Проф. Диана Гергова: Да бъдеш археолог в България е все по-трудно

Проф. Диана Гергова

© Живко Ангелов

Проф. Диана Гергова



Проф. Диана Гергова е един от най-изтъкнатите специалисти по тракийска археология. Тя работи в Националния археологически институт с музей при БАН и е професор по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. Член е на национални и международни организации, сред които управителният съвет на националния комитет на ИКОМОС - ЮНЕСКО, Научният комитет по погребална археология - Браила, Световният археологически конгрес - член и координатор за Централна и Източна Европа и Азия (от 2009 г.). Ръководи разкопките на селищната могила до с. Дядово, гетския религиозен и политически център в Националния резерват "Сборяново", обекти в Ахтопол, тракийските светилища на бесите при манастира "Свети Илия", Велинград, и светилището на Дионис на връх Острец, Велинград, на тракийските некрополи в Западните Родопи при селата Кочан, Сатовча и Любча. През 2001 г. Американският биографичен институт я отличава с наградата "Жена на годината" в областта на археологията и бизнеса. Автор е на книги и на 200 научни статии.


От дълги години работите на обекти в Ахтопол. Какво проучвате сега?
- Продължаваме проучванията на укрепителната система на античния град. Финализираме проучването на североизточната й част. Разкрихме изцяло втората правоъгълна кула на крепостната стена и търсим портата, която вероятно е била между двете кули, първата от които, проучвана преди години от колеги, е частично рухнала, вероятно при земетресение.


Надявам се в дълбочина да открием и останките от по-ранната тракийска стена, чието съществуване е доказано при спасителни разкопки в други части на града.




Това е нашият подарък за жителите на Ахтопол. През изминалите столетия хората са разграждали тази монументална стена, за да използват материала за своите къщи. Горелите при пожара през 1918 г. сгради били изградени върху тези силно изравнени стени и кули и никой не е подозирал колко мощна е била в тази си част античната крепост, как е изглеждала тя.


Сега този участък вече може да бъде проектиран за консервация и социализация. Това е едно от най-стратегическите места в града, където се срещат миналото и съвремието. Тук са запазени старата църква от XVIII век и Гръцкото училище – паметник на културата от началото на XX век, с музейна сбирка. Оттук се открива невероятна панорама към заливите. Ако средствата за Ахтопол не се бяха "стопили" по пътя, градът още тази година щеше да има един нов, "туристически" акцент.


Как така са се стопили?
- Първоначално бяха обявени по 120 000 лева за обект и на тази основа направих проект, но парите бяха намалени трикратно още преди да излезе постановлението на правителството. Оказа се, че  всички средства, включително и останалите за Ахтопол 45 000 лв., бяха предоставени на хора от едно и също обкръжение. Според приетите и от България международни документи не се препоръчват разкопки на нови обекти, когато други, проучвани с години, не могат да бъдат консервирани. В България има твърде много обекти с крещяща нужда от консервационни и реставрационни дейности и социализация, за да се започват нови.


Средствата бяха разпределени непрофесионално, без становищата на археологическата колегия.


Занимаваме се и с един невероятен казус - тъжно свидетелство за безхаберието на институциите въпреки медийното тръбене колко много се прави за археологията в България. Преди 4-5 години бе изцяло изгребан дебелият повече от 2 м културен пласт в частен имот в границите на резервата "Античен и Средновековен Ахтопол". В изхвърлената пред Гръцкото училище пръст под открито небе се намират стотици находки с изключително значение. Въпреки разпоредбите на министъра на културата, че прибирането на находките от този насип следва да бъде финансирано от общината, за поредна година средства за това няма. В малката част от пресятата от нас пръст в този насип, представящ ни в обратен ред стратиграфията на града, открихме великолепни находки, най-интересните от които свидетелстват за значението на града през ранните периоди на съществуването му през V-I век пр. Хр. и до ранновизантийската епоха.


Тази година нашата експедиция възстанови и подводните проучвания, осъществени от Христина Ангелова, Явор Иванов и Румен Железаров.


Скандален е фактът, че институции и лица се впрегнаха да отклонят отпуснатите от Министерския съвет средства за планираното археологическо проучване на Ахтопол. Затова тази година ние сме истинските спонсори на археологическите разкопки в града. Ние сме тези, които убедено работим за бъдещето на миналото на Ахтопол. Доброволците, а и аз самата си покриваме разходите. Работя с моите студенти от университета в Жешув, Полша, и с доброволците – студенти и докторанти по археология от университетите в Шефилд, Кембридж, София, от Класическата гимназия, а и от Ахтопол. Ще ви изредя имената им: Явор Иванов, Симеон Михалков, Даниела Минкова, Бела Димова, Петър Първанов, Дамян, Олга, Марта, Томаш и Рафал от Полша.


Екипът на разкопките в Ахтопол в работен момент на обекта в двора на Гръцкото училище.

© проф. Диана Гергова

Екипът на разкопките в Ахтопол в работен момент на обекта в двора на Гръцкото училище.


Каква е била значимостта на Ахтопол? В кой период градът е имал най-голямо значение?
- Ахтопол е много слабо проучен древен град със значителен потенциал. Той е разположен в район, богат на медни руди, играл огромна роля в развитието на най-ранната цивилизация - тази на Варненския халколитен некропол. В V хил. пр. Хр. е бил металодобивен район. Странджа е може би най-магическата планина. Казват, че морското течение води корабите от долината на Риони в Грузия именно тук, трасирайки пътя на аргонавтите.


Засиленият интерес към града в края на XX и началото на XXI в. бе свързан с първите подводни проучвания от експедиция на проф. Велизар Велков и с първия договор с община Царево за системно археологическо проучване на Ахтопол като най-значимия обект в целия район на Приморска Странджа, на който бях научен ръководител.


Местни административни неуредици оставиха Ахтопол за години без каквото и да е финансиране, както е и в момента.


В града дълги години не са спазвани никакви разпоредби за опазване на археологическото наследство, за задължителни спасителни разкопки при реализиране на инвестиционни намерения, нямаше последици за безкрайно многото нарушения, за строежи върху самите стени. Моето завръщане преди няколко години имаше за цел да извади града от забвението, да привлече средства и най-важното – да научни местните жители, че е по-добре да платят за археологическо проучване на терена си и да получат по легален път своите разрешителни за строеж, отколкото да плащат подкупи на корумпирани служители.


Макар че в терена видимите следи са от късноантичната епоха, градът е бил значителен тракийски център през втората половина на І хил. пр. Хр., когато се е наричал Агатополис и още Авлеус Тейхос ("укрепен двор, царски двор"). Имал е мощни крепостни стени, а околностите му са осеяни с тракийски надгробни могили. Макар и неголям по площ, през IV-VI в. Агатополис е бил укрепен с нова мощна стена с кули. Бил е и важен духовен православен център през Средновековието. В южната му част е бил разположен манастирът "Св. Яни", проучван от моя колега Костадин Господинов.


Кои са най-интересните находки от обектите в Ахтопол? Какво доказват те?
- Находки предполагат, че може би това е била единствената колония на Атина. За тракийската и елинистическа слава на града свидетелстват предмети от V в. пр. Хр. от малоазийския град Кизик, монети, сечени от самия град от IV в. пр. Хр., надписи от елинистическата епоха, прекрасни вносни глинени мегарски чаши, оброчни плочи на тракийския конник, архитектурни детайли от елинистическата и ранновизантийската епоха. Сбирката в Гръцкото училище и "Музеят на котвата" в града дават известна представа за богатия икономически и културен живот на града още от неговото създаване. Още първите системни проучвания на нашия екип установиха, че и най-мощни са културните напластявания в града от V в. пр. Хр. до късноантичната или ранновизантийската епоха.


Сред находките, с чието откриване се гордея, е и бронзовата кадилница от XIV в., която открихме в района на някогашната стара митрополитска църква в най-високата част на стария град през миналия сезон, недалеч от каменното корито на аязмото на сега несъществуващия най-внушителен православен храм на града.


Жалко, че в това знаково място за жителите на Ахтопол, които са имали желанието храмът да бъде възстановен, няма да можем да разгърнем проучванията си през тази година. От тук има находки, предполагащи, че вероятно и през античността тук е имало монументален античен храм.


Както казах, средствата, отпуснати с решение на кабинета за археологическите проучвания в Ахтопол, се стопиха преди да стигнат до екипа.


Градът има ли потенциала да се превърне в голям център на археологически туризъм? Какво трябва да се направи?
- По Черноморието Ахтопол е уникален с това, че в централната част на стария град значителни терени са запазени със закон за археологическо проучване. Перспективата е след интензивни разкопки тук да се създаде археологически парк. Това ще е единственият град, където ще може да се види значителна част от градоустройството му през по-ранните епохи.


За развитието на археологическия туризъм е необходима конкретна стратегия за всеки обект, професионално разработена и финансово гарантирана. А Ахтопол, както и другите големи археологически обекти в страната все още нямат устройствени планове, нито пък имаме ефективни, печеливши и контролируеми механизми за проучване и управление на археологическото наследство.


Българската археология отдавна е в критично състояние. Археологията е областта, която дори повече от магистралите може да бъде в основата на истински икономически и социален отскок на страната ни, която продължава да е обидно най-бедната в Европа.


За съжаление медийната реклама колко много се дава за археологията в България не отговаря на действителността, на реалните нужди и огромните неизползвани възможности.


Кулата с входа в двора на Гръцкото училище в Ахтопол.

© проф. Диана Гергова

Кулата с входа в двора на Гръцкото училище в Ахтопол.


Какво е държавното финансиране за археология?
- Въпросът не опира само до средствата, а до това каква е политиката на разпределянето и използването им. Откритите от археолозите обекти генерират огромни печалби, които потъват някъде. После за проучването и опазването им се отпускат смешни суми, неотговарящи на значението им и тяхната роля в развитието на културния туризъм. Да не говорим, че една адекватна културна и финансова политика за целенасочено изследване и социализиране на археологическите паметници на страната означава и решаване на остри проблеми на безработицата. България би могла да се превърне в истински туристически рай със своята природа и паметници.


В медиите се лансират само няколко обекта и там се наливат милиони, докато истинска политика по опазването на археологическото наследство на страната, подкрепена от адекватно финансиране, просто няма. Колегите из цялата страна са все по-обезверени, че проучваните от тях обекти ще бъдат експонирани професионално. Те са изключително зависими при кандидатстването по проекти от местната администрация и ако тази администрация не е заинтересована, няма алтернатива. Би трябвало да се даде възможност и на специалистите, и на културните и научните институции да кандидатстват за финансиране от европейските фондове. Ако отидете в Италия или Гърция, или където и да е, ръководители на такива проекти са археолозите или архитектите, а не местните администратори.


Би трябвало държавата да се довери на своите специалисти и да развърже ръцете им в полза на един качествен скок в използването на археологическото наследство за привличане на европейски средства.


Колко пари от бюджета има за археология тази година?
- За разкопки са отпуснати около 500 000 лева чрез Министерството на културата. А мога да ви кажа, че само от билетите за гробниците в Свещари приходите за една година са толкова. Но никой не знае къде отиват. И така е не само на този обект. Моят екип, който проучва вече 30 години религиозния и политически център на северните траки - гетите, най-сетне получи за 2012 г. 12 500 лева. Говоря за "Града на вълците" или "Даусдава" от картата на римския географ Клавдий Птолемей, намиращ се в резервата "Сборяново", чиято перла е Свещарската гробница - паметник на ЮНЕСКО.


Можете ли да сравните финансирането за археология в България с това в други европейски държави? В кои страни се отпускат най-много средства?
- Разбира се, преди всичко в средиземноморските – Турция, Гърция, Франция, Италия. Скандинавските страни пък са забележителни с високата култура на опазване и с проучвания, при които са сигурни, че ще реализират своята задача от начало до край – от разкопките до музея на място.


Основно на държавни субсидии ли се разчита? Намират ли се спонсори?
- Ако държавата имаше друга политика, ако наложи коренно различен подход във финансирането, включително и гарантира рефинансирането на проучванията и реставрацията на обектите при значими приходи от същите тези обекти, тя ще намали отговорностите си и ще има задължението да отпуска средства за тези обекти, които още не са достатъчно атрактивни и имат нужда от начален тласък.


Няма да казвам колко отчаяни и обезкуражени са българските археолози. Аз самата си мисля, че може би няма да доживея да видя обектите, които съм проучвала и които са от ключово значение, да бъдат консервирани и експонирани както трябва.


Не смятам, че спонсорството на археологически проучвания или други дейности в България е на висота. Това е предопределено от самия закон. Същевременно е видимо как се пилеят драстично неравномерно разпределяните държавни средства, което едва ли би мотивирало потенциалните спонсори.


Ние работим въпреки държавата и чувството у българските археолози, че могат да изпълняват своята мисия в опазването на археологическото наследство, е повече от песимистично.


През последните години на археолозите се вменяват все по-странни задължения и все по-малко права. Да бъдеш археолог в България е все по-трудно. Българският археолог е оплетен от неизпълними изисквания в закона и ненужна бумащина. Той може да бъде възпрепятстван да изпълни своята научна програма на всяка крачка.


Забележете, за да получи своето разрешение за проучването на един археологически обект, който е публична държавна собственост, той трябва да гарантира, че ще осигури охраната на обекта за цялата година, а не само за времето на проучването. Ако тръгне да издирва нови археологически обекти, които са по конституция публична държавна собственост, по полята, планините и горите, той би трябвало да издири всички собственици и да ги пита може ли да мине през терена им. Това противоречи на принципа, че до структури от обществено значение е задължително да бъде осигурен достъп.


Още по-смехотворно е изискването да подписва декларация, че не участва в концесия на археологически обект. Такава декларация той трябва да подпише толкова пъти в годината, колкото пъти поиска разрешение. А в България няма нито един археологически обект на концесия. Да не говорим, че е повече от смешно, че теоретически именно специалистът археолог, който си знае работата, не може да участва или да вземе на концесия археологически обект или ако участва, не може да прави разкопки. Нефтените концесии се дават на тези, които разбират от нефт и газ, но очевидно археологическите обекти следва да са в ръцете на некомпетентни лица. Не е ясно в Закона за културното наследство кой е решил, че това е конфликт на интереси, но въпреки предложенията ни все още тази и други несъстоятелни клаузи съществуват в закона.


Проф. Диана Гергова с част от екипа на разкопките в Ахтопол.

© проф. Диана Гергова

Проф. Диана Гергова с част от екипа на разкопките в Ахтопол.


Как могат да бъдат избегнати проблемите в консервацията и реставрацията на археологическите обекти?
- В повечето случаи консервационно-реставрационните работи, които са свързани с работата на висококвалифицирани специалисти, у нас са сведени до обикновено строителство. Всички международни и наши документи изрично забраняват бутафорните изграждания на крепостни стени, кули и каквито и да е подходи, които унищожават автентичността на един паметник . А у нас най-много средства се наливат именно за такива дейности.


По принцип следва всеки по-значим обект да има освен археолог и реставратор, архитект и т. н., които в екип да разработват своите проекти при добро познаване на паметника, а разкопките, консервационно-реставрационните работи и социализацията на обектите да са един непрекъснат процес.


Сега едни и същи дежурни проектанти са навсякъде, където се появят пари. Отчайващо е и че например демонстративното разрушаване и разграбване на цели антични градове, като например Рациария (столица на римската провинция Крайбрежна Дакия; Видинска област), продължава вече 20 години и никой не взима мерки това да бъде спряно. Прекрасният храм в Ангкор Ват (религиозен комплекс в Камбоджа) например се пази от въоръжени лица и те просто стрелят на месо, ако някой се опита да чупне и късче от скулптурната украса. Всичко е измислено на този свят. Въпросът е грижа ли ни е за най-голямото богатство на страната ни – нейното минало и, разбира се, мисленето на нейните хора.


Кое е най-трудното за един археолог?
- Скулпторът има своето ателие, химикът – своята лаборатория, археологът работи под открито небе и то е покривът на неговия кабинет. Едва ли е допустимо някой да влезе в ателието на скулптора и да му каже от какъв материал да направи своята скулптура. Едва ли е допустимо някои да влезе в лабораторията на химика и да разбие епруветките му.


Българските Индиана Джоунсъновци трябва да се борят с умишлено изгражданите грешни представи за смисъла на археологическото проучване, с вампирското му обезкръвяване - финансово и морално, да крачат из законодателната джунгла, да се опитват да наваксват изгубеното време на своя живот, в който искат и биха могли да направят много повече със знанията си за развитието на своята страна.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK