Щефан Фюле, еврокомисар: Разширяването носи положителни новини във времена на криза

Щефан Фюле

© Associated Press

Щефан Фюле



Дори и във време на криза девет европейски държави искат да се присъединят към ЕС. Би било "огромна грешка", ако блокът изгуби интерес от разширяването, каза в интервю еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле. Пълния му текст можете да намерите на интернет страницата на EurActiv.


В момента ЕС се намира в трудна икономическа ситуация и се фокусира главно върху решаването на икономическата и финансовата криза. Има ли ЕС все още достатъчно енергия за разширяване?


- На пръв поглед изглежда, че в този въпрос има известна логика. Въпреки това има девет страни, които искат да станат членки на ЕС. Аз лично виждам това като най-важното доказателство за тяхното доверие в съюза. Важно е също така да се отбележи къде в процеса на присъединяване се намират някои държави. Сърбия, която наскоро получи статут на държава кандидат за членство, и Черна гора, с която започнахме преговори за присъединяване в началото на лятото, са най-добрите примери за това.




Обяснението е много просто. Говорим за организация, за която по същество разширяването е част от нейното ДНК. Нека си припомним началото на ЕС - той започна с определен брой държави (и) постепенно нарасна. Ядрото на неговата история е не само в задълбочаването на интеграцията, но и в разширяването. В основата си ЕС единствено продължава естественото си развитие. От друга страна, трябва да кажем също, че в процеса на разширяване има известно забавяне и се изискват повече усилия и креативност.


Също така смятам, че няма да помогнем в ситуацията, ако не ни е грижа за разширяването и за нашите съседи и ако гледаме само към вътрешността на нашата собствена организация и се фокусираме единствено върху проблемите си, въпреки че те са сериозни и никой не трябва да ги подценява. Това би било огромна грешка и ЕС ще плати за нея. Разширяването донесе и положителни новини.


Стремежът на някои държави към еврочленство е неоспорим, както казвате, но тези страни също се борят с икономическата криза. Например Косово, Босна и Херцеговина и Македония са засегнати от високата безработица в Европа. Имат ли тези държави ресурсите да се концентрират и върху задачите, определени от Брюксел?


- Не, не е така. Ако погледнете събитията в областта на разширяването през последната година, има много повече примери, отколкото тези, които току що споменах. "Домашното", за която говорите - а има много от него - също има нещо общо с ефекта от кризата, с който трябва да се справят страните.


Нека се върнем към икономическата ситуация в ЕС за малко. Процесът на разширяване изисква доста усилия от двете страни. Държавата кандидат за членство е задължена да изпълнява много условия и да приеме много трудни реформи. Вече споменахте, че все още има достатъчно страни, които искат да се присъединят към съюза. Но продължава ли да е същата тяхната мотивация?


Мотивацията е все още същата, но всеки трябва да има предвид, че във времена на икономическа криза е много по-трудно да се провеждат реформи, отколкото във времена, когато икономиката се справя добре.


Това, което мисля, че е наистина важно, е, че сред страните кандидати няма умора от реформи, така както няма умора от разширяване сред държавите членки, както погрешно се предава в медиите. Примерът на Черна гора е валиден в този контекст.


От друга страна, вярно е, че за целия процес се полага огромно усилие от Европейската комисия. Трябва да бъдем креативни и трябва да компенсираме по-сложните икономически условия в ЕС до известна степен. Разбира се, наша цел е и да подкрепяме тези страни в техните усилия за реформи, колкото можем.


Какво конкретно развитие очаквате в областта на разширяването и какви стъпки в отношенията със страните кандидати и потенциалните кандидати можем да очакваме по време на този семестър?


- В случая на Сърбия допускам, че новото правителство може да постигне напредък по основни въпроси, които стоят на пътя към започването на преговори за присъединяване... подобрението на връзките с Косово.


Миналия декември държавните и правителствени ръководители на ЕС одобриха няколко специфични мерки, които Сърбия трябва да приложи. Новото правителство сега е налице и нямам съмнения, че определянето на дата за започване на преговорите за присъединяване ще бъде един от неговите първи приоритети. Оценявам амбициозния подход, който възлага надежди на решение още тази година. Комисията ще помогне и ще подкрепи Сърбия, за да изпълни всички изисквани стъпки до края на тази година.


В случая с Черна гора може да се приеме, че ще започнем проучвателния процес през септември и можем да отворим някои глави още следващата година.


Нека за малко се фокусираме върху Черна гора, защото, както вече споменахте, тя наскоро започна преговори за присъединяване. Колко важен е подобен напредък за мотивирането на други държави кандидатки за процеса на разширяване?


- Лично аз виждам като важен знак, че е изминал кратък период, след като приключихме преговорите за присъединяване с Хърватия и вече започнахме преговори с друга страна кандидат. Това е от особено значение за Балканите.


Успешното приключване на преговорите за присъединяване с Хърватия придаде убедителност на целия процес, защото показа, че страната предприе значителни промени по време на 10-те години преговори. Важно беше и за държавите членки, защото те успяха да видят, че конкретна страната кандидат успешно изпълни задълженията си. Това е и начинът, по който ЕС пише домашното си.


За да се върнем към основния въпрос - какво развитие можем да очакваме в отношенията с други балкански страни?


- С Бившата югославска република Македония се готвим за третия кръг от Диалога на високо равнище за присъединяване. Ако положителната тенденция на успешно изпълнение на определените задачи продължи, комисията със сигурност ще препоръча този напредък да бъде отразен и в европейския подход към страната. Не мисля, че е добре нито за страната кандидат, нито за ЕС да се удължава времето между даването на статут на кандидат и започването на преговорите.


Босна и Херцеговина може да кандидатства за еврочленство още тази година. Ако правителството успее да приложи решението на Европейския съд за правата на човека относно случая "Сейдич-Финци" и ако промени в съответствие конституцията, държавите членки ще определят кандидатурата й като надеждна. Европейската комисия предложи пътна карта, която трябва да помогне на страната да приложи решението на ЕСПЧ и да действа по-нататък.


Албания получи списък с 12 приоритета за работа през последната година. Тази пролет определихме заедно с албанското правителство списък със специфични мерки, които е важно да бъдат предприети. След като бъдат изпълнени, комисията ще може да препоръча да се даде статут на кандидат на страната. Тогава това ще бъде достатъчно, за да се определят останалите задачи и пътят към започване на преговори за присъединяване трябва да стане значително по-кратък.


Какво е новото в развитието на отношенията ЕС - Косово?


Стратегията за разширяване и докладите за напредъка, които трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия през октомври, трябва да съдържат предпроектно проучване за споразумението за стабилизиране и асоцииране. В Западните Балкани само Косово няма такова споразумение с ЕС. Това ще бъде един от основните въпроси за Кипърското председателство.


Доста различен пример в Исландия, която се намира на противоположния край на Европа в сравнение с други страни кандидати за ЕС. Какво ще кажете за нейните преговори за присъединяване?


- По принцип всичко върви в правилната посока в преговорите с Исландия. По време на кипърското председателство трябва да бъде отворен максимален брой глави. Дори и това да не се случи, най-малкото всички карти трябва да са на масата. Това трябва да изясни всичко, включително чувствителни въпроси като Глава 13 (рибарство) преди изборите през пролетта в Исландия.


Кипър, страната, която председателства ЕС, има от дълго време проблеми с Турция, която обяви, че няма да си сътрудничи с председателството (по време на шестмесечния му мандат). Как отношенията Турция - ЕС ще се развият през следващите месеци?


- ЕС изрази мнението си за турската позиция да не сътрудничи с председателстващата страна доста ясно и освен това няколко пъти призова Турция да не бойкотира един от неговите основни институционални елементи.


Все пак отношенията между Турция и европейските институции продължават. Приемам, че т.нар. позитивен дневен ред (по-широка рамка на връзките на ЕС с тази страна) ще продължи. Това е основно наскоро формулираната философия на нашите отношения. Тя има за цел не да създава паралелни системи или да заобикаля преговорите за присъединяване, а да намери някакъв вид мост, който ще ни върне рано или късно към стандартния ход на разширяване. Фактът, че не сме отворили никоя нова глава с Турция за две години, разбира се, има негативен ефект върху целия процес. Позитивният дневен ред, както и много важното споразумение за безвизов режим, може да има полезен ефект.


Друг интересен въпрос е развитието на страните, с които ЕС работи чрез европейската политика за съседство. Например отношенията с Украйна са обтегнати основно заради ареста на бившия премиер Юлия Тимошенко. Подготвя ли Европейската комисия някаква инициатива по този въпрос?


- Има много пространство за бъдещи инициативи по отношение на Украйна в този момент. ЕС много ясно изрази условията, които са смятани за основни във връзка с подписването на споразумение за асоцииране. Мисията на бившия председател на Европейския парламент Пат Кокс и бившия полски президент Александър Квашневски в Украйна е фокусирана не само върху случая на бившия премиер, но и върху нейните бивши колеги. Страната освен това се подготвя за парламентарните избори през октомври, които ще бъдат много важни не само за Украйна, но и за формулирането на следващите стъпки в съвместните отношения с ЕС.


Много европейски политици и лидери на ЕС също решиха да бойкотират европейското първенство по футбол, домакинствано и от Украйна заради случая с Юлия Тимошенко. Мислите ли, че този подход е правилен?


- Никога не съм разбирал използването на думата "бойкот" във връзка с този случай. Самият аз никога не съм я използвал и не съм я чувал от никой друг. Това е по-скоро образ, създаден от медиите.


Въпреки това, разбирам решението на колегите ми от комисията да не участват в някои спортни събития в Украйна. Мисля, че това имаше за цел да изпрати послание към украинската страна, но то не намалява важността на първенството като такова и неговата цел не беше да повлияе на ентусиазма на феновете. Сигналът трябва, въпреки това, да покаже ясно, че неща като злоупотреба с правосъдие за политически цели, са неприемливи за държава, която иска да задълбочи отношенията си с ЕС.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    "...Фактът, че не сме отворили никоя нова глава с Турция за две години, разбира се, има негативен ефект върху целия процес. Позитивният дневен ред, както и много важното споразумение за безвизов режим, може да има полезен ефект..." НЕ на Турция в ЕС - ето защо:До коментар [#105] от "КМЕТ В СЯНКА протестира срещу цензурата на модератора Борис Казаков !!!":
    Какво се иска от българите? Иска се да приемат, че в Османската империя не е съществувало гонение, малтретиране , геноцид спрямо българското население със статут "рая"! Не е имало "кръвен данък", ние сме си живеели чудесно в империята, османлиите не са ни клали, оооо, не- едва ли не благодарение на тях сега ние съществуваме като народ и държаваТОВА ми намирисва на протурска пропаганда на МИТ/ турската разузнавателна служба/ , която упорито иска да излъска имиджа на Османската империя и отказва да признае геноцида над българи, арменци и др. покорени народи в състава на империята Тези "насоки" пък пряко кореспондират със доктрината "неоосманизъм" на турските управляващиМного ми е странно- защо чехи, поляци, унгарци, дори германци, фини, украинци и т.н. НИКОГА след 1944г. не са искали такава "ревизия" на българската история? Защо я искат само турците?
    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/08/20/1891292_mukaddes_nalbant_ignatov_izpolzva_nacionalnite_geroi/?p=0#addcomment

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  2. 2 Профил на ivanbaraban
    ivanbaraban
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Дори и във време на криза девет европейски държави искат да се присъединят към ЕС. Би било "огромна грешка", ако блокът изгуби интерес от разширяването, каза в интервю еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле--ДЕМАГОГИЯ НЕКОМПЕТЕНТНОСТ И МАНИПУЛАЦИЯ --ИКОНОМИКИ НЕПОДГОТВЕНИ ЗА ЕВРОПА --ГЪРЦИЯ Е ПРЕСЕН ПРИМЕР (незнаещият да плува да вземе участие в олимпииските състезания по плуване)

  3. 3 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 817 Весело

    Всеки има право да си мечтае, включително и за разширението на ЕС..... мечти, мечти..... а ако сериозно какъв ЕС без Сърбия и Хърватия? много интересно.... а Албания, Косово и Македония що ще ги чиним? И да не си мисли някой че само Босна и Херцеговина ще остане "отвън"? Йок!!!

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  4. 4 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 817 Весело

    До коментар [#1] от "dqdomart":
    И самата Турция като гледам не се натиска бая, бая в ЕС.... като гледам икономическите й показатели и така си е добре.... .... пък и в компанията на Мексико, Индонезия, Южна Корея и Турция, или накратко MIST даже много добре.

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK