Бояна Василева, еколог: Вековното дърво е цяла екосистема, трябва да го пазим

Бояна Василева – ландшафтен архитект и еколог

© Дневник

Бояна Василева – ландшафтен архитект и еколог



"Вековните дървета са уникална част от градската среда", убедена е Бояна Василева, еколог и ландшафтен архитект, от фондация "Пясъчен часовник". Зад тезата й има и много свършена работа по опознаването, оценяването и опазването на тези дървета от хората, които живеят "под тях".


След като в началото на месец август в Сандански бяха изсечени над 60 стари и около 15 вековни дървета и това се случи като част от работата по общински проект за укрепване на речното корито, а местните жители се вдигнаха на протест, поговорихме с Бояна, за да напомним какво ни дават тези безценни растения и защо трябва да се грижим за тях.


Как ще коментирате проекта за почистване на речното корито в Сандански? Заради него бяха изсечени над 60 стари дървета и около 15 вековни.




– Този проект ще тежи на нечия съвест. Почистването на едно речно корито може да бъде направено интелигентно. Винаги една задача може да се реши по много начини. Това е най-лесният начин – като елиминираш, но далеч не е най-добрият и разумен подход.


Отсичайки вековни и стари дървета, тези хора нарушават всичко – цяла екосистема и микроклимат. Трябва да се помисли повече в подобни случаи.


Тези дървета са там в продължение на повече от век, това не е случайно – значи трябва да са там. Бедствията обикновено имат цикличност – веднъж на десет години има най-различни видове наводнения. Най-опасните са веднъж на сто години. Щом това дърво е оцеляло и тези неща, значи има смисъл да е там. То е цяла екосистема и обуславя около себе си микроклимата.


Убедена съм, че Европейският съюз, ако научи за начина, по който се реализира проектът и на каква цена, най-малкото ще изиска допълнителна обосновка и най-вероятно ще се обяви против него.


Кога може да се отсече вековно дърво?


– Не е лесно да отсечеш дори едно обикновено дърво – независимо дали е на общинска земя или в частен имот. Трябва да се допиташ задължително до общината и да получиш разрешение. То се получава само в определени случаи.


Всеки град в България има задължение да опазва зелената си система. Това е уредено с наредба в Закона за устройството на териториите.


Защо са важни вековните дървета?


– Първо, те съдържат ценен генетичен фонд. Щом едно дърво е оцеляло 200 години, значи то е адаптивно и силно дърво, което трябва да остане живо в тези условия.


Вековното дърво е една цяла и завършена екосистема. То предотвратява ерозията, т.е. не позволява отмиването на горния най-ценен слой – хумуса. Така то директно обогатява почвата. Улавя повърхностния воден отток в земята, съответно почвата поема много по-голямо количество вода, която не изтича лесно.


Подобно многогодишно дърво предпазва от наводнения, защото с корените си задържа земните маси и те не могат лесно да се свлекат при силни дъждове и порои. Водата, която се оттича чрез него и слиза надолу в подземните води, е чиста. Едно дърво спира до 30% от повърхностния водотток.


В миналото в селищата, където не е имало църква, вековното дърво е било своеобразен храм. Обикновено до него има каменен кръст, много подобни кръстове са запазени и до днес. То е било свещено, наричано е било на светец. Всички важни събития и празници са се случвали под него – кръщенета, опела, сватби и т.н.


Интересно е, че често вековни дървета има до извори, които са с лечебна вода.


Бояна Василева, еколог: Вековното дърво е цяла екосистема, трябва да го пазим


Какво дават те на градската среда?


– Вековните дървета са много важна част от средата, в която живеем. Те са частица от естествената дива природа в градски условия. Те ни дават много в екологичен, естетически и психологически смисъл.


Доказано е дори, че жителите на квартали, които имат гледка от прозорците си към дървета и отворени пространства, имат по-големи умения да се справят със стреса.


Подобни големи дървета имат и по-силно благотворно влияние върху микроклимата, като дават сянка, изолират топлината, охлаждат, защитават от влага и вятър. Подобряват и качеството на въздуха, разбира се. Намаляват шума. Свързват градския човек с естествените му корени и природата.


Бояна Василева, еколог: Вековното дърво е цяла екосистема, трябва да го пазим


Как едно дърво става вековно?


– Пише се молба до Регионалната инспекция по околна среда и води. Самото ведомство не може само да определя вековните дървета като такива, трябва да получи молба. Всеки може да изпрати подобно писмо – гражданин, юридическо лице, община. Тогава вече експерти от РИОСВ отиват на мястото на дървото, изчисляват възрастта му и го записват като вековно и съответно защитено. Слага му се табела и то вече е под защитата на Закона за биологичното разнообразие. Това прави отсичането му много по-трудно и то само в много специални случаи, когато дървото е опасно например.


Трябва да знаем, че макар дърветата да живеят много дълго, не са вечни. Средната възраст на дъбовете например е 500 години, което е нормална възраст. Изсъхването им се дължи най-често на климатичните промени, не всички видове могат да се адаптират към тях, не всички издържат и на ужасно сухия и мръсен въздух. В тези случаи, дървото се отсича и се заличава от регистъра на вековните дървета на града.


Има обаче и примери на спасяване на дървета от сеч дори и когато са опасни. Такъв е случаят на обезопасяване на вековно дърво в гр. Пещера, непосредствено до църквата на града. То е отчасти изгнило отвътре и затова е опасно, но общността се грижи за него – обезопасили са го, укрепили са го с колове.


Дърветата в градска среда

Дърветата в градска среда


Защо решихте да направите карта на вековните дървета в София?


– Конкретната причина беше, че не беше правена инвентаризация на вековните дървета в София от 1978 г. Не беше ясно има ли ги още, в какво състояние са и какво се случва с тях. Затова нашата фондация "Пясъчен часовник" заедно с РИОСВ – София, обиколи града и провери състоянието им. Слагахме им и нови табели.


После осъзнахме, че е хубаво хората да знаят колко много вековни дървета има в собствения им град, че могат да са по-често близо до тях. Затова и решихме да направим екопътека и проучване на вековните дървета във вярванията и обичаите на българите.


През 2006 г. изработихме карта с маршрут, по който всеки може да обиколи всички вековни дървета в столицата. В София са около 80, а за сравнение, в Габрово – едва четири.


Те са предимно в обществените паркове и градини – в Борисовата и в Докторската градина, в парка с паметника на Съветската армия, в градинката около Националната художествена галерия, където е бил дворецът. Много малко – две или три – са в частни дворове. Интересно е, че самите собственици на тези дворове са инициирали статута им на вековно дърво и са подали молба за това.


От 80-те години са последните подадени молби за вписване на вековни дървета. Затова и на сайта ни има бланка на молба, която може лесно да бъде изтеглена, за да улесним хората, които искат да го направят.


Акция на фондация "Пясъчен часовник" за опазване на старите и вековните дървета

Акция на фондация "Пясъчен часовник" за опазване на старите и вековните дървета


Носят ли интересни истории тези дървета?


Да, определено. "Славейковите дъбове" например имат хубава история. Те са в една градска градинка в кв. "Лозенец". Всички дървета в нея са вековни и мястото е много приятно. Земята е била собственост на Петко Славейков. Той го дарява на общината за парк. Там се е събирал и кръгът "Мисъл" и са наблюдавали отгоре града. В "Лозенец" тогава са били лозята на хората, оттам е името на квартала днес. Между лозята са били тези дъбове, които сега са вековни и защитени.


Има едно вековно дърво, което се нарича Вазовият дъб. То е на улицата в близост до хотел "Кемпински-Зографски", където Иван Вазов се е разхождал и е седял често до този дъб.


В Студентски град има едно вековно дърво насред поляната, което се вижда отдалеч и привлича много млади хора. Те се събират често под него, правят си и партита там, защото има хубава енергия и е приятно да седиш под него.


Самата идея на това обхождане и описване на вековни дървета беше да включим и история на градските паркове, която е много интересна. Паркът при паметника на Съветската армия например е бил зеленчуковата градина на царя. Докторската градина е гласена за Ботаническа, защото Фердинанд е бил запален ботаник и естествоизпитател. Там точно има много видове дървета, дори и по-рядко срещани като гинкобилобата, 3-4 вида дъбове, иглолистни видове на по стотина години, но там все още няма такива със статут на вековни.


Кои дървесни видове успяват да доживеят вековна възраст най-често?


Повечето градове в България са на такава надморска височина, че попадат в т.нар. дъбов пояс, т.е. повечето такива дървета са дъбове. И в София са предимно дъбове. Има един-два смърча, но те не са в добро състояние. Смърчът е много чувствителен към замърсяване и не оцелява в големи градове.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK