Меглена Плугчиева, бивш вицепремиер по еврофондовете: Блокирана е работата по Програмата за развитие на селските райони

Меглена Плугчиева

© Георги Кожухаров

Меглена Плугчиева




- Тревогата на Европйската комисия е, че е усвоен само 6% от предвидения финансов ресурс за 2007 - 2013 г.


- Брюксел си дава сметка, че секторите, които не са били в полезрението на преговорния процес, се неглижират от правителствата



- Тревогата на Европйската комисия е, че е усвоен само 6% от предвидения финансов ресурс за 2007 - 2013 г.


- Брюксел си дава сметка, че секторите, които не са били в полезрението на преговорния процес, се неглижират от правителствата




Министърът по еврофондовете Томислав Дончев отчете 10% усвояемост на евросредствата. Какво показва вашият прочит на цифрите?
- Ще започна с писмото на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, изпратено в края на годината до премиера Бойко Борисов. Фактът, че най-високо стоящият в Брюксел се обръща към министър-председателя, показва, че за съжаление нещата не стоят много добре.


Това означава, че всички по-ниски нива в EK са изчерпали своите усилия и възможности да дадат препоръки или критични бележки и се налага г-н Барозу да пише писмо. Както виждате, и министър Дончев се съгласи с моя коментар. Тревогата на Барозу е, че само 6% от предвидения финансов ресурс за 2007 - 2013 г. е усвоен. Големите проблеми са свързани с най-важните проекти - пътища, жп транспорт и водния сектор, които са ключови сфери.


Многократно съм поставяла въпроса, че тези сектори изостават, проекти не се готвят и няма достатъчно административен капацитет. Има нужда от промяна в две посоки - изграждане на български национален капацитет и ползването временно чрез аутсорсинг капацитета на чужди експерти.


Стана ясно, че в края на миналата година министър Дончев е направил среща и са водени разговори с международните финансови институции и представители на ЕК и аз очаквам промяна, но това става след година и половина забавяне.


Другата много проблемна програма е за развитието на селските райони. Тази тема изобщо не беше дискутирана по време на заседанието на парламентарната комисия на 12 януари. Ще искам специално заседание, на което да се направи анализ на работата по програмата, защото там ситуацията е изключително тежка.


Скандалът с бившия шеф на фонд "Земеделие" Калина Илиева нанесе тежки поражения в сектора. Неизплатени останаха 150 млн. лв. по САПАРД, които бяха възстановени след много усилия през 2008-2009 г. от бившето правителство.


Сега голям брой фирми от преработвателния сектор съдят фонд "Земеделие", като по различни информации, защото няма официална, става въпрос за около 200 - 220 млн. лв. Тези пари държавата ще трябва да плати от бюджета.


Казвате, че ситуацията с тази европрограма е изключително тежка. Защо?
- Променeни бяха правилата за работа по Програмата за развитие на селските райони, които затормозиха процеса допълнително. Ако по времето, когато бях вицепремиер, времето за обработка на проектите беше съкратено на 3 месеца, сега фонд "Земеделие" е увеличил срока на 5 месеца. Отделно с натрупването на проектите оценката им се влачи с година. Заради променените в крачка правила бяха върнати и отхвърлени много проекти.


Всеки ден получавам жалби. В тях става въпрос не само за финансови измерения, но за човешки съдби. Оплакванията са, че не им се обработват проектите и съответно не им се разплащат, подлагат ги на многократни излишни проверки.


Междувременно хората са взели кредити, които трябва да обслужват. Преди Нова година получих писмо от баща на 3 деца със заплата от 260 лв. Той обяснява, че е взел кредит, изпълнил е проекта по програмата, но му се отказва разплащане и фирмата му е пред фалит. Освен това има една група от около 100 фермери, които по една от мерките на програмата са създали разсадници за декоративна растителност.


Това е сага, която се влачи повече от година и половина. След зададения от мен въпрос в началото на декември министърът на земеделието Мирослав Найденов обеща, но едва сега, след нова моя интервенция на заседанието на управителния съвет на фонд "Земеделие" се очаква да вземе решение, за да бъдат разплатени около 2.5 млн. лв. На практика работата по програмата е блокирана изцяло.


Въпреки че Калина Илиева беше сменена през октомври, все още не се чувства чаканата промяна в работата на фонда за повече прозрачност, ефективност и бърза комуникация с бенефициентите. Не може от тази програма, която е с бюджет от 3.2 млрд. евро, да сме използвали едва 6-7%. Остават 3 години, през които не могат да станат чудеса и тези средства съвсем неоправдано могат да бъдат загубени за българското земеделие.


Предстои ли първо отписване на средства за България през 2011 г. и по кои програми?
-  За да мога да изразя някакво мнение, трябва да разполагам с информация. По темата за селските райони в парламента нямаме данни. Нямаме дори един общ поглед върху развитието на програмата, което е сериозен проблем.


По отношение на останалите програми може само да очакваме, че ще има реално развитие след предприетите мерки. Важно е да има успех не само в една програма, каквато е "Регионално развитие". Това е програмата, която се развива добре, защото експертният потенциал беше запазен и се работи професионално и адекватно.


Да, но по тази програма има наложени много финансови корекции според одитната агенция за евросредствата.
- Налагат се санкции там, където има допуснати грешки. Не приемам стила, който се въведе от правителството на ГЕРБ - всичко да се поставя под съмнение, всички да са в групата потенциални престъпници и заради това текат главно проверки и реално работа не може да се върши.


Изкуството в управлението е да съумяваш да разграничаваш проблемите и слабите места от постиженията и да не създаваш сред екипите, които работят само атмосфера на страх, напрежение, а да съумееш да ги мотивираш и стимулираш.


Да вземем например общините. Кметовете казаха: след като от сутрин до вечер нас ни проверяват и всички контролни органи се изреждат, защо ми е всичкото това усилие, като от този проект са само нерви и писане на обяснения. Преди дни кметицата на Иваново, Русенска област, ми обясни, че по една от мерките на Програмата за развитие на селските райони цялата тръжна документация за избор на изпълнители, която е предала във фонд "Земеделие", е тежала над 100 кг.


Този факт дава отговор на цялото състояние на програмата. Колко лева струва хартията, тонерът, работата на всички, за да направят това безумно упражнение, колко лева е транспортът от Русе до София и кой ще седне да чете цялата тази документация. И това не е само община Иваново, има още десетки общини. Нали разбирате за какъв абсурд става дума!


Как гледате на идеята на Брюксел пари срещу реформи?
- Правилно, напълно я споделям. Това е дисциплинираща мярка Трябва да има санкции, след като финансовите показатели на една страна не са добри и не се спазва маастрихският критерий да не се надвишава бюджетен дефицит над 3%. Трябва да има реални и обосновани реформи, защото тези, които се прокламират в България, на практика се провеждат по един контрапродуктивен начин.


Погледнете каква е реакцията на обществото за пенсионната реформа. Как би трябвало да се прави реформа - първо се подготвя съответната концепция и се казва защо е необходима тази реформа, в какви срокове трябва да се изпълни и какъв резултат - икономически, социален, демографски или някакъв друг, ще има за страната.


Това трябва да бъде дискутирано с обществото, за да може то да бъде убедено в необходимостта на тази реформа. Не може днес да се обявява едно, а на следващия ден - друго, настъпва пълен хаос и съпротива от различни страни, когато няма ясна и достатъчна информация.


Веднага ще ви контраатакуват, че правителството на ГЕРБ поне се опитва да прави реформи, докато тройната коалиция не направи никакви - нито административна, която обеща, нито пенсионна, електронното правителство не се случи?
- Административната, пенсионната, здравната, тази в образованието са ключови реформи. Всички тези сфери бяха извън полезрението на преговорния ни процес. Сега и ние, и Европейската комисия си даваме сметка, че секторите, които не са били в полезрението на преговорите за присъединяване към ЕС, са били неглижирани от всички правителства.


Те са свързани винаги с непопулярни мерки и всяко правителство е бягало от тези реформи. Това е първият принципен въпрос и смятам, че ЕК установява и вече прилага към новите кандидатки нов подход, а именно - още в преговорния процес трябва съответните правителства да бъдат принуждавани да правят реформите.


А не след това, когато с времето и натрупването на проблемите реформите са станали много по-тежки, по-трудни и болезнени. Закъснението във времето коства много повече финансов ресурс, напрежение и обществена енергия.


Вярно е, че част от реформите у нас са закъснели и не са направени от предходните правителства, включително и това на тройната коалиция, например необходимата административна реформа. Но и сега, когато се правят, е необходимо да се спечели обществото и да се търси надпартиен политически консенсус.


Има теми, по които трябва да има национално съгласие, и това са пенсионната и здравната реформа, образованието, както и развитието на страната до 2020 г. Не може всичко да се политизира и идеологизира. Не може всичко да се отрича и да се твърди, че в последните 20 години всичко е било порочно и грешно.


Ако нямаме ясна обща позиция, няма да вървим напред като нация. Имаме нужда от две-три национални цели за развитието на страната, за да вървим напред. Спомнете си как присъединяването ни към ЕС консолидира и осигури национален подем с икономическо, социално и културно измерение.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK