Проф. Диана Гергова: Да бъдеш археолог в България е все по-трудно

Проф. Диана Гергова

© Живко Ангелов

Проф. Диана Гергова



Проф. Диана Гергова е един от най-изтъкнатите специалисти по тракийска археология. Тя работи в Националния археологически институт с музей при БАН и е професор по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. Член е на национални и международни организации, сред които управителният съвет на националния комитет на ИКОМОС - ЮНЕСКО, Научният комитет по погребална археология - Браила, Световният археологически конгрес - член и координатор за Централна и Източна Европа и Азия (от 2009 г.). Ръководи разкопките на селищната могила до с. Дядово, гетския религиозен и политически център в Националния резерват "Сборяново", обекти в Ахтопол, тракийските светилища на бесите при манастира "Свети Илия", Велинград, и светилището на Дионис на връх Острец, Велинград, на тракийските некрополи в Западните Родопи при селата Кочан, Сатовча и Любча. През 2001 г. Американският биографичен институт я отличава с наградата "Жена на годината" в областта на археологията и бизнеса. Автор е на книги и на 200 научни статии.


От дълги години работите на обекти в Ахтопол. Какво проучвате сега?
- Продължаваме проучванията на укрепителната система на античния град. Финализираме проучването на североизточната й част. Разкрихме изцяло втората правоъгълна кула на крепостната стена и търсим портата, която вероятно е била между двете кули, първата от които, проучвана преди години от колеги, е частично рухнала, вероятно при земетресение.


Надявам се в дълбочина да открием и останките от по-ранната тракийска стена, чието съществуване е доказано при спасителни разкопки в други части на града.




Това е нашият подарък за жителите на Ахтопол. През изминалите столетия хората са разграждали тази монументална стена, за да използват материала за своите къщи. Горелите при пожара през 1918 г. сгради били изградени върху тези силно изравнени стени и кули и никой не е подозирал колко мощна е била в тази си част античната крепост, как е изглеждала тя.


Сега този участък вече може да бъде проектиран за консервация и социализация. Това е едно от най-стратегическите места в града, където се срещат миналото и съвремието. Тук са запазени старата църква от XVIII век и Гръцкото училище – паметник на културата от началото на XX век, с музейна сбирка. Оттук се открива невероятна панорама към заливите. Ако средствата за Ахтопол не се бяха "стопили" по пътя, градът още тази година щеше да има един нов, "туристически" акцент.


Как така са се стопили?
- Първоначално бяха обявени по 120 000 лева за обект и на тази основа направих проект, но парите бяха намалени трикратно още преди да излезе постановлението на правителството. Оказа се, че  всички средства, включително и останалите за Ахтопол 45 000 лв., бяха предоставени на хора от едно и също обкръжение. Според приетите и от България международни документи не се препоръчват разкопки на нови обекти, когато други, проучвани с години, не могат да бъдат консервирани. В България има твърде много обекти с крещяща нужда от консервационни и реставрационни дейности и социализация, за да се започват нови.


Средствата бяха разпределени непрофесионално, без становищата на археологическата колегия.


Занимаваме се и с един невероятен казус - тъжно свидетелство за безхаберието на институциите въпреки медийното тръбене колко много се прави за археологията в България. Преди 4-5 години бе изцяло изгребан дебелият повече от 2 м културен пласт в частен имот в границите на резервата "Античен и Средновековен Ахтопол". В изхвърлената пред Гръцкото училище пръст под открито небе се намират стотици находки с изключително значение. Въпреки разпоредбите на министъра на културата, че прибирането на находките от този насип следва да бъде финансирано от общината, за поредна година средства за това няма. В малката част от пресятата от нас пръст в този насип, представящ ни в обратен ред стратиграфията на града, открихме великолепни находки, най-интересните от които свидетелстват за значението на града през ранните периоди на съществуването му през V-I век пр. Хр. и до ранновизантийската епоха.


Тази година нашата експедиция възстанови и подводните проучвания, осъществени от Христина Ангелова, Явор Иванов и Румен Железаров.


Скандален е фактът, че институции и лица се впрегнаха да отклонят отпуснатите от Министерския съвет средства за планираното археологическо проучване на Ахтопол. Затова тази година ние сме истинските спонсори на археологическите разкопки в града. Ние сме тези, които убедено работим за бъдещето на миналото на Ахтопол. Доброволците, а и аз самата си покриваме разходите. Работя с моите студенти от университета в Жешув, Полша, и с доброволците – студенти и докторанти по археология от университетите в Шефилд, Кембридж, София, от Класическата гимназия, а и от Ахтопол. Ще ви изредя имената им: Явор Иванов, Симеон Михалков, Даниела Минкова, Бела Димова, Петър Първанов, Дамян, Олга, Марта, Томаш и Рафал от Полша.


Екипът на разкопките в Ахтопол в работен момент на обекта в двора на Гръцкото училище.

© проф. Диана Гергова

Екипът на разкопките в Ахтопол в работен момент на обекта в двора на Гръцкото училище.


Каква е била значимостта на Ахтопол? В кой период градът е имал най-голямо значение?
- Ахтопол е много слабо проучен древен град със значителен потенциал. Той е разположен в район, богат на медни руди, играл огромна роля в развитието на най-ранната цивилизация - тази на Варненския халколитен некропол. В V хил. пр. Хр. е бил металодобивен район. Странджа е може би най-магическата планина. Казват, че морското течение води корабите от долината на Риони в Грузия именно тук, трасирайки пътя на аргонавтите.


Засиленият интерес към града в края на XX и началото на XXI в. бе свързан с първите подводни проучвания от експедиция на проф. Велизар Велков и с първия договор с община Царево за системно археологическо проучване на Ахтопол като най-значимия обект в целия район на Приморска Странджа, на който бях научен ръководител.


Местни административни неуредици оставиха Ахтопол за години без каквото и да е финансиране, както е и в момента.


В града дълги години не са спазвани никакви разпоредби за опазване на археологическото наследство, за задължителни спасителни разкопки при реализиране на инвестиционни намерения, нямаше последици за безкрайно многото нарушения, за строежи върху самите стени. Моето завръщане преди няколко години имаше за цел да извади града от забвението, да привлече средства и най-важното – да научни местните жители, че е по-добре да платят за археологическо проучване на терена си и да получат по легален път своите разрешителни за строеж, отколкото да плащат подкупи на корумпирани служители.


Макар че в терена видимите следи са от късноантичната епоха, градът е бил значителен тракийски център през втората половина на І хил. пр. Хр., когато се е наричал Агатополис и още Авлеус Тейхос ("укрепен двор, царски двор"). Имал е мощни крепостни стени, а околностите му са осеяни с тракийски надгробни могили. Макар и неголям по площ, през IV-VI в. Агатополис е бил укрепен с нова мощна стена с кули. Бил е и важен духовен православен център през Средновековието. В южната му част е бил разположен манастирът "Св. Яни", проучван от моя колега Костадин Господинов.


Кои са най-интересните находки от обектите в Ахтопол? Какво доказват те?
- Находки предполагат, че може би това е била единствената колония на Атина. За тракийската и елинистическа слава на града свидетелстват предмети от V в. пр. Хр. от малоазийския град Кизик, монети, сечени от самия град от IV в. пр. Хр., надписи от елинистическата епоха, прекрасни вносни глинени мегарски чаши, оброчни плочи на тракийския конник, архитектурни детайли от елинистическата и ранновизантийската епоха. Сбирката в Гръцкото училище и "Музеят на котвата" в града дават известна представа за богатия икономически и културен живот на града още от неговото създаване. Още първите системни проучвания на нашия екип установиха, че и най-мощни са културните напластявания в града от V в. пр. Хр. до късноантичната или ранновизантийската епоха.


Сред находките, с чието откриване се гордея, е и бронзовата кадилница от XIV в., която открихме в района на някогашната стара митрополитска църква в най-високата част на стария град през миналия сезон, недалеч от каменното корито на аязмото на сега несъществуващия най-внушителен православен храм на града.


Жалко, че в това знаково място за жителите на Ахтопол, които са имали желанието храмът да бъде възстановен, няма да можем да разгърнем проучванията си през тази година. От тук има находки, предполагащи, че вероятно и през античността тук е имало монументален античен храм.


Както казах, средствата, отпуснати с решение на кабинета за археологическите проучвания в Ахтопол, се стопиха преди да стигнат до екипа.


Градът има ли потенциала да се превърне в голям център на археологически туризъм? Какво трябва да се направи?
- По Черноморието Ахтопол е уникален с това, че в централната част на стария град значителни терени са запазени със закон за археологическо проучване. Перспективата е след интензивни разкопки тук да се създаде археологически парк. Това ще е единственият град, където ще може да се види значителна част от градоустройството му през по-ранните епохи.


За развитието на археологическия туризъм е необходима конкретна стратегия за всеки обект, професионално разработена и финансово гарантирана. А Ахтопол, както и другите големи археологически обекти в страната все още нямат устройствени планове, нито пък имаме ефективни, печеливши и контролируеми механизми за проучване и управление на археологическото наследство.


Българската археология отдавна е в критично състояние. Археологията е областта, която дори повече от магистралите може да бъде в основата на истински икономически и социален отскок на страната ни, която продължава да е обидно най-бедната в Европа.


За съжаление медийната реклама колко много се дава за археологията в България не отговаря на действителността, на реалните нужди и огромните неизползвани възможности.


Кулата с входа в двора на Гръцкото училище в Ахтопол.

© проф. Диана Гергова

Кулата с входа в двора на Гръцкото училище в Ахтопол.


Какво е държавното финансиране за археология?
- Въпросът не опира само до средствата, а до това каква е политиката на разпределянето и използването им. Откритите от археолозите обекти генерират огромни печалби, които потъват някъде. После за проучването и опазването им се отпускат смешни суми, неотговарящи на значението им и тяхната роля в развитието на културния туризъм. Да не говорим, че една адекватна културна и финансова политика за целенасочено изследване и социализиране на археологическите паметници на страната означава и решаване на остри проблеми на безработицата. България би могла да се превърне в истински туристически рай със своята природа и паметници.


В медиите се лансират само няколко обекта и там се наливат милиони, докато истинска политика по опазването на археологическото наследство на страната, подкрепена от адекватно финансиране, просто няма. Колегите из цялата страна са все по-обезверени, че проучваните от тях обекти ще бъдат експонирани професионално. Те са изключително зависими при кандидатстването по проекти от местната администрация и ако тази администрация не е заинтересована, няма алтернатива. Би трябвало да се даде възможност и на специалистите, и на културните и научните институции да кандидатстват за финансиране от европейските фондове. Ако отидете в Италия или Гърция, или където и да е, ръководители на такива проекти са археолозите или архитектите, а не местните администратори.


Би трябвало държавата да се довери на своите специалисти и да развърже ръцете им в полза на един качествен скок в използването на археологическото наследство за привличане на европейски средства.


Колко пари от бюджета има за археология тази година?
- За разкопки са отпуснати около 500 000 лева чрез Министерството на културата. А мога да ви кажа, че само от билетите за гробниците в Свещари приходите за една година са толкова. Но никой не знае къде отиват. И така е не само на този обект. Моят екип, който проучва вече 30 години религиозния и политически център на северните траки - гетите, най-сетне получи за 2012 г. 12 500 лева. Говоря за "Града на вълците" или "Даусдава" от картата на римския географ Клавдий Птолемей, намиращ се в резервата "Сборяново", чиято перла е Свещарската гробница - паметник на ЮНЕСКО.


Можете ли да сравните финансирането за археология в България с това в други европейски държави? В кои страни се отпускат най-много средства?
- Разбира се, преди всичко в средиземноморските – Турция, Гърция, Франция, Италия. Скандинавските страни пък са забележителни с високата култура на опазване и с проучвания, при които са сигурни, че ще реализират своята задача от начало до край – от разкопките до музея на място.


Основно на държавни субсидии ли се разчита? Намират ли се спонсори?
- Ако държавата имаше друга политика, ако наложи коренно различен подход във финансирането, включително и гарантира рефинансирането на проучванията и реставрацията на обектите при значими приходи от същите тези обекти, тя ще намали отговорностите си и ще има задължението да отпуска средства за тези обекти, които още не са достатъчно атрактивни и имат нужда от начален тласък.


Няма да казвам колко отчаяни и обезкуражени са българските археолози. Аз самата си мисля, че може би няма да доживея да видя обектите, които съм проучвала и които са от ключово значение, да бъдат консервирани и експонирани както трябва.


Не смятам, че спонсорството на археологически проучвания или други дейности в България е на висота. Това е предопределено от самия закон. Същевременно е видимо как се пилеят драстично неравномерно разпределяните държавни средства, което едва ли би мотивирало потенциалните спонсори.


Ние работим въпреки държавата и чувството у българските археолози, че могат да изпълняват своята мисия в опазването на археологическото наследство, е повече от песимистично.


През последните години на археолозите се вменяват все по-странни задължения и все по-малко права. Да бъдеш археолог в България е все по-трудно. Българският археолог е оплетен от неизпълними изисквания в закона и ненужна бумащина. Той може да бъде възпрепятстван да изпълни своята научна програма на всяка крачка.


Забележете, за да получи своето разрешение за проучването на един археологически обект, който е публична държавна собственост, той трябва да гарантира, че ще осигури охраната на обекта за цялата година, а не само за времето на проучването. Ако тръгне да издирва нови археологически обекти, които са по конституция публична държавна собственост, по полята, планините и горите, той би трябвало да издири всички собственици и да ги пита може ли да мине през терена им. Това противоречи на принципа, че до структури от обществено значение е задължително да бъде осигурен достъп.


Още по-смехотворно е изискването да подписва декларация, че не участва в концесия на археологически обект. Такава декларация той трябва да подпише толкова пъти в годината, колкото пъти поиска разрешение. А в България няма нито един археологически обект на концесия. Да не говорим, че е повече от смешно, че теоретически именно специалистът археолог, който си знае работата, не може да участва или да вземе на концесия археологически обект или ако участва, не може да прави разкопки. Нефтените концесии се дават на тези, които разбират от нефт и газ, но очевидно археологическите обекти следва да са в ръцете на некомпетентни лица. Не е ясно в Закона за културното наследство кой е решил, че това е конфликт на интереси, но въпреки предложенията ни все още тази и други несъстоятелни клаузи съществуват в закона.


Проф. Диана Гергова с част от екипа на разкопките в Ахтопол.

© проф. Диана Гергова

Проф. Диана Гергова с част от екипа на разкопките в Ахтопол.


Как могат да бъдат избегнати проблемите в консервацията и реставрацията на археологическите обекти?
- В повечето случаи консервационно-реставрационните работи, които са свързани с работата на висококвалифицирани специалисти, у нас са сведени до обикновено строителство. Всички международни и наши документи изрично забраняват бутафорните изграждания на крепостни стени, кули и каквито и да е подходи, които унищожават автентичността на един паметник . А у нас най-много средства се наливат именно за такива дейности.


По принцип следва всеки по-значим обект да има освен археолог и реставратор, архитект и т. н., които в екип да разработват своите проекти при добро познаване на паметника, а разкопките, консервационно-реставрационните работи и социализацията на обектите да са един непрекъснат процес.


Сега едни и същи дежурни проектанти са навсякъде, където се появят пари. Отчайващо е и че например демонстративното разрушаване и разграбване на цели антични градове, като например Рациария (столица на римската провинция Крайбрежна Дакия; Видинска област), продължава вече 20 години и никой не взима мерки това да бъде спряно. Прекрасният храм в Ангкор Ват (религиозен комплекс в Камбоджа) например се пази от въоръжени лица и те просто стрелят на месо, ако някой се опита да чупне и късче от скулптурната украса. Всичко е измислено на този свят. Въпросът е грижа ли ни е за най-голямото богатство на страната ни – нейното минало и, разбира се, мисленето на нейните хора.


Кое е най-трудното за един археолог?
- Скулпторът има своето ателие, химикът – своята лаборатория, археологът работи под открито небе и то е покривът на неговия кабинет. Едва ли е допустимо някой да влезе в ателието на скулптора и да му каже от какъв материал да направи своята скулптура. Едва ли е допустимо някои да влезе в лабораторията на химика и да разбие епруветките му.


Българските Индиана Джоунсъновци трябва да се борят с умишлено изгражданите грешни представи за смисъла на археологическото проучване, с вампирското му обезкръвяване - финансово и морално, да крачат из законодателната джунгла, да се опитват да наваксват изгубеното време на своя живот, в който искат и биха могли да направят много повече със знанията си за развитието на своята страна.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (33)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Когато археолог ти каже че му е трудно да бъде такъв, да знаеш че се чуди дали да не стане иманяр.
    Да не са открили златно съкровище?

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  2. 2 Профил на AquilaX
    AquilaX
    Рейтинг: 1034 Неутрално

    Да бъдеш в България е все по трудно.

  3. 3 Профил на badjanak
    badjanak
    Рейтинг: 952 Неутрално

    За сметка на това да бъдеш иманяр е лесно.

    "Не бъди сладък, ще те изядат, не бъди горчив, ще те изплюят" "Всеки се оплаква от липса на пари, от липса на ум-никой" Еврейски мъдрости.
  4. 4 Профил на vasil_chekalarov
    vasil_chekalarov
    Рейтинг: 350 Неутрално

    Ахтопол на гръцки значи град по-край морето, от думата "Αχτή, Ахти" която значи "Бряг" и думата "Πόλις, Поли" която значи град. След Балканските войни (1912-1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. има 1095 жители. Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.

  5. 5 Профил на pariah
    pariah
    Рейтинг: 1108 Разстроено

    Да си образован и да бъдеш КАКВОТО И ДА БИЛО в България е все по-трудно.

    - A witty saying proves nothing. Voltaire
  6. 6 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 3058 Неутрално

    Пари за истински археолози няма.Има за вампири и таласъми.

  7. 7 Профил на ana_ni
    ana_ni
    Рейтинг: 529 Неутрално

    До коментар [#3] от "badjanak":

    и толерирано чрез бездействие от страна на държавата

  8. 8 Профил на badjanak
    badjanak
    Рейтинг: 952 Неутрално

    До коментар [#7] от "ana_ni":

    Какво ти бездействие, те направо са си в комбина. Иманярската мафия и различни "отговорни фактори". Като свини преровиха цяла България. Не остана непреровена могила, старини, монети, статуетки и всевъзможни ценности текат като река, цели съкровища бяха изнесени. А има страни с драконовско законодателство в това отношение. Това нашето направо си е държавна политика.

    "Не бъди сладък, ще те изядат, не бъди горчив, ще те изплюят" "Всеки се оплаква от липса на пари, от липса на ум-никой" Еврейски мъдрости.
  9. 9 Профил на dohco
    dohco
    Рейтинг: 471 Любопитно

    Хич не ги оплаквайте археолозите! Вижте каква хубава наредба са си измислили - НАРЕДБА № Н-00-0001 ОТ 14 ФЕВРУАРИ 2011 Г. ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕРЕННИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ - Взимат едни хубави пари от бюджета, командировки отгоре, заплатата си върви в НАИМ на БАН...

    Тази лелка - Проф. Диана Гергова не е могла да опъне кинтите в Ахтопол и сега реве на умрЕло.... Дреме й на археологията...

    Най-добрите неща в живота идват безплатно...
  10. 10 Профил на saseff
    saseff
    Рейтинг: 631 Неутрално

    Да живееш във България е БЕЗМИСЛЕНО...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    saseff
  11. 11 Профил на Пак съм аз
    Пак съм аз
    Рейтинг: 351 Неутрално

    Много политика има в това интервю. Мнооого. Отгоре до долу само политика. За археология почти няма и дума в статията.

    lara_croft, но ме бамнаха.
  12. 12 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 4217 Неутрално

    "Скандален е фактът, че институции и лица се впрегнаха да отклонят отпуснатите от Министерския съвет средства за планираното археологическо проучване на Ахтопол."
    Тази простотия българска ще ни изяде главата. От зор да си уредят някои частни интереси, разни мошеници дори не схващат колко пречат за развитието на страната ни като по-атрактивна туристическа дестинация, което значи и по-голям приток на пари в страната ни.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  13. 13 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    [quote#0:"статията"]Тя работи в Националния археологически институт с музей при БАН [/quote]

    Верно им е много е трудно на нашите археолози.

    Толкова им е трудно, че в Националния исторически музей нема кой да подреди една читава експозиция с едни разбираеми надписи по експонатите.

    Половината от изложеното в НИМ и за тракийския период, уж специалност на интервюираната, и за последващите го периоди нямат друго обяснение освен инвентарен номер.

    Предполагам е така, за да си поръчваме екскурзоводи, ама пусто не ги предлагат на всички езици, та като водя хора да гледат, требва да импровизирам през цялото време.

    За другите очевидни прояви на организаторски умения на водещите ни учени-археолози-бизнес-гурта, като например боклуците по пода в музея, праха по експонатите и паужините по ъглите, дето нема кой да ги почисти, както и за захвърлените натрошени експонати на стълбището нема да отварям и дума.

    Обаче като доде време да плачат по вестниците за още кинти -- оо, тогава са велики.

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  14. 14 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 4217 Неутрално

    До коментар [#13] от "jubal harshaw":
    Прав си, но едното няма нищо общо с другото. За неуредиците на археологическия музей е виновен ръководителят на музея. А ако има отклонени (откраднати) пари предназначени за археология, това си е престъпление.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  15. 15 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#14] от "Храбър":

    Напротив, едното има много общо с другото.

    Ако на археолозите не им дреме за това как работата им се представя на публиката, не виждам защо очакват на публиката да им дреме за хобито им.

    Или, както казват старите хора, ако не се уважаваш сам, не очаквай другите да те уважават.

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  16. 16 Профил на akant
    akant
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Ако има как някой да сумира всички пари-бюджетни и по разни извън бюджетни сметки давани за археология и бюджети на музеите на повечето данъкоплатци лошо ще ни стане.Само музея в Пазарджик е с бюджет 250 000 годишно.Минала година заведох гости и почти час бяхме само ние в огромната сграда.Та не са парите причина,нещо тотално е сбъркано в музейното дело в България.

  17. 17 Профил на Nyama Znachenie
    Nyama Znachenie
    Рейтинг: 525 Любопитно

    [quote#13:"jubal harshaw"]Отговор
    Тя работи в Националния археологически институт с музей при БАН - цитат на коментар #0 от “статията”

    Толкова им е трудно, че в Националния исторически музей нема кой да подреди една читава експозиция с [/quote]


    правите ли разлика между двата музея?

  18. 18 Профил на niakoi_si
    niakoi_si
    Рейтинг: 2490 Неутрално

    Едни други били усвоили парите... Е кажи кои са тия другите де? Май са твой колеги, за това с недомлъвки работиш.

    Да не се окаже, че "другите" са проф. Овчаров? И да се окаже, че както всичко в БГ и археологията сте разделили на лобита и кръгове по интереси?

  19. 19 Профил на azzzy
    azzzy
    Рейтинг: 466 Неутрално

    До коментар [#13] от "jubal harshaw":

    Има разлика между Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) и Националния исторически музей (НИМ), за който говориш. Първият музей е срещу президентството, а НИМ е в резиденция Бояна. Има разлика и при експонирането на находките в двата музея.
    Колкото до Д. Гергова, тук си прав - цялата работа опира до пари. И за съжаление примера, който тя дава със своята работа, не е по-различно от това, което правят няколкото медийно известни археолози. А по-голямата част от колегията си върши работата съвестно и без излишен шум.

  20. 20 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#19] от "azzzy":

    Може да има разлика в сградата и табелата, но в отношението към посетителите и експонатите разликата е никаква.

    Във всички музеи и едно и също - кочинка, всичко се разпада, експозиции няма, има струпани боклуци и между тях сноват 'учени' и се оплакват от безпаричие. Кой на когото може - некои на веСНиците, некои на посетителите.

    Ама некой да забърше прах - пази боже, тва не е техна работа.

    Некой да помисли как да се наредят нещата интересно - сакън.

    Некой да се сети, че пред експоната требва да е написано нещо повече от "VI хил. пр. н.е." на жълта хартийка? Цъ.

    Българската нАука не е случайно на хала, на който е, а причината е поголовен мързел и безхаберие.

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  21. 21 Профил на gorskia
    gorskia
    Рейтинг: 524 Неутрално

    До коментар [#20] от "jubal harshaw":

    явно отдавна не сте стъпвали и в двата музея. отидете - няма да загубите нищо друго освен малко от неинформираноста си

    gorskia
  22. 22 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#21] от "gorskia":

    Явно ти не си бил отдавна, горски, или не си бил в истински музей. В нашите правят впечатление главно мръсотията и лошата уредба.

    1. Изхвърлени и потрошени мебели, изглежда от някой селски дворец и паяжините с паяците над тях:

    https://lh3.googleusercontent.com/-OCDiJZ7nEU4/UBqvTNZQuNI/AAAAAAAAAWY/FagskLFHT0o/s512/2012-08-01_12-06-26_HDR.jpg

    Всичките полилеи и тавани изглеждат по същия начин - почернели, с огромни паяжини по ъглите. Никой не ебава да чисти.

    Стълбищата за посетители са и складови помещения и работилници:

    https://lh6.googleusercontent.com/-PLheThAjhvo/UBqvhR5i4CI/AAAAAAAAAWg/OloDPiiOmVI/s640/2012-08-01%252012.32.06.jpg

    Експонатите, потънали в прах и в ужасно състояние са натрупани в коридорите:

    https://lh5.googleusercontent.com/-tkNTy54nN2s/UBqvnIQSSXI/AAAAAAAAAWo/hHghXp7m3ug/s640/2012-08-01%252012.33.09.jpg

    Надписите по изложбите не съм ги снимал специално, то няма и много за снимане.

    Убава работа, ама българска.

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  23. 23 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#17] от "petrov9":

    Не. Навсякъде е кочина. Етнографския, НХГ, НИМ, Природонаучния, археологическия, па и кой да е друг -- където и да се отиде е едно и също: безумно тъпи изложби, никаква обща тема или идея, която да ги свързва, всичко е потънало в мръсотия, а по столовете в ъглите седят разни шматки, пийват кайвенце и обясняват колко им е тежък животът.

    Само нема кой да обърше паужините.

    Гордост българска.

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  24. 24 Профил на barabana
    barabana
    Рейтинг: 516 Неутрално

    Да бъдеш иманяр в България също не е лесно.

  25. 25 Профил на barabana
    barabana
    Рейтинг: 516 Неутрално

    До коментар [#5] от "Dr. G.":
    Сега е модерно да си прост. Така по лесно взлизаш под кожата на околните.

  26. 26 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 3089 Неутрално

    До коментар [#23] от "jubal harshaw":

    Ти прочете ли внимателно, че жената няма време да се занимава с археология от бумащина и хвалене на Бойкоборисовото правителство? Само се хвалят, че дават пари за археология, ама изобщо не им пука за нея. Давата луди пари за мощите на Божидар Димитров, а за консервация - нищо. Предполагам, че все по-рядко покрай магистралите ще се проучват археологическите обекти. А ти можеш ли да намериш квалифициран екскурзовод с два и повече езика за 200-300 лв. заплата.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  27. 27 Профил на igl
    igl
    Рейтинг: 8 Разстроено

    Работя в музей и доста често ме е срам да си призная това, като имам предвид как изглежда "моят" музей.....Няма да разказвам за липсата на ясна държавна политика към музеите, няма да говоря за липсата на правила и ред в нашите музеи, а ще взема отношение по отношение на работещите в музеите. Трудно може да се обобщи състоянието, та затова да ме прощават част от колегите за анализа. Какво се случи с музеите в годините на демокрацията? Ами комай преди всичко загубиха публиката си и не правят усилия да я върнат. Но и това има своите изключения. Има в музеите хора, които се интересуват от новостите в изкуството да комуникираш с публиката, които искат да правят различни изложби, в които не просто да нареждат предметите от фондохранилищата, а да разкажат определени истории, да накарат хората да се почувстват приятно, да намерят отговорите на различни въпроси, които ги вълнуват по съответната тема. Има и хора, за които предметът е всичко и смятат, че най-важно е да се подредят красиви предмети и работата е свършена. На практика ситуацията в нашите музеи е следната - част от "шилата", които желаят да правят нещо различно и адекватно на новата ситуация, когато хората имат твърде много възможности за прекарване на свободното време и е нужно музеите да са атрактивни и включващи публики, са в конфликт с онези, които не желаят да правят нищо в повече от това, за което им се плаща - държат ключовете на помещения с колекции и толкоз, вадят се едни и същи предмети за различни експозиции, независимо каква е тематиката. А заплатите на всички са еднакви - работиш, не работиш, все си вземаш 350-400 лева, седиш дълго и търсиш възможности и се скапваш или към 13 часа вече си грабваш багажа и "дим да те няма" - или към друго работно място или към къщи да си гледаш внуците..... Млади хора не остават в музеите, идват, пробват нещо да променят, а след това си грабват шапката и търсят друга работа, защото новоназначените са със заплата 280 лв.,а това ги обрича на оставането на шията на родителите. А ако искаш да осъществиш някаква идея, това значи че следва да я оформиш като план, да извършиш съответните проучвания, което изисква време и възможности, да изработиш ясен бюджет и си намериш сам парите /а повярвайте ми, ходенето по офисите за търсене на спонсори е доста унизителна дейност -никой с многото пари не се интересува каква идея имаш, а има ред условия, обещания, договори, а като се стигне до даването на парите може и студена вода да пиеш/, после да започнеш да си организираш пространството - витрини, осветление, да си почистиш помещенията, да осигуриш отопление на залите, заплата на пазителките в залите /които са изначално недоволни и сърдити/, да подготвиш материали за отпечатване ако имаш пари, ако ли не, сам започваш да отпечатваш на принтера, да залепваш надписите, принтираш снимки и така си осигуряваш един "читалищен вид" на експозицията. После правиш поканата, разпращаш я на мейлите на медиите и на всичките си познати и приятели, грабваш личния си телефон и звъниш на всички за да ги поканиш на откриването. След цялата тази какафония иде ред на откриването - част от официалните лица са строени усмихнати, колеги гледат сърдито, защото откриването е в 18 ч. и не им е времето да стоят още там, а те не са успели да се спасят и избягат, защото се налага да правят мили очи на шефовете, а медиите отсъстват...Спонсорът чака отразяването на изложбата, а като няма такова, вратата е затръшната вече за подобна инициатива. А в този миг медиите имат важни политически събития - я лента на магистрала, а някакъв мач с политици, та какъв е пък този музей, дето има претенции за отразяване на събитие....Друго си е да дойде празник - тогава се тича до музеите да се пита какво се правело някога, да се покаже как нещо е изчезнало отнякъде, какво става с иманярската мафия, опасен ли е вампирът от Созопол и колко древно е всичко, което ние притежаваме.....В страните на запад от нас работата по една изложба стартира с откриването и - започват поредица от събития около нея, за да се поддържа интереса на публиката. А у нас това е края - на работата, на мъките и началото на мечтите за нещо ново и хубаво, което все не се случва. Въобще пътят към ада е постлан с добри намерения и желанието да правиш това, което ти харесва, което обичаш....
    Опитвам се да разбера и какво търси публиката в нашите музеи, дали и харесват старите постоянни експозиции на музеите /някои от които си спомням от собственото детство/, какъв разказ и показ и е нужен, но нямам обобщен отговор все още. Ще ми се да се отвори дебат за българските музеи, в който публиката да каже своето мнение, да се поставят ясни и регламентирани правила за работата на музеите и хората в тях, да влизат по-често хората в музеите, а не само в безплатната Нощ на музеите...Това последното си е подвиг, защото в повечето музеи сега е адска жега, а през зимата студ, а пак там, в онези страни с музеи-блян, можеш да влезеш в музей и просто да се скриеш от дъжда или жегата, да разгледаш нещо интересно, да се забавляваш, като се поумориш да пийнеш кафе или чай, защо не да хапнеш в ресторанта и пак да се върнеш в залите на музея, да си купиш сувенир и да станеш негов приятел за цял живот......

  28. 28 Профил на English Blue
    English Blue
    Рейтинг: 459 Разстроено

    Тъжно ми стана от прочетеното! Както се подразбира скоро няма да бъдем адекватна на съседните ни държави ( Гърция и Турция) туристическа дестинация за културно-исторически туризъм, от което губим всички! Наистина става все по-трудно да бъдеш и да живееш като нормален човек в тази държава!

  29. 29 Профил на gorskia
    gorskia
    Рейтинг: 524 Неутрално

    До коментар [#22] от "jubal harshaw":

    3 етаж на НИМ залата за временни изложби. Имате ли забележки към 1 и 2 етаж на НИМ и АИМ?

    gorskia
  30. 30
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  31. 31 Профил на gorskia
    gorskia
    Рейтинг: 524 Неутрално

    До коментар [#30] от "jubal harshaw":

    обидата е последната защита на некомпетентния

    gorskia
  32. 32 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1441 Весело

    До коментар [#31] от "gorskia":

    абсолютно. аз затова само посочвам очевидното - ти не си бил в музей отдавна, не четеш коментарите, под които злобееш и вместо факти можеш само да ръсиш обидни квалификации.

    по твоя аршин си некомпетентен докрай или, както му викат у ваше село, проз като фасул.

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  33. 33 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 991 Любопитно

    [quote#11:"ВСИЧКО ЗА 1 ЛЕВ"]Много политика има в това интервю.[/quote]
    И какво ТОЧНО значи ПОЛИТИКА мастер!?

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK