Петр Винс, директор на "Муудис" за Централна и Източна Европа: Ниският публичен дълг държи оценката за България позитивна

Петр Винс, директор на "Муудис" за Централна и Източна Европа

© Георги Кожухаров

Петр Винс, директор на "Муудис" за Централна и Източна Европа




- Не знаем колко дълбок може да е проблемът с лошите кредити за банките в страната


- Корпоративният сектор в региона се стабилизира, макар и със закъснение от развитите страни



- Не знаем колко дълбок може да е проблемът с лошите кредити за банките в страната


- Корпоративният сектор в региона се стабилизира, макар и със закъснение от развитите страни



Какви са очакванията ви за глобалната макрообстановка и в частност за Централна и Източна Европа?
- Не очакваме рецесията да се поднови и да има второ дъно на глобално ниво. Нашият базов сценарий е икономиката да е подтисната още известно време, тъй като свиването й беше много голямо, но нещата започват да се стабилизират. Все пак пазарите все още са нервни и продължава да излиза нова информация, понякога не толкова обнадеждаваща, например в Европа.


Въпреки това ние сме позитивно настроени като цяло и за Европа, стига глобалната среда да продължи да расте. Вярваме още, че и Източна Европа се връща по пътя на изравняване на жизнения си стандарт с този в развита Европа, което ще доведе до по-висок растеж, но все пак не толкова висок, както преди кризата. Но отново подчертавам - това зависи от глобалната обстановка и допълнително ще има разлика между страните.


Това означава ли, че основно износът ще издърпа региона от рецесия?
- Да, най-вече износът. Има само няколко страни със силен вътрешен пазар, като Полша например. Но всички останали зависят най-вече от експорта и съответно от търсенето на глобално ниво. Ако то се забави, ще има негативен ефект върху страните в ЦИЕ.


А има ли признаци за забавяне на глобалното търсене - все пак Китай не може да расте непрекъснато с темпото, с което в момента се развива икономиката й. Освен това развита Европа не е в цветущо състояние с дълговата криза ?
- Дискусията около суверенното здраве в Европа е много задълбочена. Отделно не е ясно дали няма да се появят тревожни сигнали от други места на планетата. Но като цяло не мисля, че проблемите за момента са способни да забавят задвижването на икономиката и затова все още сме малко повече позитивно настроени, включително и за Източна Европа.


Смятате ли, че дълговата криза в Европа е разрешим проблем за съюза, пазарите в момента като че ли не са много уверени в това.
- Много ми е трудно да кажа, защото не са ясни всички възможни действия на страните членки. Има, разбира се, сигнали и схеми какво може да се направи, но като цяло ситуацията е изключително неясна и бих предпочел да не я коментирам.


Подобри ли се все пак предсказуемостта както на корпоративно, така и на макрониво - преди две години никой не можеше да каже какво ще се случи след няколко дни, камо ли да планира средносрочн или дългосрочно дейността си?
- На глобално корпоративно ниво определено предсказуемостта се подобри значително, още повече че компаниите като цяло успешно се преструктурираха в по-трудните времена. Сега те са много по-добре подготвени за бъдещето и ако то носи растеж, той ще им се отрази позитивно.


Дори периодът на стабилизиране да отнеме повече време, смятам, че компаниите ще могат да оцелеят. Така че в общи линии ситуацията е малко по-ясна. Компаниите платиха цената на кризата, по-гъвкави са и могат да оцелеят.


В Източна Европа компаниите също се приспособяват към новите производствени нива и търсене, макар и с малко изоставане от случващото се на глобално ниво. Те дори са по-перспективни в момента спрямо, да речем, финансовия сектор, общините и дори държавите като цяло.


В тази връзка през 2010 г. "Муудис" промени перспективата за повечето сектори от негативна на стабилна. Така че за нас корпоративният сектор поне засега се е стабилизирал.


Въпреки това не виждаме рекапитализиране от корпоративния сектор в региона, така както се случва в Западна Европа и САЩ например?
- Първо, корпоративният сектор както тук, така и на Запад не получава достатъчно капитал от банките. Освен това той не разширява дейността си и няма достъп до нови заеми. Затова търси повече вътрешна ликвидност и намаляване на задлъжнялостта си, като се освобождава от неоперативни или нестратегически активи.


Да, ще се появят нови инвестиционни проекти и нужда от финансиране, но за момента консерватизмът на банковия сектор помага на компаниите да се стабилизират и преструктурират, а това е много добре за корпоративния свят, тъй като той също не може непрекъснато да расте и това да е устойчиво.


Консерватизмът на банките и липсата на желание на бизнеса да инвестира означава ли, че безработицата ще се задържи на високи нива още известно време?
- Да, защото компаниите са се приспособили към по-ниски производствени нива и съответно не са им нужни повече служители. Връщането към по-високи производствени нива и съответно към нуждата от повече работна ръка ще отнеме известно време, може би повече в сравнение с възстановяването от предишните няколко рецесии.


Така че безработицата като цяло ще остане още известно време висока, но не мога да кажа колко дълго точно, тъй като ще варира в различните страни. Макар и да има някакъв консенсус за една-две години.


Ваши наблюдения показват, че като цяло фалитите в Европа са останали ниски, под нивата от предишната рецесия в периода 2001-2002. Това добър или лош сигнал е?
- Тази рецесия бе значително по-тежка от предишната и очаквахме повече фалити на публични компании (защото ние следим основно тези, чиито акции се търгуват на регулираните пазари). Наблюденията ни обаче показват, че пикът на фалита при тази рецесия е под пика от предишната. Колкото и изненадващо да е, това е ситуацията.


Данните обаче не са показателни за малките и средните компании, които обикновено не са публични. Те не показват и ситуацията в Централна и Източна Европа, която беше най-силно засегната от кризата.


Това обаче може ли да означава, че има едно изкуствено поддържане на компаниите живи и че техните кредитори, най-вече банките, крият голяма част от лошите си кредити? Например в България те официално са около 16%, а според експертни оценки вероятно реално са 20-25%?
- Според мен лошите кредити все още не са стигнали дъното и от това, което чувам, ще отнеме известно време, преди да започнат да се понижават. Разбира се, зависи от самите банки и как те управляват кредитните си портфейли, защото някои в момента могат да отчитат 2% лоши кредити, с което да изкривяват надолу общото ниво в системата.


Публикувахме последния си доклад за банковия сектор в България през март, така ще отнеме още няколко месеца до следващия март да видим къде се намира секторът. Но като цяло все още сме негативно настроени именно заради притесненията ни за качеството на активите на банките. Другият проблем за нас е, че в страната не е имало отдавна толкова дълбока рецесия.


Съответно не знаем колко дълбок може да стане проблемът с лошите заеми и как банките ще се справят с него. Така че това са два основни въпроса, които ще следим за следващата ни оценка на сектора. Трябва да отбележа, че вече променихме перспективата си от негативна на стабилна за няколко банкови сектора в региона, например в Чехия и Полша, но все още има много, за които не сме го направили.


Да, но сте добре настроени за България, това е единствената страна в региона с позитивна перспектива от вас?
- Така е, но все пак това е по-скоро оценка на публичните финанси на страната, а не толкова на качеството на активите в банковия сектор например.


Тази ваша оценка за публичните финанси на България означава ли, че правителството прави много добре, като поддържа нисък бюджетен дефицит на фона на други еврочленки и съответно задържа държавния дълг на най-ниското за съюза ниво? Значи ли и че страната може да си позволи малко дълг, с който да стимулира икономиката?
- Като цяло нашата оценка за България се дължи най-вече, но не само, на ниското ниво на публичен дълг, тъй като общата тенденция през тази година е да се понижават перспективите и оценките на отделните страни от нас.


Тази перспектива, разбира се, отразява и мнението ни, че управлението на страната до момента е било правилно. Трябва да имате предвид, че сега болшинството от анализаторите гледат повече задлъжнялостта и тежестта на лихвените плащания, отколкото общата макрорамка, и съответно са доволни от ниския дълг. Освен това всичките ни сценарии за бъдещето са базирани по-скоро на понижаващ се дълг за България.


Все пак обаче трябва да изясня, че давайки позитивна перспектива на България в началото на тази година, намекваме накъде бихме променили кредитния рейтинг на страната в следващите 12 до 18 месеца.


Така че през първата половина на следващата година ще преценим дали да върнем позицията на България обратно на стабилна перспектива при същия рейтинг или положението й е убедило нашите анализатори да повишат рейтинга й. Разбира се, рейтинговият комитет ще обмисли много внимателно оценката си, тъй като България се намира в доста деликатна среда и позицията на страната сама по себе си няма да е единствен фактор за решението.


Иначе освен ниския дълг важен фактор за оценката ни в момента са разумната фискална политика, финансовата подкрепа от еврофинансирането, фискалният резерв и др. Страната дълго време беше една от малкото, които трупаше излишъци. Сега отчита малки дефицити, но според нас те са напълно управляеми в краткосрочен план. Все пак обаче на институционално ниво има още какво да се желае, както и по отношение на структурните реформи.


Ако все пак правителството реши да започне ключови структурни реформи в сектори, които вече 20 години стоят нереформирани, има ли възможност да ги финансира с дълг, без това да има негативен ефект върху оценката за страната?
- За момента на база разговорите ни с правителството всичките ни сценарии за страната за публичния й дълг предвиждат той да се понижава.


Така че за момента не предвиждаме подобна възможност, но ако тя изникне, всичко зависи от това за какво ще се използват парите и каква възвращаемост ще получат те. Например, ако намалите данъците още и това привлече инвестиции и свали безработицата, би следвало ефектът от по-високия дълг да е по-скоро положителен за страната. Но все пак засега няма такава опция.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Yomega
    Yomega
    Рейтинг: 647 Неутрално

    Оффф тези рейтинг агенции има ли още кой да им вярва...Нека си покажат рейтингите от септември 2007 и после от март 2008 на компании, които кризата помете, за да видим как са оценили риска тогава...

    Не ги отхвърлям напълно но модела на тези агенции е сбъркан. Неотдвана имаше във ФТ статия, която призоваваше за промени в начина им на работа като сред предложенията бяха

    - по-прости метрични правила, които така или иначе ползва всеки, койт прави кредит анализ - например leverage и interest coverage и като излезеш извън интервала сменя ти се рейтинга и знаеш защо се сменил, иначе прогнози от вида на 'ВВ с отрицателна перспектива' не е кой знае колко информативно

    - част от възнаграждението на агенциите да стои по ескроу до края на оценявания период и да се получи ако са познали

    Това второто мого ми допада, иначе сделката с тях е доста асиметрична: плащаш им за да получиш анализ и рейтинг, инвестираш на база техния анализ; ако загубиш рискът си е само твой (че си ги послушал) а те са се скрили зад дребния шрифт, че видиш ли те анализират ама само донякъде

  2. 2 Профил на ganiubalkanski
    ganiubalkanski
    Рейтинг: 8 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK