Георги Български, член на СД на БФБ: Държавата ще продаде дела си в борсата на стратегически инвеститор

© Асен Тонев

Доколко са обективни аргументите на тази част от инвестиционната общност, която критикува увеличението на капитала на БФБ под условие, за да стане държавата мажоритарен собственик, или това са предразсъдъци, наслоени от миналото, които виждат във всяка правителствена интервенция нещо непременно лошо?
- Инвестиционната общност би желала да има добре работещ, ефективен регулиран пазар и ангажиран с проблемите на пазарните участници мажоритарен собственик. Министерството на финансите (МФ) проявява необходимото разбиране и изразява ясно желание да излезе от инвестицията в БФБ - София, в полза на стратегически инвеститор.

Когато обаче се преговаря със стратегически инвеститор за придобивания в развиващ се пазар, винаги има очаквания за продажба на контролиращ пакет, тоест 50%+. Принципалът предприема увеличението на капитала под условие и придобиването на публичен статут на борсата именно поради тази причина: до привлече по-лесно стратегически пазарен оператор като инвеститор в БФБ.

Обсъден ли е този ход с всички заинтересувани лица и какво ще спечели и загуби инвестиционната общност с него?
- B съвета на директорите на борсата има представители на съсловните организации на банките и на инвестиционните посредници. Тези предложения не само се съгласуват с членовете на асоциациите, а и много често са продиктувани от самите тях. Конкретната процедура по публичност на БФБ е предложение на инвестиционната общност. Ние работим с цел да привлечем стратегически инвеститор в борсата, който има интерес да развива целия капиталов пазар.

Как вижда държавата в лицето на принципала й - Министерството на финансите - развитието на борсата в по-дългосрочен план?
- Вече споменах, че в стратегията на БФБ е заложено повишаване на прозрачността и придобиване на публичен статут. Очакваме подкрепа от правителството, за да се осъществят продажби на държавни дружества през борсата и по този начин да се привлече вниманието на големи регионални и глобални инвеститори.

Това е предпоставка за повишаване на интереса към капиталовия ни пазар, съответно ликвидността на борсата, а оттам и приходната част на дружеството БФБ. Логично е един акционер да продава своето участие в публично дружество, когато то работи добре, генерира приходи и печалби и се търгува при високи ценови коефициенти. Hакратко, стъпките са прозрачност, публичен статут, паралелно с подобряване на ликвидността на пазара и резултатите на дружеството и изход на финансовото министерство в полза на стратегически инвеститор.

Един български фонд за имоти набра пари от полския фондов пазар. Има ли потенциал и други местни компании да го последват и какви рискове и възможности създава това пред българския капиталов пазар?
- Ролята на БФБ е да създава и да поддържа инфраструктурата, която да се ползва от инвеститорите. Не бива да олицетворяваме целия капиталов пазар с акционерно дружество "Българска фондова борса – София". От друга страна, ръководството на борсата изпълнява амбициозна стратегия за цялостно подобряване на инвестиционната среда, що се касае до портфейлните инвестиции.

Стратегията е подкрепена и от правителството. В допълнение работим и по развитие на нова инфраструктура за дериватни инструменти. Активна роля тук имат и нашите колеги от Централния депозитар по изграждане на клирингова система и връзка с депозитарни институции на други пазари. Работим активно и по стратегията за привличане на нови, качествени емитенти, което е предпоставка и за по-високо доверие от страна на инвеститорите.

Например в момента финализираме един доста дълъг процес по избор на компании, които по наше мнение ще бъдат перспективни публични дружества. Oбсъждаме с финансови институции създаването на нови продукти и подобряването на прозрачността при тарифирането на услуги за чуждестранни инвеститори.

Има ли опасност капиталовият ни пазар да се превърне в незначителен и маргинален сегмент от финансовия ни сектор? Възможно ли е икономиката да се развива и без успешно функциониращ фондов пазар, както например в Словакия? Какво толкова ще изгубим, ако това се случи?
- Капиталовият ни пазар е най-новият финансов пазар. Емпирично погледнато, в континентална Европа банковата система доминира пред капиталовите пазари при осигуряването на капитал. От друга страна, участниците на пазарите на финансови инструменти са най-гъвкавите и могат най-бързо да реагират при добри потенциални възможности за инвестиции. Тоест без капиталов пазар бихме загубили един допълнителен лост за стимулиране на частния бизнес.

Много се говори за изграждането на добра инфраструктура за търговия с ценни книжа. Може ли обаче БФБ да помогне да се върне доверието на инвеститорите в българските публични компании, където се усеща остър дефицит? На какъв етап е проектът за конструиране на индекс на доверието или доброто корпоративно управление?
- Националната комисия за корпоративно управление (НККУ) е получила пълна методологическа и техническа подкрепа от страна на БФБ за структуриране на индекс на компаниите с добро корпоративно управление.

Очакваме при следващото заседание на комисията през септември да се обсъди направеното предложение от борсата за логиката и структурирането на индекса и скоро след това да се обяви официално от националната комисия. Относно доверието на инвеститорите бих си позволил един цитат: "Дайте цезаровото на цезаря."

Има ли шанс да се формира специален сегмент на борсата за рисково финансиране на малки и средни предприятия?
- Те разчитат на улеснен достъп до пазара, от който да наберат необходимия им капитал. С други думи – да няма допълнителни изисквания или ограничения. При нас такъв сегмент на практика е неофициалният пазар, към който не се прилагат абсолютно никакви регулации освен общите по закон. Повече от това ние не можем да предложим.

В този смисъл, ако нещо е необходимо да се прави по отношение на малките и средните предприятия, то е да се създадат облекчения на законово ниво. Именно това би било предмет на евентуална дискусия.

Каква ще е съдбата на многобройните публични дружества, които са на борсата само формално?
- Мисля, че това може лесно да бъде решено със създаване на сегмент за нисколиквидни компании, или по-скоро – в отделянето им за търговия на многостранна система. Могат да бъдат обсъдени и промени в тарифата на БФБ в частта за допускане до търговия, които с финансови мерки да обезкуражават подобни компании да се листват на борсата.

Една от добрите идеи, която обсъждаме от известно време, е да има обратнопропорционална обвързаност между таксите за търговия и за допускане до търговия. По този начин ще се даде финансов стимул на компаниите, които искат да бъдат търгувани публично, да подобрят познаваемостта си сред инвеститорите.

Кой точно ще върне магията на българския фондов пазар? Кои са тези чужди инвеститори, които ще вложат парите си в български ценни книжа?
- Магията можем да я върнем всички ние, ако най-после осъзнаем, че този пазар се нуждае от отлично подготвени експерти; високи етични и морални норми; спазване на смисъла, а не само на буквата на закона както при инвестирането и при разкриването на информация, така и при работата с нашите клиенти.