Ваня Григорова, директор на агенцията по околна среда: Градските програми за чистота на въздуха се пренебрегват от години

Градските програми за чистота на въздуха се пренебрегват от години

Ваня Григорова, директор на агенцията по околна среда

© Юлия Лазарова

Ваня Григорова, директор на агенцията по околна среда




- Метрото ще облекчи трафика в София, ако хората пожелаят 


- Някои от мерките срещу запрашаването не изискват пари, а само организация и контрол от общините



- Метрото ще облекчи трафика в София, ако хората пожелаят 


- Някои от мерките срещу запрашаването не изискват пари, а само организация и контрол от общините



Как оценявате екологичния портрет на България в последния доклад на Европейската агенция по околна среда?
- България е една нормална страна с екологични параметри около средата, сравнена с другите членки на ЕС. Има някои негативни тенденции, има и положителни. Четири са приоритетните теми за Европа и по едан от тях - климатичните промени, се отчита, че намаляването на емисиите парникови газове в България е значително по ред причини. От 1988 г., която е нашата базова година, България е намалила емисиите си с 42%.


Заради срива на икономиката. И когато презентирахте доклада, изтъкнахте още една положителна тенденция - големия процент защитена природа в България. И двете обаче са резултат не на държавна политика, а по-скоро на слабо развита икономика.
- Не мога да се съглася, защото това е резултат и от политика по околна среда. Ако оставим хората сами да определят границите на защитените територии и зони и ограничителните режими в тях, няма да има такъв резултат. Постиженията ни в областта на опазването на природата и биологичното разнообразие са плод на една агресивна защитна политика.


От 1991 г. досега двойно се е увеличила площта на защитените територии – национални и природни паркове, резервати, защитени местности и природни забележителности. Колкото до защитените зони от "Натура 2000", ние имаме един от най-високите проценти – 33.8. Много от развитите страни са изгубили това биоразнообразие, наша задача е – чрез държавната политика главно, да запазим този процент защитена природа.


Най-унищожително спрямо местата от "Натура 2000" например е криворазбраното развитие на туризма и пътищата. Защото тези места са навсякъде и не са компактни като защитените територии. За да запазим местата, където има открити ценни местообитания, птици и т.н., трябва да спазваме ограничения, невинаги забрани. Това означава да се ограничават, където се налага и както вече става, дори инвестиционни намерения за ветроенергийни паркове – един съвсем "моден" сектор.


Една от негативните констатации за България е голямото превишение на нормите за прах. Възможно е да се стигне и до европейския съд, понеже сме в наказателна процедура и повече от година общините не успяват да актуализират програмите си за качество на въздуха. Тези програми спазват ли се въобще или са чисто формални документи?
- Общинските програми за качество на въздуха са мярка, която се прилага в политиката за чистотата на въздуха от години. Агенцията не е компетентна за контрола върху тези мерки. Ние наблюдаваме качеството на въздуха чрез стационарни и мобилни станции.


Мерките на общините обаче се контролират от министерството на околната среда. Програмите са много стара мярка и общините са длъжни да разполагат с такива, но в годините са подценени мерките в тях, те не са изпълнявани и не са контролирани. Иначе като стратегически документи са много добри.


Ако говорим за праха, т.нар. фини прахови частици, това е най-разпространеният замърсител – той е проблем и в още 20 от страните – членки на ЕС. Източниците му са големите горивни инсталации (индустрията и въглищните централи), където контролът е по-лесен, защото знаем кои са операторите, можем да налагаме санкции и това се прави.


Но освен тях говорим за отоплението на домакинствата, които заради кризата масово преминават на твърдо гориво, както и за транспорта (който пък е източник и на азотни оксиди, по които също не сме в благоприятно състояние). От прах е засегнато не само населението на големите градове, но и на малките, защото не се почистват улиците, не се поддържат както трябва строителните обекти и др. Мерките, които могат да намалят запрашаването, са много прости – някои от тях не изискват пари, а организация и стриктен контрол от общините.


А кой контролира общините дали си спазват програмите за въздуха?
- Регионалните инспекции по околна среда (РИОСВ).


Тоест те са органите, които могат да глобят кмет или общински съвет за това, че не са издали съответните предписания или не контролират спазването им?
- В най-общия случай да, но все пак вие знаете, че има закон за местното самоуправление. Както политиката по управление на отпадъците е задължение на общините и кметовете се санкционират при нарушения. При отпадъците тези нарушения са очевидни, докато за въздуха крайният резултат от изпълнението или неизпълнението на мерките не е така видим. Затова не му се обръща и голямо внимание.


Знаете ли дали до момента има глобена община за неспазване на програмата си за чистота на въздуха?
- Не мога да ви кажа. Такива данни има специализираната дирекция за въздух в министерството.


От доклада стана ясно, че във всички пунктове за следене качеството на въздуха в страната превишенията на денонощните норми за фин прах са над 35 годишно. В някои даже са над 200, т.е. през повечето време от годината хората там дишат прах. Очертава ли се някъде тези замърсявания в близко бъдеще да бъдат сведени до лимита?
- Силно се надяваме. За да се избегне рискът от наказателна процедура обаче, това трябва да стане в следващите месеци, до половин година - в момента министерството води срещи с общините, правят се моделирания на източниците на прахови замърсявания, за да могат да се прогнозират нивата им. Тези модели ще влязат в програмите им за качеството на въздуха.


Министър Нона Караджова наскоро спомена, че една от мерките за изчистване на градския въздух може да е ограничаване на автомобилния трафик. Не е ли парадоксално, че тази мярка се възприема като непопулярна в българските градове – ограничаване на автотрафика за гражданите в името на собственото им здраве?
- Зависи от транспорта в различните градове. В София, както и в Пловдив, е най-сложно да се направи тази организация на зелената вълна например. В София метрото все още не е построено изцяло, очаква се то да облекчи значително потока от коли. И все пак от огромно значение е поведението на хората. Прогнозите са, че когато метрото бъде завършено, то трябва да се ползва от десетки хиляди хора всеки ден, за да се стигне до реално облекчаване на автомобилния транспорт. Дали това ще стане обаче зависи и от хората – от индивидуалното им желание да си карат колите или да ги заменят с метро.


По отношение на претоварения трафик София не е по-различна от други столици на Балканите. Атина също е чудовище. Макар че са въведени дни само за автомобили с четни и само с нечетни номера, там е допуснато още по-голямо пренаселване и застрояване в кварталите, по-голяма обезлесеност има, по-топло е и затова прахът там също е налице.


Отчитаме, че тук голям процент от населението е изложено на наднормен прах. Понякога имаме и проблем заради информираността – когато хората знаят точните проценти на замърсяванията, започват да се питат защо е така.


Променило ли се е отношението на хората към това, което дишат, откакто има информационни табла за състоянието на въздуха в градовете?
- Предполагам, че има такъв ефект, макар че не правим допитвания по този въпрос. В градове с промишлени замърсявания, където източникът е добре известен, смятам, че монтирането на такива табла през общините доведе до успокояване на населението.


Или пък до други тревоги - доколко е възможно данните за замърсявания да се манипулират от предприятията замърсители?
 Не мисля, че може да се манипулират. Всички предприятия са длъжни да разполагат със собствени непрекъснати системи за мониторинг на въздуха. Това означава непрекъсваемост на информацията, предаване в реално време и си личи, ако има манипулиране на данните.


Отстранени ли са всички недостатъци на системата за инвентаризация на емисиите парникови газове в страната, заради която ни беше отнета акредитацията за търговия с емисии? Смятате ли, че ще ни я върнат през февруари (когато въпросът ще се разглежда от секретариата по климата на ООН в Бон, Германия – б.а.)?
- Очакваме да ни бъде върната. Спазили сме всички препоръки към системата. От май до септември успяхме да подобрим качеството на инвентаризацията. Международната проверка през октомври в София и докладът на чуждите експерти показа, че вече имаме добре работеща система за инвентаризация на емисиите.


Проверката през 2009 г., в резултат на която ни отнеха акредитацията, беше установила, че по изчисляването на емисиите в България работи един-единствен експерт, при това тя беше в майчинство. Събрахте ли експертен екип?
- Да. Отделът за инвентаризации е от трима души, работим и със секторни експерти от другите ведомства - от Националния статистически институт, от агростатистиката в Министерството на земеделието, от агенцията по горите. От министерството на околната среда привлякохме секторен експерт по емисиите от индустриалните процеси от отдела за комплексни разрешителни на предприятията, от регистъра на транзакциите на квоти, от дирекцията по отпадъците. Досега просто не е направена тази вътрешна връзка.


Ако в Бон акредитацията на България бъде върната, реално кога ще може да стартира отново търговията с емисии?
- Предполагам, че търговията ще стартира почти веднага, както почти веднага беше спряна, когато ни отнеха акредитацията.


Какви прехвърляния между българските компании са направени след затварянето на регистъра?
- От 1 юли м.г., когато беше затворен регистърът, до 18 януари т.г. са извършени 44 транзакции и са прехвърлени 3 950 000 квоти.


Мониторингът за кафявата мечка в Родопите, в който участвахте показа, че в района около Смолян живеят 95 – 105 мечки. Според данните популацията е доста голяма, но доколко може да им се вярва?
- Числеността беше определена с масиран мониторинг през септември-октомври, координиран от нас. Обходени са 64 маршрута с 96 участници – обучени хора от горските и ловните стопанства в страната и експертите по биологично разнообразие от регионалните екоинспекции.


Тази година акцията ще се повтори. Методът, по който е изчислен броят на мечките, е ДНК анализи - пробите генетичен материал бяха изпратени в Германия, защото в България нямаме такива лаборатории. Така че смятаме данните за достатъчно надеждни. Какво ще се прави оттук нататък с тази голяма популация – дали ще има разселване и т.н., ще бъде решение на министерството и неговата дирекция за защита на природата.


Кога ще бъде готов регистърът на масово разпространените отпадъци (от опаковки, електронно оборудване, автомобилни гуми, батерии и др.), който планирахте, и каква е целта на този регистър?
- Още в началото на миналата година успяхме да намерим пари за възлагане на този регистър. На търга се явиха двама кандидати, избрахме изпълнител, но другата фирма обжалва. Очакваме Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе бързо – доколкото знам, до края на януари ще има решение.


Този регистър е много необходим, за да се знае кои са операторите (фирмите), какви видове и колко отпадъци генерират, за да може самите те да са наясно към какви годишни цели по събиране и оползотворяване трябва да се стремят. Сега например те ни обвиняват, че тъй като няма поддържана централизирана информационна система, не знаят какви са им целите.


Колективните организации по оползотворяване на отпадъци не са ли наясно - все пак целите са ясно разписани в закона за управление на отпадъците по години?
- Тези отпадъци не случайно се наричат масово разпространени, защото почти всички фирми генерират такива. Но никой не може да ги задължи да членуват в колективните организации. Чрез тази система трябва да осигурим подаване на информация от всички оператори – всички, които пускат опаковки на пазара например, ще присъстват там с името на фирмата, количеството и вида опаковки, които пуска. Така фирмата лесно ще може да изчисли какво трябва да свърши.


Работи ли вече лабораторията за изследване на генетично модифицирани организми в околната среда? Има ли някакви поръчки?
- Гръмко наречената ГМО лаборатория всъщност е нашата лаборатория за биологичен мониторинг. Миналата година я оборудвахме напълно. През септември-октомври набрахме проби от цялата страна - от 48 площи, от растения и почви. До края на март ще излязат резултатите от всички проби. За момента около 30% са в процес на обработка, десетина вече са обработени. Досега няма открити ГМО в околната среда.


Нямаме частни поръчки засега. Таксата за тях е 200-300 лв. за изследване


Неправителствена организация от Златица в момента обжалва комплексното разрешително, което сте издали на "Аурубис". Тя твърди, че предприятието има незаконно хвостохранилище. Така ли е?
- В жалбите на гражданите става дума за депо за опасни отпадъци, а не за хвостохранилище. За изграждането на този обект ("депо за калциево–арсенатни шламове – сух кек) е проведена процедура по оценка за въздействие върху околната среда. Завършила е през 2006 г. През 2007 г. главният архитект на община Златица е издал разрешение за строеж. Така че по Закона за устройство на територията то има разрешение. Нямало е обаче по закона за опазване на околната среда – комплексно разрешително (което трябва да предшества строителното – б.а.).


Значи общината е в нарушение, тъй като е издала строителната виза, преди вие да сте издали комплексно разрешително?
- Да, общината е в нарушение. Изграждането на обекта е минало, без да се спази ЗООС. За това административно нарушение "Аурубис" е санкционирана в началото на 2008 г. Това е често срещана практика при големи обекти от този вид – инвеститорът бърза и главните архитекти издават разрешенията, спазвайки ЗУТ и пренебрегвайки ЗООС, за което многократно са предупреждавани. На 29 февруари 2010 г. (много след като депото е изградено – б.а.) "Аурубис" е подала и заявление за комплексно разрешително.


Инициативният комитет ви обвинява също, че чрез комплексното разрешително сте разрешили на "Аурубис" повече емисии серен диоксид, отколкото нормативите позволяват? - Гражданите смесват две различни норми, от което се получава това неразбиране. Те имат предвид емисионната норма за серен диоксид, която сме дали на предприятието – максимум 400 милиграма за куб. м, въздух и тя се мери в комина.


Сравняват я с друга норма – за качество на въздуха, която мери концентрация и съгласно нея максимално допустимата средночасова концентрация серен диоксид е 350 микрограма на кубичен метър. Това са две съвсем различни неща, определят се по две различни наредби. Нормата за качество на въздуха (която мери концентрациите на вредни вещества във въздуха на населените места) въобще не се вписва в комплексните разрешителни.


Въпросната норма за емисии, която сме им дали, е максимално допустимата за инсталации от типа на тези в "Аурубис" - 400 милиграма/куб.м. Изчислено е, че ако този емисионен праг се спазва, концентрацията на тези вредни вещества в района също ще бъде под алармения праг.

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на boris_ivanov
    boris_ivanov
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Защо се говори за "избягване на наказателни процедури" и колко зле било в други страни, а не за това колко е вреден прахът за хората в България?

  2. 2 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 3765 Неутрално

    Tрябва ли специална програма, за да се ликвидира това, което виждаме на ето тази снимка:

    http://www.dnevnik.bg/novini_ot_vas/2011/01/22/1029363_kak_se_parkira_v_kalta_bez_da_si_izcapame_obuvkite/

    ГЕРБ е ДПС-то на етническите българи.
  3. 4 Профил на hrige
    hrige
    Рейтинг: 524 Неутрално
  4. 5 Профил на 077888888888
    077888888888
    Рейтинг: 696 Весело

    Още една смешница за УВО! Работели..
    Че има ли по-мръсна държава в Европа от нас и с по голям чиновнически апарат от клати ку-овци!!

    Да изгоним паплачта ГРОБ и спасим Родината.
  5. 6 Профил на sorens
    sorens
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Гражданите на община Златица са изцяло ПРЕНЕБРЕГНАТИ от МОСВ при издаването на комплексно разрешително, което разрешава на фирмата да замърсява околната среда със серен диоксид над пределно допустимата норма, а именно: при пределно допустима норма от 350 микрограма на куб. м. на фирмата е разрешено замърсяване от 400 микрограма на куб. м.

    Комплексното разрешително е издадено въз основа на твърде остарели данни, които не онагледяват фактическата обстановка в района през 2009 и 2010 г. по отношение замърсяване на околната среда и застрашаване живота и здравето на хората, смятат от инициативния комитет и от коалиция неправителствени природозащитни организации. А шефката на Изпълнителната агенция по околна среда Ваня Григорова е бивш секретар на Минно-геоложката камара, която защитава интересите на инвеститорите от минно-преработвателния сектор.

  6. 7 Профил на stanya
    stanya
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Колко сме загрижени, особено РИОСВ!
    Дали си знаят задълженията и кого да защитават?

  7. 8 Профил на Ivan Petrov
    Ivan Petrov
    Рейтинг: 803 Неутрално

    След като не могат едни прости софийски пазари да принудят да нямат скари на дървени въглища или въобще скари, за какви очаквания въобще говорим - поредните популисти!!!

    "Ако истината, която съм казал, Ви изглежда шега, а всъщност Ви накърти - означава, че съм уцелил шегата - за непросветените: шегувал съм се!" Vankata
  8. 9 Профил на za6titnik
    za6titnik
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Интересно как така се дава разрешение за строеж на депо, преди да е получено Комплексно разрешително за него. Това значи ли, че ако искам в задния двор да си направя депо за опасни отпадъци, отивам в общината, плащам си, изваждам си разрешителните и готово. После плащам глоба, че е изградено незаконно и вече мога да си правя каквото си искам. После то се излива върху хората и ги убива, а аз се оправдавам, че са ми позволили държавата и общината, а аз не съм виновен, че законите тук са такива?
    И каква е гаранцията в случая, след като може без необходимите документи да се направи депо за опасни отпадъци, че то е изградено при спазване на всички изисквания за безопасност?????

  9. 10 Профил на za6titnik
    za6titnik
    Рейтинг: 8 Неутрално

    И се питам, като уж от ИАОС (смятай РИОСВ) следят за качеството на атмосферния въздух чрез разни там станции, защо например в Златица непрекъснато има наднормено изхвърляне на вредни вещества във въздуха???? Как контролират те "Аурубис България" АД - може би като изобщо не включват в своите доклади до Европейския съюз данни от измервателните уреди в Златица??? По този начин от ЕС дори не подозират какви са реалните замърсявания на въздуха. А стойностите са не само тревожни, те са потресаващи!!!!!!
    Кога най-накрая държавата (ИАОС, МОСВ, РИОСВ) ще работи в полза на гражданите и ще защитава нашите интереси??????

  10. 11 Профил на za6titnik
    za6titnik
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Питам г-жо Григорова, като говорите за таблата, които уж ще успокоят хората.... Кажете ми, когато тези табла са монтирани вътре в общините как хората да видят какво показват? Особено в нощните часове, когато предприятия като Аурубис изхвърлят толкова много вредни емисии, че Вие сигурно и една нощ няма да пренощувате в Златица??? Кажете ми защо отказвате да давате данни от измервателния уред, монтиран в Дома за сирачета от 0 до 3 годинки в град Златица?????? За час по час, за да се види ясно и отчетливо от Аурубис България какви екологични щети нанасят не само на защитените птички и тревички, ами на хората, които живеят в Златица?
    Докога ще продължавате с престъпното потулване на истината и истинската обстановка в Златица??? Докога ще прикривате престъпната дейност на Аурубис???





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK