Валентин Ганев, актьор: Задръстено е от хора, мислещи се за последна инстанция

Валентин Ганев

© Стефан Галибов, Редакция

Валентин Ганев



В края на месеца българският театрален и киноактьор Валентин Ганев ще излезе на сцената на Народния театър за представление номер 200 с пиесата на Патрик Зюскинд "Контрабасът", която се радва на голям интерес вече 12-и сезон. Юбилеят ще бъде отбелязан на главната сцена на 30 септември.


Пред "Дневник" Ганев говори за популярния си моноспектакъл, донесъл му "Икар" и "Аскеер" и отвел го до сцените на Лондон, Бостън, Ню Йорк, Москва, Белград и Струмица. Той разкрива повече и около предстоящите си роли в киното, където вече има над 50 роли в български и международни продукции, и в театъра, където му предстои "Хамлет" под режисурата на Явор Гърдев.


Валентин Ганев по време на репетиция на "Контрабасът"

© Народен театър

Валентин Ганев по време на репетиция на "Контрабасът"




Когато уговаряхме интервюто, казахте, че рядко говорите пред медии. Каква е причината?


- Едната причина е, че театърът все пак трябва да се гледа, а не да се разказва. Живият контакт в него е най-ценното – така публиката става съавтор на преживяването. Втората е, че хората от театъра имат достатъчно мощна трибуна и чрез чувствата си, чрез изкуството си могат да кажат много по-важни работи, отколкото в един ежедневен разговор. А и си мисля, че тези, които се занимават с театър, не разсъждават особено добре по други теми освен театъра. Третата причина е, че публичното пространството е задръстено от хора, които говорят по всеки повод и се изказват като последна инстанция. Всички разбират от футбол, политика, изкуство и какво ли още не, а личната им градина е кочина. А и в крайна сметка театралните интервюта ги четат предимно роднините и колегите, за да видят дали си ги споменал.


Предстои представление номер 200 за "Контрабасът". Как се запазва мотивацията през всичките тези години, предполагам през тези 199 пъти надали вдъхновението преди излизането на сцена винаги е било едно и също...


- Да, не е едно и също, но едно представление като се създаде, то се отглежда и така се запазва. Въпреки че е моноспектакъл, "Контрабасът" е творение на много хора, десетки – като започнем от Патрик Зюскинд, автора на пиесата, превода Ирина Илиева, режисьора Пламен Марков, драматурга Елин Рахнев, сценографа Невена Белева, консултанта Георги Велков, при когото се учих да свиря на контрабас, Слав Бистрев, който е музикален педагог, контрабасист, помагащ преди всяко представление. С него и подготвяме една изненада за юбилейния спектакъл на 30 септември. В екипа са още помощник-режисьори, осветители, звукооформители, сценични работници, цял един театър стои зад представлението и има принос за успеха му. И когато отглеждаш спектакъла, публиката се превръща в най-добрата реклама – мисля, че личното и приятелско мнение влияе на хората повече, отколкото рекламата, която гледат сто пъти по телевизията и пак им се струва подозрително. Както казваше Ицко Финци в края на едно страхотно представление по стихове на Валери Петров "На смях": "Нека всички, на които им е харесало, да кажат на своите приятели, а всички, които не им е харесало, нека да кажат на своите врагове."


Предполагам е относително за всеки актьор, но по-трудно ли е да си сам на сцена, или пък е по-лесно, като знаеш, че можеш да разчиташ само на себе си и не зависиш от други?


- Прието е да се казва, че моноспектакълът е по-труден, все пак отговорността е по-голяма и изцяло твоя. Но пък е малко по-освободено, не че това е мярка за добър театър. Доколкото той е истински театър - както казваше един приятел шофьор - "ако не се сменят декорите, това не е никакъв театър, а ако не се сменят артистите – още по-лошо". Моноспектакълът е един разтеглен монолог, в който актьорът спори със своите въображаеми и иреални обекти, с вътрешното си "аз", чуди се да бъде, или да не бъде. Ако това бъде направено достатъчно увлекателно и разнообразно, то не разбирам защо да е по-трудно. А и актьорската професия е от тези, в които никой не казва "Дай на другия да го свърши", а "Дай аз да го свърша". Така че моноспектакълът е идеална възможност за един актьор да се наиграе. Когато обаче един моноспектакъл е сравнително успешен, започват да валят предложения за други – след "Контрабасът" веднага започнаха да говорят с мен за "Китарата" и какво ли още не. А това е едно упражнение, което човек трябва да прави рядко, освен ако актьорът не е някой майстор на моноизявата като Мариус Куркински, за когото това е запазена марка.


Валентин Ганев, актьор: Задръстено е от хора, мислещи се за последна инстанция

© Народен театър


Какво предстои за Вас в киното и през новия театрален сезон?


- Явявам се с малка роличка в Incognita на Михаил Пандурски, където е последното участие в киното на Наум Шопов. Филмът е сниман по "Бариерата" на Павел Вежинов, едно много интересно произведение. Не знам обаче кога ще бъде разпространен, все още дори не съм го гледал. Иначе не знам какво ми предстои. У нас пазарът е много свит, затова актьорите нямат агенти и всичко е много спорадично. Разни хора се борят за средства в продължение на години и кастингът се прави в навечерието на снимките... Тогава се старая все пак да поставям на първо място драматургичните качества на един сценарий и да си дам вид на човек, който не зависи от парите.


Западният принцип е като че ли обратният...


- Да, там се търсят средства посредством (престижа на) екипа, който участва. Иначе трябваше май да участвам в някои проекти, но бяха спрени от Националния филмов център покрай скандалите там. А колкото до театъра - в момента съм в един голям и много талантлив екип, който работи върху "Хамлет" на Шекспир с режисьор Явор Гърдев, художници Даниела Ляхова и Никола Тороманов, а композитор е Калин Николов. В състава са Леонид Йовчев като Хамлет, Весела Бабинова - Офелия, Мариус Куркински - Клавдий, Светлана Янчева - Гертруда, Иван Юруков - Хорацио, Христо Петков – Лаерт, Ованес Торосян и Павлин Петрунов – Розенкранц и Гилденстерн, Пламен Пеев и Тео Елмазов – гробарите, а аз репетирам Полоний. Съставът е около 30 души.


След толкова роли в киното и театъра смятате ли, че сте придобили усет към това какво харесва или какво не харесва българската публика?


- Тя не е по-загубена от всяка друга. Обича добре разказаните истории, които разказват нещо приказно, отнасят те там, където по принцип не можеш да отидеш, освен в мечтите си. Заради това театърът и киното толкова се занимават с крале, принцове и принцеси, извънземни и всякакви ракети. От друга страна, хората обичат и неща, в които могат да разпознаят себе си, съседа, да видят това, което ги вълнува, и то да е дотолкова добре направено, че да не личи правенето. Независимо от 3D формата и всякакви други чудеса на техниката публиката винаги ще иска тези основни неща. Може триизмерният образ да те потопя още повече в ставащото, но ми се струва, че плоският екран провокира повече фантазия, не превръща зрителя в преживяща овца, сякаш иска повече съучастие и съпреживяване.


Покрай дебюта на българската пиеса "Очите на другите" в Ню Йорк стана въпрос, че за разлика от България, където всеки актьор е обвързан с няколко проекта, там спектакълът се играе по четири седмици, в които участващите са ангажирани единствено с него. Това ли е по-добрият вариант, или пък заетостта може да научи актьора на повече, вместо да го изчерпи?


- Всъщност това е по-разпространената система в западния театрален свят. Имал съм такъв опит през 2006 г., когато участвах в една австралийска трупа, с която играхме 40 пъти в Аделаида, Сидни и Мелбърн. Да играеш едно и също нещо в продължение на седмици е усъвършенстващо, но също така и много изтощаващо. Може би тази система е по-ясна, не ти се смесват файловете в главата. Не знам дали е възможно да стане подобна реформа в малка страна като България и един малък град като София. Зрителите тук отлагат посещението от един месец за друг, а и тези, които активно се интересуват и са редовни посетители, са тесен кръг от хора. Всъщност и на изток и на запад съществуват и двата начина на предлагане на спектакъла - и репертоарният (разпространеният у нас), и сезонният (за който говорихме). В крайна сметка е важно как направеното на сцената въздейства върху публиката, дали я кара да се смее и плаче, да затаява дъх и да излиза от театралните салони приповдигната и с усещането, че да се живее има смисъл.



Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на berbenkov
    berbenkov
    Рейтинг: 1316 Весело

    Тия хора са задръстени...
    От последна инстанция -
    кръстени!!!

    www.berbenkov.hit.bg
  2. 2 Профил на BGman1
    BGman1
    Рейтинг: 636 Весело

    Задръстено е от хора, мислещи се за последна инстанция
    ===========
    Навсякъде в живота е така...даже и тук във форума

    bigman
  3. 3 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4172 Весело

    [quote#2:"BGman1"]Задръстено е от хора, мислещи се за последна инстанция [/quote]
    Това,нали не трябва да го приемаме,като казано от последна инстанция......

  4. 4 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2793 Неутрално

    Трудно е да се прави моноспектакъл.Щом има 200 представления ,значи е добър.

  5. 5 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2793 Неутрално

    До коментар [#3] от "Hawaii":

    Глупакът винаги е категоричен.Умният се съмнява.

  6. 6 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1006 Неутрално

    По форумите е пълно.

    Няма шики-мики.
  7. 7 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 688 Неутрално

    „Последната инстанция” управлява „своята държава” от повече от три години. Аз, Аз, Аз правя, аз плащам, аз давам, аз строя, аз ви строявам, аз откривам, аз раздавам пенсии и заплати...
    Великооооо. Въпрос на Валерия Велева към Бойко Борисов: "Защо все казвате "Аз" - аз строя, аз откривам, аз раздавам пенсии...?". Отговорът Му: "Глупости! Когато казвам "аз" - това е събирателен образ".

  8. 8 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Третата причина е, че публичното пространството е задръстено от хора, които говорят по всеки повод и се изказват като последна инстанция. Всички разбират от футбол, политика, изкуство и какво ли още не, а личната им градина е кочина. А и в крайна сметка театралните интервюта ги четат предимно роднините и колегите, за да видят дали си ги споменал...

    Олее, как може да има толкова много хора с толкова задръстено мислене. Валентин Атанасов Ганев е роден е в град Русе на 7 април 1956 г. Влиза във ВИТИЗ и оттам в периода 1977-1981 г. се прехвърля да учи в московския Всесъюзен държавен институт по кинематография. Не важно къде и колко си учил Ганев, а е важно дали си завършил успешно професионалното си обучение. Не е срамно да не знаеш, срамно е да не искаш да научиш! Има една приказка: Човек се учи цял живот и си умира ненаучен! Е това е ...

  9. 9 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 583 Неутрално

    Изключително талантлив актьор.
    Спектакълът се крепи на него, за съжаление режисьорът не е поставил правилно акцентите на напрежението в текста, бавните пасажи се изговарят бързо и обратно, противно на логиката на текста.
    Българските режисьори са доста ограничени откъм обща хуманитарна култура (с изключение на Явор Гърдев) и затова правят зрелище от всеки текст, дори и когато той е за повече мислене и разсъждение.
    Навярно митологичният прототип в случая е Филоктет, заточен на остров само със своя лък.

  10. 10 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1316 Любопитно

    Красиво интервю. И дотам.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  11. 11 Профил на Daniela Gorcheva
    Daniela Gorcheva
    Рейтинг: 583 Любопитно

    Много хубаво интервю, но бих сложила за заглавие: "Театърът трябва да се гледа, не да се разказва".
    Защото сегашното заглавие е такова, че човек пристъпва към него с раздразнение и предубеждение, както се вижда и от коментарите. А всъщност авторът ни предлага среща не само с един талантлив актьор (който наистина трябва да се гледа), но и с един ерудиран, фин и самокритичен човек, който повече говори за другите, отколкото за себе си. Затова заглавието трябваше да е друго, защото не това е акцентът на разговора.

  12. 12 Профил на doodko
    doodko
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Браво на Валентин Генев, че говори САМО за това, от което разбира (а той наистина разбира). "Контрабасът" е изключителна постановка, а за моноспектакъл това не е много често явление. Много уважаван от мен актьор, който дори и във второстепенни роли изпъква и някак си откроява героя си по неповторим начин.

  13. 13 Профил на Лили
    Лили
    Рейтинг: 459 Неутрално
  14. 14 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Изключителен актьор!
    Гледала съм по-голяма част от пиесите, в които участва. Когато си мисля за него и за ролите му, за пръв път изпитвам съжаление, че той говори на език, на който говорят толкова малко хора. Все пак това е случайност - къде се раждаш. Но ако той се беше родил в англо- или френски - или испански- или немски-говоряща страна, известността му щеше да бъде на порядъци по-висока. И даже не става дума за известността, а за това, че много повече хора щяха да се насладят на играта му.

    The best way out is always through Robert Frost




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK