Милена Дамянова, заместник-министър на образованието: Ще започнем кампания срещу зависимостите, включително и компютърната

© Георги Кожухаров

Какво показаха резултатите от външното оценяване на учениците? Има ли промяна от миналата година?
- Промяна няма. Резултатите са съизмерими с тези от предходните години и за седми клас и за матурите. Има съвсем малко понижаване в четвърти клас, а в седми клас това се дължи на променената скала – тройката се поставя на 16 точки, а не както миналата година – на 14.
Това, че няма промяна, не е много добре - нивото се запазва.

При матурите е по-добро, но трябва да се стремим към много по-високо ниво и да повишим критериите, така че да не се получават тези разлики, които има в момента между вътрешното оценяване в училищата, външното оценяване и международните изследвания.

След анализа на резултатите от външното оценяване експертите предприеха мерки за подобряване на работата с учениците, на допълнителните занимания. Работи се и по правилното ориентиране към матура по избор, защото много често има заблуда, че някой изпит е по-лесен. Истината е, че тестовете изискват сериозна подготовка.

Правят се доста по-задълбочени анализи на външното оценяване в 7-и клас, то се проведе за втора година и имаме вече база за сравнения. В следващите месеци ще проверим по две-три училища в региони с най-слаби резултати и с най-силни, за да видим на какво се дължат резултатите. Ще направим съпоставка с оценките на училищно равнище, с входното ниво на децата.

Всички резултати от международни изследвания показват, че постиженията на децата зависят изключително много от общия климат в училището. Това зависи от мениджмънта в училището, как учителите работят с родителите и доколко те са включени в процеса, дисциплината в училището и мерките, които се предприемат за нея.

Изключително важна е квалификацията на учителите и това е приоритет в програмата на правителството. Имаме и такъв проект по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", с който сме спечелили 75 млн. лв., който ще започне от следващата учебна година.

Трябва да положим максимално усилия учителите да получат своите актуални педагогически компетентности – работа в мултикултурна среда, с деца със специални образователни потребности. Трябва да насочим усилията си към това да открием и развием таланта на всяко едно дете. Където има дефицити пък, те да бъдат преодолени.

Повече изследвания и резултатите от външните оценявания показаха, че децата всъщност имат проблем да боравят със знанията си – не могат да анализират текст, а просто пресъздават преподаденото. Какво се предприема, за да се преодолее този проблем?
- Външното оценяване показа точно това – децата са се справили най-добре със задачите, които изискват пресъздаване на теоретични знания. Където се налага да приложат на практика тези знания, имат проблем.

Това не е нещо, което констатираме тази година, а е тенденция от последните десет.
Дали сме възможност за използване на интерактивни методи на преподаване, законът не го забранява, въпрос на избор на всяко училище. Дали сме пълна свобода на преподаването. От нас се изисква промяна на учебните планове – префокусиране към ключовите компетентности.

Промяната на програмите обаче изисква време, те не са изменяни в последните десет години, което е просто немислимо и абсурдно в XXI век. Практиката в други държави е тези програми да се ревизират на четири години. Това, което може да се прави, е на училищно ниво да се предприемат съответните мерки.

Часовете за задължителна избираема подготовка (ЗИП) са част от учебния план и са възможност за придобиване на умения и на практически компетентности – решаване на конфликти, разрешаване на проблеми в различни ситуации, вземане на решения.

Те съществуват нормативно в учебния план, но дали се прилагат наистина? Моята препоръка към началниците на регионалните инспекторати е да се обърнат към директорите на училища – разпределението на часовете по ЗИП да се прави в началото на всяка година заедно с родителите. Да бъдат съобразени с потребностите и нуждите на децата.

Часовете по свободно избираема подготовка могат да се разпределят по същия начин. Това, което можем да направим сега и веднага – по-ефективно използване на часовете за свободно избираеми предмети. Имаме и средствата за това – 100 млн. лв. са за извънкласни дейности, като всяко училище ще може да ги използва, защото те ще са отпуснати на принципа на директното предоставяне.

Трябва на училищно равнище да има план какви дейности и мерки да предприемат за следващата учебна година, така че наистина да повишим постиженията на децата.

Какво предвижда програмата за квалификация на учителите?
- Много обучения – това е инвестиция в човешкия ресурс. За да бъдат добри резултатите и да е стабилна системата, една от мерките е инвестицията в хората, които правят образованието. В момента те не могат да си позволят сами такива квалификации. Предстои да бъде направен регистър на обучителните организации, които ще отговарят за квалификацията на учителите.

Какво се предвижда за подобряване на училищната среда? Каква ще е ролята на психолозите и педагогическите съвети?
- Те играят решаваща роля добрият климат в училището да се поддържа постоянно, да открият таланта на всяко едно дете и да помогнат на родителите и учителите да преодолеят дефицитите с определени деца. Психолозите признават, че родителите трудно признават проблемите на децата си, независимо какъв е той - с дисциплината или с успеха.

Но е много важно как те ще подходят към този родител. Няма начин училището да се справи само и са важни екипната работа и ангажираността на родителите и самите деца. През пролетта направихме анализ на общата картина на базовото образование на психолози и за съжаление картината не е никак добра. В много училища се оказа, че за психолози са назначени учители с друго базово образование – като например история. Промяната трябва да е и в тази насока.

Тези проблеми трябва да се решават, защото в днешно време и особено в малките населени места училището изпълнява и социални функции. Имаме много деца, чиито родители са в чужбина - баба, дядо и роднини ги отглеждат. И наистина учителите изпълняват ролята на семейство и тези фактори трябва да се отчитат при развитието на децата.

Ролята на педагогическия съветник е ключова. Защото лошата дисциплина и агресия са наистина проблем, от който всички се оплакват, но наистина кой работи с децата? Децата са различни днес – те са свръхактивни, свръхинформирани и как им помагаме? Много често те имат нужда от специална подкрепа, от консултация и да бъдат насочвани. Това е ролята на психолога и ако той не е професионалист, нещата се усложняват.

Концепцията за нов закон за училищното образование се забави. Това няма ли да се отрази на реформите?
- Мечтите ни са новият закон да започне да действа от учебната 2012/2013 г. Няма как и да стане по-рано, защото държавните образователни изисквания и учебните програми се обновяват по оперативна програма и нещата вървят паралелно.

По нея имаме срок до края на 2013 г. Не може днес да направим закона, утре да направим учебния план, след няколко месеца да одобрим стандартите – всички реформи до момента са правени по този начин – на парче. Затова те много често не кореспондират помежду си. Нека по-добре да бързаме бавно – да го забавим, но да работим паралелно, за да има връзка.

В момента се подготвя закон за детето, закон за младежта, които са много свързани и всички законодателни инициативи трябва да кореспондират помежду си, за да получим най-доброто.

А ще има ли промени от новата учебна година?
- Акцентът за новата учебна година ще е гражданското образование – инициатива, която развиваме с омбудсмана на България. Ще активизираме училищните парламенти, ще организираме дискусии, дебати по подобие например на Народното събрание.

Идеята е да се развият гражданските компетентности и съзнание в реални ситуации, в които те трябва да вземат отношение. Другата инициатива е кампания за здравословен начин на живот, която ще наблегне върху здравословното хранене и превенцията от различните зависимости, включително и от компютърната.

А какво става с целодневната организация на обучение? Подобри ли тя качеството на образованието?
- Това е занималня, което съществува и в момента. Преди тя не беше финансирана от правителството, а често чрез училищните настоятелства се организираха следобедни занимания за децата, за които родителите плащаха. В момента в големите столични училища има занимални от първи до четвърти клас.

Новото е, че правителството ще финансира това, което досега родителите е трябвало да заплащат. Сега това се прави за първи клас, а от следващата учебна година ще бъде въведено и за втори. Занималнята заедно с предучилищната подготовка на петгодишните в детските градини ще гарантира по-добрите постижения на децата. В концепцията е заложено занималня да има до седми клас.