Анри Кулев: Фестивалът на анимационното кино във Варна е като телескоп - доближава ни до звездите

Анри Кулев: Фестивалът на анимационното кино във Варна е като телескоп - доближава ни до звездите

© Личен архив



В понеделник във Варна беше открит VIII Световен фестивал на анимационния филм. В конкурсната и извънконкурсната програма на събитието са включени над 400 премиерни заглавия за България  и повече от 300 часа рисувано кино. Във Фестивалния и конгресен център във Варна се събират най-добрите филми от цял свят, млади автори и публика. За Голямата награда в категориите "Най-добър късометражен и пълнометражен филм", "Най-добра детска и студентска творба" се състезават повече от 360 филма. Организаторите имат идея да учредят за първи път и награда за най-смешна анимация на името на Доньо Донев. По молба на близките му обаче връчването на приза ще бъде отложено за следващо издание заради скорошната кончина на големия български аниматор.
По повод откриването на  Световния фестивал на анимационния филм във Варна, който от тази година става ежегоден, разговаряхме с директора му Анри Кулев. 


Защо анимационният фестивал беше замислен той като биенале и как става възможно провеждането му всяка година сега?


- Думата биенале е мил спомен от онова бавно време, когато човек можеше да си позволи да мечтае. Фестивалите плуваха в протокинопространството и величествено се оглеждаха за нови филми. Така беше с Анеси, Отава, Загреб, Хирошима, така беше и с Варна. Когато миналата година, след 22 години мълчание, нашият фестивал възкръсна, споменът за двегодишната цикличност очевидно беше още жив. Но тъй като времето (странно защо) се беше разбързало, всички почувствахме ауфтакта на празната година. Губехме ритъм. В началото наивно мислехме, че празнотата може да бъде запълнена от един по-разширен студентски форум, но той и така присъства достатъчно представително в програмата ни. Щяхме да разпилеем излишна енергия. Колкото до въпроса как стана възможно провеждането му всяка година сега, простичкият отговор е: с денонощен труд, с помощта на държавата и на няколко всеотдайни и безкористни приятели. Не е шаблон. Те (приятелите) дори държат да не се споменават имената им. Важно било нещо да мърда на небосклона културен – така казаха...




Как е осигурено финансирането на фестивала?


- Основно с помощта на държавата – кабинетът, Министерството на културата, Националният филмов център и община Варна. Включиха се много частни спонсори, културните институти на Полша, Чехия, Испанското посолство. Разбира се, парите никога не достигат. Наградният фонд е висок – трябва да се събират много и качествени филми. Тук е важно да се каже, че който се докосна до фестивала, го направи с голямо уважение и разбиране на огромното му културно значение за България. Шотландия, Дания, Русия, Полша платиха пътя на участниците си, а това също е финансова поддръжка за фестивала.


Какво е състоянието на българското анимационно кино в момента?


-  Да го наречем преходно. За едни хора е славно минало, за други задаващо се бъдеще. Трети живеят в него (красиво, нали – да живееш в състояние). Трябват нови идеи (или работещи стари?). След като с мазохистична радост ликвидирахме киносалоните си (станаха ли по-богати ликвидаторите?), а телевизиите показват основно евтина чужда продукция, сме изправени пред отговорността да възстановим масовото производство на български анимационни филми. Образованието ни е много добро, но то не дава автоматично нови работни места в този бизнес.


Защо анимацията беше толкова популярна в България до 1989 г. и защо спадна влиянието й след това?


- Първо - защото се произвеждаха над 120 заглавия годишно срещу 3-4 сега. А когато има конкуренция,  има качество (поне така твърди теорията).
Второ – защото с достъпен графичен език разказваше многозначителни социални истории и тъй като липсваха американските телевизионни дъвки, зрителят полагаше усилия (умствени) и следеше действието. Това го караше да мисли и главно да помни филмите. Правеше го част от един общ културен процес.
Трето – защото беше разнообразна. В анимацията работиха едни от най-интересните сценаристи, писатели, режисьори, художници. Тези хора бяха обществено значими и това се чувстваше във филмите им.
Четвърто – бъдещите продуценти се наричаха организатори, директори на продукция, икономисти... и през ум не им минаваше идеята какъв десерт им готви съдбата. Но това е друга тема... Нататък следват пето, шесто, седмо, осмо... само да има някой, на когото му е интересно да слуша.


Масово изкуство ли е анимационното кино?

- Зависи от сравнението – ако го сравним с изкуството на чалгата, си е направо бутиково.


Къде се намира българското анимационно кино на картата на това изкуство в света?


- Там, където се намира българската политика, бизнес, култура, литература, журналистика, живопис... Големият номер е, че има два вида карти – едните, които ни се мотаят в главите, и други, които съществуват реално извън държавните ни граници. Тези, последните, не ги променя даже единното европейско пространство.


Развива ли се българската анимационна школа в момента? Какви са перспективите пред нея?


- Варненският световен фестивал на анимационния филм разширява перспективата на нашата анимация. Нещо като телескоп – доближава ни до звезди. Колкото до школата... един приятел твърди: "То хляб няма, те хлебарки плъзнали." Толкова за школата.


Могат ли да бъдат очертани тенденции в развитието на съвременната анимация?

- Не могат... Светът прави всичко в анимацията. Думите "тенденции в развитието му" звучат болнаво в чудовищното многообразие от идеи, стилове, блестящи решения.


В каква "роднинска връзка" се намират комиксът и анимационното кино?


- В кръвосмесителна. Нищо по-роднинско и любовно няма от комикса, карикатурата и анимацията. Когато живеят поотделно, те се преструват, че другия го няма. Ходят пременени в жанровите си дрешки и се възприемат като "чиста раса". Но харесат ли се... раждат се фантастични отрочета.


Имат ли добра анимационна кинематография страни като Франция и Белгия, където комиксите са изключително популярни?

- Люксембург, Белгия, Франция – това е тройката на европейската класация по пари, вложени в анимационното кино и комикса. Огромно количество филмови и издателски къщи рисуват и забавляват публиката. И това е традиция. Но за да има много комикси, трябва да има много хора, които да обичат да гледат картинки (изобразително изкуство), да могат да четат (литература) и да могат да харесат прочетеното, правейки сложни мисловни връзки (интелект). Иначе капиталът е категоричен – не се рентира.


Съществува ли граница, отвъд която дигиталните технологии могат да започнат да вредят на анимационното кино?


- Технически – не! Няма граници човешката мисъл. Технологиите, които сега ни се струват величествени върхове на гениалните компютърни програмисти, са най-вероятно дребни фокуси в една космическа кинкалерия. Така че всичко предстои...
В естетически план обаче отговорът на този въпрос е положителен! Вредят активно на креативността, на мисленето и творчеството на истинските артисти. Случващото се е един мъчителен процес на превръщане на компютърните специалисти в артисти, а на артистите – в мъртъвци.


Мислили ли сте върху възможността за съчетаването на варненския фестивал с борса за разпространение на анимационно кино? Това вече се случи, при това твърде успешно с фестивала на късометражното кино в Балчик.


- Разбира се. Работим по въпроса, както се казва. Проблемът е в това, че на пазара трябва да се докарат качествени купувачи. А и пазарът  е...  Ще се поучим, ако фестивалът в Балчик сподели опита си.


Кои са "конкурентите" на варненския анимационен фестивал и как изглеждат те?


- В международен план политиката на световния анимационен фестивал във Варна е да прави приятелства – Хирошима, Щутгарт, Загреб... Да прехвърля мостове, да отваря прозорци. Колкото до вътрешната конкуренция – маскирала се е. Ако един ден се изправи пред огледалото в размисъл и свали кукерската си качулка, може и да узнаем как изглежда...


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1569 Неутрално

    Никой не може да се доближи до звездите - много са далече.

  2. 2 Профил на gesler
    gesler
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Този фестивал има ли нещо общо с провежданите в София?

  3. 3 Профил на lifeviber
    lifeviber
    Рейтинг: 409 Неутрално

    До коментар [#1] от "Тsonkooo":

    Ако перефразираме Айнщайн:
    "Логиката ще те отведе от А до Я,въображението ще те отведе навсякъде"дори и до звездите...и др.галктики...
    Само трябва смелост да се опитваме да гледаме нещтата по определен начин.
    Фестивала е едно от прекрасните събития това лято във Варна.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK