Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите: Търговските вериги у нас ликвидират производителите

Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите

© Юлия Лазарова

Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите




Хлябът винаги е бил не хранителна, а политическа стока


Когато зърното поскъпва, е добре за производителя, а когато това се отрази на хляба - е спекула


В договорите с големите магазини има 34 вида задължителни плащания и 20 наказателни санкции


Хлябът винаги е бил не хранителна, а политическа стока


Когато зърното поскъпва, е добре за производителя, а когато това се отрази на хляба - е спекула


В договорите с големите магазини има 34 вида задължителни плащания и 20 наказателни санкции




Защо още в първите дни на новата година обявихте поскъпване на хляба с 15-20%, а причините за това са се натрупали месеци преди това?
- Ние просто констатирахме поскъпването. То е факт. Заявките за промяна на цените са направени - тук даже не става дума за прогнози.


Но беше казано, че брашното поскъпнало на няколко пъти през последните месеци, а все още не сте го калкулирали и затова го правите сега.
- Ето за какво става въпрос. Себестойността на 1 кг хляб на едро през май миналата година беше 1.20 лв. Оттогава поскъпването на брашното е 95%, на газа – 36%, на дизела – 19% с ДДС. Олиото се покачи с 39%, да не говорим за ефекта на новите акцизи върху горивата. И ето ти я обосновката на скока. Всеки, който разбира от математика, може да сметне дали има спекула или увеличение на база на мизерията - колкото да се оцелее.


Защо тези скокове не са били калкулирани своевременно?
- Защото те се калкулират в движение. Ако поскъпне житото днес, това се отразява при брашното след месец. Ако брашното поскъпне сега, при хляба ефектът е след месец и половина - два. Такава е логиката на пазара. През септември-октомври имаше едно поскъпване на хляба и сега се подготвя отново. И това ще продължи не само до нова реколта, както мислехме, а поне 2 години.


С какъв аргумент?
- Заради тенденциите при основните суровини. Не може в България да произвеждаме на европейски цени като суровини и инвестиции и да очакваме, че цената на хляба ще бъде като по времето на Тодор Живков.


Само че това го обсъждаме от няколко години и на практика поведението на вашия бранш е тъкмо такова – всички съставки са на пазарни цени, а вие продавате горе-долу като при Тодор Живков.
- Чисто теоретично цената на 700 г хляб към момента се калкулира на около 1.06 лв. В тази сума обаче не влиза печалбата на търговеца.


А какво влиза? Обяснете какъв е делът на всяка съставка.
- Това е много трудно да се каже. Съдържанието на брашно в 1 хляб е 72%. Но всичко не може да са каже по една проста причина - при положение че 60% от бранша ни са в сивия сектор, няма реална статистика, която да гарантира тези числа.


Този процент сив сектор си стои в това положение поне последните 10-12 години. Защо?
-
Защото хлябът винаги е бил не хранителна, а политическа стока. На гърба на хляба всеки си прави упражнения, за да добие популярност. Упражнения са от типа  "тия хлебарите, гадните, спекуланти мръсни оставиха хората без хляб" и т.н.


Е, скоро не сме говорили, че няма да има достатъчно хляб.
- Това, което чувам през последните седмици, е, че спекулативно се надували цените и хората не могат да си го купят и щели умрат едва ли не от глад. Гледах репортаж как в Шумен на една женица не й достигнали стотинките да си купи хляб. Това е грозно! Това се внушава от политическата класа, при положение че именно тя трябва да осигури на тази женица достатъчно средства да си купи не само хляб, ами и салам, и кисело мляко, и да си плати парното.


Сегашното правителство непрекъснато дава заявка, че за разлика от предните се захваща да решава натрупаните проблеми. В този смисъл очаквате ли то да чуе аргументите ви, че хлябът е стока като другите?
- Не мога да кажа категорично, докато не мине малко по-дълго време. Но такова животно не се е случило да го видя на политическия небосклон през последните 20 години - политик да каже: проблемът не е в цената на хляба, а в доходите на хората.


Това правителство обаче говори за битка с всички форми на престъпност, за изваждане сивия сектор на светло.
- Нямам представа как се бори, защото аз не се занимавам с престъпност, но доходите на хората рефлектират върху покупките и продажбите, а те не са особено окуражаващи.


А разбра ли ви земеделският министър за сивия сектор, който трябва да бъде изваден на светло?
- Ами, как да кажа? Не става за един ден. Ето преди няколко дни одобриха създаването на агенцията по храните. Най-сетне хлябът "се събра" на едно място, което е много голяма крачка напред, ако трябва да бъдем честни.


Ако трябва да бъдем честни, тази агенция още не е ясно кога ще започне да работи.
- Няма значение. Въпросът е, че от всички министерства хлябът се събра в едно ведомство, което гарантира, че ще има по-голяма ефективност във всяка една насока. Защото при хляба това е проблемът - контролът. Не е цената или нещо друго.


Както се вижда, и с цената е голям проблемът. След заседанието на Консултативния съвет по зърното се появиха версии, че тези по-високи цени са ваш тактически ход срещу големите търговски вериги.
- Не, не. Ние ги обявихме, когато вече бяха договорени. Проблемът с търговските вериги е коренно различен - политиката им. В сегашния си вид те са вредни за българския производител, защото го ликвидират. Това непрекъснато безконтролно гонене на каквито се сетите отстъпки за постигане на максимално ниска цена принуждава да работим едва ли не на загуба.


Те добиха абсолютен монопол на пазара на бързооборотни стоки, защото отварянето на един магазин в даден квартал унищожи всички малки магазинчета. И ти имаш избор – или да продаваш в търговската верига, или да затвориш предприятието си.


Но по думите ви излиза, че ще фалирате при всяко положение, понеже с веригите работите на загуба?
- Ами след това започваш да правиш магарии и минаваш в сивия сектор. Или пък започваш да правиш по-некачествена продукция, за да докараш ниската цена.


Тоест вие говорите за злоупотреба с монопол?
- В Комисията за защита на конкуренцията от две години залежава преписка за монопола на веригите, но още резултат не съм видял. Истината е друга. В повечето европейски държави приеха закони, които регламентират дейността на веригите и ги ограничават в техните политики.


И в ценовите ли включително?
- В поставяне на изискванията. В момента най-парадоксалният данък, който ни слагат, е ремонт на щанда. Той е под формата на такса за облагородяване на мястото за продажба. Имаш най-различни такси, входни, изходни, каквото се сетиш. Една търговска верига може да те ликвидира само с връщането на хляба ти, защото не го е продала. Има различни клаузи в договорите с тях, които позволяват това.


Има 34 вида задължителни плащания и 20 вида наказателни санкции. А тях няма кой да ги санкционира. Ние например всеки ден внасяме чрез стоката си Х лева в дадена верига, които получаваме след 45 дни в най-добрия случай. И това е малкият проблем. Големият е примерно, че имаш задължителни периоди на т.нар. акции. Реално ти половин месец си на загуба, ако работиш с 4 вериги, да речем, за да продаваш изобщо продукта си.

В другите европейски страни какви ограничения са наложени?
 - Там не могат да продават под себестойност.


Това със закон ли е решено?
- Да. Преди няколко месеца наши колеги от други браншови организации внесоха в министерството на икономиката проект на закон за търговските вериги, но той продължава да си отлежава. Има там една работна група, която го работи, и той си се работи оттогава.


В него се предлагат стъпки в тази посока. Имахме много силна кореспонденция с Европейската комисия по темата и те са съгласни, че веригите са се превърнали в диктатор на пазара и казват кой ще продава и кой не. Но всяка държава си решава индивидуално този проблем, а България не го решава изобщо.


А как се стигна всъщност до тези 20%, за които според министъра на земеделието няма аргументи?
- Тук не става въпрос за основание. Това е пазарната икономика и тя го диктува. Не може в пазарна икономика някой да определя цената – нито министър, нито браншовик.


Но така се получава. От една страна, вие казвате хлябът скача с 20%, от другата страна, министърът отвръща, че не може да поскъпне с двуцифрен процент.
- Разликата при нас е, че съобщаваме какви са фактите. Ние не определяме цена. Когато казах, че около 15% поскъпва хлябът, имах предвид, че такива са дадените вече заявки за доставка. При това съвсем грубо казано.


С днешна дата какво трябва да е съотношението между цената по веригата зърно - брашно - хляб? Преди години го изчислихте на  1:2:4.
- Това не беше формула за определяне цената на хляба. Тя определя приблизителното съотношение между трите елемента, което беше актуално преди 12 години. В момента вече е 1:2:3.


Защо?
- Това показва пазарът. Ние не можем да кажем на бялото черно и на черното бяло. Това показва, че хлябът в момента е силно обезценен и нищо повече.


След като нещата са пазарни, защо се налага да защитавате за пореден път цените си?
- Грозното е, че ние трябва да защитаваме цените на всички по веригата преди нас. Защото никой не пита защо зърното е поскъпнало, защо брашното е поскъпнало. Зърното поскъпна – прекрасно за земеделците! Ама това, че после хлябът ще поскъпне – това е спекула!


Вие не му ли ги обяснихте тези неща на земеделския министър?
- (Смее се) Аз тези неща ги обяснявам 20 години. Няма как един министър да застане на нашата позиция просто защото той е политическа фигура. И ние, честно казано, не очакваме, че някой министър ще каже да, вие хлебарите сте прави! Проблемът е, че се насажда у хората, че производителите на хляб са някакви изедници, които дебнат първия удобен момент да ви вземат парите.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK