Тиери дьо Монбриал, основател и генерален директор на Френския институт за международни отношения Ifri: Закъснелите реформи винаги излизат скъпо

Тиери дьо Монбриал, основател и генерален директор на Френския институт за международни отношения Ifri

© Георги Кожухаров

Тиери дьо Монбриал, основател и генерален директор на Френския институт за международни отношения Ifri




- Гърция не трябваше да влиза изобщо в еврозоната


- Много е важно първо да върнем доверието в пазарите



- Гърция не трябваше да влиза изобщо в еврозоната


- Много е важно първо да върнем доверието в пазарите




Господин дьо Монбриал, трябваше ли да минем през всичко това - най-тежката глобална финансова и икономическа криза от Голямата депресия насам, а сега и дългова, за да разберем, че се нуждаем от драматична промяна?
- През целия си живот съм разсъждавал върху дилемата реформа или революция. За съжаление понякога се налага да правим революция. Тя има много по-широк смисъл, а и е много по-скъпа за народите. Затова трябва да правим икономии, за да я избегнем. Трябва да ускоряваме и реформите и да ги правим навреме, но за това е необходимо да си далновиден.


За съжаление историческият опит показва, че епохите в които лидерите са били способни да усетят необходимостта от промени и да накарат народите да ги подкрепят, са рядкост. Затова за съжаление много често трябва да се премине през тежки кризи, след които се налага да се правят скъпи реформи, които, ако бяха проведени по рано, нямаше да струват толкова скъпо. Това важи с пълна сила и сега за проблемите на еврозоната и ЕС.


Като говорим за реформи - повече регулации или либерализация?
- Не мисля, че става въпрос за избор. И двете са необходими. Най-големите мислители на либерализма винаги са казвали че той може да съществува в институционална рамка, която е много добре регулирана и където правилата на играта се прилагат. Те трябва да такива, че да облекчават свободата на индивида и да улесняват общата печалба, а не обратното. Това е приложимо и за еврото.


Има ли бъдеще еврозоната и всичко, което се случва сега, налага ли промяна на правилата. Подкрепяте ли и временно излизане на страни от нея, за да се справят с дълговите си проблеми?
- В договорите за еврозоната няма разпоредба, която позволява временно излизане. Защото това би било много тежко и опасно както за самата страна, така и за цялата еврозона и Европа. А по отношение на бъдещето - за да погледнем в него, трябва да се върнем малко и в миналото.


Както знаете, валутният съюз е създаден на база на строги правила и прозрачност. Едно от тях е ограничението на бюджетния дефицит до 3%. В случая обаче не числото е важно, а самото ограничение, защото то е признание и предупреждение за факта, че натрупване на сериозни дефицити ще доведе до голяма криза в един момент.


За съжаление прозрачността не се осъществи и забелязахме със закъснение, че не достатъчно добре сме наблюдавали това което се случва в страните членки и по-специално Гърция, защото всички такива структурни дефекти и грешки трябваше да са забелязани много по рано. Дори бих бил малко краен - според мен Гърция изобщо не трябваще да се допуска да членува в еврозоната.


Освен липсата на прозрачност сериозна грешка беше и това, че се допусна нарушаване на правилата преди последната криза от най-големите държави като Франция и Германия. Те дадоха лош пример и след това всички спряха да спазват правилата. Така в един момент дойде кризата и нещата излязоха извън контрол.


Смятам че днес трябва да се върнем към основата и много точно да определим правилата на икономическата игра. Знаете че еврозоната не е оптимална зона и еврото не би могло да бъде жива валута, ако това не се случи.


А то може да стане чрез добро координиране на икономическите политики - фискални, бюджетни и структурни, на държавите. Защото устойчивостта на валутата предполага страните членки да запазят сравними степени на конкурентоспособност. Тъй като не направихме реформите навреме - сега ни трябва революция.


Какво конкретно трябва да се направи в Гърция - контролиран фалит или тежки реформи, на фона на много ниска подкрепа сред самите гърци за това?
- Проблемът е, че в момента гърците нито взимат решения, нито прилагат действия. Опасявам се, че днес има избор само между две възможности за бъдещето им, които са малко крайни. Първото е надзор на гръцката икономика от чужденци, които най-вероятно ще са германци. Втората възможност е фалит и най вероятно излизане от еврозоната.


Повтарям, че и двете са крайни и опасни решения. Защото първото силно зависи от общественото мнение и подкрепа в Гърция и е възможно да не бъде одобрено, а второто, предвид че не е предвидено от правилата на валутния съюз, ще предполага много сложни преговори, по време на които би имало възможност за големи пазарни спекулации и има опасност за цялата еврозона.


Проблемът щеше да е по-малък, ако нямаше други страни с въпросителни и съмнения за финансовото им състояние - Португалия, Испания и Италия. Ето дори Франция има нужда от реформи, защото имаме проблем със структуриране на държавните разходи. Затова се надявам събитията сега да са катализатор да се направи това, което трябваше да се случи отдавна.


Френските банки са едни от най-големите притежатели на гръцки дълг. Кой ще е най-добрият и бърз вариант за Гърция от гледна точка на Франция?
- Не знам какво значи бърз. Първо трябва да се върне доверието в пазарите, което да ги успокои, и второто е да се прилагат ефективни мерки. Очевидно сме в деликатна ситуация и не можем да очакваме, че една сутрин министрите ще се съберат и за 5 часа ще решат проблема.


Факт е обаче едно нещо недоверието на пазарите показва усещането, че лидерите на еврозоната не знаят какво трябва да се направи.


Затова мисля, че връщането на доверието минава през тяхна ясна позиция и стратегия за справяне със ситуацията, дори и тя да не бъде приложена веднага. Що се отнася до френските банки, аз не се опасявам за тях по две причини.


Първата е, че са достатъчно големи и издържаха добре стрес тестовете, но и в най-лошия случай, ако някои от тях имат трудности или се създаде паника, ще бъдат временно национализирани.Когато през 2008 ЕЦБ трябваше да отпусне огромни суми на банките, тези, които ги взеха, успяха бързо да ги върнат, така че това не е проблем.


Справедливо ли е според вас банките да бъдат спасявани с парите на данъкоплатците, а след това дефицитите на правителствата да се свиват с увеличение на данъците?
- Не е справедливо, но каква е алтернативата? Ако тя е да бъдат оставени да фалират, самите данъкоплатците ще пострадат много повече, всъщност те вече няма да бъдат изобщо данъкоплатци. Този въпрос по-скоро отново ни връща към началото на разговора - нужни са точни и ясни правила и регулации, които да се спазват.


Затова смятам, че не трябва търговските банки да налагат своите интереси на правителствата и регулаторните органи. Другият чувствителен въпрос, който се поставя още от 2008 г., е свързан с възнагражденията на ръководителите. Трудно е да искаш подкрепа от данъкоплатците, когато те виждат, че мениджърите стават все по-богати, независимо че правят все повече грешки.


Един път като е направено злото, сме длъжни да минем през данъкоплатците, но това, което е недопустимо, е след една криза отново и отново да се създават рискове за нейното повторение.


Какъв е рискът нуждата от революция сега да бъде отложена заради предстоящите избори в Германия и Франция?
- Смятам, че добрата новина е, че хора като германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози са наясно, че нужда от отлагане няма. За Франция едва ли има някой от кандидат-президентите, който да има интерес веднага след изборите да се озове в една неуправляема ситуация. Не се отчайвам от демокрацията и нейните изисквания, но е вярно, че има от какво да се вълнуваме.

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на arnautsky
    arnautsky
    Рейтинг: 1149 Разстроено

    Ние ли не го знаем???

    Keep it cool, keep it funny, keep on changing the world.
  2. 2 Профил на Иван Митев
    Иван Митев
    Рейтинг: 530 Неутрално

    Една от тези закъснели реформи е от 1716 г., когато в света започват да се ползват "Незлатни пари", но все още съответно държавно финансово управление не е пригодено за техни качества и поради тази причина се развива стопаннска криза.

  3. 3 Профил на dorn
    dorn
    Рейтинг: 1121 Неутрално

    До коментар [#1] от "arnautsky": Някой го знаят,други не , а трети могат да гледат само до лъжицата си . За съжаление и тези на който хоризонта е до лъжицата имат право да гласуват !
    А за анализа на Тиери дьо Монбриал - урок за всички икономисти .

    Натиск, постоянство и търпение.
  4. 4 Профил на drun_drun
    drun_drun
    Рейтинг: 572 Неутрално

    "За съжаление историческият опит показва, че епохите в които лидерите са били способни да усетят необходимостта от промени и да накарат народите да ги подкрепят, са рядкост. Затова за съжаление много често трябва да се премине през тежки кризи, след които се налага да се правят скъпи реформи, които, ако бяха проведени по рано, нямаше да струват толкова скъпо. Това важи с пълна сила и сега за проблемите на еврозоната и ЕС."
    Т.е. проблемът с недалновидните и, направо казано, некадърни лидери тресе целия свят и резултатите ги виждаме.

  5. 5 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1189 Разстроено

    До коментар [#1] от "arnautsky":

    Знаем го за съжаление. Изпитахме го по времето на Лукановата зима и Виденовата хиперинфлация.... А от 2001 г. на практика реформите са стопирани???

  6. 6 Профил на далекоглед
    далекоглед
    Рейтинг: 572 Неутрално

    "Закъснелите реформи винаги излизат скъпо"
    ...................
    Като в медицината, закъснялото лечение е скъпо, трудно и често налага хирургическа намеса.

  7. 7 Профил на kihano
    kihano
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Слушах едната от лекциите на този "професор". Изключителен демагог. Човек от мрежата мозъчни тръстове. Не съм го проверявал, но по всичко личи.Дори че интервю с него се появява тук - в една от медиите на мозъчните тръстове.
    Та на тази лекция първо наричаше соц блока "Комунистически", а той беше социалистически и по самоопределение (СССР, а не ССКР) и според комунистическата идеология. Всички помним че строихме "развит социализъм", а не комунизъм.
    После разправя колко сме изненадани че след разпада на СССР очаквали всичко да е цветя и рози, а то конфликтите по света се увеличили. В рамките на западната пропаганда изхожда от предположението, че западът по подразбиране е "добър". Да, ама не, западът беше страната на злото в студената вийна. С изчезването на възпиращата сила на СССР запада се развихри и политически и икономически, затова се увеличиха конфликтите и стигнахме до икономическа криза последвана от системна несигурност. За да избегне този неприятен за пропагандата извод, господин професора взе да говори за нелинейности и как като казнела пеперуда на северния полюс "режима" в Северна корея щял да падне.
    Другата част от обяснението, особено що се отнася до кризата, беше натрупването на грешки в управлението. Също стара американска пропагандистка теза, която Чомски за САЩ отдавна е оборил. Не става дума за грешки, а за целенасочена злонамерена политика.
    С тези лъжи за нелинейност и грешки "професорът" замазва персоналната вина на добре известни на обществеността хора (сред които и настоящия френски президент), чийто действия по Нюрнбергските стандарти биха се окачествили като престъпления срещу човечеството. Замазва и вината на по-малко извстни лица, които също могат да бъдат уличени в корупция, измама и икономически престъпления в особено едър машаб, това са топ-мениджърите и банкерите от Голдмън-Сакс, Лемън, ЖП Морган, рейтинговите агенции и прочее лица (Хенри Полсън), които ограбиха САЩ през 2008 и 2009.
    Та "професорът" е един от "купените" от тази престъпна олигархия хора за да промива мозъците на нас "простите" в полза на богатите.

    Отричането и изкривяването на фактите - висша форма на демократичен реализъм!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK