Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии: Добрата новина е, че хората започнаха да пестят много

Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии: Добрата новина е, че хората започнаха да пестят много

© Георги Кожухаров



Въпреки прогнозите на министъра на финансите за свиване на българската икономика през първото тримесечие експресните оценки показаха лек растеж. Дали тези данни са показател за близкото бъдеще, може ли потреблението да даде тласък на икономиката, след като износът вече не играе тази роля, има ли смисъл от лихвена амнистия, какво би означавало за България евентуалното излизане на Гърция от еврозоната. По тези и други въпроси разговаряме с Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии


Финансовият министър прогнозира, че икономиката на България през първото тримесечие ще има нулев растеж и даже може да се свие. Експресните оценки на статистиката обаче показаха растеж от половин процент. Какъв знак е това? 
- Тези данни са експресни и имат навика да бъдат ревизирани месец по-късно, когато пак не са окончателни. И аз вече придобивам навика да не чета много тримесечните данни за БВП, защото така или иначе са предимно догадки, макар и основани на богата информация. Но истинската информация, с която разполагат националните статистики навсякъде по света, е годишната. Така че всички тези оценки са много предварителни и с голяма доза шум в тях.


Но така или иначе излезе малък ръст, което е индикация, че няма забележим растеж в българската икономика.




На базата на тези данни може ли да се погледне едно или две тримесечия напред?
- Продължава да е много шумно прогнозирането, защото минахме през фаза на някакво възстановяване на кризата  в края на 2010 г. и през първата на 2011 г., но след като драстично се влоши конюнктурата в еврозоната и ситуацията при нас, защото сме в много голяма степен функция на психологическите изживявания в ЕС. Видя се, че когато икономиката там се забави, това веднага се отрази на нашия експорт, а пък знаем, че износът беше основен двигател на растежа. 


Обаче беше.
- Беше, да, в минало време е със сигурност. Най-много можем да се надяваме да не дърпа надолу икономиката. Тези експресни оценки за първото тримесечие показаха и някакво събуждане на домакинствата и малко събуждане на инвестициите. Но при тях заради метода на сезонно изглаждане се стига до сериозни проблеми при разчитането на данните. И друг път се е случвало при експресни оценки да излязат добри данни за инвестициите, а пък после да се окаже, че спадът там си продължава. Но на първо четене има някакви мънички вътрешни причини за растеж, така че всичко зависи много пак от конюнктурата. А в Европа тя е трудна за прогнозиране в този момент. Големият проблем е Гърция, но по-сериозният са Италия и Испания. В самата Гърция каквото и да стане, там са издигнати достатъчно буфери, за да не се разпространяват проблемите в другите страни.


След като износът не е вече двигателят на растежа, какво може да бъде, потреблението може ли?
- Може да бъде, особено ако се посъбуди отново инвестиционното търсене. Поначало то е най-колебливият компонент. Това би означавало да имаме по-големи дефицити по текущата сметка, а в момента сме още на излишък на годишна база. Това пък означава, че България кредитира останалия свят. Ако се мине на дефицит и се види ръст на вноса на инвестиционни стоки, това означава, че ще видим събуждането на инвестициите. След износа това се смята за най-положителния начин да постигнеш растеж – чрез капиталообразуване, защото с него се създава бъдещ производствен капацитет.


Събуждане на потребителското търсене може да генерира растеж, но не може да бъде дългосрочен негов източник. Защото то не може да расте по-бързо от самото производство. То може да помогне една икономика, която е под потенциала си да се върне към него, но не може само от потребителско търсене да расте производството. Това може да стане с нови инвестиции. Така потребителското търсене може да помогне за година-две, но не може да бъде дългросрочният двигател на растежа. Ако продължи повече, означава, че започваме да заемаме от останалия свят, за да харчим. А борчовете може да ни вкарат в нова криза.


Така основният начин за стимулиране на растежа си остава капиталообразуването. То води до по-голяма производителност и съответно по-високи доходи, а следователно и до по-високо потребление. Такъв беше растежът в България през първите десет години на новия век до кризата. Сега добрата новина е, че започнаха да се спестяват пари.  


Това добра новина ли е всъщност?
- Дългосрочно, да. Чичо Скруч е полезен за икономиката докато е скъперник. В момента, в който започне да харчи, той става неполезен. 


Когато спестяваш, а не харчиш за текущо потребление – или ги складираш парите и са мъртви, или ги влагаш в някакви инвестиции. Когато ги складираш – паричната маса е по-малка, отколкото би могла да бъде, и оттам инфлацията е по-ниска, което прави стоките по-евтини, отколкото биха били, ако се харчат пари. Ако бъдат насочени към инвестиции, това води до образуване на нов производствен капацитет, който като се разхвърля върху цялата работна сила, я прави по-производителна и оттам се вдигат реалните доходи на всички заети.


Така че пестенето е добра основа за дългосрочен растеж. Ние всички много се възхищаваме от Китай, искаме да растем като тях, а те спестяват 40 на сто от дохода си. А средните доходи там са доста по-ниски от нашите. При нас по време на кризата вътрешните спестявания се качиха от 14-15 на 23-24 процента от националния доход, което изобщо не е малко. Това е много добра база за растеж през следващия период на благоприятна конюнктура, който, дай боже, все някога ще дойде. Още не е тук.  


Колко тримесечия на ръст искате да видите, за да се очертае тенденция?
- В макрожаргона има две значения на инвестициите, които нямат нищо общо помежду си. Един е смисълът, за който говорим в този разговор – създаването на производствен капацитет, който не е съществувал през предишното тримесечие. А другото значение е това, което се смята в платежния баланс на страната. Там не се взема предвид дали с вложените пари се прави нов производствен капацитет или не. От гледна точка на вложителя дори един банков депозит е инвестиция. Покупка на акции на вече съществуващо предприятие, даване на заем на българска фирма е инвестиция, независимо какво прави тя с него. Това се брои за пряка чужда инвестиция. Купуване на съществуваща къща е пряка инвестиция, но по националните сметки не е. Така през първото тримесечие на м.г. имаше изтегляне на такива инвестиция, затова те са отрицателно число, но това не значи, че е намалял капиталът в България. Самият производствен капацитет продължава да расте, но с много по-бавни темпове от преди.


Дългосрочно нещата не са толкова зле, но бихме искали да виждаме по-бързи темпове. Това е основният фактор за подоходно настигане на тези богати хора, към които се числим и ние. Което правехме след 1998 година, но трябва още много за достигането на прилично ниво. Спестяванията са домашният източник за инвестиции, затова те са положителното, което виждам в общата болка. И ако техният темп се запази при настъпването на по-добра конюнктура, виждам добри шансове за растеж.


Ще продължат ли у нас да навлизат компании, защото им е по-евтино да поддържат офисите си тук, отколкото в страни в развитата част на Европа?
- Има три типа чуждестранни инвеститори. Едните са тези, които влизат заради някаква преференция. Слава богу, преференциите в България, които се дават на такива само защото са чужденци, не са особено много, но наши съседи по-активно са ползвали тези техники - Сърбия, Румъния, в Унгария също имаше. Точно там, когато изтече времето на привилегиите, те си взеха шапката и си отидоха, причинявайки проблеми. И Румъния имаше подобен опит. Това не са инвеститори, които би искал да види човек, който отговорно се опитва да прави здрава макроикономическа политика. Тези са волатилни инвеститори. В момента, в който някой им предложи някъде по-добра привилегия, те ще изхвърчат оттук.


Вторият тип са, които идват заради ценово предимство – по-евтино им е производството. Те ще се задържат по-дълго, но все пак също са временно. Разходите им в един момент ще нараснат, защото нали целта е да се вдигат доходите.


И третата категория, на която бих обърнал най-много внимание, са тези, които идват тук, защото виждат конкурентни предимства за себе си в общата среда, която е създадена в България - и данъчното облагане, но също като качество на работната сила, разположение спрямо важни за тях пазари. Това са хора, които са тук и ще останат. По някаква причина те изглеждат най-малко привлекателни за нашите политици.


Посланикът на Франция в София наскоро каза, че България греши, като залага на рекламата си като място с ниски данъци и заплати. Това основателен упрек ли е от гледна точка на последствията за икономиката, или просто така България се явява трън в очите на страните с по-високи разходи по тези две пера?
- Голям трън им е в очите. Не могат да преживеят, че България с тези ниски ставки събира държавни приходи, които изобщо не са сравними с приходите на Германия или Франция. Те може би събират с 10 процентни пункта повече спрямо националния си доход. Това ги дразни. Особено се дразнят германците, като им показваме с цифри, че при техния огромен корпоративен данък, който обаче като швейцарско сирене е пробит отвсякъде с всякакви изключения, в крайна сметка в България се събират повече приходи спрямо националния доход, отколкото в Германия. Опасяват се от конкуренцията и затова говорят така. Това няма да се промени, докато България не забогатее над средното за Европа ниво.


Но, от друга страна, ниските данъци и относителна евтината работна сила са необходими, но недостатъчни условия за дългосрочен растеж. След това трябва да дойде привлекателността на структурната среда. Имаме големи предизвикателства с дългосрочното развитие на работната сила, с различните запушвания в самата бизнес среда, които пречат въпреки ниските данъци. Говоря за такива фактори като  примерно колко време трябва на един бизнесмен да уточни колко дължи, колко му струва цялото взаимодействие с данъчните. Всичко това може да се опрости. Другото важно е сигурността на имуществените права, скоростта на придвижване на бизнес спорове. А ние тук сякаш повече говорим за правосъдието по отношение на престъпността. Не смятам, че българската мафия е чак такъв проблем, по-голям е проблемът по разрешаването на спорове и процедури като несъстоятелност. Така че да не остават дълго неразрешени въпроси с дългове. Само ниските данъци няма да свършат тази работа.


В момента се обмисля дали да не се обяви кратка лихвена амнистия за закъснели плащания на данъци и осигуровки. Заслужава ли си това спрямо очаквания ефект?
- Никакъв ефект няма да има. Може би ще се съберат някакви пари временно. Не виждам ползата от събирането на такъв тип пари сравнено с просто нормалното подобряване на събирането на данъците, което забелязваме в някаква степен в началото на тази година. Такива изключителни мерки от сорта на амнистии с оглед на бъдещето подготвят почвата на всеки рационален човек да очаква следващата такава амнистия, а с оглед на миналото се прави следното съобщение: Всеки, който е спазвал закона, е бил будала и идиот, а всеки, който не го е спазвал, е излязъл много умен. Това е съобщението на всяка амнисития. Аз предлагам да не правим глупостите на другите.  


Министерският съвет одобри промените в закона за така наречения Сребърен фонд, с които се разширяват сериозно възможностите за инвестиране на парите в него. Споделяте ли критиките по този повод?
- От гледна точка на нуждата на бюджета тази година заради предстоящото плащане по дълга през януари не е лоша тази стъпка. Защото самото съществуване на възможността, дори без да бъде използвана, означава, че България не е опряна с гръб в стената. Това ще го знаят и инвеститорите при евентуалното излизане на България на някакъв чужд пазар за облигации. Така ще може да получи по-добри условия по заема.


От гледна точка на смисъла на Сребърния фонд -  това би го обезсмислило. Защото цялата идея е някаква част от парите за пенсии на българите да не зависят от текущите приходи на държавата. В момента първият стълб изцяло зависи от текущите приходи на държавата. Да не говорим, че всичко е в усмотрението на текущите политици, а би могло да има ясни правила за образуване пенсиите на хората. А не над 2 млн. души да са в пряка зависимост от политическата власт. Идеята на Сребърния фонд е част от някаква пенсия на българите да не зависи от това какви пари влизат и излизат от държавата. И да бъде инвестирана в неща, които не са в България. Може да се даде на хора, които разбират от управлението на такива фондове, да го инвестират, като им се поставят ограничения. 


Светът се готви за ситуация, в която Гърция може да напусне еврозоната. Ако това се случи, какви ще са преките ефекти върху България?
- Те могат да бъдат по много линии. Основните негативни ефекти са предимно психологически. Но иначе най-вероятно ще ни се влоши търговският баланс, който в момента е леко положителен, защото изнасяме повече, отколкото внасяме. Особено ако обезценят новата си валута, което е и целият смисъл на въвеждането на нова валута. Тогава поне временно всичко гръцко ще стане много евтино, особено туризма. Така че съвсем очевидно Гърция ще изнася повече за България. Вносът в Гърция ще се срине – това е основната цел на всяка девалвация. Това е официално обедняване.


Не знам защо някои хора го смятат за черешката на тортата. Вместо да си признаеш, че си беден и да си стоиш в езворзоната, сега ти се налага да излезеш, за да станеш беден.
Това съответно ще се отрази на платежния ни баланс, защото Гърция е в топ 5 на външнотърговския ни обмен. Очаквам и някакво бягство на капитали от Гърция, една част от което ще дойде в България.


Под каква форма?
- Както знаем, те масово теглят депозити и при наличието на гръцки банки тук, макар и  регистрирани в България, просто може да си вземат парите от тамошните и да ги прехвърлят тук. Депозитът им ще е пак в евро, но гарантиран и защитен по българските стандарти, които в този момент очевидно са по-високи от гръцките. Много хора искат да се спасят навън и колкото и да е ограничено изнасянето на пари оттам, ще се изнесат и някаква част от тях ще минат през България. Така че очаквам да се увеличи притокът на средства от Гърция.


Не очаквам пряк ефект върху тези банки, които са гръцка собственост. Най-многото, което може да им се случи, е гръцкият собственик да ги продаде. Купувачи ще се намерят, било чужденци, било българи. Зависи до каква степен Европейската централна банка (ЕЦБ) ще е склонна да спасява гръцки банки, които биха имали проблем. Една от най-големите трагедии, които се случват, е, че поради държавните неразбории и пълната неуправляемост на държавните финанси банковият им сектор, който беше един от по-добрите в Европа, сега ще пострада. Никой банков сектор не може да издържи на паника на публиката, ако тръгне да си тегли парите. Освен ако правителството не успее да овладее паниката.


Цялата тази ситуация някак логично отдалечи въпроса за членството на България в еврозоната, но за изненада финансовият министър, който през ноември предричаше разпад на еврозоната, сега пак заговори за присъединяването на страната. Това вие как го тълкувате?
- Предвижданията за разпад на еврозоната са силно преувеличени. Има достатъчно защитни стени около Гърция, така че ако тя напусне, положението да бъде овладяемо. За новите кандидати перспективата е изчакване. Това е реалността, защото от гледна точка на еврозоната те нямат каквато и да било причина в момента да допускат много членове заради голямата турбуленция. Следващите 2-3 нови членове освен това усложняват гласуването в изпълнителния съвет на ЕЦБ.


Така че на изчакване сме, поне известно време. Най-вероятно ЕЦБ иска да види какво ще стане с фискалния пакт. Ние каквото и да правим, ако ЕЦБ не иска да ни пусне в механизма ЕРМ2, няма как да стане. Нови кандидатури, като се подобри ситуацията, може да пуснат нови. Ние в момента отговаряме на критериите, но като се подобри ситуацията, инфлацията ще ни се повиши, та може да имаме този проблем тогава.  


В каква степен ще зависи българската икономика от решенията в ЕС покрай дебата сега за финансови ограничения и стимулирането на икономическия растеж?
- Аз все повече виждам как световното развитие на икономиката в момента започва да става жертва на някакви егота и школи вътре в рамките на макроикономиката. Някакви умни чичковци не могат да си преодолеят дрязгите и рамкират дебата, при който пред политиците започват да се появяват несъществуващи дилеми. Няма дилема между бюджетно здраве и растеж. Няма как да минат към растеж болните в публичните си финанси икономики, ако не си оздравят бюджета и това не бъде видяно и признато и прието от домакинствата и фирмите. Не може с по-нататъшно разболяване на бюджети да направят растеж. Но наистина само свиването на бюджетите няма да реши въпросите, защото не им е там основният проблем, а че 30 години се мотаха и са загубили конкурентоспособност.


В момента, в който се представи програма и се повярва, че тези стъпки са болезнени, но ще доведат видимо до по-добра конкурентоспособност, тогава вече може по-внимателно да се затяга бюджетът. Абсолютно са завързани двете нещата. Няма как да излязат от кризата, без да извършат структурни промени. Само с бюджет няма как да стане. Ето и Франсоа Оланд говори за балансиран бюджет и растеж, макар да казва, че балансирането ще се случва по-бавно. В момента останалите части от света убиват страните от ЕС по отношение на конкурентоспособност. Всички са на няколко обиколки пред тях.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK