Алек Попов: Дигиталната и печатната книга ще си взаимодействат

Алек Попов

© Анелия Николова

Алек Попов



През последния месец Алек Попов отбеляза успехи както на театралната, така и на литературната сцена. Авторът на "Мисия Лондон" и "Митология на прехода" представи сборника "Телесни плевели" (изд. "Сиела"), който събира разкази в жанр, с който рядко асоциираме Попов – фантастиката. Междувременно пиесата му "Ковачи" е номинирана за "Аскеер"


Пред "Дневник" писателят разказва повече за актуалните си проекти и вдъхновенията зад тях.


"Ковачи" Ви донесе номинация за "Аскеер" за съвременна българска драматургия. Това мотивира ли Ви да продължите да се изявявате в театъра?




Най-мотивиращо е, когато човек има добра идея. За мен лично това е достатъчно основание да седна да пиша. Когато работя, гледам да мисля само за това, което правя в момента, макар че невинаги ми се отдава. Концентрацията е другото име на мотивацията. Какво се случва след това всъщност не е чак толкова важно. След като едно произведение бъде завършено, то заживява собствен живот. Пътищата ни се разделят. Как ще бъде прието от публиката, дали ще бъде забелязано и отличено и т.н. не зависи много от автора.


С какво Ви изкуши драматургията?


Всъщност "Ковачи" не е първата ми пиеса. Не знам доколко е известно, но съществува и сценичен вариант на "Мисия Лондон", създаден в съавторство с Деляна Манева. Тази пиеса получи наградата за драматургия "Иван Радоев" преди шест години, но все още не е поставена на голяма сцена освен в Германия. В града Оснабрюк, където впрочем се развива действието на следващата ми пиеса. Беше доста откачен спектакъл, дори за моя авангарден вкус. Радиовариантът на БНР е доста по-сполучлив...


Но като говорим за драматургия, сценариите също са драматургия. За мен това е още едно изразно средство, което разширява полето за интерпретации. Всяка история има своя специфика. Някои могат да се разкажат само по този начин.


Защо избрахте Университетския театър на НБУ като подходящата сцена за спектакъла?


Високо ценя Възкресия Вихърова като режисьор. Нейното фино чувство за хумор и абсурдна гледна точка особено ми допадат. Тя има особен усет към немската и австрийската драматургия, а тази пиеса по някакъв начин се родее с този тип театър. Първото действие дори е написано във въпросния Оснабрюк, където бях цели два пъти във връзка с постановката на "Мисия Лондон". Има нещо много свежо в спектакъла на Възкресия. Тя слага акцент върху младежкото послание на пиесата, което лично на мен ми е убягвало до този момент. Накара ме да видя с нови очи собствения си текст и наистина успя да ме изненада - при това приятно. В изкуството винаги трябва да има провокация. Концептуалната провокация е нещо, което дава криле на въображението и си заслужава риска. Младите хора интуитивно оценяват тази смелост.


След екранизацията на "Мисия Лондон" почти всеки български филм е сравняван с него, в повечето случаи по отношение на успех. Сравнявате ли следващите си проекти с това, което направихте в "Мисия Лондон", и успехът му по някакъв начин поражда ли напрежение как ще се приеме следващата книга?


Човек по принцип не бива да лежи на стари лаври и да се фиксира в "славното минало". За успеха на един проект допринасят много фактори, които почти никога не могат да се повторят по същия начин отново. Затова е излишно да търсим формулата на успеха. Избягвам да правя сравнение и да се повтарям. Иначе досега да съм издал още няколко "Мисии"… Москва, Париж, Истанбул, Пекин и т.н.. Това не е толкова интересно, макар че ако ми попадне добра история, може би бих го направил. Но задължително по нов начин.


Корицата на "Телесни плевели"

© Издателството

Корицата на "Телесни плевели"


"Телесни плевели" можеше да се изтегли безплатно в дигитален вариант от Viva Books. Какво е отношението Ви към дигиталните книги и според Вас ще намери ли този формат популярност в България?


Зависи доколко електронните четци ще навлязат в България. Аз самият чета с удоволствие дигитални книги, но на английски. В устройствата може да се вгради речник, енциклопедия и други екстри. Пускането на "Телесни плевели" през мрежата е един експеримент и аз съм много любопитен какъв ще бъде резултатът. Дигиталната и печатната книга ще си взаимодействат - това е моето предвиждане. Вероятно ще се развие същата корелация както при джобните издания и изданията с твърдите корици. В този случай т.нар. меки корици ще бъдат заместени от действително "soft" издания.


Сборникът събира разкази, част от които сте писали преди много години. Връщането към миналото даде ли ви повод за оценка през какви промени сте преминали като писател?


Човек се променя, за добро или лошо, това е неизбежен процес. Един от водещите мотиви в тази книга е именно промяната - физическа и вътрешна. Трансформациите на телесното и сексуалното. Чисто структурно тя започва с една история, която ми хрумна още като войник - "Историята на един танк", и по-нататък героите сякаш израстват заедно със своя автор. Гледната им точка става по-задълбочена и по-парадоксална. Светът им - като че ли по-студен и безпощаден. Особено в последните две новели "Solve et Coagula" и "Ковачите", където изследвам неизбежния разпад на конвенционалните житейски модели.


Определяте книгата като "продукт на носталгията" и "свят, изплувал от неспокойните вълни на младежкото въображение". Това означава ли, че фантастиката е жанр, който идва най-естествено при писателя, когато е млад?


Донякъде е така. Но има и фантастика, която е дълбоко философска, като "Марсиански хроники" на Рей Бредбъри или "Аз, роботът" на Азимов, книгите на Станислав Лем.


Всъщност най-добрите образци в този жанр са именно такива. Те се четат по различен начин във всяка възраст и за тях не важи феноменът на "технологическо износване", който е валиден за преобладаващата част от произведенията, създадени в този жанр. Философските аспекти на фантастиката не остаряват за разлика от технологическите и битови детайли на едно бъдеще, което е задминато от реалността. Чудесата на науката вече са станали част от ежедневието ни. Онова, което неизменно ще остане интересно, е по какъв начин т.нар. прогрес се отразява на човешката природа и социалните взаимоотношения. Изследването на тази материя определено изисква зрялост.


Пишете в много жанрове. В кой от тях се чувствате най-сигурен и в кой най-несигурен?


Когато знам как ще свърши една история, независимо от жанра се чувствам най-сигурен. Най-несигурен - когато не съм измислил заглавието. Това може да ме побърка. Заглавието е фокусът на историята. Оста, около която се върти този малък свят.


"Koвачи" ще се играе на сцената на Университетския театър на НБУ на 18 май.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Dwight Schrute
    Dwight Schrute
    Рейтинг: 428 Неутрално

    "Дигиталната и печатната книга ще си взаимодействат - това е моето предвиждане. Вероятно ще се развие същата корелация както при джобните издания и изданията с твърдите корици."

    Много по-вероятно е да се развие същата корелация като между филмовата и цифровата фотография, където второто канибализира първото напълно.

  2. 2 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1737 Весело

    Това, че пишещата машина изчезна, не означава че ще изчезнат и книгите. Проблемът е в това, че читателите масово се превръщат в зрители, а болшинството от зрителите никога не стават читатели. Страхувам се, че след време ще можеш да минаваш за начетен и с това, че си чел "Винету".

    /не се чете/
  3. 3 Профил на saseff
    saseff
    Рейтинг: 576 Неутрално

    Предпочитам да съм се излегнал удобно някъде и да си чета печатна книга разлиствайки с интерес страниците,отколкото да се взирам узгърбен в монитора и да чета безинтерсно някоя дигитална простотия.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    saseff
  4. 4 Профил на gallnare
    gallnare
    Рейтинг: 1373 Весело

    До коментар [#3] от "saseff":

    Да четеш някоя дигитална "простотия", излегнат удобно и неизгърбен, изобщо не са несъвместими в днешно време. Пробвай и тогава прецени.

  5. 5 Профил на grigoo
    grigoo
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Да не съм по-смел в предвиждането, но след 10 години хартиените книги ще ги има само в градските библиотеки-музеи От няколко години не съм чел хартиена книга, заради обема и неудобството да се държи с 2 ръце!

  6. 6 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3663 Любопитно

    До коментар [#3] от "saseff":

    Ама, колега, ние обсъждаме вариантите "печатна" или "дигитална" книга, а не съдържанието на литерат. първоизточници, или аз бъркам? "Простотията" може да се прочете и в двата варианта, за съжаление.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  7. 7 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 4040 Неутрално

    До коментар [#3] от "saseff":

    Подкрепям те в частта за книгите на хартиен носител. Те са може би единствения културен продукт, който харесвам в тази конвенционална форма. Иначе - кино, музика, фактури и прочее - може в електронен вариант.

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията. (моя мисъл) | Най-лесно се управлява беден и прост народ. (управленски принцип у нас в годините на прехода, а може би и от по-рано)
  8. 8 Профил на Александър Кръстев
    Александър Кръстев
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    До коментар [#3] от "saseff":
    Много отдавна четенето в електронен формат не се свързва със стоене пред компютъра. Има няма 5-6 години вече

    http://www.pr-o-pr.com/blog
  9. 9 Профил на dreamer
    dreamer
    Рейтинг: 1063 Неутрално

    На близките си, когато искам да направя хубав подарък им купувам книга.

    Иначе ми е ясно, че дигитализирането е неизбежно и ще измести безвъзвратно всичко материално. Ние сме направили само първите няколко стъпки в това направление. Вместо книга с листи държим в ръцете си друг предмет от който да четем. Какво ще бъде когато (предполагам скоро) книгата ще ни се визуализира в клепачите или зениците например?

    Отделете време навреме.
  10. 10 Профил на focusnik
    focusnik
    Рейтинг: 636 Любопитно

    "Дигитална"?
    Аз си мислех, че числата ги записваме с "цифри", а не с "дигити"!

  11. 11 Профил на drakar65
    drakar65
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Спокойно, нищо няма да изчезне.
    "За всеки влак си има пътници."

    Както не е изчезнала операта, балета, театъра, след радиото, киното, телевизията ефирна, дигитална, HD, Blu-ray, електронни книги, аудиокниги...
    Какво ли още ни чака? Интересни времена, сигурно...

    Усещането при гледане на театър на живо няма нищо общо с това на запис! Музиката също. Дори записа да е направен с последните технологични средства. Допира до книга, и прелистването на страниците няма нищо общо с монитора или смартфона.

    Не ме разбирайте погрешно.
    Използвам всички нови технологии. Но когато не мога да си позволя другите.

    Просто едното ще допълва другото.
    Нищо създадено от човека в областта на изкуството и културата, не е изчезнало! Напротив, колкото е по-старо, толкова повече има интерес!


    “Сега е моментът да превъртим Рубикон-а” - Гай Юлий Ц... Аз-"Картаген трябва да бъде разрушен"!
  12. 12 Профил на andiamo
    andiamo
    Рейтинг: 479 Неутрално

    До коментар [#11] от "drakar65":

    Уид ол дю риспект - В едно интервю от преди 2 години Филип Рот казва, че до 25 години романи ще четат много малко хора наистина ... като основната причина ще е конкуренцията на трите екрана: екрана на компютъра, екрана на киното и екрана на телевизията... примерът с операта в случая може би е удачен ...

  13. 13 Профил на grigoo
    grigoo
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#11] от "drakar65":
    Усещане при прелистване на страници.... смях, тва да не е жена, при книгата е важно какво е написано, а не на какво! След като цифровото е в пъти по удобно, не виждам как няма да изчезнат хартиените книги. И защо намесваш театъра или музиката, сравни го например с пергаментите или писането върху камък

  14. 14 Профил на Григоров
    Григоров
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Печатната книга няма да изчезне, докато издателите не преглътнат алчността си.

    Няма как цена формирана от себестойност на печата и разпространение, авторски права и печалба да е равна на цената на електронното издание.

    http://www.helikon.bg/books/47/160614_niama-da-ti-se-razmine.html

    В Амазон ситуацията е подобна.

  15. 15 Профил на beatles
    beatles
    Рейтинг: 793 Весело

    [quote#10:"focusnik"]"цифри", а не с "дигити"! [/quote]

    не дигити, а джигити

    Всички животни са равни, но някои са по-равни от други
  16. 16 Профил на Lana
    Lana
    Рейтинг: 426 Неутрално

    "Черната кутия" беше много добър, очаквам и този да е на положение.

    Мозъкът е чудесно нещо! Иска ми се всички да имаха по един!
  17. 17 Профил на onufrij
    onufrij
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Туй Алек и Алекс мъжки или женски имена са, че се обърквам вече?
    -----------------------
    - Къде беше - пита бащата дъщеря си, която се прибира призори.
    - На курс по френски.
    - Това "с" след думата, за благозвучие ли го слагаш?
    - Не, за множествено число.

  18. 18 Профил на Durruti
    Durruti
    Рейтинг: 531 Неутрално

    "разкази в жанр, с който рядко асоциираме Попов – фантастиката"
    Хм, аз пък основно с това го свързвам





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK