Румен Овчаров, БСП: Предложенията ни ще засегнат доходите на най-богатите, значително над 8000 лв.

© Цветелина Белутова

В събота Националният съвет на БСП прие управленски проект за данъчната и финансова политика на партията. В дискусията социалистите се обявиха за връщане на прогресивното подоходно облагане и данък "богатство". За предложенията на левицата за изход от кризата потърсихме мнението на депутата и бивш министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, който като председател на Съвета по бюджетна политика на БСП е и автор на документа.

Г-н Овчаров, какво налага преосмисляне на плоския данък - той беше въведен от правителството на тройната коалиция, а и вие лично неведнъж сте отклонявали подобни дискусии в БСП?

- Възразявал съм против тенденцията някои другари в БСП да се опитват да обявят прогресивното подоходно облагане като вродена черта на истинското социално и ляво.

БСП доказа, докато беше в управлението, че е прагматична партия, която извлича максимума от конкретните условия, в които се налага да работи. Въвеждането на плоския данък изигра изключително позитивна роля – извади голяма част от икономиката на светло, стимулира икономиката и позволи на бизнеса да инвестира значително повече. Събрахме и значително повече приходи в бюджета които  отидоха за пенсии, здраве, образование. Така решихме едновременно и социални, и икономически въпроси.

Но не може с едно и също лекарство да се лекуват различни заболявания, с едни и същи мерки да се стимулира икономиката в условията на подем и да се излиза от кризата. Особено в криза е съвсем нормално да бъдат преразпределени тежестите и БСП като лявата партия, която пое риска и въведе тези стимулиращи икономиката мерки като плоския данък, да направи преоценка на своята политика. 

Какво конкретно предлагате?

- Освобождаване от данък на най-ниските доходи, запазване на сегашната ставка от 10% за масовия доход, тоест за 90-95% от българските граждани и облагане с един по-висок данък на най-високите доходи. Възниква въпросът кои са най-ниските, кои са най-високите – по тези въпроси ще продължим да работим. Най-елементарното е да определим минималната работна заплата, но това също няма да бъде точно.

Средните доходи може да бъдат базирани върху оценките що е средна класа в България. Според някои т. нар. долна средна класа е с месечен доход между 1000 и 1500 лв., взависимост от това къде живееш дали в София или в провинцията. Горната част на средната класа получава доходи между 6000 и 8000 лв. месечно. Доходите на средната класа по никой начин няма да бъдат засегнати от ново облагане. Имаме предвид доходи, които са значително над тези.

Тоест няма да се повишава облагането на доходите между 1000 лв. и 8000 лв.?

- По-скоро няма да бъдат засегнати. За богатите единият от подходите е да се вземат доходите на годишна база, както Барак Обама предлага в САЩ за доходи над 1 млн. долара годишно минимум 30% облагане.

Не е вярно твърдението, че в България няма богати хора. Към ноември м.г. спестяванията у нас са над 30 млрд. лв. и 53% от тях се държат от 2.3% от спестителите, т.е. 250-300 хил. сметки имат над 15 млрд. лв. Само за последния месец милонерите в България са се увеличили с 30 души.

Другият вариант е със синдикатите да определим граница на богатство, както има линия на бедността. Смятаме, че тези хора, които наистина печелят повече в условията на криза, трябва да поемат по-широка отговорност за последиците от нея и да компенсират поне частично тежестите от кризата, които се стоварват върху най-слабите.

България е държава, в която вече 3.5 г. доходите са замразени. Елементарната сметка показва, че ако тези, които ще бъдат обложени с по-висока ставка са между 200 хил. и 300 хил. души, това би могло да ни донесе около 200 млн. лв. допълнително.

Ако не бъдат укрити...

- Не мисля, че увеличенията ще бъдат толкова драстични, че да накарат някого да преминава в сивия сектор.

Как ще се отрази на събираемостта повишаването на данъците?

- Плоският данък вече е изконсумиран от гледна точка на събираемост, на привличане на чуждестранни инвеститори и на стимулиране на вътрешните инвестиции. Ниските данъчни ставки отдавна са престанали да играят роля за повишаване на събираемостта, не стимулират нито вътрешни, нито външни инвестиции. Даже повишаването на осигурителни вноски с 1.8% не доведе до повишаване на събираемостта. Слабостите на приходните агенции и неспособността им да събират данъците са минали границата на разумното.

В управленския проект казвате, че ниските ставки са едно от предимствата ни за чуждестранните инвестиции. За корпоративното облагане предвиждате ли промени?

- Не, ставките трябва да бъдат запазени. В комплекс с увеличеното подоходно облагане това би трябвало да накара бизнесмените да се насочат към инвестиране на приходите. Един от вариантите, върху който мислим, е да освободим от данък плащанията за труд, а да обложим само плащанията от капитал - тоест данък на превръщането на печалбите чрез дивидент в трудов доход.

Какви рискове крият тези предложения в година преди избори?

- Много пъти съм казвал, че едва ли има партия, която да е печелила избори с лансиране на идеите за увеличаване на данъци.  Но искам ясно да бъде направено разграничението – ние не искаме да  увеличаваме данъците, а искаме да повишим участието на най-богатите българи, които печелят най-много, в извеждането на страната от кризата.

И при най-оптимистични за левицата прогнози вероятно БСП няма да управлява сама, виждате ли сред партиите евентуален коалиционен партньор, който би се съгласил на такава стъпка?

- БСП е единствената лява партия в България и не би следвало да предпоставя условията на каквато и да било хипотетична коалиция при определянето и формирането на своята лява и социална политика, особено подоходната.

Какво имате предвид, когато в управленския проект говорите за "динамично адаптиране на данъчната система и структурата преки – косвени данъци към структурата на икономиката и на  външноикономическите и външнотърговски баланси"?

- Преди 5 г. България беше на върха на икономическата конюнктура – имахме огромни инвестиции и съответно огромен внос, който се облага с ДДС. Сега икономиката ни е ориентирана повече към износ, затова трябва да се разсъждава как да се промени съотношението корпоративни – косвени данъци, за да се запази балансът в приходната част. Вече четвърта година, въпреки растящия БВП, приходните агенции не могат да съберат толкова колкото през 2008 г.

Промяната на ДДС и корпоративното подоходно облагане е въпрос на анализ - дали цикълът в момента ще се запази след година. Управляващите и на този проблем не реагират, както не реагираха на намаляването на фискалния резерв. И сега България на практика е страна в криза.

Финансовият министър Симеон Дянков обаче говори за излизане от кризата...

- Той говори това от първите месеци на мандата през 2009 г. - по Димитровден щяхме да излизаме от кризата, после напролет, ще стане май на Куковден.

В управленския проект не споменахте нищо за облагане на финансовите транзакции, каквито идеи лансира Партията на европейските социалисти (ПЕС)?

- Все още не ми е ясно какво точно означава данък върху финансовите транзакции и в какво ще се изразява той. За България няма да има кой знае какъв позитивен ефект, освен че може би чрез него ще намалим вноската си в ЕС. По принцип не съм против това, още повече ако има такава позиция на ПЕС.

Какво се крие зад предложението ви държавата да съучаства до 50% в чужди инвестиции в приоритетните за икономиката сектори информационни технологии, енергетика, инфраструктура, туризъм и пр.?

- Като държава останахме със изключително малко сравнителни предимства от гледна точка на техонологичното развитие. Чувам, че аутсорсингът е новият флагман на българската икономика, което не е никак лошо, но 15 хил. души едва ли ще решат въпросите.

Единственият отрасъл, който остана все пак конкурентноспособен в регионален и континентален мащаб, е енергетиката и ще бъдат фатални опитите да бъде унищожена. За това държавата трябва да се ангажира с достатъчно ясна позиция за големите проекти, преди всичко енергийните - АЕЦ "Белене", "Южен поток", "Бургас – Александруполис".

Ако държавата се откаже сега от "Белене", какво следва?

- Тези 800 дни на Трайчо Трайков, на Симеон Дянков, на Бойко Борисов струват всеки ден по 3 млн. евро на България, защото цената от 4 млрд. евро стана 6.4 млрд. евро. Освен това те са разплатили около 330-340 млн. евро. Отделно стои въпросът с неустойките и компенсациите и то за проект, за който няма нито една причина, поради която да бъде спиран – освен геополитическият слугинаж на някои от членовете на правителството.

Каква е оценката ви за икономическия екип на ГЕРБ?

- Слаба. Част от тях са абсолютно неадекватни като министър Трайков, който казва нещо, а след няколко дни – точно обратното. Дянков за съжаление се оказа, че нищо друго не е усвоил, освен, че е наизустил няколко от правилата на Световната банка. Мирослав Найденов и Ивайло Московски трудно бих ги вкарал в категорията "икономически екип".

След изборите през м.г. казахте, че проблемът на БСП не е Георги Първанов или Сергей Станишев и че е вредно да се влиза в тази личностна битка. Така или иначе се стигна до такъв личен конфликт.

- Който доведе партията до този сблъсък, трябва да бъде наясно, че ще носи отговорност. Няма сблъсък на политики и идеи. Има лични амбиции и това според мен е вредно за БСП, надявам се, че тези, от които зависи това, ще го разберат.

В крайна сметка аз не смятам, че това, което се случва, е чак толкова лошо. То държи интереса към БСП в общественото мнение, така че всяко зло за добро.

Ще останете ли председател на БСП-София? В партийния устав има една забрана за съвместяване на партийни постове с публични, като народен представител.

- Влязъл съм в Градския съвет на БСП през парадния вход и ще изляза през него. Кога и как ще изляза е друга тема, няма да ползвам тайни ходове и вратички.