Флориан Фихтъл: Без реформа ще избирате между малки пенсии и късно пенсиониране

Флориан Фихтъл, постоянен представител на Световната банка за България

© Анелия Николова

Флориан Фихтъл, постоянен представител на Световната банка за България




- Увеличаването на пенсионната възраст няма да повлияе негативно на пазара на труда


- Застаряването на населението е по-голям проблем от кризата



- Увеличаването на пенсионната възраст няма да повлияе негативно на пазара на труда


- Застаряването на населението е по-голям проблем от кризата




Г-н Фихтъл, основният извод от последния доклад на Световната банка за пенсионната система в България e, че правителството няма време да отлага вдигането на пенсионната възраст. Какви рискове носи замразяването на дискусията по този въпрос, както направи кабинетът?
- Основаването на Консултативен съвет по пенсионната реформа, общественият интерес и изказванията на политиците по тази тема показват, че в България има оживена дискусия за това как да се осигури финансовата устойчивост на пенсионната система. Този публичен интерес е оправдан.


През 2009 г. за плащането на пенсии са изразходвани 6.5 млрд. лв., или 26% от държавните разходи и почти 10% от БВП. Тъй като приходите от осигуровки не са достатъчни за разходите за пенсии, дефицитът се покрива от бюджета и така се застрашава постигането на средносрочната цел на правителството за балансиран бюджет.


Дискусията се фокусира върху финансовата устойчивост на цялата пенсионна система и увеличаването на пенсионната възраст е важна част от решението. Годините за пенсиониране могат да се увеличат по много начини.


Освен да се повиши възрастта, може да се ограничи ранното пенсиониране, да се затегне контролът при отпускането на пенсии по инвалидност, да се увеличи стажът, нужен за пълна пенсия. Всички тези възможности трябва да бъдат обсъдени от управляващите и съм сигурен, че това се прави.


Нека направя едно пояснение - не вярвам, че правителството има намерение да спре дискусията за пенсионната реформа, а дори и да иска, надали може да го направи. Демографският и макроикономическият натиск няма да позволят това да се случи.


Ако не се направи нещо, в близко бъдеще България ще трябва да избира между по-ниски пенсии и по-висока пенсионна възраст. Вземането на решение по-рано, дори и ако то се приложи след години, е по-добрият ход. Това ще елиминира несигурността и ще позволи на работодателите и по-възрастните служители да се настроят към него.


Логично ли е оправданието на управляващите, че в условия на криза не трябва да се говори за повишаване на пенсионната възраст?
- Повишаването на пенсионната възраст е предизвикателство за всяка страна независимо от икономическото й положение. Важните реформи често се правят по-трудно в добри времена, когато има достатъчно пари и властва оптимизъм.


Мисля, че сега е подходящият момент да се осигури финансово устойчива пенсионна система, тъй като кризата фокусира вниманието върху структурните слабости и незавършените реформи в България и в Европа. Твърди се, че увеличаването на пенсионната възраст ще се отрази негативно на пазара на труда.


Възрастните работници ще останат за сметка на младите, за които ще стане още по-трудно да си намерят работа. Само че обсъждането на реформата, подготвянето на законовите промени, гласуването им от парламента и прилагането им ще отнеме време и за това не се притеснявам за въздействието им, ако въобще има такова, върху пазара на труда в кризата.


Освен това аргументът, че забавянето на пенсионирането ще затрудни навлизането на млади специалисти на пазара на труда, според е мен е най-малкото слаб. Младите и възрастните служители притежават различни умения и затова не са взаимозаменяеми.


Затова пенсионирането на възрастен служител в условията на криза невинаги означава освобождаването на място за млад работник. От друга страна, възможно е някои работодатели да използват пенсионирането, за да се освободят от възрастните служители, без да им плащат обезщетение.


Това свива приходите и допълнително влошава фискалната позиция на правителството. Накрая, въпреки по-лошата демографска ситуация пенсионната възраст в България е по-ниска в сравнение с други европейски страни, а жените се пенсионират по-рано, въпреки че продължителността на живота при тях е по-дълга от тази при мъжете.


Така, за да може българските пенсионери да получават прилични пенсии, без да се застрашава макроикономическата стабилност и да се увеличават разходите на данъкоплатците, сега трябва да се вземат трудни решения. Отлагането им ще изложи на риск както пенсионерите, така и работещите, които допринасят за техните пенсии.


В България дефицитът в държавното осигуряване нараства непрекъснато и всяка година се компенсира с все по-голяма субсидия от държавния бюджет. Какви са възможните решения за финансовото стабилизиране на системата?
- Сред тях са увеличаване на броя на осигурените, увеличаване на осигуровките, плащане на по-ниски пенсии или комбинация от тези възможности. С увеличаването на заетостта в България значително се увеличи и броят на осигурените през последните десет години. Но от друга страна, той намалява заради възможностите за ранно пенсиониране.


Така се стига до ситуацията, че докато достигнат пенсионна възраст, 57% от мъжете и 36% от жените вече получават някаква пенсия. В същото време от 2006 г. размерът на осигуровките намалява и те вече са едни от най-ниските в ЕС, но това не се компенсира с мерки за ограничаване на дефицита в пенсионната система.


Пенсиите се увеличаваха всяка година и така допълнително расте натискът върху бюджета. Накрая броят на пенсионерите продължава да нараства заради бързото застаряване на населението. До 2025 г. почти 1/5 от българите ще са на 65 и повече години, като делът им ще е един от най-високите сред новите членки на ЕС.


Паралелно тече дебат за съотношението на вноските обществен пенсионен фонд - лични партиди. Как може да се съчетаят необходимостта от стабилност на пенсионната система в държава със сериозно застаряващо население и стимулите да се внася по собствена сметка? Възможно ли е да се приложи моделът на Чили?
- Тристълбовият модел, въведен в България, помага за намаляване на риска. Той помага да се "предплатят" бъдещите разходи за застаряването на населението. Финансовата криза се отрази и на България, и на ЕС, но по-малко видимият проблем – застаряващото население, е много по-сериозен от нея.


Единственият начин пенсионната система да издържи на този бавен, но сигурен процес е да се подготви предварително и това може да стане с многостълбов пенсионен модел.


Въпреки че в подобни непостоянни времена е изкушаващо да се преосмисли структурата на пенсионната система или размерът на отделните стълбове, е по-разумно да се избягват прибързани действия.


Няма обективни критерии за определяне на правилния размер на отделните стълбове. По мое мнение е по-добре първо реформите да бъдат съсредоточени върху по-реални цели като подобряване на ефективността на съществуващата система.


Разбира се, може да се научи много от опита на други страни, включително и от Чили. България обаче трябва да намери решения и да променя системата в зависимост от ситуацията в страната.


Какви други промени са необходими в българския пенсионен модел?
- Смятам, че управляващите в България трябва да решат какви промени са нужни. Световната банка е готова да ги подкрепи в усилията им, но предпочитам да не предвиждам или да давам съвети за детайлите.


Каквито и промени да се правят, те трябва да бъдат подчинени на няколко основни принципа. Пенсионната система трябва да е справедлива и ефективна, да е финансово устойчива и бедните не трябва да субсидират богатите.


Напоследък все повече автори предричат рухване на пенсионната система и прогнозират, че идва краят на пенсионирането заради все по-големите разходи на държавите за финансирането им. Възможен ли е подобен сценарий?
- Пенсионната система ще съществува дълго време, но трябва да се променя и адаптира към икономическите и демографски тенденции. По-добре е, ако България планира промените предварително, докато все още има повече и по-добри възможности.


Сред целите на новата стратегия на Европейския съюз "Европа 2020" са увеличаването на заетостта до 75% от трудоспособното население, по-малко отпадащи ученици и по-малко живеещи на ръба на бедността. Къде се намира България по тези показатели в момента?
- Заетостта на населението между 25 и 64 години в България е на същото ниво като средната за ЕС. Заетостта сред младежите (15-24 години) обаче остава една от най-ниските в ЕС и буди тревога.


Затова постигането на заложените в стратегията нива на заетост до 2020 г. е важно, особено на фона на демографските процеси на застаряване на икономически активното население. Това означава, че по-малко българи ще трябва да се справят с целта за достигане на приходите на глава от населението, които са постигнати в развитите икономики в ЕС.


Тези българи ще трябва да притежават правилните умения за икономика, базирана на знанието. Въпреки това почти 50% от 15-годишните ученици постигнаха много ниски резултати на международните тестове по четене през 2006 г., твърде много деца отпадат от училище, без да продължават обучението си извън него или да се включват в пазара на труда.


Броят на наетите на работа специалисти след завършване на висше образование в България е един от най-ниските сред новите членки на ЕС. Създаването на по-продуктивни работници в бъдеще предполага инвестиции в по-качествено образование сега.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK