Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк: Отказът от реформи на практика задържа доходите ниски

Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк

© Юлия Лазарова

Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк




- Бизнесът трябва да се научи по-малко да разчита на прогнозите и да бъде готов за непредвидени ситуации


- Държавата присъства в области, които в много други страни са прехвърлени под контрола на частния сектор


- България изглежда изложена на риск от инфлация в по-голяма степен, отколкото останалите развиващи се икономики в Централна и Източна Европа


- Изборът е или да продължим с реформите, които ще позволят доходите да се увеличат без рискове за макроикономическата стабилност, или да държим цената на труда ниска


- Прекомерно бързото натрупване на дълг в няколко сектора на икономиката е в основата на икономическия спад, който преживяваме


- Банките ще трябва да се вгледат в начина, по който правят бизнес, и да го променят


- Потенциалните рискове за банковата система са външни



- Бизнесът трябва да се научи по-малко да разчита на прогнозите и да бъде готов за непредвидени ситуации


- Държавата присъства в области, които в много други страни са прехвърлени под контрола на частния сектор


- България изглежда изложена на риск от инфлация в по-голяма степен, отколкото останалите развиващи се икономики в Централна и Източна Европа


- Изборът е или да продължим с реформите, които ще позволят доходите да се увеличат без рискове за макроикономическата стабилност, или да държим цената на труда ниска


- Прекомерно бързото натрупване на дълг в няколко сектора на икономиката е в основата на икономическия спад, който преживяваме


- Банките ще трябва да се вгледат в начина, по който правят бизнес, и да го променят


- Потенциалните рискове за банковата система са външни




Какви са очакванията ви за икономиката на България през 2011 г.? При приемането на бюджет 2011 нямаше как да се отчетат сегашните проблеми в глобален мащаб.
- В момента процесът на възстановяване продължава да бъде движен най-вече от външни за българската икономика фактори. Възстановяването на вътрешното търсене е в началната си фаза и все още е много крехко.


Темповете на растеж на БВП са под стойностите, необходими, за да се предизвика повишаване на доходите и заетостта. Високите нива на дълг в корпоративния сектор, макар и да представляват явление, изолирано едва в няколко отрасъла на икономиката, продължават да тежат на скоростта, с която възстановяването протича.


Абсорбирането на загубите в портфейлите на банките, резултат от спада в реалната икономика, още не е завършило и продължава да тежи на скоростта, с която ръстът на кредита се нормализира. Конвенционалните опции за ускоряване на растежа, свързани с провежданата фискална и парична политика, или са изчерпани, или имат много свито поле за маневри.


Според мен в този контекст не съществува бързо решение на проблемите, пред които стои българската икономика. Това, което трябва да се направи, е да се ускорят реформите, имащи за цел подобряване на конкурентоспособността, за да се създадат предпоставки за повече инвестиции, които да доведат до повече работни места и ръст на доходите.


Какво трябва да направи бизнесът, за да стане по-конкурентен, освен да поставя основателни искания към държавата. Не смятате ли, че голяма част от предприемачите не са свикнали сами истински да се конкурират?
- Ако намеквате, че в годините на прехода много предприемачи натрупаха пари от връзките си с политическия елит и че това прави трудна средата за правене на бизнес за всички останали, които искат да играят честно и почтено, аз съм готов да се съглася. Нещо подобно се случва и със секторите, които привличат много пари от черната икономика.


Представете си, ако имате малък хотел и трябва да се конкурирате с предприемачи, които просто не се интересуват от това точно колко печелят или губят, тъй като парите им са дошли от контрабанда с цигари или измами с ДДС например. В такава ситуация, независимо от това, че предлагате по-конкурентен продукт, няма как да изместите такъв играч от пазара просто защото за него пазарната логика не важи.


Всичко това още веднъж подчертава ангажимента на държавата да създаде среда и да регулира пазара по начин, който ще позволи той (пазарът) да играе успешно преразпределителната си функция, като насочва съществуващите ресурси по най-ефективен начин.


Как може да се реагира в сегашната ситуация - от една страна, увеличаващи се цени на горивата и бунтове в арабския свят, а, от друга - устойчиво покачващи се цени на основни храни в световен мащаб? И двата фактора не зависят от нас, но заплашват икономиката ни.
- Бунтовете в арабския свят ще повлияят на поведението на страните - износителки на петрол, в две посоки. Те ще започнат да харчат по-голяма част от приходите от петрол, защото ще има по-силен натиск това да се направи сега.


Това, разбира се, ще има положителен ефект за световната икономика поне в краткосрочен план и следователно ще даде възможности за повече експорт за арабския свят. При това повече експорт на потребителски стоки, а не на оръжие, където възможностите на България са малки.


На второ място, ще бъдем сведели на по-голям натиск да се инвестира повече в самите арабски икономики. Това е по-скоро отрицателно за България, тъй като капиталовите потоци от богатите на петрол страни към развиващите се пазари ще се редуцират. Ефектът за България се смекчава обаче от факта, че арабските страни традиционно нямат голяма роля като източник на преки чужди инвестиции.
По-високите цени на основните стоки са опасни за световната икономика, тъй като водят до преразпределение на доходи от страните вносителки към тези, които ги произвеждат и изнасят.


Проблемът е в това, че възстановяването в страните - консуматорки на основни стоки, е все още крехко и по-високите цени могат да ги тласнат обратно към рецесия. Затова възстановяването на световната икономика се нуждае от по-ниски цени на основните стоки, включително и на горивата.


Това се осъзнава от всички, въпросът е дали ще се стигне до поведение, наподобяващо кооперативна игра, или опитите за координация и сътрудничество ще се провалят и ще имаме по-лош общ резултат. Ситуацията не е нова за световната икономика, но това, както историята ни показва, не е гаранция за благоприятен изход.


Трайното поскъпване на горивата в каква степен заплашва българската икономика?
- В момента, основният проблем на българската икономика е бавният темп на възстановяване и спадът в заетостта. В този контекст по-високите цени на горивата и храните са лоша новина, тъй като ще подкопаят допълнително покупателната способност на доходите на домакинствата.


Освен това високата инфлация ще доведе до нежелано преразпределение на доход и по-малко стимули за спазване на фискалната дисциплина. Всичко това означава, че е налице риск високата инфлация да измести бавните темпове на възстановяване на икономиката, като основен макроикономически проблем.


Някои смятат, че има шанс високата инфлация да редуцира задлъжнялостта – нещо, което представлява част от проблемите, пред които стоим в момента. Но такъв сценарий е малко вероятен за България, според мен, тъй като с нарастване на инфлацията разходите по обслужване на дълга също ще тръгнат нагоре.


По-високите цени на горивата и храните са проблем, защото наистина тяхната тежест в потребителската кошница е доста по-висока от тази в други страни. Следователно, дори така нареченият вторичен ефект от по-високите цени на горивата и храните да бъде близък до нулата, както нашият основен сценарий предвижда, България изглежда изложена на риск от инфлация в по-голяма степен отколкото останалите развиващи се икономики в Централна и Източна Европа.


Според мен няма много полезни ходове в краткосрочен план. Най-бързият начин да се постави запушалка на инфлацията е да се огледаме за мерки, които могат да подсилят лева, но при фиксиран курс това е невъзможно. По-висока цена на кредита, доколкото БНБ има инструменти да влияе, също няма смисъл, защото по-високата цена на кредита няма как да направи цените на храните и горивата по-ниски.


По подобни причини затягане на фискалната политика също е мярка лишена от икономическа логика, защото имаме инфлация предизвикана от фактори, свързани с предлагането, а не с търсенето както беше в годините на стопанският бум.


В момента трябва да се опитаме да овладеем надигащите се инфлационни очаквания. Надявам се бизнесът осъзнава, че трябва да бъде много предпазлив, защото, ако се изкуши да прехвърли на крайните си клиенти целия инфлационен натиск, на който е изложен, ефектът може да се окаже далеч от очаквания, тъй като е възможно това да отключи нов спад в потреблението, който на свой ред ще удари самите фирми.


Отново идва ролята на компаниите – не е ли редно те да намалят енергоемкостта си, вместо да повишават цените на продукцията си? Защото това ще ни донесе още инфлация, по-малка покупателна способност и свито потребление. Какво да се направи за този омагьосан кръг?
- Да така е. Въвеждането на политики, насочени към по-ефективно използване на енергията, е свързано със значителни потенциални ползи. България използва два-до два и половина пъти повече енергия на единица БВП в сравнение със средното за ЕС.


Секторът на домакинствата държи ключа за решаването на този проблем, тъй като на него се пада около две-трети от общото количество консумирана енергия. Останалото е в корпоративния сектор, като там нещата се подобряват. Компаниите постепенно подменят оборудването и технологиите, с които работят с такива, които са по-енергийно ефективни.


Нека дам един пример за това какво би могло да се неправи. По думите на министър Плевнелиев по време на форума "Зелена икономика", организиран от в-к "Капитал" и с помощта на Уникредит Булбанк, санирането само на панелните блокове в страната ще елиминира нуждата от енергийни мощности от порядъка на 1600 мегавата, приблизително колкото проектът за АЕЦ »Белене». Неговото министерство оценява санирането на приблизително 4 млрд. евро.


Проектът "Белене" се оценява на 6-7 млрд. евро, като рисковете крайната цена да се окаже по-висока, са значителни. Тоест, става въпрос за два, на практика конкуриращи се, проекта, които постигат приблизително един е същ стопански ефект при съществени разлики в разходите, необходими за осъществяването им. С други думи, инвестирането на една и съща сума пари в по-ефективно използване на енергията е свързано с поне 50% по-голяма полза за обществото в сравнение с инвестиция на същата сума в нови мощности за производство на енергия.


Освен това, инвестициите в по-ефективно използване на енергия от домакинствата, в крайна сметка ще доведе и до по-ниски цени за корпоративния сектор, тъй като ще намалее необходимостта от провежданото в момента кръстосано субсидиране на цените. Така ще се подобри конкурентоспособността и ще се намали уязвимостта на българската икономика от нови външни шокове свързани с цените на енергията. Като имаме предвид броя на подобни шокове от началото на прехода, става ясно, че това е кауза, за която си струва да се работи.


Не е ли нужна специална политика по доходите, защото пет от седемте най-бедни икономически айони в ЕС са в България? Компаниите обикновено обвързват ръста на заплатите с производителността, но последната е тяхна задача.


- България е член на ЕС – "клуб", в който членуват едни от най-богатите страни в света. Като се има предвид с какво наследство се оказа икономиката ни на старта на прехода, едва ли е изненада, че в някои региони на страната има висока бедност. Все пак не бива да пропускаме, че две трети от страните в света имат доходи по-ниски от тези в България.


Мисля, че когато говорим за доходи политиката на реформи, имаща за цел подобряване на конкурентоспособността, няма алтернатива. Това, което често се пропуска, е, че ако няма реформи, които да направят икономиката по-конкурентоспособна, единственият начин тя да остане такава, е да се запази ниска цената на труда.


Следователно изборът, пред който стоим, е или да продължим с реформите, които ще позволят доходите да се увеличат без рискове за макроикономическата стабилност, или да държим цената на труда ниска. Така отказът от реформи, на практика задържа доходите ниски и обрича много хора на бедност.


Комбинацията от макроикономическа стабилност, атрактивна цена на труда и ниски данъци правеха икономиката привлекателна в годините от началото на прехода. Очевидно това не е достатъчно, ако искаме изравняването на доходите в България със средните в ЕС да протича по-бързо отколкото през последните десетина години.


Струва ми се, че това което липсва и е необходимо да се направи, е добре известно от години. Въпросът е има ли достатъчно силна политическа воля, за да се продължат реформите и дали страната има лидери, които имат смелостта да обяснят на обществото какви жертви са необходими днес, за да може националните интереси утре, да бъдат защитени по най-добрия начин.


И преди 1989 г., като член на СИВ, България беше на последно място, и сега - в ЕС, отново сме най-бедната страна-членка. Явно проблемът е някъде в нас? До сега няма правителство, което да е предложило визия за страната за следващите поне 10 години.
- Да, така е нямаме визия за приоритетите на страната в областта на стопанската политика, което прави процесът на изготвяне и промени на регулациите много хаотичен. Ако имахме водещи приоритети, промяната в регулациите щеше да следва тези приоритети, което от своя страна щеше да прави промените в регулаторната среда по-предвидими.


Така бизнесът нямаше да се оплаква, че процесът на регулиране на средата за правене на бизнес е непредвидим и това му създава трудности. Мисля, че политическият елит трябва да направи усилие да дефинира стопанските приоритети на България за един по-дълъг период от време.


Кога България може отново да се върне на радара на чуждите инвеститори, защото последните две години спадът при тях е доста осезаем? Никой не инвестира тук, просто защото това е България. Кои са секторите, които сега могат да ни направят привлекателни за чужди компании?
- Не мисля, че България е загубила привлекателността си за инвеститорите. Фактите показват, че почти всяко сравнение между макроикономическите показатели на страната сега и преди две години, е в полза на първите.


Това, което по-скоро се промени, са самите инвеститори, без значение дали са чуждестранни или местни. Сега те са по-селективни, не са готови да толерират проекти с прекомерно високо ниво на задлъжнялост и може би най-важното - оценката на риска сега е в много по-голяма степен обвързана с фундаменталните фактори.


Разбира се, има и някои кратко- и средносрочни фактори, които ограничават капиталовите потоци като кризата с правителствения дълг на Гърция например, или риска от бежанска вълна от арабския свят към южните граници на ЕС. България е част от тези южни граници. Друг фактор е и все още крехкото възстановяване на вътрешното търсене. Но влиянието на всички тези фактори върху българската икономика, надявам се, постепенно ще заглъхва през следващите една-две години и потокът от инвестиции към страната ще се възстанови.


Естествено, ще бъде наивно да смятаме, че след приключване на кризата инвестициите отново ще са близко до обемите от преди кризата. Аз лично очаквам прекитe чужди инвестиции в следващите години да се стабилизират на ниво от между 4 и 5 процента от БВП, и то при условие, че темповете, с които се подобрява бизнес средата, се ускорят.


В дългосрочен план балансът между промяната в цената на труда от една страна и темповете на подобряването на бизнес средата от друга, ще са решаващи за това доколко България ще продължи да привлича инвестиции, и в крайна сметка доколко успешна ще бъде страната в усилията да модернизира икономиката си.


Мерките на правителството допринасят ли за подобряване на инвестиционния имидж на България и бизнес средата?
- Мисля , че стопанската политика, провежданата от правителството, не може да се оцени еднозначно, но все пак без съмнение общият баланс е положителен. Българската икономика се справя по-добре отколкото много външни наблюдатели смятаха преди повече от две години, когато кризата започна. БВП в края на 2010 г. е 3.6% под стойността си през третото тримесечие на 2008 г., когато кризата започна.


Това е по-добър резултат не само от този в балтийските икономики, но и от този в Румъния и Хърватия. Въпреки че заетостта е около 8% по-ниска в сравнение с тази преди кризата, еволюцията на този показател в България се сравнява благоприятно с редица други страни в Централна и Източна Европа. Заплатите и пенсиите в публичния сектор останаха без промяна, в контраст със случващото се в други икономики от региона. Публичните финанси останат стабилни,без това да изисква увеличаване на данъците.


И може би най-важното, България не допусна криза на платежния баланс, нещо което редица външни наблюдатели вещаеха, когато фалитът на "Леман Брадърс" предизвика рязък спад в капиталовите потоци. Дефицитът по текущата сметка, който беше смятан за най-острият структурен проблем пред икономиката на старта на кризата, в края на 2010 г. намаля до 1% от БВП и се очаква да остане на безрискови нива в обозримо бъдеще, въпреки шока с цените на горивата, който икономиката преживява в момента.


Все пак имаме дълъг списък от неща за правене. На първо място, трябва да редуцираме корупцията, защото повече корупция, в крайна сметка означава повече бедност. От високата корупция губят всички. Няма как при нивата на корупция в момента да изградим общество, което хората да разпознават като социално-справедливо.


На второ място, необходимо е да се подобри балансът между качество и цена на услугите в публичния сектор. Вярно е, че данъците в България са по-ниски от редица други страни, където преразпределението на средства през бюджета като дял от БВП е по-голямо. Само че нека видим какво получава българският данъкоплатец за парите си? Гарантирането на правата на собственост и върховенството на закона понякога се оказва, че съществува само на книга.


Механизмът за разрешаване на спорове работи трудно. Най-малкото, не е ясно колко време е необходимо, за да се стигне до крайно решение на съда, и какви са разходите за това. Качеството на здравеопазването се възприема като неудовлетворително. Макар и в по-малка степен, критиките към образованието също изглеждат оправдани. Инфраструктурата или е недостатъчна, или когато е налична, често се оказва некачествена. Така че, като теглим чертата, представата, че данъците в България са ниски, започва да изглежда неубедителна.


И на трето място, мисля, че се нуждаем от мерки за либерализиране на продуктовите пазари. Мерките трябва да бъдат насочени към намаляване на бариерите за фирмите на входа и на изхода на тези пазари. Това ще доведе до по-добра производителност и намаляване на цените, което може да се окаже ключово и за приемането на страната в еврозоната, тъй като стабилността на цените се очертава като едно от най-големите предизвикателства от гледна точка на икономическите критерии за членство.


Освен това, либерализирането на продуктовите пазари ще даде тласък на процеса на промяна на структурата на растеж на икономиката, в посока на по-добър баланс между отделните компоненти. Това ще е възможно, тъй като прехвърлянето на капитал и работна сила към секторите с по-добра перспектива ще стане по-лесно, и така ще се осигури по-ефективно използване на ресурсите, и в крайна сметка по-високи темпове на растеж на производителността и доходите.


Как оценявате идеята за създаване на т.н. фискален борд?
- Предложението е добро. Най-малкото то дава повод отново да говорим за ролята на фискалната политика и за това каква държава искаме. Ако искаме държава, чиито обхват се ограничава до основните функции, които най-общо се свеждат до дейности в защита на лицата и тяхната собственост и предоставянето на ограничен набор от обществени стоки - които пазарът среща трудности да предостави, то тогава може да се обсъждат и по-амбициозни цели от тези в предложението.


Например, вместо преразпределение през бюджета измерено чрез съотношението общо бюджетни разходи към БВП от 37%, което възпроизвежда статуквото в момента, може да се запише достигането на 30% през следващите десет години, например. Цифрата от 30% е съвсем условна, защото не съм виждал оценки за това какво струват на бюджета различните му функции.


Подобни оценки за САЩ, обаче сочат, че публични разходи, по-ниски от 20% от БВП, са достатъчни, за да се гарантира финансирането на тези така наречени основни дейности. Представете си само какъв е потенциалът за намаляване на преразпределението през бюджета в резултат на пенсионна и здравна реформи, в които се дава възможност на частния сектор да играе основна, а не спомагателна роля както е в момента.


Мисля, че дефицитът или съответно излишъкът в бюджета трябва да бъде обвързан със случващото се в частния сектор. При липса на самостоятелна парична политика инструментът, с който се балансира икономиката в краткосрочен план, е фискалната политика. Ако в частния сектор има бързо формиране на дисбаланси, фискалната политика трябва да отговори.


Така например, ако има основания да се критикува фискалната политика в годините на стопански бум, то фокусът трябва да е върху това, че при отрицателен баланс между национални спестяванията и инвестициите в частния сектор от 20 и повече процента от БВП, публичният сектор поддържаше положителен баланс от порядъка на 3-4 процента от БВП. Правителството трябваше да поддържа по-големи излишъци в публичните финанси, за да редуцира уязвимостта на икономиката на прага на световната криза.


Разбира се, давам си сметка, че това беше много трудно постижимо от политическа гледна точка: просто защото беше трудно да се устои на изкушението да се харчи повече в добри години. Но може би тъкмо затова е добре да помислим сега за механизми, които ще направят по-лесно за правителството да спестява повече, ако това отново се окаже необходимо в бъдеще.


Каква е прогнозата ви за кредитирането? Не се ли получава и тук един омагьосан кръг, в който се губи притокът на свеж капитал – банките търсят качествени клиенти за финансиране, те обаче са с резерви към ново задлъжняване на този етап. Как ще се излезе от тази ситуация?
- Темповете на кредитиране бавно ще се възстановяват, започвайки от финансирането на промишлеността и ипотечните кредити. Все пак ще е необходимо време, преди ръстът на кредитите да се нормализира. В момента банките абсорбират загубите в техните баланси, предизвикани от спада в реалната икономика.


И въпреки, че по-тежката част от този процес е вече зад нас, той все още не е завършил. Според мен, докато не започне ясно да се очертава края на процеса на абсорбиране на загуби, банките ще бъдат много предпазливи по отношение на евентуално ново разхлабване на условията за кредитиране.


От друга страна, в годините на стопански бум, в отделни сектори на икономиката, беше натрупана значителен по размер задлъжнялост, която включва не само кредити отпуснати от местни банки, но и значителни задължения към нерезиденти. В новите реалности, като че ли тези сектори притежават нива на финансова задлъжнялост, която ще направи банките много селективни при отпускането на нови кредити, което от своя страна също ще бъде сред факторите ограничаващи ръста на кредита през следващите няколко години.


Очевидно банките ще трябва да намерят нови начини да запазят профитабилността си (възможността да печелят), тъй като вече в след кризисния период ще бъде невъзможно да се разчита на бързото нарастване на кредита, като основен двигател за увеличаване на печалбите. Това е може би и най-голямото предизвикателство, пред което самите банки се изправят, тъй като те ще трябва да намерят нови източници на доходи, за да останат привлекателни за инвеститорите


Колко още могат да издържат банките у нас на силно свити доходи и растящи разходи за покриване на просрочия?
- В годините на бума, БНБ осъзна негативните странични ефекти от огромния сок в притока на капитал и се опита да ограничи ръста на кредита. Някъде през 2005 – 2006 г. стана ясно, че при съществуващата рамка на правене на парична политика, обусловена от наличието на паричен съвет, БНБ не разполага с инструменти за ефективен контрол на ръста на кредита.


В отговор, БНБ се отказа от опитите да контролира кредита, но поиска банките да оперират при високи нива на резерви от капитал и ликвидност. Това беше мъдро решение, в резултат на което българските банки на прага на кризата се оказаха с значителни резерви, които според мен ще са достатъчни за абсорбиране на очертаващите се загуби. Това не означава, че няма да има загуби в икономиката, които, разбира се, частично да се прехвърлят и в банковият сектор.


Тези загуби са налице и банките ще трябва да се справят с тях, за да продължат напред. Добрата новина, е че тези загуби не превишават резервите, натрупани от банките в добрите години, и следователно рискът от опасно дестабилизиране на цялата икономика, като последица от ставащото в банковия сектор е незначителен.


На прага на кризата, банките имаха на консолидирано ниво кредити за домакинствата и фирмите от порядъка на грубо 50 млрд. лв. В периода на трудности, който според мен ще продължи някъде от края на 2008 до втората половина на 2012 г., или около четири години, вероятно около 18-20% от тези кредити ще се окажат в някакъв момент просрочени повече от 90 дни. Това, разбира се, не означава, че всички тези кредити ще трябва да се събират по принудителен път.


Освен това, тази оценка не бива да се бърка с относителния дял на несъбираемите кредити спрямо общо кредитите в най-високата си точка, която в съответствие със същия сценарий, се очаква да бъде между 13% и 15%. Така, поне според мен, общо загуби в портфейлите на банките, резултат от кризата в реалната икономика, ще достигнат сума от порядъка на между 4-4.5 млрд. лв. До сега, през 2009 г. и 2010 г., под формата на провизии срещу лоши кредити, банките са абсорбирали 2.4 млрд. лв. от тези общи прогнозирани загуби.


Следователно предполагаемото ниво на допълнителните провизии, които ще бъдат необходими през тази и следващата година - ако предположим четири годишен период за цялостно абсорбиране на загубите - е от порядъка на 1.6 - 2.1 млрд. лв. Както и досега, това ще става за сметка на текущия финансов резултат на банките, без да е необходимо отписване на капитал. Освен това към края на 2010 г., банковата система разполага с капиталов буфер - над този необходим за поддържане на минимално изискваните от БНБ нива, в размер на 2.8 млрд. лв.


В допълнение на това към момента повечето от банките в България вече отговарят на новия стандарт за капиталова адекватност, известен като Базел III, който ще бъде въведен в повечето страни едва след няколко години. Всичко това ме кара да мисля, че на консолидирано ниво банковата система е стабилна и е в състояние да се справи с очакваните трудности, без външна помощ.


Кои са притеснителните фактори в момента за банките у нас?
- Притеснителният сценарий би бил налице, в случай на нови шокове за икономиката, на които не може да се намери или се намира грешно решение от гледна точка на стопанската политика, изостряне на проблеми в реалния сектор, които се прехвърлят в балансите на банките и загубите на банките достигат размери, които ще предизвикат необходимост от допълнителен капитал в значителни пропорции. Все пак, мисля, че към днешна дата сме далече от такъв сценарий.

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 4890 Неутрално

    да ги сподели тези умотворения с химика-банкер хампти-дампти дето само кисне по някакви журита и лобира за високи банкови такси

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на ЗаНиЗа
    ЗаНиЗа
    Рейтинг: 3054 Любопитно

    Словоизлиянията си ги знаем. Колкото и дерета да има от повече ще докарат доводи за "профитабилността". Само от таксите по преводи и измислени процедури си печелят достатъчно. Лихвите, лихвите ще създадат условия за развитие на малък, среден и всякакъв бизнес, но ЗАЩО са като цената на горивата!?!

    Направи съд от глината, празнината вътре в него го прави полезен.
  3. 3 Профил на SML
    SML
    Рейтинг: 852 Неутрално

    Изненадан съм много приятно. Интервюто с г-н Павлов дава доста реална и обективна оценка за нещата в момента

    One should be free to do whatever he wants, as longs this does not interfere with the equal right of everybody else to do the same.
  4. 4 Профил на ПАСТОРА
    ПАСТОРА
    Рейтинг: 767 Неутрално

    Браво! Много точна формулировка в заглавието. Дано я прочетат и тези, които трябва да извършат реформите и обещават светло бъдеще!

  5. 5 Профил на moon74
    moon74
    Рейтинг: 619 Неутрално

    Във финансовия сектор нещата са достатъчно зле, че изискват много думи, за да оправдаят или поне да обяснят необяснимото. Засега думите оправдават безделието. Докога ли?

  6. 6 Профил на richardnixon
    richardnixon
    Рейтинг: 696 Неутрално

    Прекалено дълго интервю за едно-единствено важно заключение, написано още в заглавието. Останалото е просто пълнеж....

  7. 7 Профил на Graf
    Graf
    Рейтинг: 1538 Неутрално

    Добре е , че местната фауна не помни. Даже и тези прогнози на г-н Кристофор: http://credit.bank.bg/news/1611/

    Ecrasez l’infâme
  8. 8 Профил на kimba3
    kimba3
    Рейтинг: 1269 Неутрално

    Г-н Кристоф е пропуснал да спомене най-глвното, че матряла в чиито кунки са подарени паричките на народа, на каквито и реформи да го пдложиш , няма да се демафиотизира . За къв чеп са тогава реформите ? Реформи се правят от изпълнителната власт , за да живне икономиката , но се спъват от съдебната , за да се нагуши мафията. И така , перпетум мобиле до окончателната ни циганизация...

  9. 9 Профил на dakl
    dakl
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Крещяш пример как на състоянието на икономиката на страната се гледа единствено и само в интерес на банките.Твърде себично и с неприкрити претенции за псевдонаучност!

  10. 10 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1326 Любопитно

    Интервюто щеше да е доста по добро, ако беше споменато точно какви реформи първо трябва да се направят! Иначе заглавието казва всичко....

  11. 11 Профил на mapto
    mapto
    Рейтинг: 1395 Неутрално

    До коментар [#7] от "Graf":

    Графе, вместо да си губиш времето по форумите с напълно неадекватни коментари, и ако ти смяташ, че можеше да предвидиш влиянието на световната криза върху българските кредити, да беше станал мултимилионер сега.

    Абе я по-добре си сипи жмел по форумите. По-лесно е, нали?

    Думите в един език са това, което е безкрайно и изисква най-много усърдие и постоянство. Затова направихме http://lexicum.net
  12. 12 Профил на hyppocrates
    hyppocrates
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Един от най-важните изводи от това дълго интервю, с по-голяма част от което съм съгласен, е обстоятелстгвото, че банките май са единствените, които излизат сухи от кризата. Това стана възможно благодарение на множеството безконтролно въвеждани прийоми да се изсмукват пари от вложителите. Ще посоча само един от тях. Ако имате валутен депозит, който се поддържа от системни вноски на валута от чужбина, напр. евро, би трябвало да можете да си изтеглите част от депозита в същата валута. Това обаче не става пряко, чрез заплащане само на такса за изтегляне на въпросната сума, а чрез превръщането й в лева, а след това отново в евро. Това натоварва клиента на банката с допълнителни разходи. Защо? Внасяш евро, изтегляш евро. Няма разумно обяснение освен неконтролирана лакомия за нечестно обогатяване. Така ни ограбват освен като данъкоплатци и като банкоплатци.

  13. 13 Профил на Viscount Ganyo
    Viscount Ganyo
    Рейтинг: 694 Любопитно

    Благодаря много на Дневник и конкретно на Валентина за умното интервюто. Ако оставим на страна отговорите за банките и кредитирането (където г-н Павлов е в конфликт на интереси и мненията не трябва да се приемат за чиста монета) е дадена много точно диагноза за състоянието на икономиката. Хареса ми и благодаря лично на Павлов, че не бяга от политическа критика на правителството, което предвид позицията, която заема (анализатор в частна банка) въобще не е задължително да я изразява.

    Крайно ми е неприятно, че се намирам между милиционерски натрапеници, и искрено се възмущавам и ме е срам да ви гледам.
  14. 14 Профил на Румен Гълъбинов
    Румен Гълъбинов
    Рейтинг: 810 Неутрално

    Първият голям проблем на управлението е отказът от реформа в държавната администрация.
    В България има раздута и неефективна държавна администрация със свръхразгърнат брой структури и ниска ефективност на държавните контролни и регулативни органи.
    Вторият голям проблем е липсата на реална реформа в здравеопазването или по-скоро отказ за развитие на здравната реформа през последните години. Парите в здравеопазването продължават да изтичат, а в същото време хората, които се нуждаят от качествени здравни услуги не ги получават.
    Третият голям проблем е липсата на реформи в образованието, в следствие на което в България се увеличава броя на нискоквалифицираните хора с ниска цена на труда и ниски доходи, което обрича икономиката ни на слабо вътрешно потребление.

  15. 15 Профил на huh
    huh
    Рейтинг: 504 Неутрално

    ай сиктир, какво врънкат, че хората немат пари и ги нагъзват с лихви по 15% ли ?

  16. 16 Профил на Reveal
    Reveal
    Рейтинг: 868 Неутрално

    Обнадеждаващо е за всеки да прочете неща, които мисли и разсъждава по същия начин споделени от човек с такъв висок

    ранг в най-голямата банка. Съвсем различно е от недодяланите приказки на слугите, които са по-скоро виртуални и нямат

    нищо общо с тази подробна карта на реалноста у нас. Много точно е това относно данъците.

    "Да се махаш от тази банка веднага миличка. Шефа й е параноик и измъчва момчето само защото чело някакви си книги и филми за обири" из Призрачния град
  17. 17 Профил на Posting Canter
    Posting Canter
    Рейтинг: 1201 Неутрално

    най-накрая някой го каза:
    бедност = липса на реформи + корупция;
    корупция + липса на реформи = бедност.
    пожелавам на правителството повече натиск от обществения сектор за качествени реформи, на корумпираните чиновници по-малко хора, които ги подкупват, на корумпираните "бизнесмени" повече бойкот от принципни клиенти, на избирателя повече хъс в търсенето на правата си и на съдебната система адски мъчения, загуба на статус и възможна загуба на имущество (чрез граждаски искове) за некомпетентно прилагане на закона.
    ако приложим челен арабски опит, това се постига чрез активно гражданско общество, защото на правителството иначе му е дадена всичката власт, която е необходима за постигане на горното.

    qui desiderat pacem praeparet bellum
  18. 18 Профил на miro84
    miro84
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Изключително прав!! Добре поне, че в една от нашите банки са останали сносни икономисти...!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK