Гинка Чавдарова: Вместо към децентрализация вървим към централизация на местните бюджети

Гинка Чавдарова, изп. директор на Националното сдружение на общините

© Георги Кожухаров

Гинка Чавдарова, изп. директор на Националното сдружение на общините




Данък колиби ще донесе приходи, защото зад тях се крият палати


Някак си под сурдинка се приема, че държавна структура може да не плаща на общините


Недобросъвестните бенефициенти се възползват от мътната вода. Ние искаме чиста вода

Има ли вече яснота как общините приключиха финансовата 2010 г. и дали всички приеха бюджетите за 2011 г.?
- Почти всички общини приеха бюджетите си с изключение на 1-2 заради спорове с областните управи. Наследството от 2010 г. не учудва никого, че не е добро заради корекцията на държавния бюджет по средата на годината. Така завършихме с просрочени задължения от 193 млн. лв. главно към наши доставчици – на горива, електроенергия, дължим суми за снегопочистване за минали години и през последните месеци започнахме да трупаме за доставки на храни заради поскъпването им.


По наши наблюдения това е една критична точка за дълговете, след която вече напрежението сред общините и техните доставчици нараства значително. В момента те с приоритет разплащат задълженията си, за да не блокира бизнесът сметките ни.




Основно обаче от тази възможност се възползват лица, които сега са спечелили стари дела срещу общините за имоти. Около 40 са общините с блокирани сметки или с предупреждения. Затова е нормално приходите на местната власт от продажби на общинска собственост и други да са в отделна сметка и с тях да се погасяват такива претенции, а не да се блокират парите за детски градини и безработни.


Освен този нов риск общините влизат в 2011 г. с орязаните държавни трансфери от миналата година, а за министерствата те са на нивата отпреди актуализацията на бюджет 2010. Това създаде допълнителни проблеми при формирането на местните бюджети за тази година и общините за пореден път са принудени да изтупват, общо взето, една пробита кошница от собствените им приходи, за да видят от какво евентуално да се отказва.


Личи ли си по новите бюджети, че идват избори?
- Общините не подходиха популистки, а реалистично. Няма необосновано вдигане на местните данъци или такси. Въпреки опитите да се потърсят резерви от управление на собственост, от договори, в една трета от общините планират продължаване на спада в собствените си приходи. За разлика от 2010 спрямо 2009, където имаше спад от 300 млн. лева, сега въпреки разликите между отделните общини намалението се движи в рамките на 5-10%.


При това се вижда, че са заложени по-високи приходи от имотния данък като абсолютна стойност, макар и не на равнището от 2009 г. Това се дължи на два фактора – единият е новата законова норма, според която при юридическите лица се избира за данъчна основа по-високата между отчетената стойност и данъчната оценка (това е малък резерв). Другият е макар и незначително увеличение от така наречения данък колиби, зад който обаче се криеха триетажни къщи с дворове по 3-4 дка и не плащаха нищо.


Причината е, че данъчната оценка се определя от категорията населено място и дори палат да имаш, падаш под облагаемия минимум. Сега оттам ще има ниски приходи, но от много имоти.
Досега основно ни хранеше т.нар. данък сделки – преди той формираше 70% от приходите, а сега делът му е паднал под 50%. Над 240 млн. е загубата от него. Общините са се убедили, че и с висока, и с ниска ставка, като няма сделки – няма.


Шейсет процента от общините стоят на минималната ставка за данъка върху автомобилите. От туристически данък е планирана такава сума, каквото успяваха да съберат от таксата – 20 млн. лв. при досегашни около 16 млн. В трудната 2011 г. общините не рискуват да вдигат таксите за детски градини и увеличават субсидиите за тях. Най-скъпата такса е 40 лева на месец, а издръжката е 130-170 лв.


Голям прогрес за тази година е, че 45% от общините ще събират такса смет от фирмите на база количество. Тази тенденция ще се опитваме да я засилваме, независимо че не успяхме да измислим по-добър модел. В курортни райони може да се приложи примера на Слънчев бряг, при който хотелиерите плащат на почистващите фирми с ваучери, закупени от общината (и от количеството смет зависи колко ваучера са им нужни, бел. ред.).


Проблем е при високите жилищни сгради – няма данни за обитаващите ги реално, няма жителство вече, в други държави ползват за отправна точка потреблението на ток или вода. Такъв е случаят с Гърция. У нас мерещите устройства са собственост на частни дружества. Законът трябва да предложи варианти, за да се избира.


Общините също имат несъбрани вземания. Те пък колко са?
- Нямаме обобщени данни, но местните ни данъчни служби, чиито правомощия се увеличиха, правят проверки къде неплатените данъци са заради затруднение и къде поради недобросъвестност. Длъжници са ни държавни структури. Навсякъде например Гранична полиция от години не си плащат нито данък за сградите, нито такси за битови отпадъци.


Сезирали сме вътрешния министър и чакаме отговор. Някак си под сурдинка се приема, че като е държавна структура, може да не плаща. Тогава сметката я поема някой друг и това е местният бай Иван с великия доход от 230 лева пенсия или 300 лева заплата.


И вие можете да ползвате частни съдебни изпълнители...
- Разходите за тях обаче ни карат първо да използваме ревизии и принудително изпълнение, а след това да се върви към частните изпълнители като крайна мярка. При анализите данъчните служители казаха, че половината от задълженията са несъбираеми приходи заради икономическото състояние на длъжниците – фирмата е замразила производство, няма дейност...


На общо събрание на сдружението на общините в началото на март посочихте, че вместо децентрализация на местните финанси се върви към централизация...
- Две години имаше дебати по нов закон за местните данъци и такси, който трябваше да се приеме миналата година, да стабилизира собствената приходна база на общините, по-голяма част от средствата да остават на място. Нашето предложение беше 30% от данък общ доход да остава в общините, където ти си развиваш бизнеса, където ти е семейството.


И друг данък бяхме склонни, но не се случи. Получи се обратна тенденция – на централизация. Докато по-рано, в началото на мандата, от всеки 100 лева публичен ресурс 18 минаваха през общинските бюджети, сега общинското парче се стопи на 14 лв., при това при възлагане на нови отговорности. Старо наследство ни е да приемаме нови закони в рамките на същите ресурси. Примерът е с кучетата. Защо всяка община трябва да има приют, още повече че поддържката е по-скъпа от построяването му, а да не са на междуобщински принцип?


Затова ли имаше информации, че тайно кметовете си прехвърлят кучетата?
- Не, те сами се прехвърлят. Отиват, където има повече храна. Кучетата не знаят граници. Но това е само един от примерите.


Като алтернатива ли искате закон за общинските финанси?
- Трябва да се смени изцяло системата на финансиране. В България нямаме хоризонтално финансово изравняване. При него първо се тръгва от закона за местните данъци, за стабилна приходна база. Открояват се по-богатите общини – София, Варна, Пловдив. Техните високи приходи не отиват отново в централния бюджет, а по специален модел се пренасочват части към по-бедните. За най-бедните държавата си има отделни субсидии.


А сега държавата дава субсидии към всички общини и всички ги държи еднакво бедни. Или различно бедни. Но субсидираме включително и София, и Варна. Знаем, че финансовата децентрализация е дълъг и сложен процес, но той стои на едно място. Трябва да се правят реални крачки.


Има ли по-различни аргументи това правителство да не върви в тази посока?
- Не. Аргументите винаги са скрити и явни. Сега няма явни. Единствено, че е криза и не е време за такова нещо. А всъщност точно кризата показа, че не може вече така. Отлаганият с десетилетия процес е повод за гнева на местните власти. С всяка нова власт те с удивление установяват, че де факто са наследили една остаряла не само по кройка, но и по съдържание на материала дреха, наречена местни финанси. 


Другият въпрос е, че общините са задължават да правят неща безплатно. Най-силна е реакцията срещу безплатното за мобилните оператори и енергийните дружества преминаване на тяхна инфраструктура през наша собственост. Как да обясним на данъкоплатците, че частни фирми ползват безплатно нещо, градено с техни пари? А икономическото министерство най-много защитаваше това с аргумента, че иначе услугите ще поскъпнат.


Сега, като е безплатно за тези фирми, да не би услугите им да поевтиняват? Другият пример е за това как държавата реши да провежда енергийна политика, като освобождава от плащането на местни данъци за 10 години. Такъв е случаят във Велико Търново. Е, с какво да оправят улиците?  С чужда пита помен не се прави! Ние искаме да надграждаме тази политика, но да можем да решаваме в каква степен и за какъв период да освобождаваме.


Какво решение ще се търси за общинските болници?
- След средата на март ни предстоят тежки срещи със здравната каса, комисията по здравеопазване към Народното събрание, здравното министерство, за да търсим отговорни управленски решения. По данни на кметовете системата се разпада. Не сме влюбени в услугата общинска болница, ние искаме да знаем с какво се заменя.


Който раздава теоретични рецепти от София, че човек ще пътува на 100 км, да дойде да види какво става в момента и защо зачестиха раждания в къщи и коли. Хубаво беше, че се говореше за областни карти, но ясен отговор няма. По сметки на кметовете в общинските болници отиват едва 10-15% от здравните вноски на местните хора и питат къде отиват останалите 85%.


Поне по линия на европейските фондове случихте на министър - бивш кмет. Очаква се мобилни групи да помагат за проектите, централен орган да ги оценява в аванс, за да няма рязане на средства...
- Много е важно, че отговорностите се дадоха на компетентен човек, който не теоретично, а на гърба си е изнесъл европейски проекти. Разбираме се от половин дума. За централното звено - ние стоим зад тази инициатива, но това е борба с последствията, а не с причините. А причините за финансовите корекции са в различни тълкувания по Закона за обществените поръчки (ЗОП).


Минава един орган и установява, че няма нередности, минава втори – също, а трети след 5 години установява, че има и иска да се върнат парите с петгодишна давност. Един правен регламент търпи ли стозначно тълкуване, значи не е регламент, а е въпрос на субективно уреждане на нещата.


Участвате ли в готвените промени в ЗОП?
- Те още не са ясни, но участваме във всички дебати по подготовката. Основното са ясни регламенти и санкции за тези, които не ги спазват. Но когато е и тако, и вако, ти не можеш да прогнозираш кой какво ще ти каже. Да не говорим, че първият контролен орган излиза с едно заключение, вторият - с коренно противоположно, а съдът – с трето. Така недобросъвестни бенефициенти ще се възползват от мътната вода, а ние искаме чиста вода. Така и общините ще знаят как да се коригират.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK