Николай Пехливанов, зам.-председател на комисията по регионална политика: Домоуправителите ще имат повече власт, но и отговорности

Николай Пехливанов, зам.-председател на комисията по регионална политика

© Анелия Николова

Николай Пехливанов, зам.-председател на комисията по регионална политика




- Нередовните платци ще бъдат лишавани от правото да взимат решения за управлението на блока


- Трябва да има фонд, който да поеме разходите на социално слабите, но не безвъзмездно


- Домоуправителите ще трябва да имат застраховка професионална отговорност и средно образование


- При липса на общи устройствени планове на общините ще бъдат спрени еврофондовете от 2014 г.


- Нередовните платци ще бъдат лишавани от правото да взимат решения за управлението на блока


- Трябва да има фонд, който да поеме разходите на социално слабите, но не безвъзмездно


- Домоуправителите ще трябва да имат застраховка професионална отговорност и средно образование


- При липса на общи устройствени планове на общините ще бъдат спрени еврофондовете от 2014 г.


    Какви промени в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) искат хората?
    - В общественото обсъждане на промените се включиха над 200 души, а най-важното предложение е дефинирането на т.нар. неизряден платец, който ще има ограничени правомощия. Ако не плащаш задълженията си за чистачка или за ремонти по блока например три поредни месеца, ще бъдеш лишен от правото да гласуваш при взимането на решения.




    Практиката показва, че голяма част от тези, които са най-активни на общите събрания на етажната собственост, са неизрядните платци. Другото, което искат хората, е легитимация на домоуправителите. Има блокове с над 100 апартамента, в които живеят около 350 души, където домоуправителите са като селски кмет. При толкова много жилища е трудно да се следи текущото състояние. Кой живее в жилището, плаща ли за общите разходи.


    Например при смърт на собственика на апартамента домоуправителят не може да установи кой е наследникът, а има да се плащат разходи. Домоуправителят отива в общината, но не му дават информация кои са наследниците. За това даваме на домоуправителите власт да представляват интересите на хората. След като се регистрира етажната собственост в общината, на домоуправителя му се издава удостоверение, с което той ще може да се легитимира например пред фирмите за комунални услуги.


    Ще му се дава информация, ще му се оказва съдействие от институциите и ще може активно да работи с тях. На първо четене на законопроекта беше одобрена идеята ми за професия домоуправител, като се даде право и външно лице да упражнява тази дейност, а не само живеещите в сградата. Сега предлагам домоуправителите да бъдат контролирани от органите на реда, каквато е практиката в Италия.


    Така ще е ясно, че освен правомощия домоуправителят има и задължения. Много хора се оплакват, че има случаи, при които домоуправителят продава апартамента си и се изнася да живее другаде. В същото време е събрал пари от живеещите - за да плати за общата вода например, но не го е направил, а си е взел парите за него.


    Какво става с идеята за въвеждане на регистър на домоуправителите?
    - Такъв регистър ще има в общините. Допълнително въвеждаме изисквания, на които трябва да отговаря домоуправителят. Той не трябва да е съден и да има присъда от общ характер. Необходимо е да има най-малко средно образование, както и застраховка професионална отговорност. Това се прави, в случай че нанесе щети в резултат на своята дейност, застраховката да може да ги покрие.


    Предвижда се домоуправителят да мине и през обучение. Едно от най-важните решения е кой ще е домоуправител на блока, защото от неговата инициативност и компетентност зависи как ще се управлява. Има блокове в София, които са в перфектно състояние и това се дължи именно на уменията на домоуправителя.


    Друга важна промяна, която поискаха хората, беше оперативните решения за блока да се взимат на база на брой апартаменти, а не на общите части от блока, защото в един голям блок домоуправителите се превръщат в счетоводители, за да смятат процентите от общите части.


    Това ще се отнася и за плащането разходите за консумативи като чистачка и асансьор например. Разходите за поправка на покрив, фасади, ремонти и саниране ще изчисляват на базата на квадратурата на жилището и процента на общите части в сградата.


    Какви ще бъдат следващите стъпки?
    - Един от основните проблеми е липсата на финанси за цялостното саниране на сградите. Почти във всеки блок има социално слаби семейства, които не могат да дадат пари за основен ремонт. Тук е ролята на държавата и тя трябва да се намеси. Затова следващата ми стъпка е да инициирам създаването на фонд за обновяване на сградния фонд, който да поеме разходите на социално слабите. Затова ще поискам среща с финансовия министър Симеон Дянков.


    Целта ми не е да дадем безвъзмездно пари на калпак, а да вкараме оборотни суми, които по различни схеми да се възстановяват. Стъпките са следните - блокът участва за саниране по европейска програма. В етажната собственост има социално слаби, които не могат да дадат техния дял например от 5000 лв.


    Държавата дава тези пари, но в случай, че те си продадат жилището или то бъде наследено, тези пари се възстановяват на държавата. По този начин държавата вкарва пари в икономиката и сградите, които са чисто оборотни. Това е работещият модел по света. За него не е необходима законодателна инициатива, а административни действия.


    Промените, които предлагате, ще бъдат ли подкрепени от ГЕРБ?
    - Водили сме разговори и имам принципна подкрепа.


    Защо решихте да внесете поправки в Закона за устройство на територията (ЗУТ)?
    - Два бяха законите, към които имах забележки още от началото на този парламент. Освен ЗУЕС другият е Законът за устройство на територията, който е по-специализиран и изисква повече работа с професионалните организации. Бях достатъчно толерантен да изчакам две години министерството на регионалното развитие да внесе промени.


    След като нищо не се случи, това ме провокира да внеса текстовете, които отдавна съм подготвил. Идеята е в България най-после да се тръгне с регулиране на правилата на застрояване на зоните. Основният документ за това е Националната устройствена комплексна схема на държавата. Такъв документ липсва и не се възлага за изработване. След него идват общите устройствени планове (ОУП) на общините и след тях - подробните устройствени планове (ПУП) за кварталите.


    За съжаление от 264 общини само 33 имат актуални и действащи ОУП. Защо тези закони са важни? Едното е, че при липса на общи устройствени планове ще ни спрат еврофондовете за следващия програмен период, който стартира от 2014 г. Това е залегнало в споразумението за присъединяването на страната ни към ЕС.


    Но това е само един от мотивите ми. По-същественият е, че продължават да се застрояват зони извън урбанизираните територии на общините по неясен начин. Например имаме промишлена сграда до жилищна или производство до сметище и т.н. По този начин в дългосрочен план увреждаме развитието на градовете. Преотреждайки земи извън урбанизираните територии без ясна визия за тяхното развитие, блокираме основни дейности и след това се чудим как да ги поправим.


    Точно така се случи презастрояването на Слънчев бряг – раздържавиха курорта без устройствено планиране. Последва силен инвестицонен процес на парче и от едно от най-хубавите места по Черноморието се превърна в бетонен град. Сега икономическата среда е благоприятна за направата на тези планове, защото няма инвестиционен интерес заради кризата. Най-добре е да се каже ясно - спира се строителството извън градовете, които нямат общи устройствени планове.


    Защо общините не си правят плановете?
    - Не мога да разбера и аз защо. Какъв кмет си, ако не си направиш един общ устройствен план, който ще ти даде 20-годишна визия за града. Сега всичко е едно тълкуване на кмета – мога ли аз да преотредя този парцел за застрояване или не мога. Може, но дай да видим как да го направим. Това безспорно създава една допълнителна корупционна среда.


    В горите също има огромни интереси, затова внесох поправка в Закона за горите да не се преотреждат гори, ако не са в рамките на устройствения план и за тях не е предвидено застрояване. Устройственото планиране на държавата е изключително важно и тук е ролята на политиците да наложат правилата. Същото е с минералните води.


    България има най-уникалните извори в цяла Европа и вместо това богатство да стане основен приоритет на държавата и тя да го развива като индустрия, с което да даде добавена стойност на туризма, ние даваме сега на общините да управляват всички минерални извори по неясни критерии, без концепция за развитието на сектора. Тук пак се губи ролята на държавата, която трябва да даде рамката и да начертае стратегията.


    Отново се тръгва на парче, защото някакви бивши кметове, сега депутати, се опитват да пробутват под призива на децентрализацията как това трябва да стане, а всъщност се раздробява националното богатство с цел да престане да бъде национално. 20 години се правим, че нямаме национално богатство.


    Във форумите има коментари, че ако се приеме това ваше предложение за промени в ЗУТ, хората няма да могат да си вдигнат една къща на село?
    - Селото си има граница, т.нар. регулация. В нея ли е имотът - няма никакъв проблем да се строи. Извън регулация са нивите. При липса на ОУП някой може да реши да тръгне да прави цех за мазилки например на нивата, съседът му обаче иска да прави птичарник, а пък другият до него да си построи хотел, защото има минерална вода.


    Кметът разрешава на всички, защото отварят работни места, но е ясно, че не може да има хотел до завод, защото никой няма да идва. Затова трябва да се реши коя територия ще бъде промишлена зона, коя за туризъм и т.н. Най-големите бели станаха в извъннаселените места, които не бяха в регулация.

    С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK