Валентин Кънев: Цените на газа пак ще се формират непазарно

Валентин Кънев, председател на Балканската и черноморска петролна асоциация

© Анелия Николова

Валентин Кънев, председател на Балканската и черноморска петролна асоциация




Ден след като в събота приключиха преговорите между България и Русия за цената на газа и изграждането на газопровода "Южен поток", разговаряме с председателя на Балканската и черноморска петролна асоциация Валентин Кънев. Обсъждаме какво реално постигна страната при договарянето си с Москва, какви са перспективите за поевтиняване на природния газ и алтернативите за доставката му от различни източници.

Г-н Кънев, как бихте коментирали постигнатото от България при последните преговори с Русия?
- Беше сложен край на посредниците, което е голям успех. Поне получихме уверението на руския енергиен министър Сергей Шматко по този въпрос.


По отношение на цените на газа също може да се каже, че руската страна поддаде на изискванията на българската, макар и по начин, който не е много пазарен. Това, което не ми харесва при постигнатите договорености, е, че "Газпром" се похвалиха, че цените на газа ще бъдат по-малки с няколко процента от тези в региона.




Затова обаче нищо конкретно не можели да кажат, защото съседите ще поискат същото. Което, разбира се, не е пазарен подход и цените не се диктуват от конкуренцията на алтернативните източници на доставка. Трябва да получаваме цени, такива, каквито са, а не някакви преференциални спрямо съседите ни, защото винаги това се компенсира за сметка на нещо друго. Няма безплатен обяд.


Сигурен съм, че ако Гърция получава по-високи цени от това, което се договаря с България, от друга страна, в Турция са по-ниски. Така че пътят не е на двустранни договори. Договорката трябва да се прави, когато има конкуренция на източниците, успели сме да се свържем с Гърция и сме се споразумели с другите доставчици на газ.


Какво имате предвид под "непазарен начин"?
- Руснаците разбират, че трябва да намалят цената, защото тя е висока при отрицателно развитие на пазара, т.е. ще намалее потреблението и консуматорите могат да се ориентират към алтернативни източници. Съобразяването на цените със състоянието на потребителите е непазарно и не е много стабилно.


На практика това означава, че когато консуматорите почувстват, че започват да излизат от кризата и има търсене на продукцията им, тогава ще трябва да се вдигне и цената на газа. В това няма особена логика. От една страна, наистина, ако цените са високи, а потреблението намалява, е по-добре газът да поевтинее, за да има консуматори. Но, от друга страна, тази позиция не е много изчистена.


По думите на г-н Медведев пред в. "Труд" ще бъде направена отстъпка само за 1.4 млрд. куб. метра газ годишно.
- Доколкото разбирам, преговарящите са успели да договорят по-ниска цена заради претърпените загуби на България по време на газовата криза през миналата година. Вероятно, от една страна, е бил поставен въпросът за недоставените количества.


От друга, възможно е намаление на количествата от транзитен газ за 1.4 млрд. куб. метра, за които през 2006 г. бяха договорени ясно определени стъпки на повишение на цената до 2012 г. След подписване на договора преди 4 години цените на газа се изменят във възходяща посока, за да може до 2012 г. да се достигне до европейските нива. Възможно е сега във Варна да са предоговорили тази стъпка да не е толкова голяма до края на периода.


Реално ли е заради постигнатите споразумения да падне цената на газа още сега?
- Не, цената на газа се регулира на всяко тримесечие. Би трябвало, ако се подпишат съответните документи - което, доколкото разбирам, е станало или в най-близко време ще стане - цените да бъдат коригирани през следващото тримесечие.


Отпадането на посредниците ще може ли да доведе до поевтиняване на газа?
- По принцип да. Отпадането на всеки, който взима комисиони между страните, трябва да води до намаляването на цената.


Макар че това ще стане трудно, след като пазарът се установи и има някаква цена. Идеята е, че продаващата страна трудно би казала "аз ще продавам на по-ниски цени, защото е отпаднал посредникът". Имаме поет ангажимент, че ще се смъква цената на газа, и тепърва ще видим до каква степен това ще е свързано с отпадането на посредниците или просто ще се предоговаря за друга цена.


След поредното поскъпването на газа се чуха идеи да бъде сменена валутата, с която се купува газът. Доколко реално е това?
- Газът се купува в долари. Не знам някъде другаде да се сменя валутата за това гориво, така че лично смятам, че няма да се случи. Дори бих предложил самите потребители да купуват газа в долари, тогава ще се види за какво става въпрос – колко се влияе цената на газа от курса на долара.


Това обаче няма да се случи, защото потребителите са свикнали да има буфер - в случая това е "Булгаргаз" - който да омекотява цената. Смятам, че на тази компания трябва да се дадат по-големи правомощия, за да може  да изпълнява функции по хеджиране на валутния риск. С тези 1.5%, които й се дават като марж в покупко-продажбата, тя няма големи финансови възможности.


Преди година  казахте, че е много важно България да запази собствеността върху тръбите си при изграждането на "Южен поток". Сега се оказва, че ще запазим само собствената си мрежа, но ще делим наполовина тази върху новите тръби. Как ще коментирате това?
- Това е стъпка в правилната посока. Защото поне сега са ясни нещата, докато преди се говореше едно, след това друго... Постоянно се уточняваше нещо.


Сега вече се знае – тръбите, които се използват до момента за определените количества транзит, си остават българска собственост, а допълнителните количества ще се пренасят по нови тръби, които ще бъдат паралелни на съществуващите и ще бъдат с 50 на 50 собственост.


Оттук нататък трябва да се съобрази изграждането на "Южен поток" с регулациите на Европейската комисия и най-вече с Третия енергиен пакет. Там е заложено, че собственикът на транзитните тръби не трябва да е собственик на суровината, която се транспортира по тях.


Контролът върху тръбите не трябва да се осъществява от търговеца, който продава газа. В случая "Газпром" е съсобственик на тръбите и собственик на суровината и се получава много голям контрол. Това означава, че все още имаме проблем, който трябва да се изчисти.


Включването на съществуващата мрежа в "Южен поток" може ли да означава, че по нея няма да бъде транспортиран идващият от противоположно направление газ от тръбата през Украйна, Молдова и Румъния?
- Въпросът стои като цяло за "Южен поток" -  дали може да се използват свободните капацитети за пренос на друг газ. Заложеното е собствениците на транзитните газопроводи да нямат отношение към газа, който се пренася, така че да няма монополизиране, липса на прозрачност и ограничаване на конкуренцията.


Оттук нататък ще вървят договарянията, така че газопреносната мрежа на "Булгаргрансгаз" да може да бъде използвана и от трети страни. Така например в момента са договорени 90% от капацитета за Турция, но 10 са свободни.


В случай че "Южен поток" достигне до максималния си капацитет от 63 млрд. куб. метра, ще има ли смисъл изграждането и на европейския "Набуко"?
- Разчетите на "Газпром" сочат, че ще има място за всички. Те очакват потреблението на газ в Западна Европа да нараства. Според други експерти това не е така и проекти като "Южен поток" не са необходими. Скептиците твърдят, че дълго време част от тръбите ще останат празни.


Украйна например се изказа официално против построяването на "Южен поток". Те обявиха, че могат така да развият системата си, че с по-малко инвестиции да пренесат същите количества, които трябва да се транспортират по "Южен поток". Това обаче противоречи на общата стратегия на "Газпром", която цели да диверсифицира преноса си.


Кога реално в България може да се постигне диверсификация на източниците на природен газ?
- Може много бързо да се постигне с ускоряване на изграждането на газопровода, който ще свързва България с Гърция. Това може да стане до 2012 г., тъй като проектът е в развитие, има обещани пари от Европейския съюз.


Друга алтернатива е добивът от шелфа на Черно море – новите находища на "Мелроуз". В по-далечна перспектива може да говорим и за шистов газ. В случая става въпрос за много сериозни финансови ангажименти – проучвателните дейности са много скъпи. Доставката на газ от Азербайджан също е алтернатива, но тя е по-далечен приоритет за диверсификацията.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2893 Неутрално

    Ситуацията, при която руснаците използват българските тръби за транзит на газ за трети страни, но не разрешават на България да внася газ от Азербайджан по руската мрежа е повече от ненормална. Правителството да настъпи Путин по мазола и да защити българските интереси. Ако иска да си търгува газа през българска територия, Москва да разреши транзит за нас от Средна Азия.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK