Проф. Иван Илчев: В последните години нямам време за наука

Проф. Иван Илчев: В последните години нямам време за наука

© Цветелина Белутова, Капитал



Досегашният ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев беше преизбран след балотаж в четвъртък. Той спечели с 233 гласа от общото събрание на институцията, а конкурентът му проф. Петър Славейков от Геолого-географския факултет събра 125 гласа.


Илчев е син на покойния проф. Илчо Димитров - също историк и бивш просветен министър. Роден е на 25 юни 1953 г. в София. Завършил е "История" в СУ и през 1978 г. става асистент във факултета. От 1995 г. е професор по нова и най-нова история на балканските народи. Преди да бъде избран за ректор, беше декан на Историческия факултет.


С новия-стар ректор разговаряме за изминалия му мандат, какви реформи ще въведе в следващите 4 години, за какво ще стигнат или не парите на университета.




В речта си пред общото събрание на университета часове преди да ви преизберат за ректор, казахте: "Обещавам, че ще работя в рамките на своите възможности. Невъзможното няма да успея да направя." Какво се оказа невъзможно през предния ви мандат и какво ви се струва невъзможно за предстоящия?


- Невъзможно се оказа, всъщност не... Успях до известна степен, но не в такава, в каквато би ми се искало – с активно лобиране, откакто съм настоятел на Софийския университет, да подобря контактите с властта. Все пак успяхме да накараме правителството да направи първите стъпки към промяна на философията на финансирането на висшето образование. То да бъде финансирано съобразно качеството на продукта, а не съобразно бройката влезли в университетите. Това е системата за рейтингите, която беше публикувана миналата година и която се работеше от още година и половина-две преди това, и съответно, макар и минимално, допълнителното финансиране, което бе отпуснато на професионалните направления, чието качество на обучение е най-високо.


Тоест направили сте пробив...


- До известна степен. При положение че кризата удари сериозно бюджета ни, като поощрение за това, че сме най-добрият университет в 22 от 24-те професионални направления, които имаме, получихме 1.2 млн. лв. Не е голяма стъпката, но все пак е някаква стъпка.


Има ли нещо, което се очаква от вас, но то ви се струва непостижимо?


- Това, което колегията очаква, мисля, е да бъде съкратена администрацията на университета. И това ще стане вероятно не в степента, в която се очаква. Администрацията ще бъде съкратена поради въвеждането на електронно управление. Електронно правителство на Софийския университет, ако мога така да се изразя.


Кои административни звена ще съкратите?


- Да речем, на мен винаги ми се е струвало не особено оправдано да имаме Учебен отдел, отдел "Студенти", отдел "Докторанти". И с новите заместник-ректори ще вървим към оптимизация. Обединяваме отделите, ще преразпределим функциите.


Не съм привърженик на съкращенията, да ви кажа честно. Първо, защото повечето от хората при нас имат чувство на гордост, че работят в Софийския университет. Имат съпричастност към каузата. В администрацията са хора, повечето от които са на определена възраст.


С какво от постигнатото през изминалия мандат се гордеете?


Трябва да има отделна категория на постдокторантите, както е в повечето държави. На практика вече подготвяме постдок в рамките на университета.

- Сред успехите ми е създаването на Асоциацията на изследователските университети, което е много важно. Не успяхме да накараме правителството да промени закона, но опитахме да убедим правителството, че трябва да има отделна категория на постдокторантите, както е в повечето държави. На практика вече подготвяме постдок в рамките на университета.


Успяхме да направим първата бакалавърска програма изцяло на английски език. Казва се European Union and European integration (Европейски съюз и европейска интеграция) и е насочена към чуждестранни студенти. Успяхме да акредитираме медицината и медицинските сестри. Колегите от Химическия факултет направиха много мащабна реформа във факултета и го превърнаха във Факултет по химия и фармация. Техният проект получи одобрението на Агенцията по оценка и акредитация и чакаме само подписа на правителството.


Все пак успех е, че сме на 1-во място в 22 от 24 направления, в които обучаваме. Няма друг университет в България, който да е на това ниво. Въпреки злобните понякога пророкувания, през всичките тези 4 години при нас са кандидатствали всяка година приблизително един и същи брой студенти – между 10 и 11 хил. А тази година в сравнение с 2007 г. имаме с около 40 на 100 повече магистри. Ако се разходите из университета, ще видите, че има известна разлика в това как изглежда.


Вашата кандидатура не беше подкрепена от Историческия факултет. Защо?


- Сметнаха, че не е етично да издигат кандидатури и за двете позиции – за ректор и за председател на общото събрание. По закон председателят на общото събрание е най-високата длъжност в университета, той е като председател на парламента. Но и в двата случая колегите гласуваха за личности, не за това от кой факултет са кандидатите.


Държавната субсидия за Софийския университет за тази година е с 4.3% (1 164 979) по-малко. За какво няма да ви стигнат?


- Ами те за нищо няма да стигнат. Няма да стигнат и за заплати. Държавната субсидия покрива 65 на 100 от сумата за заплати. Всичко останало е от наши собствени приходи.


Какви са плановете ви за компенсация на недостига?



98% от имотите ни са публично-държавна собственост и ние ги управляваме, но не можем свободно да оперираме с тях

- Имаме много възможности. За съжаление имаме проблеми с фирмите, ние имаме много имоти, но в тази криза няма интерес към тях. Търсим хора от бизнеса, предлагаме наши имоти под наем, възможности за съвместна дейност. Но всеки се ослушва и се оглежда. Ситуацията просто не е добра. Без да броим, че непрекъснато се говори за закона за публично-частното пространство, той още не е приет. Г-жа Цецка Цачева, председател на парламента, беше казала, че ще бъде приет до декември, но ще видим дали ще се приеме. Защото в момента има много ограничения. Да речем, аз говорих с представителите на "Билла" и им предлагах едно пространство в кампус "Лозенец", където има една огромна дупка, останала от по-добри години. Предложих им заедно да направим конферентен център с хотел. И магазин, разбира се. И те преценяваха, преценяваха... и се отказаха. Не им е изгодно при тези условия, които държавата ни задължава да им предложим. Така че имаме много малко възможности да оперираме с имотите си. 98% от тях са публично-държавна собственост и ние ги управляваме, но не можем свободно да оперираме с тях.


Но има и други възможности. Най-много печелим от проекти.


Обявихте се против покачването на таксите за обучение, но казахте, че решението е в ръцете на академичния съвет. При какви обстоятелства университетът ще се възползва от законовата възможност за покачване на таксите?


- Смятам, че в тази обстановка не би следвало. Моето лично мнение е, че в тази обстановка не бива да се прави, защото се измества философията на висшето образование. Висшето образование у нас не е право, но не трябва да бъде и привилегия на богатите.


В тази връзка редно ли е отличниците да не плащат такси за сметка на по-слабите студенти, както няколко пъти в последните дни предложи министърът на образованието?


- Редно е, но само да известна степен. Много обичаме да предлагаме глобални решения за проблемите. Студент, който идва, както аз съм дошъл в университета - от професорско семейство, заобиколен през целия си живот с книги и сравнително добри материални условия – този човек много по-лесно се справя с обучението си. Но човек, който трябва да си плаща тук квартирата, да работи като продавач в магазин, за да си покрива таксите – той в равни условия ли е да постигне по-високи оценки в сравнение с първия? Ами не.


Така че понякога четворката, изкарана от такъв човек, тежи много повече от шестицата, изкарана от другия. За мен това не е начинът.


И това няма да вкара повече студенти в университетските зали, както се обосноваваше предложението?


- Това са едни такива изкуствени идеи. Малко като курсовете по диалектически материализъм навремето – "колко би било добре, ако...". В това отношение бих казал, че съм повече прагматик, повече реалист.


Според данните към септември общият размер на задълженията на СУ е почти 10 млн. лв. (9780 359 лв.). Откъде идват най-вече дълговете и каква ще е политиката Ви спрямо тях?



Плащаме за такса смет десетки пъти повече от един голям супермаркет

- Повечето са задължения към софийската община и държавата. Иначе дълговете към фирмите са до голяма степен изчистени. Тези дългове бяха натрупани по простата причина, че през 2009 г. започнахме нормално годината, някъде към март бяха наложени 20 на 100 съкращения (на бюджета - бел. ред.), министърът до края на май ни убеждаваше как ще получим тези пари до края на септември. И през август дойдоха генералните съкращения и така за 4 месеца трябваше да поемем съкращенията за цялата година. И тогава се натрупаха дълговете, от които не можем да се отървем и досега. Но те са продукт на парадоксалната ситуация в държавата –  такса смет не се плаща на база на обема на сметта, която се извозва, а въз основа на данъчната оценка на сградите и на земята, върху която те са разположени. Виждате Софийския университет каква сграда е и е разположена в центъра. Ние вероятно вадим по-малко боклук, отколкото един голям магазин. А плащаме в десетки пъти повече за смет. И това е въпрос на закон.


Няколко пъти споменахте за наука. Остава ли ви време да правите наука, докато се опитвате да се справите с битовите проблеми на университета?



Ако се проведе атестация, която да оцени научноизследователската ми дейност в последните 4 години, би трябвало да бъда уволнен от Софийския университет.

- От 4 години насам не съм написал една страница. Ако в момента се проведе атестация, която да оцени научно-изследователската ми дейност в последните 4 години, би трябвало да бъда уволнен от Софийския университет. За щастие другите колеги правят науката и я правят на високо ниво. Проблемът тук е друг – 25% от хората създават 75% от научния труд на университета. Това са хора, които имат много опит, работят усилено. В момента даже някои от тях отказват да кандидатстват за проекти, защото нямат време да си довършват старите. Проблемът с науката е, че тя не плаща заплатите. Много са малко проектите, в които е предвидена възможността за съществено дофинансиране на хората, които работят. В Белгия например във всички национални проекти в областта на науката 60 на сто от средствата се отделят за заплащане на труда, а с останалите 40% се заплаща вече самият проект. Това при нас го няма. Значи тези хора, които активно работят в областта на науката, трябва да ядат помежду другото.


Съвсем наскоро правителството даде 5 млн. лв. за фонд "Научни изследвания", които обаче бяха анонсирани почти навсякъде като още пари за БАН. Във вашата програма вие също предвиждате засилване на работата в посока печелене и финансиране на проекти от фонда? Има ли конкуренция между СУ и БАН?


- Разбира се, че имаме и би трябвало да имаме. Не говоря за парите. Имаме конкуренция в науката и това е нормално. Конкуренцията в науката не е конкуренция между два людоеда, които се бият с бухалки по главите за правото да изядеш. Мога да ви кажа, че в 2/3 от проектите, които разписвам непрекъснато, или ние сме водещата страна, или някой институт на БАН. Масово заедно работят колеги от академията и от Софийския университет заедно. Помислете си колко души от БАН са го завършили.


Анализ на основните проблеми на университета и техните решения - четете в следващия брой на "Капитал" на 3. декември.

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 2747 Неутрално

    Как става това нещо с професорите ?!
    Дядовци,бащи/майки и после внуци...все професори.
    Познавам лично 9 такива семейства в България и Гърция.
    Един преди 3 години ми каза,че ще поседи още година-две за да вземе мястото му щерката.Това в Медицинска Академия !
    Ето още една причина младите да бягат вън за да се реализират.

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  2. 2 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2624 Неутрално

    Шуробаджанащина,в научните среди!Наука правят само около 20% от "водещите се" на научна работа!Другите са "хора" на някого!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  3. 3 Профил на Monika LOVEinsky
    Monika LOVEinsky
    Рейтинг: 479 Неутрално

    "Все пак успех е, че сме на 1-во място в 22 от 24 направления"

    Да, успех е, но според мен се дължи на студентите, защото заради по-трудните конкурсни изпити в СУ все пак влизат по-подготвени студенти, не се дължи на летящите професори. А, да, самите летящи професори имат едни критерии към студентите на СУ и съвсем други към възпитаниците си от други университети. Това също изма значение. Сега, знаем, че има университети, в които не се насърчва късането.
    За постдокторските програми звучи добре, ама както се казва - надали. И за оптимизацията на администрацията - горещо подкрепям. И за възможността за второ висше в държавен университет, беше станало дума тук и преди. Абсурдни са такива забрани.
    За връзките в тия среди - ясно, макар че според мен основата е, че някой, който е от определено смейство е логично да изгради сходни интереси, сходни ценности и в крайна сметка да се занимава също с научна работа. Но в сферата на доходите далеч не са така изкусителни, а и другите облаги, както е например при семейните кланове в съдебната система.

  4. 4 Профил на province2001
    province2001
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Кризата, парадоксално помогна много на СУ, защото много от добрите студенти не успяха да заминат за чужбина, нямат пари и да отидат в НБУ, а и не искат защото там не е престижно и идват в СУ. От гл.т. на качетсво на студентите и на броя им, СУ само печели през последните 2-3 години. Проблемът е че разривът между студенти и преподаватели е все по-голям. Те вече са като от две планети и това се дължи на преподавателите, които отказват да актуализират курсовете си, които смятат че студентите са им подчинени, които работят по на два три проекта за да с еиздържат и ходят да преподават по между другото. СУ в момента има два огромни проблема - преподавателите, които и дума не дават да се издума за оценка на работата им и манипулират всеки инструмент за атестация, превръщайки го в неработещ и адвминистрацията, част от която все още не ползва компютри и наистина е на преклонна възраст. Проблем на СУ в момента не е нито демографскат акриза и малкото студенти, нито толкова липсата н апари. На проф. Илчев му предстои да се бори със своите, а не с външните. И започвайки с фразата не мога да направя невъзможното, той ни казва няма да се боря със своите, не го чакайте от мен. Много песимистично интервю, а откровенията в него са между редовете.

  5. 5 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 583 Неутрално

    Много добре, че няма време за науката. По-добре за науката!
    Комунистическо мекере!
    Както всички в червените ви университети!

  6. 6 Профил на nauchnik
    nauchnik
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#2] от "lz2":

    Другите или са помощен персонал, или обслужват науката, или времето им отива за основната им дейност - обучението. Или за теб няма разлика?

  7. 7 Профил на nauchnik
    nauchnik
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#1] от "EREBUS":

    А знаеш ли колко семейства има с наследствена професия "бизнесмен" или "краставичар"? А "Политик"? Къде се ръгаш в неизвестното?

  8. 8 Профил на tumbaka
    tumbaka
    Рейтинг: 220 Неутрално

    До коментар [#1] от "EREBUS":
    А адвокатите, а катаджиите, а семейните фирми? Проблема не е ли в парашутистите, а не в традициите?

  9. 9 Профил на forumer
    forumer
    Рейтинг: 531 Неутрално

    За съжаление университетите не изискват и не мотивират изследвания и наука. Превърнали са се в училища, в които преподавателите се борят да имат достатъчно часове, да изпълнят изискванията и до там.

  10. 10 Профил на hinin37
    hinin37
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Какво време за наука да има? Той няма време да се обръсне. Ходи като битолски просяк...

  11. 11 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 927 Гневно

    Брей, в СУ непрекъснато си избират потомствени комуняги за ректори. А кво стана с изчезналите милиони? Иначе нямал време за наука - ми да си разпределя времето по-рационално, а не да хлипа публично.

  12. 12 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 793 Неутрално

    [quote#11:"aceton"]Брей, в СУ непрекъснато си избират потомствени комуняги за ректори.[/quote]
    Е, кой да изберат ? Азис или Димитър Рачков - клоуна, кумирите на "младите" ? Или Ковачки и Любо Пъпката, дето знаят 1000 начина да ти вземат парите, но нито един за да прочетат една книга.

  13. 13 Профил на onufrij
    onufrij
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Завършва някой и кандидатства в конкурс за асистентско място. Предполага се, че има доста други кандидати със стаж и опит. Но студентът го печели тоя конкурс.
    Така е навсякъде. Аре, да се направим на гламави и да предположим, че в неговата специалност опит не се иска много, с книжна подготовка може да се представиш добре и човекът го е спечелил честно. Ала-бала, ама от нас да мине.
    Ами в медицината? Явява се човек с 10 г стаж и две специалности и дават мястото на човек с една година стаж! Първият естествено има по-висока оценка, но законът разрешава да се избере втория или дори третия с тайно гласуване.
    Още по-фрапиращ случай. Новозавършил с точно една седмица стаж, бие на изпита човек с кмн!
    После ви лекуват в университетска болница и вие вярвате, че сте в най-добрата болница наоколо.

  14. 14 Профил на dobrushko
    dobrushko
    Рейтинг: 217 Неутрално

    До коментар [#4] от "province2001":

    За съжаление много студенти все още нямат съзнанието, нагласата, а и самочувствието да оценяват преподавателите си. Ако в анкетата за оценки се натъкнат на въпрос от типа, колко процента от часовете на оценявания им преподавател са посетили, а са принудени да се издържат с някаква работа, или наблягат на купоните, какво да отговорят на тоя въпрос? И каква оценка могат да дават при това положение? И двете страни трябва да са налични, не физически, а с акъла си.
    Много от студентите са успели да идат и да видят за по някой семестър какво има навън, зад граница. Не всеки от тия щастливци може да сравнява адекватно, без да ахка кво е густо навън, или да се бие по гърдите, че нашето най-много го бива. А какво правят другите, които по някаква причина, най-често финансова, не са видели нищо друго? Те как да оценят?
    Имах късмета да видя такава оценка на преподаватели зад граница, стана пълен провал, точно по същите причини. Част от студентите бяха като ония прасенца, на които хвърлили бисерите, ама те не разбрали какво хапват...
    Критериите на едно оценяване трябва да са резултат от сходство в позициите, да е ясно какво е необходимо за студентите, да е ясно на самите студенти, и после вече да се мисли как се прави оценяването.

  15. 15 Профил на idiva
    idiva
    Рейтинг: 479 Неутрално

    За съжаление студентите, приети след доста упорит труд и учили с желание в този реномиран университет, за България поне, след бакалавърската степен търсят магистратури в по- ориентирани към практиката учебни заведения, за да могат да си изкарват хляба после. Магистратурите на СУ са в преобладаващата част платени и на цени колкото в частните университети. Материалната база е далеч от необходимото ниво по отношение на информационните технологии. И като че ли най-ценното са онези преподаватели, които се отнасят съвестно към учебния процес и са компетентни в своята област. Май ректорът си е оставил доста за вършене. Финансирането е важно, особено след толкова мизерни години за интелектуалците, но не е всичко.

  16. 16 Профил на joan12
    joan12
    Рейтинг: 436 Неутрално

    [quote#2:"lz2"]Шуробаджанащна,в научните среди!Наука правят само около 20% от "водещите се" на научна работа!Другите са "хора" на някого![/quote]
    С риск да ми сложите минуси едни от най отдадените на науката хора са имено от такива семейства. Не съм от такова семейство. Ще кажа само следното логично нещо. Ако Вие имате занаят, умение, които обожавате и сте му се отдали на 100% няма ли да искате да предадете това на детето си. Инак съм съгласен, че широбаджанащината е нещо грозно. Системата трябва да се реформира, но наука с 500 за млад човек не се прави. Ако Ви опиша колко е готино да си учен или преподавател, колко от Вас ще ме последват с 500 лв за докторант.

  17. 17 Профил на province2001
    province2001
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#14] от "dobrushko":
    Да, съгласен съм, че има сериозен проблем с присъствието на студентите в часовете, но най-вече с подготвеността им за тези часове. Проблем е и че никой в училищата не им обяснява какво е университет, защо той е въпорс на избор и защо изборът е ангажимент и отговорност. А и няма как д аго разберат горките, заради безумната система, която превръща избора на студента в число, бал, с който той се върти по някакви класирания и хоп става студент, но не и студент по специалност, която е желал. Първокурсникът е с нагласата, че това е поредното училище в което попада и тази нагласа е вярна за голяма част от дисциплините които слушат. Тези дисциплини, в по-голямата си част задължителни, се водятнай-често от преподаватели над 55, които са в университета от края на 70-те години, ня тях вече никак не им се преподава, не са актуализирали лекциите си с години и в буквален смисъл се чудят как да избутат часовете, като чиновник, който чака да стане 5 без 5, за да си тръгне. Тези хора нямат нито желанието, нито идеята да покажат какво означава университет на първокурсника.
    А що се отнася до оценката на преподавателите - няма перфектен инструмент. Да, и в западните университети, студентската оценка не работи, макар че се прилага като инструмент за оценка на преподавателя. Но, преподавателят не се оценява само по студентската оценка има и други индикатори, които действат. Тези индикатори показват много любопитни неща, че например има не малко хора асистенти, които от 10 и 15 години не са защитили дисертациите си, че има преподаватели, които за 15 години не са предложили нито един нов курс и четата един и същ, че има преподаватели, които за последните 10 години са ходили 1 или 2 пъти на конференция, и са публикували 2 статии. Каквато и да е студентската оценка за тези преподаватели - те нямат място в университета.
    И накрая, университетът се е превърнал според мен за около 80 % от преподавателите в допълнителна работа - те са щатни преподаватели в СУ, а същевременно работят не в СУ, а в най-различни фирми, НПО и прочие. Някой веднага ще възрази, че благодарение на тези работещите и друга работа, образованието се развивало и така бизнес и образование се свързвали. Бих казал, че това абсолютна глупост - тези работещите другаде вероятно са много добри специалисти, но са най-ужасните преподаватели, преподаватели паразитиращи върху студента, защото не си взимат часовете, защото говорят общи приказки на студентите, нямайки време да се подготвят, защото им губят времето без реално да им помогнат да се развиват. Между добър специалист в практиката и добър преподавател няма знак на равенство.






За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK