Иван Нейков, бивш министър на труда: Изборът е високи пенсии или ниска възраст за пенсиониране

© Георги Кожухаров

Г-н Нейков, от първата кръгла маса за пенсионната реформа стана ясно, че най-вероятно ще бъде приложен вариантът с увеличаване на осигурителния стаж с 3 години, който се ползва с подкрепата на правителството и НОИ. Той обаче е най-мекият и най-приемлив от обществото, защото при него възрастта за пенсиониране се запазва. Според вас възможно ли е по този начин да се гарантира финансовата стабилност на системата в дългосрочен план и ще се реши ли проблемът с все по-нарастващия дефицит в общественото осигуряване?
 - Във всяко управленско решение има няколко варианта - най-грешен, най-верен и най-приемлив. Най-грешното решение ще е нищо да не се прави. Най-вярното за мен е повишаването на пенсионната възраст и изравняването й между мъжете и жените (бел. ред. - в момента тя е съответно 63 г. и 60 г.).

Вероятно, както винаги, ще се приеме решението, което е най-приемливо за обществото - увеличаването на осигурителния стаж, защото то изглежда като най-малката злина. Въпросът обаче е дали след 10 години няма да сме пак на същото положение и няма да се окаже, че това, което сме направили, не е достатъчно, за да се постигне финансова стабилност.

Какъв е рискът това да се случи?
 - Има риск, но има и вероятност да бъде избегнат. Тези две опции зависят от стабилизирането на пазара на труда и от увеличаването на работещите в светлата икономика. Трябва да има и нарастване на доходите, което при запазване на останалите параметри на осигурителната система ще доведе до повече приходи в първия й стълб и до финансова стабилност.

Смисълът на стабилността не е каприз, а означава по-високи пенсии. Това е крайната цел на реформата. Затова от днешна гледна точка е трудно да се каже дали увеличаването на стажа ще е достатъчна стъпка, но прогнозата ми е, че ще пием горчивата чаша на няколко глътки.

Първоначално дори и вариантът за увеличаване на стажа предвиждаше последваща стъпка  - между 2015 и 2020 г. стажът за жените да се изравни с този на мъжете (40 г.).  Засега обаче правителството се отказва от тази идея. Според вас възможно ли е след няколко години да се окаже, че това е неизбежно?
  - Големият въпрос, на който не искаме да си дадем отговор, е кое е по-ценно за нас и какво всъщност искаме. Искаме високи пенсии или ниска пенсионна възраст. Ако искаме високи пенсии, трябва да знаем, че цената за тях е висока пенсионна възраст и голям осигурителен стаж.

Ако ниската пенсионна възраст е по-ценна за обществото, трябва да приемем, че цената за това са ниските пенсии. Няма как да имаме ниска възраст, ниски вноски и високи пенсии. Това е нерешимо уравнение.  

Проблемът далеч не е само български. Буквално след няколко дни трябва да излезе Зелената книга на Европейския съюз за бъдещето на пенсионните модели в Европа. Предварителните варианти сочат, че всички са изключително разтревожени. В позицията на ЕС се предлага да забравим за модела за гъвкаво пенсиониране от 80-те и 90-те години на ХХ век. Това всъщност е евфемизъм, с който скривахме ранното пенсиониране.

Другият голям проблем е за параметъра пенсионна възраст. Знам, че вечер бабите плашат внучетата си с мен, когато стане въпрос за пенсионна възраст, но дори и аз се стряскам, като виждам какви са сигналите в Зелената книга.

В предварителните варианти се посочваше, че финансова стабилност на системите ще се получи при пенсионна възраст 70 г. Това означава, че ние отново се оказваме много далеч от тази цел. Голяма част от страните в ЕС оставиха в миналото пенсионирането на 65 години.

Има държави, където хората спират да работят на 67 г. и се говори за удължаването на трудовия живот до 68 г. Анализите показват, че големият удар на тази криза ще бъде върху пенсионните модели. Негативният ефект ще е много по-дългосрочен, отколкото си мислим.

Заради намаляването на заетостта и доходите ли?
 - Най-вече заради това, че кризата изчерпи резервите на всички пенсионни системи. Всички те се крепят на капиталовите стълбове, а те бяха ударени драматично от кризата. Има пенсионни фондове, които загубиха около 50% от капитала си в резултат на срива на борсите. В България това не стана, защото все още водещ е солидарният първи стълб, който не е капиталов.

Ние обаче сами си нанесохме кроше с неразумното намаляване на осигурителната вноска през последните 10 години. В резултат на това стигнахме до ситуация, че от 7-те млрд. лв. плащания на НОИ  за тази година над 4 млрд. лв. идват от данъци, а не от осигуровки. Това е много опасно, защото подменя осигурителния характер на системата.

Синдикатите твърдят, че нито един от вариантите за пенсионна реформа няма да повиши пенсиите, ако не се вдигне осигурителната вноска. Съгласен ли сте с мнението им?   
 - При цялата ми симпатия към синдикатите мисля, че те не са прави, ако смятат, че всичко е в размера на вноските и че ако ги вдигнем, всичко ще цъфне и върже. Това не е така. Според мен те лансират идеята си, за да се противопоставят на аргументите за увеличаване на стажа и възрастта. Няма да има панацея. Няма бързо и лесно решение.

То ще е тежко и непопулярно, но и неизбежно. Когато говорим за пенсионна система, трябва да е ясно, че дестабилизирана пенсионна система означава дестабилизирано общество. Това не е проблем само на пенсионерите, защото разлюляването на осигурителната система означава нарушаване на възможностите на обществото да покрива много осигурителни рискове - болест, инвалидност, майчинство, безработица. Проблемът не може да се върти само около пенсиите, той е много по-голям.

Споменахте, че вярното решение е вдигането на възрастта за пенсия. Според вас колко години трябва да стане тя?
 - Според мен вече пропуснахме времето, в което можеше да отидем на 65 години за мъжете и жените. При сегашния размер на осигуровките, нивото на доходите и големия дял на сивата икономика този праг вече няма да е достатъчен и трябва да гледаме следващия хоризонт. Искам да видя финалните послания на Брюксел от Зелената книга и да обърнем дискусията у нас около поставените там проблеми.

Виждате ли други решения, чрез които да се избегне постоянното нарастване на пенсионната възраст?    
 - Голямата цел, която си поставя ЕС, е хората да останат на работа колкото се може по-дълго. Философията е, че винаги е по-добре да получаваш заплата, отколкото пенсия. Това означава много сериозни промени. Цели групи от населението ще трябва да променят стила си на живот. Целият пазар на труда ще трябва да се настрои към изискванията на по-възрастни работници.

Системите за квалификация трябва да бъдат обърнати към възрастни ученици. Това е огромно предизвикателство пред целия Европейски съюз, в това число и пред България. У нас обучението през целия живот е само в сферата на приказките. Много малко са реалните неща, които сме направили в тази сфера.

Ако нещата в целия ЕС отидат в посоката, която се прогнозира в Зелената книга, това ще означава нови изисквания пред образованието, здравеопазването, организацията на труда и индустриалните отношения. Проблемът размер на пенсиите и пенсионната възраст е само една малка част от това огромно предизвикателство, пред което е изправена европейската цивилизация.