© Дневник
Кой и защо изрисува паметника на Съветската армия
Може би една от снимките ви от лятото е пред шарените статуи на Паметника на съветската армия и надписът "В крак с времето". Изрисувани анонимно и измити от общината за една нощ, те предизвикаха дебати, спорове и драми и станаха атракция за София и страната, каквато отдавна не се беше случвала. Парите за заличаването на комиксовите герои бяха осигурени от неправителствената организация "Форум България - Русия". От руското външно министерство поискаха наказания за "хулиганите, омърсили паметника", а за кратко на дневен ред отново изскочи дискусията дали монументът да бъде съборен, или да остане.
Малко преди да бъдат почистени графитите, Софийската районна прокуратура реши да образува досъдебно производство за хулиганство срещу неизвестен извършител. Говорителят на обвинителите Руси Алексиев вчера не знаеше какво се е случило с разследването, обеща да провери, но впоследствие не отговаряше на мобилния си телефон.
Няколко месеца след като страстите отшумяха, на паметника отново се събират същите групи, статуите са чисти и хората вече не се снимат пред тях. Останали са само тениските със снимки на комиксовите герои.
Въпреки десетките опити да се разкрие и предположения кой стои зад акцията, авторите й останаха в тайна. И изведнъж в един обикновен есенен ден художниците излязоха от сенките. Списание "Едно" откри и разговаря с хората, които създадоха арт сензацията на годината - те са групата Destructive Creation и държат да останат анонимни, но с охота разказват за мотивите си. Те са деветима, занимават се основно с изкуство и са на възраст между 17 и 21 години.
Разкриването на групата предизвика много полярни реакции в социалните мрежи и форумите. Също като през юни. Мненията варираха от "Много са тъпи мотивите на художниците, които изрисуваха паметника. Май по-добре да не знаех кои са" до "Тези младежи са истинската Опозиция в България! Да им пожелаем да пораснат живи здрави!".
"Дневник" потърси екипа на списание "Едно" с въпроса как са открили авторите на изрисувания паметник, но оттам отказаха да дават повече информация по темата.
Кои сте вие? Колко сте? Разкажете за себе си.
B: Ние сме колектив от 9 души и се наричаме Destructive Creation. Аз примерно уча история, но всички се занимаваме основно с изкуство.
А: В цялото нещо участваха хора, които рисуваха, и такива, които не рисуваха, но помагаха по всякакъв друг начин. За мен – завърших първа година интериорен дизайн в университет в Англия, през втората година ще се насоча към архитектура.
D: В общи линии всеки от нас се занимава с някакъв вид изкуство. Аз заминавам скоро за Холандия, за да уча анимация.
S: Да, и аз уча анимация в Холандия. За самия проект – четирима души рисуваха, а трима наблюдаваха за минувачи и хора, които можеха да ни провалят акцията. Всичко продължи около 30 минути.
I: Аз уча в университет в Западна Европа, тази година завърших фотография, предстои ми да се насоча към медиите и комуникацията. Основно се занимавам с фотография и други форми на изкуство, освен това се интересувам от артистичен вандализъм.
Q: Аз съм ученик, занимавам се с музика и с рисуване. Предстои ми да кандидатствам с илюстрация в университет в Холандия. Вълнувам се от всякакъв вид изкуство.
На по колко години сте?
D: Грубо казано, всички сме на средно 20 години. От 17 до 21.
Какво ви провокира да осъществите този проект?
D: Основното нещо, което ни провокира, беше, че доста хора се обявиха в защита на разрушаването на този паметник. Всички знаем, че оскверняването на паметник е нещо лошо, но според нас това място отдавна е загубило стойността си на паметник…
Q: Да не забравяме, че под него няма гробове на герои. Просто са останали някакви войници с вдигнати пушки в центъра на столицата. Мисля, че резултатът на това, което направихме, е доста по-добър от решението да го бутнат. Много хора казаха "браво" само защото е направено нещо с този паметник, а не е съборен.
B: Това, което изобразихме с изрисуването на паметника, е българската политика, която се нагажда винаги спрямо посоката на вятъра, без значение дали това засяга пряко интересите ни. Както навремето родителите ни са израснали с героите на Червената армия, така ние израснахме с американските комикс герои. Искам моите деца да израснат вдъхновявани от герои с български фамилии.
Защо избрахте именно Паметника на Съветската армия – има и други символи на комунизма в София?
Q: Той за нас не е символ на комунизма.
D: Избрахме този паметник, защото той се беше обезценил до голяма степен. Има много хора, които искат на негово място да се построи нещо друго, а това е най-голямата глупост, която може да се направи.
Q: Нали точно това се случи с мавзолея.
Каква беше идеята да замените образите на съветските войници с герои от масовата култура?
D: Основната ни идея беше да покажем, че когато Съветският съюз е бил на власт, сме се борили да бъдем най-добрите комунисти, а откакто живеем в демокрация, се борим да бъдем най-добрите демократи, американци.
I: Принципно ни провокира точно голямата палитра от мнения, които акцията можеше да предизвика. Освен това този паметник представлява до голяма степен и субкултурата в София, много от младежите от нашето поколение израснаха там, защото прекарват там голяма част от времето си.
А: Част от провокацията да се случи това нещо беше, че този паметник отдавна не символизира това, което предишните поколения свързват с него.
I: Исках да добавя, че този паметник има най-силен символичен заряд. Той е бил построен на най-централното място в града, на което може да се постави подобен монумент. Спряхме се именно на това място, защото допреди 20 и няколко години то е било строго охранявано. Всеки човек, който се е застоявал повече от няколко минути там, е бил възприеман като съмнителен. Ако някой беше направил нашата акция преди 25 години, сигурно щеше да бъде разстрелян. Самите герои, които избрахме, са просто героите на нашето поколение и те са заместителите на героите на предишното поколение.
Имаше ли адреналин по време на акцията? Със сигурност сте осъзнавали, че реализацията носи риск за вас.
А: Честно казано, имаше адреналин до момента, в който не направихме първия щрих по паметника, но по време на самата акция бях доста спокоен и просто съсредоточен върху работата. Аз даже правех забележки за детайли и отбелязвах какво трябва да се дооправи.
S: В момента, в който отидохме там и започнахме да го правим, целият адреналин изчезна. Но все пак рисувахме върху национален паметник, а и доколкото чух по новините, имало и някакви парични глоби и заплаха за затвор, така че със сигурност си беше свързано с някакъв риск и адреналин.
* Със съкращения. Пълния текст можете да прочетете на edno.bg и в новия брой на списанието, който излиза на 17 септември
