© Надежда Чипева
Преди седмица БСП внесе в Народното събрание близо 780 хиляди подписа с искане за референдум по въпроса да развива ли България атомна енергетика чрез строителството на втора ядрена централа в Белене. Премиерът Бойко Борисов обяви подкрепата си за допитването, но настоя, заради икономии, то да е заедно с парламентарните избори догодина и към въпроса да бъде уточнено, че "ако си "за", всеки българин трябва да изплати все едно по един мерцедес на централата". За смисъла от референдумите и какви въпроси си струва да се подлагат на национално допитване, кой ще спечели, ако референдумът е заедно с изборите потърсихме мнението на политолога Огнян Минчев.
Редно ли е според вас да има референдум по въпроса дали България да развива атомната си енергетика и то чрез един частен проект като АЕЦ "Белене"?
- При създалата се ситуация, в която една партия, претендираща да е основна политическа сила, с подобна мощ инициира референдум по въпрос, чийто отговор е напълно ясен и достъпен по силата на здравия разум, допитването трябва да се проведе. И то за да могат всички граждани в рамките на подготовката му да научат истината за това какво означава за България, за обикновения българин - не само днешния, а и още неродения, построяването на един обект като АЕЦ "Белене", който по умерени разчети ще струва над 20 млрд. лв.
След тази съвършено популистка, арогантна акция на БСП, която е в разрез със здравия разум, референдум трябва да има, защото той вече се явява не просто изискване на закона, но и на политическата логика. Хората трябва да отговорят осведомено на един важен въпрос искат ли те да има АЕЦ "Белене", при положение че цената му ще е свързана с определени задължения за всеки български гражданин.
Да, но във въпроса си БСП поставя на първо място развитието на атомната енергетика в България. Смятате ли, че хората са достатъчно компетентни, за да отговорят?
- Въпросът ще бъде формулиран от Народното събрание. Това, че една партия е задала арогантен, популистки въпрос по никакъв начин не означава, че той трябва да бъде зададен така на българските граждани. Това би било подигравка с тях.
И какво като ги попитаме искат ли да се развива ядрената енергетика чрез АЕЦ "Белене"? Да допуснем, че отговорът е "искаме", какво от това - кой ще плати огромните разходи, свързани със строителството, с контрола върху тази централа от външни за България сили и тяхното желание, след като са инвестирали в нея, да получат максималната възможна печалба? Кой ще плаща цени на тока, които ще надминават радикално днешните, кой ще плаща съсипването на АЕЦ "Козлодуй" и наличната електропроизводителна система на България?
На всички тези въпроси не може да бъде даден отговор с един арогантно зададен популистки въпрос "Искате ли ядрена енергетика?".
Тоест вие имате мнение за проекта и бихте гласували "против"?
- Не съм енергетик. Разбирам от енергетика доколкото мога да мисля разумно и да се информирам за базисни икономически параметри, свързани със строителството и развитието на АЕЦ "Белене". Като политолог имам известна представа за политическите последствия от строежа на централата.
Понастоящем България е зависима 100% от вноса на руски газ. Почти изцяло е зависима и от вноса на руски нефт, който "Лукойл" преработва в рафинерията в Бургас и ни предлага на монополно високи цени, както и от ядреното гориво за АЕЦ "Козлодуй". България е зависима и от вноса на въглища от Украйна, от все още съществуващите и широко прилагани стари съветски технологии в енергетиката, които трябва да бъдат променени.
Със строителството на АЕЦ "Белене" България на практика циментира своята дългосрочна и необратима пълна зависимост от Русия в областта на енергетиката. Това, че става дума за Русия е втори въпрос. Първият е, че една уважаваща себе си държава не може да допусне подобна зависимост от каквато и да е външна сила.
Със седми блок на централата в Козлодуй не е ли същото?
- Това беше един компромисен вариант, с който правителството се опита да заобиколи най-масираните негативни ефекти от строителството на АЕЦ "Белене" и да приеме факта, че първият реактор е платен.
След като го притежаваме, следва да го използваме. Вместо да го сложим в музея или до паметника на Съветската армия и да станат два паметника в София, може да го сложим в АЕЦ "Козлодуй", за да имаме полза от него. Дотолкова има смисъл от 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй".
Иначе ако България има нужда от нова ядрена мощност, нека по този въпрос се изкажат специалистите, тя би следвало да е на равнището на съвременните технологии през 2012 г., а не да се купува руски реактор по проект от 1992 г.
Как си обяснявате, че премиерът Бойко Борисов толкова горещо подкрепи допитването и дори обеща на БСП подписи, ако не им достигат?
- Ако референдумът бъде организиран заедно с предстоящите парламентарни избори през 2013 г., той ще има поляризиращо въздействие върху политическия избор на българина. Тоест референдумът ще създаде двуполюсна ситуация ГЕРБ срещу БСП. Премиерът се надява от това да спечели неговата партия, като сметката му е към ГЕРБ да бъдат привлечени много от гласовете на тези, които ще са против втора ядрена централа.
Според вас така ли ще се развият нещата, наистина ли "2 в 1" ще е от полза за ГЕРБ?
- Не смятам, че този референдум ще подпомогне ясния избор на българите. Хората трябва да гласуват в съответствие с цялостната си представа за управлението на страната, а не само в контекста на един - единствен въпрос, който и на всичкото отгоре е доста изкуствен.
Сам казвате, че референдум заедно с избори налага двуполюсния модел ГЕРБ или БСП, от което полза имат и двете партии. Така се изключва партията на Меглена Кунева.
- Двуполюсният ефект има потискаща роля за всички други партии, не само за партията на Кунева. Не знам защо тя беше изведена пред скоби с такава решителност. Засега тя е един несъстоял се проект, за него ще говорим сериозно едва след като мине през проверката на изборите.
Според вас има ли смисъл от референдуми изобщо?
- В ключови моменти в развитието на националната история суверенът, тоест гражданската национална общност трябва да вземе пряко отношение към решаването на даден въпрос от съдбовно значение за нацията. Присъединяването на България към Европейския съюз трябваше да стане с референдум.
Въпроси от подобно съдбовно значение, които засягат суверенитета на страната, би следвало да бъдат обект на референдум. В случая въпросът би следвало да бъде: "Искате ли да бъде построена АЕЦ "Белене" и по този начин България доброволно да се откаже от целокупния си национален суверенитет в сферата на енергетиката". Това ще бъде резултатът от строежа на втора централа.
В такъв случай налагат ли се промени в закона за референдумите?
- Не го познавам в детайли, но организацията на допитванията трябва да е добре регламентирана. Очевидно не е трудност да се съберат 500 хиляди подписа. Въпросът е оттук нататък - ако в България могат да бъдат събрани половин милион подписа под определена кауза, следва да се прецизира какви въпроси подлежат на пряко допитване. Според мен зададен по този начин въпросът в подписката на БСП е абсурден.
Виждате ли връзка между участието на хората в референдум и връщането на доверието на хората в политиката?
- Принципно подобна връзка би могла да съществува. Колкото повече хората бъдат въвличани във взимането на решения, толкова в по-голяма степен се активира тяхното гражданско чувство. Но не мисля, че референдумът е начинът, по който системно да се активира гражданската общност в управлението на страната.
Референдумът трябва да е относително рядко явление, което засяга много важни, принципни въпроси за развитието на нацията и за упражняването на националния суверенитет. Гражданската общност трябва да е активна при ежедневния контрол върху властимащите - това е начинът, чрез който гражданите могат ежедневно да участват в управлението.
Ако гражданите са активни само от референдум на референдум или от избори на избори, ще задълбочим олигархичното управление до абсурдна степен.
Дали се наемате с прогноза какъв ще е резултатът от парламентарните избори, ако са заедно с допитване за АЕЦ "Белене"?
- Не мога да направя подобна прогноза, тъй като има много време. Надявам се здравият разум на българина да определи неговия категоричен вот против "Белене".
Ако референдумът бъде самостоятелно, е твърде вероятно да се провали, защото едва ли ще имаме 60% избирателна активност, както изисква законът. Как си обяснявате ходът на ГЕРБ да иска да е заедно с парламентарния вот?
- Поради партийно-политически партизански интерес. За да има ясна платформа за гласуване "за" и "против". Това е малко игра ва банк и не е ясно в чия полза ще е. Очевидно Борисов смята, че ще е в негова полза, но до изборите има много време.
Ако бъде спазен законът, няма как референдумът да е заедно с редовни парламентарни избори. Възможни ли са според вас предсрочни избори, ако ГЕРБ толкова държи да са на една дата?
- Процедурата за предсрочни избори не може да е по-малко от 4-5 месеца, което прави възможен парламентарен вот през януари-февруари догодина. Според мен е твърде безсмислено предвид това, че редовните избори са в средата на годината.
Ако позволите и въпрос встрани от темата - след терористичния акт на 18 юли в Бургас наблюдатели видяха връзка между него и "небалансираната външна политика на България". Вие как оценявате водената външна политика на правителството?
- Не би могло да се прави каквато и да е, още по-малко пряка, връзка между водената външна политика и терористичния акт в Бургас. Още повече, че на този етап няма никаква яснота кой конкретно като индивид и коя организация го е извършила. Знаем, че правителството на Израел обвини Хизбула и Иран, но нашето правителство абсолютно правомерно не се ангажира с подобни изявления. Ние не можем да твърдим подобни неща без доказателства.
Каква е мотивацията на този атентат тепърва предстои да се разкрива, ако изобщо бъде разкрита. От тази гледна точка политико-спекулативни са приказките за връзка между българската външна политика и атентата в Бургас.
Външната политика на България е в съответствие с ангажиментите й като член на НАТО и ЕС. Ако българската външна политика към страните от Близкия Изток може да бъде интерпретирана като повод за този атентат, то такъв би могъл да се случи на територията на всяка друга страна член на ЕС. В Евросъюза съществува доста широк консенсус за необходимостта да се оказва подкрепа на т.нар. Арабска пролет и да се постигне стабилност чрез подпомагане на силите, стремящи се да отстранят авторитарните режими.
Дали тази политика е правилна или не, е отделна тема на разговор, но тя е общоевропейска и общоатлантическа. Не мисля, че България може да си позволи някаква особена национална външна политика в разрез с тази на европейските ни партньори. Не мисля, че българската външна политика се откроява драматично на фона на другите европейски страни и на ЕС като цяло.
Вярно е, че българският външен министър има интерес към този регион. Заедно с полския си и шведския си колежа посетиха от името на ЕС Ливан, както и други страни на региона. Конкретните дипломатически инициативи може да са обект на отделна дискусия дали са полезни за българския национален интерес или не, но общата външна политика на България по отношение на страните от Близкия Изток е напълно в духа на европейската и атлантическата политика спрямо региона. И от тази гледна точка не мисля, че България може да си позволи драматично различна външна политика - например в съответствие с руските или китайските позиции.
