъм се римува само с контрол

© Асен Тонев



Румен Аврамов е роден през 1953 г. До 1990 г. работи в Икономическия институт на БАН, след което е икономически съветник на президента Желев и един от основателите на Агенцията за икономическо програмиране и развитие към Министерския съвет. От края на 1994 година е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, в периода 1997 - 2002 е член Управителния съвет на БНБ. Работи в областта на макроикономиката, паричната политика и стопанската история. Автор е на тритомника "Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало".


20-годишнината от падането на стената съвпадна със световната криза. За икономическите успехи на прехода не се отнася, но дали недостатъците и пороците му няма да бъдат заметени под нейния знаменател?
- В световен план кризата на пръв поглед обърна ценностите, изведнъж като че ли направи приемливо всичко онова, което 20 години се смяташе за лошо – спасителни държавни помощи, дефицити, безогледно рефинансиране. Това обърка перспективата и котвите на прехода. Целта се измести, а по движещи се цели се стреля по-трудно. И ако слушаме говоренето на Запад по повод кризата и това на Изток за 20-те години преход, ще установим, че те не са много различни - разочарование, носталгия... Антикапиталистическото говорене царува от двете страни на някогашната Стена.


Не е ли силно подвеждащо да се слага такъв знак на равенство?
- Подвеждащо е. Едни манипулират в една посока, други - в друга. Истината обаче е, че в дълбочина се е променило много по-малко. Въпреки риториката основни принципи от последните три десетилетия остават необратими.




Това означава ли, че са правени едни и същи грешки?
- Историята не прави грешки. Тя е това, което е, случило се е това, което е трябвало и можело да се случи. При нея няма дубли. Упражненията по алтернативни ретроспекции са интелектуално привлекателни, но безсмислени.


Все пак за 20 години до какво състояние доведохме пазарната икономика у нас?
- В чисто структурно отношение днешната българска икономика е много различна от тази в началото на прехода. Тя е частна, отворена, донякъде "икономика на услугите". Но това, което имаме след 20 години, си остава един архипелаг от пазари с различна степен на зрялост. Някои от тях са по-развити, обикновено в по-дребните сектори, където съществува подобие или даже истинска конкуренция. Други продължават да са зависими от произволни решения, най-често на държавата (била тя централната или местната власт) и на корпоративни интереси. Общото усещане е, че пазарът като цяло не работи добре заради прекалено много интервенции от неприсъщи му сили.


Тоест пазарът не успя да се превърне в очаквания регулатор, а държавата си остана в тази роля?
- Държавата е вредна не когато е арбитър, а когато е брутален участник, който тъпче с ботуши.


Приемате ли гледната точка за "назначения" преходен капитализъм в България?
- Безусловно в началото имаше белязани атоми, които бяха заредени с повече енергия при Големия взрив. Но по-интересният въпрос е последващата траектория на това множество, доколко то е продължавало да бъде направлявано и зависимо. От една страна, 2, 3, 5 години след началото възможността за "централно управление" без съмнение намаляваше, още повече че онези от първия набор бързо започнаха да влизат в конфликти помежду си, да се самоизяждат или да отпадат по некадърност и така да генерират хаотичност. От друга страна обаче, този набор носи една култура, придържа се към една стилистика, остана под един политически чадър и запази много общо в поведението, мисленето, връзките и биографичните зависимости. "Назначените капиталисти" все пак принадлежат към една общност.


А какво се случи с икономическата свобода, която трябваше да роди средната класа?
- Без съмнение сега има много по-голяма степен на свобода, отколкото преди 20 години. Поне в избора, в движението... Ала да не забравяме, че непосредствено преди 89-а в нишите на контролираната, но неуправляема икономика вече се беше появила свобода от друг тип. Тя се превърна в школа за предприемчивост за много хора, които по-нататък - кой с куфарчета, кой без - стъпиха върху усвоеното в онези условия. Същевременно от своя опит много от тях запазиха усещането за всепозволеност и вкуса към ъндърграунда.


По-късно разбирането за икономическа свобода беше облъчено от различни влияния, идващи най-вече отвън. В началото беше МВФ с неговите по-либерални икономически принципи. Около смяната на хилядолетието започна все по-силно да се чувства привличането на "Европа". Тя незримо променяше самия "идеал" за капиталиста. В "идеологията на фонда", най-общо казано, преобладаваше либералната традиция от XIX век, представата за предприемача като "капитан на индустрията" и иноватор, като човек (корпорация), поемащ и рисковете на новото, и последиците от неуспеха.


Докато пътувахме към ЕС и особено след като влязохме в него тази представа беше постепенно изместена от друг образ на капиталиста – положителният герой на нашето време е отличникът, попълнил успешно тонове формуляри за поредния европейски проект или за полагащите му се субсидии от Европа. Той, разбира се, разполага и със съответните връзки във властта, защото брюкселските пари неизбежно минават през държавната машина. Това са две доста различни фигури. Едната - по-либерална и по-чужда на нашата традиция, очаквано не се случи. Другата, много по-близка до битуващите представи и историческа памет, роди идеала за капиталиста с финансиран от данъкоплатци проект в джоба.


Това попълване на графи означава и някакъв вид контрол и може би такава представа се приема по-добре.
- Не съм сигурен, но във всеки случай промяната потвърждава, че у нас капитализъм се римува само с контрол, което значи с недоверие и с дърпане на конци. От чисто материална гледна точка вероятно след 10 години ще има неща, направени с дошлите от Европа пари, някакви резултати, които ще са видими. Еталонът и таванът на мечтите за близкото бъдеще обаче си остава Южна Европа – горе-долу прилични пътища, изглеждаща по-уредена материална среда и в същото време политически просмукана икономика - като при гръцките ни съседи например, които днес са стигнали до напълно продънен бюджет.


Един читател преди време се чудеше във форума на "Дневник" защо дори само при някои изявления на правителствени представители в други страни борсите моментално реагират нагоре или надолу, а у нас изобилието от скандали не я помръдва.
- Там пазарите са зрели, работят законите за големите числа, има ясна връзка между декларирани намерения на властите и техните последици. Нашата борса е тясна като обем на сделките, слаболиквидна, лесно манипулируема. Тя не е сърцевината на българската икономика – нито е представителна за нея, нито е толкова важна. И въпреки това световните тенденции й се отразяват. Когато глобалните капиталови пазари се сринаха, това се случи и у нас, когато те се обърнат - и тук ще започне съживяване.


Всъщност проблемът не е ли, че нямахме време, за да минем напълно през либералния модел?
- Да се очаква, че той ще се наложи в условията на десетгодишни "смутни времена" беше доста илюзорно. А и исторически той никога не е работил у нас. Обществото ни не е имало нито стремежа, нито капацитета да го възприеме. Ние нямаме памет и прецеденти в това отношение, за да се върнем към някогашни "добри практики". "Първият български капитализъм" не е образец за подражание.


Онова, което все пак се промени през последните 20 години, беше по-скоро макроикономическата схема на развитие. След 1997 г., когато се сложи истинското начало на промените в това поле, България изостави познатия й от комунистическо време и от много преди това растеж чрез трупане на външен дълг. Страната поемаше и обслужваше задълженията си до момента, в който попадаше в дългов капан, откъдето изходът минаваше само през поредната платежна криза. Тази история се повтаряше (според конкретните обстоятелства) до следващата засечка.


От 1997, или по-точно от началото на хилядолетието, икономическият ни растеж беше поет от притока на чужди инвестиции, което е принципно нов модел за България. Той е "мързелив", доколкото предполага, че спестяваме малко и разчитаме някой друг да прави това за нас. Схемата работи само ако икономиката ни попадне на пътя на световна капиталова експанзия, която тук да намери привлекателна доходност. Моделът е в известен смисъл по-здравословен от дълговия, но изцяло зависим от два фактора: стратегията, страховете, настроенията на външните инвеститори; преимуществата, които им предлагаме, най-вече като ниски разходи. Тази схема не е български патент, тя проработи във всички "нововъзникващи (emergent) пазари".


Днес те зависят изцяло от състоянието на световната ликвидност и понеже през последните 7-8 години (до началото на 2008 г.), парите бяха "лесни", то всички тези държави - и ние с тях - отлепихме. Въпросът вече беше не дали, а колко ще скочим. Съпоставките не са особено ласкателни. Даже носени на това летящо килимче, не постигнахме нещо умопомрачаващо – 6% растеж през двете върхови години. При чужди инвестиции в България, които в отделни години доближаваха 40% от БВП, това е скромен резултат. Други със същия модел постигаха 8 - 10% растеж.


Какво правеха другите, за да го постигнат?
- Нищо по-различно. Разликата опира най-общо до "качеството" на обществото, т.е. до способността му да гради по-устойчиви и работещи институции.


А може ли да се каже, че и качеството на външните инвестиции е било по-различно?
- Разбира се, в инвестициите, които идваха в Източна Европа, имаше известни различия, но те не бяха колосални. Навсякъде присъстваше силен спекулативен, в смисъл на легитимно търсещ бърз оборот, компонент. Навсякъде имаше относително евтина работна ръка, никъде не се създаде автономна и неуязвима собствена база за развитие.


Като се погледне цялостната структура на инвестициите, от които голяма част са в имоти, как през тях може да се определи и стабилността на икономиката?
- Този тип инвестиции така или иначе вкарваха пари в икономиката, поддържаха краткосрочно равновесието на платежния баланс. Но и другаде в Източна Европа - там, където индустрията получи тласък - в момента има проблеми, защото заводите трудно изнасят. А там, където бумът почиваше на финансовите услуги (Естония, Ирландия...), ударът беше още по-силен. Това са принципите на глобализацията. Растеш по-бързо и падаш по-рязко, растеш умерено (като нас) и се свиваш по-скромно.


Можеше ли държавната политика да промени нещо?
- Не. Това са големи пари, които се задвижват от глобални стратегически решения на западните банки и институционални инвеститори. Шумно прокламираните местни мерки за стимулиране на инвестициите и за подобряване на "бизнес климата" са дъвка за Световната банка и за държавните чиновници, които отчитат активност. Дори по-сериозни решения, като например въвеждането на плоския данък, оказват в най-добрия случай периферно влияние, което не е решаващо за обема и за характера на инвестициите, които влязоха в България.


Повтарям - няма алтернативност, няма пропусната възможност, която да е можела да промени облика на прехода. Хубавото е, че между взетите решения имаше и едно мъдро, каквото беше въвеждането на паричния съвет. То се оказа изключително смислено и успешно не защото решава конкретен проблем, а тъй като премахна хроничен източник на нестабилност – греховната връзка между емисия на пари и безотговорна бюджетна политика. Говоренето, че нещо в борда трябва да се пипне, да се дооправи, да се "модифицира", е заинтересувано внушение. Икономическите основания на тези предложения не издържат критика, а частният интерес в тях е съвсем прозрачен. Красотата на паричния съвет е в неговата простота, която затваря вратите за злоупотреби чрез паричната политика. Всякакви усложнения или "активни управления" връщат възможностите за такива злоупотреби и имат дестабилизиращи последици. Опитите нещо да се майстори по паричния съвет преди влизането в еврозоната са вредни, внасят шум и напълно ненужни рискове в системата.


Нуждаят ли се банките у нас от вкарване на свеж ресурс от държавата под различни форми, за да размразят кредитирането?
- В момента търсенето на кредит е свито. Дори банките да се напълнят с пари какво ще правят с тях? Нещо подобно се случи непосредствено след финансовата криза от 1996 - 1997 г. и последвалата стабилизация (докъм 2000 г.), когато всички се оплакваха, че банките не дават кредити. А те не даваха просто защото рискът в реалния сектор беше голям, защото току-що бяха преминали през криза, която ги бе декапитализирала и защото икономиката още не се беше задвижила отвън. Да се мисли, че може да се вдъхне динамиката от 2006 - 2007 г. с "вътрешни" средства без оживление на чуждите инвестиции, е напълно илюзорно. Икономиката в момента работи на много забавени обороти и очаква външния тласък.


Правителството може ли да си позволи това изчакване при твърденията, че кризата у нас в следващите месеци ще се задълбочи заедно с безработицата?
- Нека си даваме сметка за мащаба. През 1998 - 1999 г. безработицата беше стигнала близо 20%, а преди това, в началото на 90-те, производството беше паднало с 30% и повече. Сегашната криза не е като предишните, тя е криза в "мирно време", не е свързана с обстоятелства като смяна на политическия или на паричния режим, с остри геополитически катаклизми и "географски закрития" като изчезването на СССР. Колкото и да е особена днешната криза, тя е и един "обичаен" цикъл, през който минава всяка капиталистическа икономика. Въпреки многото бодрячески твърдения в миналото цикличността никога не е бивала "изглаждана". А правителството и политическата класа, разбира се, ще продължат да предъвкват грижовни за народа планове. Всъщност единственото, което българските управляващи имат и трябва да правят в момента, е да държат балансиран бюджета.


Преди 20 години българите бяха недоволни от тогавашното положение, сега са недоволни от сегашното. На кого се сърдят и на кого би следвало да се сърдят?
- Най-баналният упрек продължава да е към държавата. Когото и да спрете на улицата, ще ви каже, че държавата е виновна - тя е боксовата круша, защото продължава да се очаква всичко от нея. Най-лесното е да се сърдиш на нещо безлично, безадресно, безименно. По-трудното е да виниш за резултатите най-напред себе си – като личност, като част от институция или общност, върху която имаш влияние.


Излиза, че 20 години сме се възползвали предимно от свободата да се сърдим на държавата, защото преди това я нямахме.
- Държавата не е нищо повече от огледало на обществото. Да не забравяме, че преди 20 години, преди падането на режима, воплите и вайканията също бяха насочени към нея. Тогава бедите бяха в дефицитите, в топуза на неуправляемите предприятия или в трескавите, параноични реорганизации, подвеждащо наричани реформи.


Очакванията в началото на прехода бяха грешно калибрирани и формулирани. Създаваше се надежда за някаква смътно разбирана "нормалност", без да се казва (или осъзнава), че всяка нормалност плува в своите собствени проблеми. Надигаше се надежда за свободно противопоставяне на идеи, докато преходът се оказа в минимална степен интелектуална история. Онова, което се случи навсякъде в бившия лагер, но особено ясно в България, бе не толкова борба на стратегии – истински важните събития бяха разместванията на хора, пари, активи и пасиви в икономиката, сред които комунизмът успяваше да мимикрира, за да се проявява отново и отново в персонални прераждания, в най-неочаквани рецидиви на манталитет и на стопанско поведение.


Наред с това преходът беше възприеман крайно провинциално, с едно болезнено вторачване в някаква си "българската уникалност", която – при по-широк поглед – се оказваше сходна, макар и различна в степените на онова, което се случва наоколо. На края от прехода се очакваше да срине стените, тогава, когато - това често се повтаря тези дни - те са вътре в нас. Манталитетната бариера с Европа остава. А очакването, че материалната ще бъде ликвидирана от провъзгласили се домашни месии, звучи смехотворно при историческата даденост, която ни е отреждала последните места по благосъстояние в Европа не от вчера, а от повече от столетие.


Покрай годишнината силно се заговори за вълната от носталгия по комунизма, която заливала източната част на континента.
- Дори да има някаква носталгия, тя не се отнася за все по-голямата част от населението, каквато са младите поколения. По-възрастните трудно ще затворят разлома на 1989 г., но за младите предишната система е история, те нямат собствена житейска връзка с нея и просто не успяват да я разберат. Носталгия можеш да имаш само към нещо хубаво от личното ти минало.


Значи и преходът е по-скоро демографско понятие...
- Не за първи път биологичните закони играят ролята на социални. В началото на 80-те години на миналия век трябваше да преживеем три погребения на генерални секретари в Москва, преди да се излезе от "застоя". А иначе към всяко минало може да се погледне по различен начин и в крайна сметка обществото ще погледне на комунизма от всички възможни гледни точки. В близка перспектива едва ли има кой да предложи нещо подобно. Но в по-далечна кой знае – човечеството е виждало всякакви социални мутации.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (35)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на real money
    real money
    Рейтинг: Неутрално

    Голям проблем на Бг е, че политиците и медиите внушиха на хората, че Европа ще ни реши проблемите и ще ни даде пари за да "построим" капитализма. Парите на Европа са нужни и много в нашите очи, но са малка част от бюджетите на европейските страни и са само помощ. Докато не разберем, че трябва да се справим с трудностите си сами и да работим здраво, кризата ще продължава. Безплатен обяд няма.Поздрави. www.istinski-pari.com

  2. 2 Профил на y.yon
    y.yon
    Рейтинг: Неутрално

    Кой е този Румен Аврвмов? Защо я няма "визитката" му? Доста от тезите му са спорни. За тези 20 години не наблюдаваме нищо друго, освен "дерижиран капитализъм"! Нали разбирате, ч е самата формулировка, която използвам е смешна! С малко изключение за периода 02 - 07 г., когато и навлязоха сериозните чужди инвестиции и България дръпна нагоре! През останалото време упорито и последователно се осъществявяше "третия път", по който обяви че върви Русия, и който се оказа обикновен олигархичен модел! Така че, да се говори за установяване на класически капитализъм в България е необосновано! По-скоро руският модел бе "внедрен" и тук!

  3. 3 Профил на Чико от Порто Рико
    Чико от Порто Рико
    Рейтинг: Неутрално

    В голямата игра на капитализма, ние сме обречени - нито сме толкова богати, като западняците, нито сме толкова евтини, колкото азиатците. Освен това, покаоете ми една държава, чието население да е забогатяло от чужди инвестиции. За българина, спасение има в индивидуален план, но не и в национален.

  4. 4 Профил на master manol
    master manol
    Рейтинг: Неутрално

    @ 2
    Имам усещането,че това е и основната причина Европа и света да възприемат и да се отнасят към България с недоверие, като към някакъв "хермафродит"! Нито такава, нито онакава! Едно казва, друго мисли, трето върши, което не се вписва в стандартите на запада за нормална, сериозна държава и той ни възприема като някаква екзотика! Вземете Полша! Цялата нация се обедини за пътя, по който ще върви и нямат проблеми! Изобщо, само България е с такива проблеми."Орел, рак и щука"!

  5. 5 Профил на Чико от Порто Рико
    Чико от Порто Рико
    Рейтинг: Неутрално

    До коментар [#4] от "master manol":

    Навремето Хелмут Кол беше казал, че "поляк" това не не е националност - това е професия.

  6. 6 Профил на Graf
    Graf
    Рейтинг: 1591 Неутрално

    До коментар [#2] от "y.yon":

    "Румен Аврамов е роден през 1953 година. До 1990 г. работи в Икономическия институт на БАН, след което е икономически съветник на Президента Желев, заместник-председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие към Министерския съвет. От края на 1994 година е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, в периода 1997 - 2002 е член Управителния съвет на БНБ. Работи в областта на макроикономиката, паричната политика и стопанската история."
    Това е част от визитката на автора на текста.
    А това долу е един поглед на икономическия историк към българската икономика на ХХ век. Възможна е и друга гледна точка към случилото се...Абе добре е да се прочете.
    http://www.mediatimesreview.com/january05/Avramov.php

    Ecrasez l’infâme
  7. 7 Профил на фик
    фик
    Рейтинг: Неутрално
  8. 8 Профил на фик
    фик
    Рейтинг: Неутрално

    добър анализ, г-н Аврамов

  9. 9 Профил на МП
    МП
    Рейтинг: Неутрално

    Румен Аврачов е най-добрият български анализатор на стопанската ни история. И то не базата на последните 20, а на последните двеста години. Тезите му са спорни, основно за онези, които още разбират света главно през икономическият детерминизъм на марксизма."Комуналният капитализъм" е фундаментална книга за развитието на страната ни.

  10. 10 Профил на Емил
    Емил
    Рейтинг: Неутрално

    Един от големиете проблеми на България , е талибано -политическата намеса в икономиката. Аман от фундаменталисти-за това сме днес без селско стопанство, без тежка индустрия , без енергетика .И всичко това в името на какво?

  11. 11 Профил на Чао
    Чао
    Рейтинг: Неутрално

    Туй деде се изхожда много пространно. Личи си кадър на БАН от най- добрия период. Владее формата, само съдържанието малко му бега у лево!

  12. 12 Профил на Graf
    Graf
    Рейтинг: 1591 Неутрално

    До коментар [#11] от "Чао":

    Аврамов е толкова ляв, колкото ти умен. Ама е важно да се изходим по темата и да покажем че глупостта заляла родината е неизтребима...В количество е да те накарада емигрираш..Баси лумпениадата...

    Ecrasez l’infâme
  13. 13 Профил на Тъп
    Тъп
    Рейтинг: Неутрално

    Абе Граф, ти авторо ли си, или първио му братчед???

  14. 14 Профил на тъпия
    тъпия
    Рейтинг: Неутрално

    Отговорът е в собственото ти име

  15. 15 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 419 Неутрално

    Попревел е това онова, ама неуспешно.
    У МВФ били либерални... ? ВТФ дюд?
    Това е все едно да кажеш че Джак Изкормвача е бил Мери Попинз. Те там са консерви до крак бе.
    Чакали сме били тласъка... тинтири минтири.
    Чакаме структурни програми, които са за да оформят не икономиката бе байно а структурата на държавата ни в управление и инфраструктура.
    За икономиката още не се мисли. Това са помощи, а не инвестиции, затова по ФАР и ИСПа средствата не се възстановяват, а и нетно ефекта не е толкова голям,особено като ти ги спрат.
    Това им предвид, ама не казва никъде еврофинансиране а това се разбира от твърденията.
    Иначе използва и грешната презумпция че клоновете тук примерно на австрийките банки дават кредити само и единствено от български вложители, а не и от австрийски.
    Това е малко повърхностно. Иначе не е зле интервюто, но е можело и по добре, по конкретно, по сериозно, а не толкова помеждудругото.

    The biggest risk in life is not taking one.
  16. 16 Профил на y.yon
    y.yon
    Рейтинг: Неутрално
  17. 17 Профил на D24
    D24
    Рейтинг: Неутрално

    Можеше ли държавната политика да промени нещо?
    - Не. Това са големи пари, които се задвижват от глобални стратегически решения на западните банки и институционални инвеститори. Шумно прокламираните местни мерки за стимулиране на инвестициите и за подобряване на "бизнес климата" са дъвка за Световната банка и за държавните чиновници, които отчитат активност.

    Излиза, че каквото и да правим, парите не ни ли ги пуснат отвън няма да се оправим. ???

  18. 18 Профил на до D24
    до D24
    Рейтинг: Неутрално

    точно така, и колкото повече хора го проумеят а не се тупат в гърдите по кръчмите колко са велики толкова по-добре. В днешно време единствено Америка и Китаи може би не зависят от външни фактоири, всички останали са като черва. И един съвет които може да ти помогне-огледаи се около себе си и виж какво е правено в българия, всичко ти е вносно- телевизията, телевизора, колата, инвестициите, ноу хауто....Като как без да създаваш нищо да не зависиш от това което ти дадат?

  19. 19 Профил на tub
    tub
    Рейтинг: Неутрално

    Защо се чудите какъв ни е модела: ДС Олигархичен...
    Защо така? Защото още в началото на дирижираната от световното еврейство врътка, нас ни харизаха пак на руските...

  20. 20 Профил на Graf
    Graf
    Рейтинг: 1591 Неутрално

    До коментар [#16] от "y.yon":
    Моля.

    Ecrasez l’infâme
  21. 21 Профил на отвратен
    отвратен
    Рейтинг: Неутрално

    Няма лошо и в такива коментари от "птичи поглед", но част от тезите са подвеждащи. Има криза на глобалния либерален модел, колкото и Аврамов да твърди обратното. Ако икономиката бе само финансов каптил, да му повярваш, но тя е нещо много по-комплексно и робуването точно на финасовия капитал и подценяване релната цена на различни други участници в икономическата игра - природа, работна сила, иновации и т.н. доведе до днешния срив.
    Що се отнася до България и Източна Европа - кризите бяха толкова големи, колкото позволиха отделните общества.
    И нещо лично - ами къде бе ти другарю голям специалист, когато през 1996 г. самият Майкъл Деплер молеше да не се прави политическа криза,а първо да се въведе Паричен съвет.
    Законът бе подготвен от кабинета Виденов и можеше да се избегне хиперинфлацията, която бе в основата си психологическа, а не икономически обоснована.Какво посъветва тогава Желев ? - да бави мандата и да удължава кризата, може би? Все пак и без да си на щат при него може би ако публично бе твърдял днешните неща все щеше да има полза?!
    А да се разсъждава абстрактно е много лесно.

  22. 22 Профил на fan
    fan
    Рейтинг: Неутрално

    До коментар [#15] от "Десен":

    либерален по смисъла, който авторът влага означава косервативен. В САЩ либерален означава привърженик на ненамесата на държавата в икономиката.

    Не бъркай с либерали и консерватори в България след Освобождението.

  23. 23 Профил на Тъп
    Тъп
    Рейтинг: Неутрално

    Толкоз много мозък, на толкоз малко място- ПОМОЩ!!! Азе съм си тъп, и си питам, но само ме попържат! Това ли е ДЕМОКРАЦИЯТА??? По добре да си гоним домашните любимци- кози, овци, отколкото у форумо!

  24. 24 Профил на 20 PROPUSNATI GODINI
    20 PROPUSNATI GODINI
    Рейтинг: Неутрално


    ТРЯБВАшЕ ЛИ ДА ИЗМИНАТ 20 ГОДИНИ ПРЕХОД ЗА ДА СЕ
    ПОЯВЯТ ТАКИВА СМИСЛЕНИ,РЕАЛИСТИЧНИ И ОБОСНОВАНИ
    ТВЪРДЕНИЯ!

    Г-н Аврамов и Г-н Костов са продукти на социалистическата
    система "като време в което са живяли", но са изпреварили
    системата ,която ги е формирала и са едни от малкото
    способни хора у нас които са разбираеми и убедителни!

    ОСОБЕННО Е ПРИЯТНО ЧЕ И ДВАМА СА ПРЕДСТАВИТЕЛИ
    НА БЪЛГАРСКОТО ДЯСНО!

  25. 25 Профил на Captain Shakespeare
    Captain Shakespeare
    Рейтинг: 694 Неутрално

    До коментар [#2] от "y.yon":

    Това, че недоограмотен си е твой проблем.Поне не го показвай пред останалите.Като не знаеш кой е Румен Аврамов, горе има търсачка, потърси във "Капитал".

    Иван Хаджийски: У нас бездарността..., тъпотата..., подлостта... преливат в една хармония на истинско безсрамие
  26. 26 Профил на Captain Shakespeare
    Captain Shakespeare
    Рейтинг: 694 Неутрално

    До коментар [#24] от "20 PROPUSNATI GODINI":

    В "Капитал" има отпечатени откъси от книгата му.Прочети ги и ще разбереш, че през цялата българска (полит)икономическа история никога не имало икономка с чертите на западния /модерен/ капитализъм. За съжаление балканска история от най-изостанал вид.Сори, се ла ви.

    Иван Хаджийски: У нас бездарността..., тъпотата..., подлостта... преливат в една хармония на истинско безсрамие
  27. 27 Профил на kai
    kai
    Рейтинг: 793 Неутрално

    Прекрасен поглед към това което става в икономиката.

  28. 28 Профил на риооо
    риооо
    Рейтинг: Неутрално

    Не е нужно да се дава визитката му !Нужно е да се каже само, че е бил съветник на Ж. Желев и това е достатъчно!Празнодумец!

  29. 29 Профил на Александър
    Александър
    Рейтинг: Неутрално

    Много хубаво интервю! Браво!

  30. 30 Профил на LZ3
    LZ3
    Рейтинг: Неутрално

    Дали в търсачката пише, че за да започнеш работа в БАН преди 10.11.89, трябваше да представиш и характеристики от 2 активни членове на БКП? И да имаш съответната биография - родители-членове на БКП.
    Дали пише, че се правеха милиционерски проучвания, и независимо колко си добър, може и да не помиришеш БАН?
    А къде е близкият приятел на Р. Аврамов Чавдар Кънев?

  31. 31 Профил на liubopiten
    liubopiten
    Рейтинг: Любопитно

    И къде е живял през тези 20 години когато ни обираха , както турчин не ни е обирал , какво е направил за държавата ? Седеше на яслата и ни правеше на луди както сега ??? Всички хора са умни , казват китайците само ,че едните са луди преди , а другите след като се обърне колата . Излиза ,че като съветник на Жельо Желев той е един от преките виновници за дереджето ни ! Колата се обърна , сега пътища много - кеф ти Европа , Австралия ,Азия , Америка , само не и в България ?

  32. 32 Профил на liubopiten
    liubopiten
    Рейтинг: Любопитно

    И къде е живял през тези 20 години когато ни обираха , както турчин не ни е обирал , какво е направил за държавата ? Седеше на яслата и ни правеше на луди както сега ??? Всички хора са умни , казват китайците само ,че едните са луди преди , а другите след като се обърне колата . Излиза ,че като съветник на Жельо Желев той е един от преките виновници за дереджето ни ! Колата се обърна , сега пътища много - кеф ти Европа , Австралия ,Азия , Америка , само не и в България ?

  33. 33 Профил на prevoda4
    prevoda4
    Рейтинг: Разстроено

    Къде е видял през последните 20 години Румен Аврамов контролираща държава ? Олигарсите пратиха мутрите да им вземат каквото им хареса от икономиката и като не знаеха какво да го правят го унищожиха откраднатите икономически отрасли съвсем безконтролно . За да има ефективен държавен контрол , трябва да има ефективна правосъдна и репресивна държавна система - такава няма . Как с неработеща съдебнасистема държавата може да осъществи контрол на капитала ? "Контрола" го осъществяват олигарсите и техните мутри с контролен изстрел в главата . Та колко пари е получил макроикономиста за тази поръчкова статия и какво цели с нея ? Нима е за още по - голяма анархия у нас от съществуващата сега ?

  34. 34 Профил на Доктор +
    Доктор +
    Рейтинг: Неутрално

    ПЕТ МИНУТИ СМЯХ, СА РАВНИ НА ЕДИН МЕСЕЦ КУРОРТ!
    Никога не съм се смял така от сърце.
    БЛАГОДАРЯ Аврамов, благодаря на всички форумци!
    СМЯХ СЕ И ОЩЕ СЕ СМЕЯ.

  35. 35 Профил на geg
    geg
    Рейтинг: Неутрално

    prevoda4, би ли "превел" що ще рече "ефективен държавен контрол" при над 40% дял от БВП преразпределян от държавата
    Дебела ни е държавата и няма място за нас...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK