Матю Бишъп, шеф на бюрото на "Икономист" в Ню Йорк: Пазарите се нуждаят от ефективно правителство, за да работят добре

Матю Бишъп, шеф на бюрото на "Икономист" в Ню Йорк

© Bloomberg

Матю Бишъп, шеф на бюрото на "Икономист" в Ню Йорк



Когато през 1720 г. се спуква спекулативният балон "Саут сий", вбесен служител на английското правителство препоръчал директорите на тази компания да бъдат "зашити в чувал с по една маймуна и змия и да бъдат хвърлени във водата".


Подобни идеи по отношение на шефовете на Уолстрийт се чуха и при последната финансова криза.
Балоните обаче не са нещо чак толкова лошо, твърдят Майкъл Грийн и Матю Бишъп в най-новата си книга "Изходът от руините: Как да съживим капитализма и да върнем Америка на върха".


В нея те обясняват, че трябва да се спре най-после замерянето с обвинения и да се спре да се мисли за пазарите по стария начин. Предишната им книга "Филантрокапитализъм" е смятана за един от най-добрите анализи за състоянието и бъдещето на дарителството.




Зинта Лундборг от агенция "Блумбърг" разговаря с Матю Бишъп, който е бизнес редактор за САЩ и шеф на нюйоркското бюро на базираното в Лондон сп. "Икономист". Бишъп е автор на няколко специални приложения на "Икономист".


Преди да се присъедини към списанието, той работи в London Business School, където издава три книги, за ООН и за няколко комисии от съветници на британското правителство.


Как оценявате реакцията на Уолстрийт на финансовата криза?
- Бих им дал не повече от 4. От гледна точка на фундаменталните реформи, от които има нужда, те изобщо не се разбързаха. Все още има твърде малко реален дебат за това какво трябва да се направи.
Системата продължава да е силно застрашена от ново изпадане в криза.


Какво би предизвикало такава криза?
- Много пари бяха налети в банковия сектор, но много малко от тях се преляха в реалната икономика. Колегите ми смятат, че вече са се оформили нови балони на стоковите пазари.


Защо продължавате да сте оптимист, че бизнесът може да бъде и нещо различно от традиционната алчност и че в капитализма могат да бъдат възродени някои ценности?
- Уолстрийт започна да мисли в прекалено кратки срокове и никой не наблюдава дългосрочните последици. В капитализма няма нищо вродено, което да го кара да мисли само за близкия хоризонт.


Как се случи така, че стимулирането се оказа толкова неадекватно?
- Отчасти за това е виновен интелектуалният климат, който създадохме от 80-те години насам. В него всичко е доминирано от карикатурната представа за пазарите: "Държавата е нещо лошо, пазарът е нещо добро".
В действителност пазарите се нуждаят от ефективно правителство, за да работят добре.


От какви регулации се нуждаем?
- Един от елементите, от който очевидно има смисъл, е агенция за защита на потребителите. Явно е, че много потребители игнорират финансовата логика, а ипотечните кредитори с готовност експлоатираха това игнориране по начин, който не би трябвало да се случва в едно цивилизовано общество.


Нещо друго?
- Правителството трябва да изясни какво има предвид, когато говори за това да поеме ролята на довереник на парите на хората. На финансовите институции не би трябвало да се позволява сами да избират собствения си регулатор.


Хедж фондовете и други частни източници на инвестиции би трябвало да бъдат надзиравани от някой друг в системата, който да следи натрупването на риск в нея.
Освен това в Америка имаме прекалено много регулатори. Трябва да се отървем от тях и да създадем далеч по-силен консолидиран регулатор.


А защо да не направим прозрачна всеки вид търговия?
- По принцип съм за прозрачността, но въпросът е, че ако принудим всичко да минава през борсата, това съсипва иновативността и намалява разнообразието на пазарите.


Казвате, че е най-лесно да се обвинява сребролюбието, че е виновно за кризата. Не ви ли е яд на алчността?
- Яд ме е на определени безотговорни действия преди кризата, но повече съм ядосан на това колко безобразно се държаха някои компании като "Голдман Сакс" след кризата. Те отказват да признаят, че в момента печелят здраво само защото правителството им наля парите на данъкоплатците.


И значи според вас балоните не са нещо чак толкова лошо?
- Повечето балони обикновено следват появата на известни финансови или икономически иновации. Не всички се побъркваме все пак.


Класически пример е dot-com балонът. Преди да се спука, бяха продадени много боклуци и цените отидоха прекалено високо, но появата на интернет и раждането по това време на някои компании наистина промени света.


От какво ви е страх най-много в момента?
- От това, че щом икономиката започне да показва дори минимални признаци за растеж, хората ще си кажат, че е прекалено трудно да се реформира капитализмът и че в крайна сметка нещата не са били чак толкова зле.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на z82
    z82
    Рейтинг: 426 Неутрално

    ДО преводача: стоковите пазари най-вероятно идва от "stock markets", което означава пазари на акции. ТОва е много груба грешка.

  2. 2 Профил на kai
    kai
    Рейтинг: 838 Неутрално

    В момента по-скоро има балон при ресурсите, така че си е точно Commodity market. Акциите още са на много път от балонизиране.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK