Как става това нещо с професорите ?!
Дядовци,бащи/майки и после внуци...все професори.
Познавам лично 9 такива семейства в България и Гърция.
Един преди 3 години ми каза,че ще поседи още година-две за да вземе мястото му щерката.Това в Медицинска Академия !
Ето още една причина младите да бягат вън за да се реализират.
Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
"Все пак успех е, че сме на 1-во място в 22 от 24 направления"
Да, успех е, но според мен се дължи на студентите, защото заради по-трудните конкурсни изпити в СУ все пак влизат по-подготвени студенти, не се дължи на летящите професори. А, да, самите летящи професори имат едни критерии към студентите на СУ и съвсем други към възпитаниците си от други университети. Това също изма значение. Сега, знаем, че има университети, в които не се насърчва късането.
За постдокторските програми звучи добре, ама както се казва - надали. И за оптимизацията на администрацията - горещо подкрепям. И за възможността за второ висше в държавен университет, беше станало дума тук и преди. Абсурдни са такива забрани.
За връзките в тия среди - ясно, макар че според мен основата е, че някой, който е от определено смейство е логично да изгради сходни интереси, сходни ценности и в крайна сметка да се занимава също с научна работа. Но в сферата на доходите далеч не са така изкусителни, а и другите облаги, както е например при семейните кланове в съдебната система.
Кризата, парадоксално помогна много на СУ, защото много от добрите студенти не успяха да заминат за чужбина, нямат пари и да отидат в НБУ, а и не искат защото там не е престижно и идват в СУ. От гл.т. на качетсво на студентите и на броя им, СУ само печели през последните 2-3 години. Проблемът е че разривът между студенти и преподаватели е все по-голям. Те вече са като от две планети и това се дължи на преподавателите, които отказват да актуализират курсовете си, които смятат че студентите са им подчинени, които работят по на два три проекта за да с еиздържат и ходят да преподават по между другото. СУ в момента има два огромни проблема - преподавателите, които и дума не дават да се издума за оценка на работата им и манипулират всеки инструмент за атестация, превръщайки го в неработещ и адвминистрацията, част от която все още не ползва компютри и наистина е на преклонна възраст. Проблем на СУ в момента не е нито демографскат акриза и малкото студенти, нито толкова липсата н апари. На проф. Илчев му предстои да се бори със своите, а не с външните. И започвайки с фразата не мога да направя невъзможното, той ни казва няма да се боря със своите, не го чакайте от мен. Много песимистично интервю, а откровенията в него са между редовете.
За съжаление университетите не изискват и не мотивират изследвания и наука. Превърнали са се в училища, в които преподавателите се борят да имат достатъчно часове, да изпълнят изискванията и до там.
Брей, в СУ непрекъснато си избират потомствени комуняги за ректори. А кво стана с изчезналите милиони? Иначе нямал време за наука - ми да си разпределя времето по-рационално, а не да хлипа публично.
[quote#11:"aceton"]Брей, в СУ непрекъснато си избират потомствени комуняги за ректори.[/quote]
Е, кой да изберат ? Азис или Димитър Рачков - клоуна, кумирите на "младите" ? Или Ковачки и Любо Пъпката, дето знаят 1000 начина да ти вземат парите, но нито един за да прочетат една книга.
Завършва някой и кандидатства в конкурс за асистентско място. Предполага се, че има доста други кандидати със стаж и опит. Но студентът го печели тоя конкурс.
Така е навсякъде. Аре, да се направим на гламави и да предположим, че в неговата специалност опит не се иска много, с книжна подготовка може да се представиш добре и човекът го е спечелил честно. Ала-бала, ама от нас да мине.
Ами в медицината? Явява се човек с 10 г стаж и две специалности и дават мястото на човек с една година стаж! Първият естествено има по-висока оценка, но законът разрешава да се избере втория или дори третия с тайно гласуване.
Още по-фрапиращ случай. Новозавършил с точно една седмица стаж, бие на изпита човек с кмн!
После ви лекуват в университетска болница и вие вярвате, че сте в най-добрата болница наоколо.
За съжаление много студенти все още нямат съзнанието, нагласата, а и самочувствието да оценяват преподавателите си. Ако в анкетата за оценки се натъкнат на въпрос от типа, колко процента от часовете на оценявания им преподавател са посетили, а са принудени да се издържат с някаква работа, или наблягат на купоните, какво да отговорят на тоя въпрос? И каква оценка могат да дават при това положение? И двете страни трябва да са налични, не физически, а с акъла си.
Много от студентите са успели да идат и да видят за по някой семестър какво има навън, зад граница. Не всеки от тия щастливци може да сравнява адекватно, без да ахка кво е густо навън, или да се бие по гърдите, че нашето най-много го бива. А какво правят другите, които по някаква причина, най-често финансова, не са видели нищо друго? Те как да оценят?
Имах късмета да видя такава оценка на преподаватели зад граница, стана пълен провал, точно по същите причини. Част от студентите бяха като ония прасенца, на които хвърлили бисерите, ама те не разбрали какво хапват...
Критериите на едно оценяване трябва да са резултат от сходство в позициите, да е ясно какво е необходимо за студентите, да е ясно на самите студенти, и после вече да се мисли как се прави оценяването.
За съжаление студентите, приети след доста упорит труд и учили с желание в този реномиран университет, за България поне, след бакалавърската степен търсят магистратури в по- ориентирани към практиката учебни заведения, за да могат да си изкарват хляба после. Магистратурите на СУ са в преобладаващата част платени и на цени колкото в частните университети. Материалната база е далеч от необходимото ниво по отношение на информационните технологии. И като че ли най-ценното са онези преподаватели, които се отнасят съвестно към учебния процес и са компетентни в своята област. Май ректорът си е оставил доста за вършене. Финансирането е важно, особено след толкова мизерни години за интелектуалците, но не е всичко.
[quote#2:"lz2"]Шуробаджанащна,в научните среди!Наука правят само около 20% от "водещите се" на научна работа!Другите са "хора" на някого![/quote]
С риск да ми сложите минуси едни от най отдадените на науката хора са имено от такива семейства. Не съм от такова семейство. Ще кажа само следното логично нещо. Ако Вие имате занаят, умение, които обожавате и сте му се отдали на 100% няма ли да искате да предадете това на детето си. Инак съм съгласен, че широбаджанащината е нещо грозно. Системата трябва да се реформира, но наука с 500 за млад човек не се прави. Ако Ви опиша колко е готино да си учен или преподавател, колко от Вас ще ме последват с 500 лв за докторант.
До коментар [#14] от "dobrushko":
Да, съгласен съм, че има сериозен проблем с присъствието на студентите в часовете, но най-вече с подготвеността им за тези часове. Проблем е и че никой в училищата не им обяснява какво е университет, защо той е въпорс на избор и защо изборът е ангажимент и отговорност. А и няма как д аго разберат горките, заради безумната система, която превръща избора на студента в число, бал, с който той се върти по някакви класирания и хоп става студент, но не и студент по специалност, която е желал. Първокурсникът е с нагласата, че това е поредното училище в което попада и тази нагласа е вярна за голяма част от дисциплините които слушат. Тези дисциплини, в по-голямата си част задължителни, се водятнай-често от преподаватели над 55, които са в университета от края на 70-те години, ня тях вече никак не им се преподава, не са актуализирали лекциите си с години и в буквален смисъл се чудят как да избутат часовете, като чиновник, който чака да стане 5 без 5, за да си тръгне. Тези хора нямат нито желанието, нито идеята да покажат какво означава университет на първокурсника.
А що се отнася до оценката на преподавателите - няма перфектен инструмент. Да, и в западните университети, студентската оценка не работи, макар че се прилага като инструмент за оценка на преподавателя. Но, преподавателят не се оценява само по студентската оценка има и други индикатори, които действат. Тези индикатори показват много любопитни неща, че например има не малко хора асистенти, които от 10 и 15 години не са защитили дисертациите си, че има преподаватели, които за 15 години не са предложили нито един нов курс и четата един и същ, че има преподаватели, които за последните 10 години са ходили 1 или 2 пъти на конференция, и са публикували 2 статии. Каквато и да е студентската оценка за тези преподаватели - те нямат място в университета.
И накрая, университетът се е превърнал според мен за около 80 % от преподавателите в допълнителна работа - те са щатни преподаватели в СУ, а същевременно работят не в СУ, а в най-различни фирми, НПО и прочие. Някой веднага ще възрази, че благодарение на тези работещите и друга работа, образованието се развивало и така бизнес и образование се свързвали. Бих казал, че това абсолютна глупост - тези работещите другаде вероятно са много добри специалисти, но са най-ужасните преподаватели, преподаватели паразитиращи върху студента, защото не си взимат часовете, защото говорят общи приказки на студентите, нямайки време да се подготвят, защото им губят времето без реално да им помогнат да се развиват. Между добър специалист в практиката и добър преподавател няма знак на равенство.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
'ΕΡΕΒΟΣ
Рейтинг: 2853 НеутралноКак става това нещо с професорите ?!
Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !Дядовци,бащи/майки и после внуци...все професори.
Познавам лично 9 такива семейства в България и Гърция.
Един преди 3 години ми каза,че ще поседи още година-две за да вземе мястото му щерката.Това в Медицинска Академия !
Ето още една причина младите да бягат вън за да се реализират.
lz2
Рейтинг: 2024 НеутралноШуробаджанащина,в научните среди!Наука правят само около 20% от "водещите се" на научна работа!Другите са "хора" на някого!
ПравописА е поле за изява на неграмотните!Monika LOVEinsky
Рейтинг: 479 Неутрално"Все пак успех е, че сме на 1-во място в 22 от 24 направления"
Да, успех е, но според мен се дължи на студентите, защото заради по-трудните конкурсни изпити в СУ все пак влизат по-подготвени студенти, не се дължи на летящите професори. А, да, самите летящи професори имат едни критерии към студентите на СУ и съвсем други към възпитаниците си от други университети. Това също изма значение. Сега, знаем, че има университети, в които не се насърчва късането.
За постдокторските програми звучи добре, ама както се казва - надали. И за оптимизацията на администрацията - горещо подкрепям. И за възможността за второ висше в държавен университет, беше станало дума тук и преди. Абсурдни са такива забрани.
За връзките в тия среди - ясно, макар че според мен основата е, че някой, който е от определено смейство е логично да изгради сходни интереси, сходни ценности и в крайна сметка да се занимава също с научна работа. Но в сферата на доходите далеч не са така изкусителни, а и другите облаги, както е например при семейните кланове в съдебната система.
province2001
Рейтинг: 426 НеутралноКризата, парадоксално помогна много на СУ, защото много от добрите студенти не успяха да заминат за чужбина, нямат пари и да отидат в НБУ, а и не искат защото там не е престижно и идват в СУ. От гл.т. на качетсво на студентите и на броя им, СУ само печели през последните 2-3 години. Проблемът е че разривът между студенти и преподаватели е все по-голям. Те вече са като от две планети и това се дължи на преподавателите, които отказват да актуализират курсовете си, които смятат че студентите са им подчинени, които работят по на два три проекта за да с еиздържат и ходят да преподават по между другото. СУ в момента има два огромни проблема - преподавателите, които и дума не дават да се издума за оценка на работата им и манипулират всеки инструмент за атестация, превръщайки го в неработещ и адвминистрацията, част от която все още не ползва компютри и наистина е на преклонна възраст. Проблем на СУ в момента не е нито демографскат акриза и малкото студенти, нито толкова липсата н апари. На проф. Илчев му предстои да се бори със своите, а не с външните. И започвайки с фразата не мога да направя невъзможното, той ни казва няма да се боря със своите, не го чакайте от мен. Много песимистично интервю, а откровенията в него са между редовете.
lot49
Рейтинг: 583 НеутралноМного добре, че няма време за науката. По-добре за науката!
Комунистическо мекере!
Както всички в червените ви университети!
nauchnik
Рейтинг: 426 НеутралноДо коментар [#2] от "lz2":
Другите или са помощен персонал, или обслужват науката, или времето им отива за основната им дейност - обучението. Или за теб няма разлика?
nauchnik
Рейтинг: 426 НеутралноДо коментар [#1] от "EREBUS":
А знаеш ли колко семейства има с наследствена професия "бизнесмен" или "краставичар"? А "Политик"? Къде се ръгаш в неизвестното?
tumbaka
Рейтинг: 217 НеутралноДо коментар [#1] от "EREBUS":
А адвокатите, а катаджиите, а семейните фирми? Проблема не е ли в парашутистите, а не в традициите?
forumer
Рейтинг: 531 НеутралноЗа съжаление университетите не изискват и не мотивират изследвания и наука. Превърнали са се в училища, в които преподавателите се борят да имат достатъчно часове, да изпълнят изискванията и до там.
hinin37
Рейтинг: 531 НеутралноКакво време за наука да има? Той няма време да се обръсне. Ходи като битолски просяк...
асен георгиев
Рейтинг: 719 ГневноБрей, в СУ непрекъснато си избират потомствени комуняги за ректори. А кво стана с изчезналите милиони? Иначе нямал време за наука - ми да си разпределя времето по-рационално, а не да хлипа публично.
Каишков - Либерален мислител
Рейтинг: 740 Неутрално[quote#11:"aceton"]Брей, в СУ непрекъснато си избират потомствени комуняги за ректори.[/quote]
Е, кой да изберат ? Азис или Димитър Рачков - клоуна, кумирите на "младите" ? Или Ковачки и Любо Пъпката, дето знаят 1000 начина да ти вземат парите, но нито един за да прочетат една книга.
onufrij
Рейтинг: 636 НеутралноЗавършва някой и кандидатства в конкурс за асистентско място. Предполага се, че има доста други кандидати със стаж и опит. Но студентът го печели тоя конкурс.
Така е навсякъде. Аре, да се направим на гламави и да предположим, че в неговата специалност опит не се иска много, с книжна подготовка може да се представиш добре и човекът го е спечелил честно. Ала-бала, ама от нас да мине.
Ами в медицината? Явява се човек с 10 г стаж и две специалности и дават мястото на човек с една година стаж! Първият естествено има по-висока оценка, но законът разрешава да се избере втория или дори третия с тайно гласуване.
Още по-фрапиращ случай. Новозавършил с точно една седмица стаж, бие на изпита човек с кмн!
После ви лекуват в университетска болница и вие вярвате, че сте в най-добрата болница наоколо.
dobrushko
Рейтинг: 217 НеутралноДо коментар [#4] от "province2001":
За съжаление много студенти все още нямат съзнанието, нагласата, а и самочувствието да оценяват преподавателите си. Ако в анкетата за оценки се натъкнат на въпрос от типа, колко процента от часовете на оценявания им преподавател са посетили, а са принудени да се издържат с някаква работа, или наблягат на купоните, какво да отговорят на тоя въпрос? И каква оценка могат да дават при това положение? И двете страни трябва да са налични, не физически, а с акъла си.
Много от студентите са успели да идат и да видят за по някой семестър какво има навън, зад граница. Не всеки от тия щастливци може да сравнява адекватно, без да ахка кво е густо навън, или да се бие по гърдите, че нашето най-много го бива. А какво правят другите, които по някаква причина, най-често финансова, не са видели нищо друго? Те как да оценят?
Имах късмета да видя такава оценка на преподаватели зад граница, стана пълен провал, точно по същите причини. Част от студентите бяха като ония прасенца, на които хвърлили бисерите, ама те не разбрали какво хапват...
Критериите на едно оценяване трябва да са резултат от сходство в позициите, да е ясно какво е необходимо за студентите, да е ясно на самите студенти, и после вече да се мисли как се прави оценяването.
idiva
Рейтинг: 426 НеутралноЗа съжаление студентите, приети след доста упорит труд и учили с желание в този реномиран университет, за България поне, след бакалавърската степен търсят магистратури в по- ориентирани към практиката учебни заведения, за да могат да си изкарват хляба после. Магистратурите на СУ са в преобладаващата част платени и на цени колкото в частните университети. Материалната база е далеч от необходимото ниво по отношение на информационните технологии. И като че ли най-ценното са онези преподаватели, които се отнасят съвестно към учебния процес и са компетентни в своята област. Май ректорът си е оставил доста за вършене. Финансирането е важно, особено след толкова мизерни години за интелектуалците, но не е всичко.
joan12
Рейтинг: 426 Неутрално[quote#2:"lz2"]Шуробаджанащ на,в научните среди!Наука правят само около 20% от "водещите се" на научна работа!Другите са "хора" на някого![/quote]
С риск да ми сложите минуси едни от най отдадените на науката хора са имено от такива семейства. Не съм от такова семейство. Ще кажа само следното логично нещо. Ако Вие имате занаят, умение, които обожавате и сте му се отдали на 100% няма ли да искате да предадете това на детето си. Инак съм съгласен, че широбаджанащината е нещо грозно. Системата трябва да се реформира, но наука с 500 за млад човек не се прави. Ако Ви опиша колко е готино да си учен или преподавател, колко от Вас ще ме последват с 500 лв за докторант.
province2001
Рейтинг: 426 НеутралноДо коментар [#14] от "dobrushko":
Да, съгласен съм, че има сериозен проблем с присъствието на студентите в часовете, но най-вече с подготвеността им за тези часове. Проблем е и че никой в училищата не им обяснява какво е университет, защо той е въпорс на избор и защо изборът е ангажимент и отговорност. А и няма как д аго разберат горките, заради безумната система, която превръща избора на студента в число, бал, с който той се върти по някакви класирания и хоп става студент, но не и студент по специалност, която е желал. Първокурсникът е с нагласата, че това е поредното училище в което попада и тази нагласа е вярна за голяма част от дисциплините които слушат. Тези дисциплини, в по-голямата си част задължителни, се водятнай-често от преподаватели над 55, които са в университета от края на 70-те години, ня тях вече никак не им се преподава, не са актуализирали лекциите си с години и в буквален смисъл се чудят как да избутат часовете, като чиновник, който чака да стане 5 без 5, за да си тръгне. Тези хора нямат нито желанието, нито идеята да покажат какво означава университет на първокурсника.
А що се отнася до оценката на преподавателите - няма перфектен инструмент. Да, и в западните университети, студентската оценка не работи, макар че се прилага като инструмент за оценка на преподавателя. Но, преподавателят не се оценява само по студентската оценка има и други индикатори, които действат. Тези индикатори показват много любопитни неща, че например има не малко хора асистенти, които от 10 и 15 години не са защитили дисертациите си, че има преподаватели, които за 15 години не са предложили нито един нов курс и четата един и същ, че има преподаватели, които за последните 10 години са ходили 1 или 2 пъти на конференция, и са публикували 2 статии. Каквато и да е студентската оценка за тези преподаватели - те нямат място в университета.
И накрая, университетът се е превърнал според мен за около 80 % от преподавателите в допълнителна работа - те са щатни преподаватели в СУ, а същевременно работят не в СУ, а в най-различни фирми, НПО и прочие. Някой веднага ще възрази, че благодарение на тези работещите и друга работа, образованието се развивало и така бизнес и образование се свързвали. Бих казал, че това абсолютна глупост - тези работещите другаде вероятно са много добри специалисти, но са най-ужасните преподаватели, преподаватели паразитиращи върху студента, защото не си взимат часовете, защото говорят общи приказки на студентите, нямайки време да се подготвят, защото им губят времето без реално да им помогнат да се развиват. Между добър специалист в практиката и добър преподавател няма знак на равенство.